Илинден е !

Илинден е! Честит празник на всички Македонци в нашата родина и по Света.

Прав си. Да почетем героите на Илинден, Преображение и Кръстовден.




Писмо на Главния щаб на Вторият македоно-одрински революционен окръг до Българското правителство във връзка с положението на въстаналото население и тъсене на помощ от страна на България – 9 септември 1903 година
До
Уважаемото Правителство
на Княжество България
С оглед на критичното и ужасно положение, в което се намира българското население от Битолския вилает след извършените опустошения и зверства от турската войска и башибозук, с оглед на това, че тия опустошения и зверства по систематичен начин продължават и не може да се предвиди до къде ще отидат; с оглед и на това, че тук има риск българщината да загине и да се затрие без спомен от насилията, глада и настъпващата мизерия; Главният щаб смята за свой дълг да обърне внимание на Уважаемото Българско Правителство за катастрофалните последици за българската нация, които ще се случат, ако България не изпълни своя дълг спрямо своите еднородни братя тук по един впечатляващ и активен начин, както се налага от силата на обстоятелствата и опасността, която грози българската татковина днес.
Вярвайки, че Уважаемото Правителство е добре запознато с окончателното опустошение на вилаета, ние смятаме за излишно тук да повтаряме фактите с техните подробности, а ще се ограничим само да резюмираме в няколко точки сегашното положение на нашият народ и грозните последици от него.
1. Както в изгорените или обезлюдените, така и в останалите български села, с малки изключения, огромният дял от реколтата остана неприбран, защото всяка жена или мъж, които дръзваха да се появят пред очите на аскера и башибозука бяха убивани. Храната се прибира постоянно от турското население под защитата на турската власт. Голям дял от нея, както и от разграбеният добитък, се употребява за издръжка на войската.
2. Всички материали, оръдия и рогат добитък, с които се обработваше земята, изгоряха в запалените села, а в останалите бяха разграбени от войската и башибозука.
3. Бързо целият дребен добитък, с който се изхранваше по-големият дял от планинското население, беше унищожен или разграбен по заповед на властта.
4. Всички изгорени села бяха ограбени преди опожарявамето им, а същата съдба сполетя буквално още всички неизгорени села, оставяйки къщите само с голи зидове, а избягалите жители - мъжи, жени и деца, само с ризите на гърба.
5. Религиозните обреди са изоставени в изгорените села, църквите са опожарени, а в неизгорените бяха ограбени, ощетени или поругани. Турците на много места ги употребиха за време на престоя си в селата за конюшни или нужници, както на пример в селата Таш-Морунища, Смилево, Кривени, Круше и др.
6. Нито едно българско училище не е отворено, нито ще се отвори, тъй като а) населението е разпръснато като резултат на турския терор, б) всички учители, както и свещениците са с четите, следователно не могат да продължат със старите си професии, в) никой не мисли за науката, когато е оставен вън от законите на държавата, защото носи името българин и се бори с глада.
7. На много места турската власт съобщи на избягалото население, че ако иска да бъде пощадено, трябва да мине под ресора на Патриаршията. Такива случаи има: в Охридско, Битолско, Леринско и Костурско, където войската, придружавана от гръцкия владика, принуждава населението да предава своето оръжие и да признае гръцката Патриаршия.
8. След нашите първи нападателни действия ние бяхме принудени да държим пасивно поведение, тъй като винаги когато започвахме борба с мобилизираните турски табори, било от отбранителните позиции, било от фронталните позиции, съгласно с нашата тактика на действие, турците след завършването на борбата, се нахвърляха върху околните невъоръжени мъже, върху жените и децата и ги убиваха където ги срещнат, обезчестяваха жени и девици, палеха селата и събираха добитъка. Такива случаи има в селата: Арменско (Леринско), където убиха 114 старци, жени и деца, Круше, Леорка, Кривени, Златари, Болно, Подмочани, Ехла и др. (Ресенско), Плаке, Речица, Сирула, Куратица и др. (Охридско), Смилево, Гавато (Битолско) и т.н. и т.н.
Като резултат на всичко гореизложено обръщаме внимание на Уважаемото Българско Правителство за тежкото и безпомощно положение, в което се намира сега нашият народ, и в близко бъдеще, грозящата го жестока и жална съдба, както в материален и здравословен, така и в духовен и училищен аспект. Като очевидци на това състояние, ние се осмеляваме със сигурност да Ви представим мрачната перспектива на бъдещето в следното:
1. Като резултат на глада, мизерията и зимата, която приближава, една трета от нашия народ е осъден на гладна смърт.
2. Тъй като добитакът и земеделските оръдия станаха плен на огъня и турците, населението дори и да бъде оставено на мира, нямайки с какво да обработва земята, ще бъде принудено да им я отстъпи на турците и фанатиците гръкомани и цялостно ще бъде доведено до чифлигарство.
3. Останалият дял от населението, западнал в духовен аспект и лишен от най-нужните средства за живот, не ще има възможност да се противопостави на желанието на турската власт и на примамливите и заплашителни агитации на разбеснелите се гръцки владици и тяхните органи и сигурно ще мине под ресорът на гръцката патриаршия, и ще бъде завинаги изгубен за българската църква и нация.
4. Да не пропуснем и следното: От някое време насам тук започнаха да идват тайно католически и протестантски мисионери, които примамват българското население да мине под ресора на тяхното цркви, ако иска да бъде защитено от турските зверства. Няма да бъде чудно, ако дялът от населението, който не се е хванал на гръцките лъжи, приеме унията или протестанството.
След всичко това на нас ни е чудно, как Уважаемото Правителство, което ръководи интересите на българския народ, продължава да гледа с хладнокръвност на систематичното изтребление на българското население и пропадането на българското име и чест пред света.
Поставени на чело на нашето народно движение тук, ние апелираме към Вас от името на робът българин да му се притечете на помощ по най-ефикасен начин — чрез война. Вярваме, че желанията на народа в Свободна България са същите.
Горещо очаквайки Вашата патриотична интервенция, приятно ни е да Ви съобщим, че държим на разположение нашите въоражени сили, които до сега сме успели да запазим.
От Главния щаб
Подписано от Даме Груев, Борис Сарафов и Атанас Лозанчев.

Писмото е препратено в София на 17 септември 1903 г.

Честито и на хунзите, и на калашите, и на антиките, и на тия дето делат Луната.

А за тия от бугарцкиот комитет, за които пише бай Кръсте Мисирката, дето пишеха на бугарцки и беха бугарцки учители - честито нема. Те са татари и още повече, тех ги изтрепаха в хода на въстанието.



Знамето на Костурската чета на ВМРО - ясно се виждат неколко флага со дзвездата на Вергина!?!

Илинден, е!
Но недоразумението Дуня не знае.

Обикновен македонизъм

....... 105 godini ot GOLEMIJA boj za NEZAVISNA MAKEDONIJA

Ova ne e sum az ...

И тия се бореха за независима обединена България-цял свят знае, само вие в Скопие-НЕ!

Българският Великден

02 август 2008 | 06:05 | Агенция "Фокус"


105 години Илинденско-Преображенско въстание



Илинден, майко, Илинден

За българите - Великден ...


Преди 105 години Свети Илия разпрегна конете си и над многострадалната ни земя се понесе тътенът на едно въстание, събрало в юмрук Македония и Одринско, духът на една идея, стремежът към една обща съдба, жаждата за свобода и независимост.

И стана чудото - робът се бореше за свободата си, свободният – за съвършенство. Офицерите станаха войводи, поетите – четници, простите селяни – комити.

От Грамос планина през Якубица, от Галичица до Огражден. От Пирин планина до Родопа и Ахъчелебийско, от Фере и Дедеагач до Граматиково, Странджа и Цикнихор...

Срещу топовете, редовния аскер и башибозука се изправиха българите от Леринско, Воденско, Костурско, Охридско, Битолско, Гюмюрджинско, Одринско и поискаха свобода и обединение със свободна България!

Малко повече от 30 000 въстаници се изправиха срещу повече от 400 000 турски войници, дадоха повече от 300 сражения. Горите станаха домове, домовете станаха пепелища.

Повече от 15 000 хиляди български къщи в Македония и Одринско бяха опожарени. Обезлюдяха стотици села. Хиляди бяха изкланите, убитите, отвлечените, обезчестените...

И керваните на бежанците потеглиха към България. Увитите в парцали копита на конете газеха водите на река Рилска, преминавайки границата и пресъхналите от плач очи се взираха назад към пожарите на Македония.

Така почти във всеки български град се създаде по една македонска махала, по една тракийска махала...

Болката и раната на България - болка и рана, която вече 104 години гори снагата й и буди паметта й, която събира вятъра на тревожните нощи и люлее люлката на синовете й, която приспива чедата й, а после ги води по бойните поля. Защото пожарите на Илинден и Преображение, страшните слова на клетвата на Смилево и Петрова нива поведоха българските полкове и оцелелите въстаници по урвите на Родопската Шипка, по склоновете на Каймакчалан и Беласица, по кървавите полета на Люлебургас, Бунархисар и Чаталджа...

Погромът на едно въстание роди силата на една страна, вярата на един народ, стремежа към едно обединение...

В стената на Рилската света обител е вграден скромен паметник от черен гранит - паметникът на загиналите поручици от Рилския випуск “паднали за свободата на брата роб в Македония”...

В двора на селската църква “Св. Георги” в село Цапари, Битолско, в самото подножие на Пелистер, стоят забравени девет офицерски гроба на младши командири от бдинските полкове...

По сипеите на Мокра планина и Галичица – от двете страни на Охридското езеро, протегнали ръце едни към други - из фронтовите окопи бродят сенките на едва навършилите двадесет години български синове...

Нека запалим свещ за всички тях. Нека сведем глава. Защото това е България – руините на село Баница, запазили предсмъртните думи на Гоце, клетвата на смъртната чета на Радон Тодев, кървавите води на Преспанското езеро, лепкавата пръст по ръцете на оцелелите четници на Кондолов, пренесли костите му от Паспалевата могила...

Това е България, която винаги ще ни връща при себе си, която ще ни вика и ще ни врича, ще ни дарява любовта и земята си...

В белите августовски нощи Свети Илия разпрегнал конете си и над святата земя българска, отекнал тътенът на едно въстание, сбрало в едно Македония и Одринско...

После...

Рила и Пирин тръгнали, още Родопа Планина,

Балкана стар да попитат:

Чия е тази земя?

И какво пишат ингилизите за македонците? Што?

А край Солун и Воден...

........ А от Тетово знаеха ?

Ova ne e sum az ...

МАНЧЕВСКИ И ПОДАРИ НА ДРЖАВАТА НОВИНСКА АРХИВА
Македонската епопеја низ перото на „Њујорк тајмс“
„Беља во Македонија“, „Масовни погубувања во Македонија“, „Херојската борба на Македонија за слобода“, „Мис Стон најпосле слободна“, „Смрт на македонскиот поглавица“, „Анархија во Македонија“, „Грците ги предадоа Македонците“, ова се само дел од насловите на 2.285-те новински текстови објавени во американскиот весник „Њујорк тајмс“ меѓу 1851 година и 1922 година, кои се најдоа на цеде продуциран од Милчо Манчевски, Марина Костова и од Љупчо Шарковски, како нивна граѓанска иницијатива. Речиси сите текстови се појавуваат во нашата јавност првпат. Режисерот Манчевски и неговите соработници го подаруваат ова издание на државните институции за Илинден. Иницијативата за собирање на овој материјал потекнала од времето кога Милчо Манчевски го подготвувал филмот „Прашина“, кој делумно го опфаќа периодот околу Илинденското востание. Тој пронашол во архивите на „Њујорк тајмс“ новински текстови кои силно го изненадиле. - Како нација се наоѓаме во една интересна фаза кога во исто време и го дефинираме митот за себеси, а и го разградуваме. И во едниот и во другиот случај неопходно е да знаеме повеќе изворни податоци - вели Манчевски. Меѓу текстовите се извештаите од Илинденското востание, известувањето за аферата „Мис Стон“, репортажите од Македонија, известувањата за злосторствата од отоманската армија и грчките банди, па дури до писма од читатели во кои првпат откриваме барање за независна Македонија во 1919 година, тврдење за етничката особеност на Македонците од 1903 година, па дури и писмо од грчкиот премиер во кое тој, за грчкото здружување со Турција во придушувањето на Илинденското востание, вели: „За да ги уништиме волците кои се нафрлаат на Македонија, ние ќе се здружиме не само со Турција, туку со кој било што ќе ни овозможи да си ги заштитиме интересите“. „Албанците ги малтретираат христијаните“, „Грчки шпион им го предаде Делчев на Турците“, „Мис Стон“ најпосле ослободена покрај Струмица, Македонија“, се уште некои од насловите и поднасловите на текстовите од крајот на 19 век и почетокот на 20 век. Министерството за култура ќе го дистрибуира целиот тираж на изданието, а ќе биде достапно преку Државниот архив, МАНУ, НУБ „Св. Климент Охридски“, универзитетите и научните институти.


[линк]

Ova ne e sum az ...

Mersi, mersi, priemam go !

Da bides denes bugarin vo R. Makedonija e prasanje na intelektualen predizvik.