Да се похваля!

Искаше ми се да се похваля! Не знам дали имам (някаква) заслуга за това, но се радвам, че е така! Таткото взе дъщерята, харесва им да са заедно, ще изкарат заедно рождения й ден, има надежда за отношенията им, радвам се и за двамата! Това е! А иначе таткото беше наранен заради развода, казваше ми да се оправям. Дъщерята кара луд пубертет, не ще да чуе ни дума, ако и казвам нещо. Таткото пък я взимаше два пъти в годината, но тя като се прибереше и двамата бяха разочаровани един от друг... И много страдах за разрушената връзка. Обвинявах себе си, защото поради натрупаните негативни емоции и аз имах вина за това. Но сега се надявам на друго. А и аз също се постарах да е така. Надявам се да става все по-добре и да не загубят връзка помежду си, защото това ще се отрази катастрофално на щерката. Бих посъветвала всеки един родител, който гледа децата - не късайте връзката на детето с другия родител! Това ще има непоправими последствия за детето един ден! Е, благодаря, че ме изслушахте! Надявам се да не съм звучала съвсем патетично!

Браво. Успех на таткото, детето и на тебе.
А какви чак толкова непреодолими могат да бъдат тия последствия?

Ами - озлобяват се един на друг и най-вече ме е грижа, че щерката се озлобява, няма вяра на себе си, търси одобрение и подкрепа във всеки мъж, не се чувства обичана, харесвана, обгрижвана, ядосва ми се и на мене, че баща и не иска да се грижи за нея. Вследствие на това зарязва важните за нея неща, не уважава и себе си и мен и баща си и т.н. С няколко думи - губи много повече време, за да търси и намира себе си и важните неща!
Благодаря ти на теб и на бекър за !

израстне достоен и спокоен, дори да е отгледан само от един родител. Има екземпляри. Зависи от това дали родителя е спокоен , уверен и не фокусира вниманието на бъдещия човек върху обстоятелството, че липсва втората част от родителското тяло. Родител е онзи, който полага грижите - там, където е един, просто няма друга част, там, където са двама, те са едно цяло на "родителя". Подобни писания от сорта, че детето страда, защото расте само с един родител винаги са ме вадели от обувките - ако единия настройва детето, нормално е то да се чувства объркано и да не е наясно със себе си. Плюс това, ако детето е свикнало с другия, неживеещ вече с него родител, картината е една, мотивите и начините на действие различни от тези с дете, което не е живяло и ден със другия си родител - то просто го няма в картинката, няма как да се изкриви или обърка по тази причина. Мисля, че просто ти страдаш от развода ви, наранена си, объркала си дъщеря си и сега си доволна, че ВЪПРЕКИ твоите усилия тя е успяла да възстанови равновесието с другата част от родителя си.

Браво, много се радвам за вас Види се, ти си разумна и разбрана жена. Дай Боже повече такива като тебе.

И не обръщай внимание на някои по-ограничени женици, които, гледам, вече са те налазили с контратези. Истината е в общуването. Това, че те не могат да намерят верния път, си е техен проблем. Децата им ще патят, но това ще го разберат мноооого по-късно, ако изобщо някога....

Още веднъж, радвам се за вас

the rest is silence

Мисля, че си малко пообъркана. Не са хаби да ми отговаряш моля те

надежда, поздравления !

Браво! Давай го все така! Поздравления!
..
Теб кое те накара така да си смениш отношението по въпроса?

Знам, че не знаеш, но все пак - да попитам...

Buglers Holiday

Парвати, звучиш, като самонавиваща се и самооправдаваща се. Хайде, зарадвай се на и заради Кристина! ;) Никой не те напада, но по твоята логика децата , отглеждани в домове за сираци оставени там от мънички и непознаващи родителите си, нямат проблем само заради липсата си на контакт. Не се самонавивай, колко излишен и ненужен "екземпляр " е бащата на детето ти. Че затова дотам сме сринали смисъла и ползата от брака, семейството. И това да внушиш директно или косвено на детето си, че другия родител не съществува и е ненужен, е също да осигуриш страдание на детето си.

повярвала, и не пише с кого и да е! Значи, децата, оставени в домове не получават Любов, защото просто няма кой да им я даде. Когато имаш ВРЪЗКА с детето, може да съумееш да го отгледаш като спокоен и ведър човек - пример моята дъщеря, която е ведро, винаги усмихнато и в общи линии щастливо човече, въпреки, че не живее с баща си. Не омаловажавам факта, че расте с един родител, но като другия го НЯМА трябва да се държа така, че да не създавам в детето усещането, че нещо му липсва излишно - то един ден прекрасно ще разбере, че НЯМА втори родител, нали не предполагате, че един нормално развит човек не си задава логичните въпроси "Кой е тоя чичко, дето взима Яи от градина?". Обаче, мисълта ми беше , че като не го е виждала и не е свикнала с него, няма как да й липсва "баща", защото тя не знае какво е това! Не знам как да го обясня по-ясно

Не съм си сменила отношението! Отсрещната страна си смени отношението. А аз просто видях желание и отклик в отсрещната страна. А иначе - винаги съм била за добрата комуникация.

Възможно е, но е много трудно. Най-малкото - защото ти ще усещаш липсата на баща и, на човек, който да и бъде баща, както и на човек до теб.
Специално дъщеря ми страда, защото живее само с мен, защото знае тати и го обича и си го иска, независимо, че знае и отрицателните му черти. Просто си иска тати, който да я обича, подкрепя и поскарва когато е необходимо.
Не страдам от развода - той беше по мое желание. Страдам от отношението на човека до мен (тогава). И не мисля, че съм объркала дъщеря ми, или ако съм я объркала - то е било неволно. Защото тя няма как да не се обърка, след като види другите деца как живеят и ние как живеем. Доволна съм, че въпреки неразбориите все пак се проправя път, нейния път! Това е!

Ами ... защо!? На един друг етап бих ти отговорила друго. Сега ти отговарям така: Не успяхме да се справим с трудностите, не устойхме на предизвикателствата, предадохме се, направихме грешки и в комуникацията, и в животите си, и в отношенията си. И оттам - моята причина е: постоянен психически и физически тормоз, стрес за детето, пълна безотговорност за него и за семейството (което означава никаква грижа, внимание, подкрепа, както и финансова), постоянно пиянство и т.н. А накрая - когато вече бяхме разделени по мое настояване и връзка с друг мъж. И така ...

Parvaty, много те харесвам, но не е съвсем така. Човек може да му липсва нещо дори никога да не го е имал. С тези нещо (думи) ти се опитваш себе си да оправдаваш, но никой не те обвинява за нищо. Няма как да се държиш така все едно нищо не се е случило. Все едно имаш любовта на таткото и детето я има. Няма как да е така! На теб самата ще ти липсва, така както и на нея. А и дори да се държиш така все едно нищо не се е случило, ти самата можеш да я подтикнеш към един такъв модел без мъж и да и внушиш, че това е нещо нормално, което ти не искаш, нали?
Успех! Знам, че ТИ можеш да се справиш! С най-добри чувства!

регистрирай се, моля те, за да ти го пратя на лична бележка, защото не ми се ще да разбунвам духовете отново по темата "сама" или "зле придружена".

Ето ме! Аз съм си отдавна регистрирана! Само ме мързи да се логвам. А и някак си ми е интересно да пускам постове без логване - един вид - някой си, а не някой конкретен!

от това, което си написала в първоначалния си постинг, се подразбира, че отношенията ви са идеални.

Е, идеални са, но по-скоро така изглеждат. И то - такива са (иконка за преброяване на пръсти) 3 години след развода (официалния документ). Тоест - не можахме да ги постигнем такива по-рано, както и в последните години на брака, с което повлияхме на детето. Но последните събития ми дават надежда. А и се радвам, че ето, иждаш ли, не съм избрала най-скапания, безотговорен, тъп и гаден мъж за баща на детето ни!