За... с либофф
28 отговора
0 прегледа
За... с либофф
Една мечта остана зад гърба ми
През някакъв си студен януарски ден, новината долетя до мен - Металика ще свири на родна земя. Пак, отново... За миг се пренесох в далечното минало на 90-те, когато тази музика бе табу, когато в музикалните магазини продаваха плочите на братя Аргирови и Трамвай №5,когато пътуването зад граница за обикновените хора бе мираж, когато петимата от РМС трябваше да бъдат нашите герои, когато Берлинската стена носеше смърт. Тогава, в тез далечни години, получих като подарък и първите си чужбински плочи - "Стената" и Мастър-а. И точно тогава - без да разбирам какво става с мен, сърцето ми се отвори за тази нова музика, тогава, без детското ми съзнание да разбира защо, аз се влюбих в тази музика, тогава, една частица от сърцето ми бе отнета завинаги. /няма да ви пускам снимки от тия години, щото майка ми изпадаше в ужас, като видеше как за пореден път съм си орезилила косата:)/
Сигурно ви е смешно и прекалено сладникаво, но това бе мечтата ми - да видя на живо Флойд и Металика.
Е, сега ми остана да си мечтая ... след Seak end Destroy, да чуя на живо Another Brick in the Wall и да пригласям с магарешкия си рев - We don't need no education, we don't need no thought control:)
За концерта - моля, някой да ме ощипе - още сънувам, още преживявам, още желая. Имам усещането, че никога не се е случвало - документите показват друго; имам усещането, че на 25.07.2008 съм била в кома - тапетът на телефона показва друго; имам усещането, че тайфун е помлял съзнанието ми - тук съм;
Та, по същество - среща в 5 на Орлов мост, Дарка звъни - Азииии, не ни ли виждаш под орела сме, обаче Ази е толкоз ошеметена, че почва да се чуди 'к'ви орли, к'ви пет лева, тия хора, бъзик ли си правят с мен':))) Най-накрая избистрям поглед, насочвам го в правилната посока и се запътвам към мястото. Сядаме културно под орелчето и к'во правиме - ми зяпаме си /и не само/ - покрай нас - поток от хора - няма объркване - всите са за концерта. НагледАх се на модели тениски, модели причьоски, различни аксесоари. Оказа се, че мъжката ни подкрепа познава половин София, а с другата половина, с непознатата половина се опозна него ден.:) По едно време Дарка решава да ни изчегърта от клюкарницата и да ни подюрка към стадиона. Все пак Down ще пеят - може да чуеме некое парче от Пантера /много добра група, много ме радват/.
А Борисовата градина ври и кипи, толкова много младежи - израдвах им се и си помислих - де'ба, България не е само чалга. Вярвам, че голяма част от тези десетки хиляди момичета и момчета, ще поемат със сърцата си тази музика и ще искат още, и още от нея... Ще ми се да вярвам, че те ще има за какво да се борят, за какво да живеят, и че ежедневието им няма да се върти сал около Гучи, Анелия, последната открита чалготека или баткото с дебелата пачка.
Как стигнахме до входа - ами със спирки, то разстоянието е 'мноого' голямо -
спирахме - кой за бира, кой за водка, кой за дъждобрани, кой за тоалетна, но нейсе най-накрая се добрахме до бариерата. Влизането стана без проблем - максимум за 10 минутки бяхме вътре, проверката - еййй, мноо се ядосах, че не си взех фотото и бутилка водка:Р, но минало.
Та, наместихме се нейде по средата на стадиона, с цел приближаване към сцената - едва 18.30 е, на терена навалицааа,а по скамейките все още няма наплив. Викам, Дарки, шъ ходя за бири, щото нещо взе да ми пресъхва устата, а още не сме почнали да брецаме. Тръгнах, ма то лошо да ти стане - едни опашки, едно чудо, девойките бавно сипват бирата, мъжете - много културни - не се бутат, не се пререждат...оооо абе аз съм дошла на концерт бе, нямам време да вися 2 часа по опашки - ориентирах се, промуших се и след 30 минути се сдобих с хлебната пяна. Промихме гърлищата, Дарки разчисти терена около нас със едни пуретки /маамата си тракат/, които ми миришеха на конски фъшкии /Дарки, нЕма ми се сърдиш/:))) и се започна... Mожех да
умра няколко пъти на место, въпреки гафа със сцената /10 мин без видеостена - голям праз/, въпреки звука /очаквах проблеми с тъпанчетата, а такивъ нямаше/ аз изживях своите 2 часа нирвана, стигнах облаците и чух Бог:))))
разправят че Металика били чалгари, комерски, пенсионери - може би, но тази нощ беше тяхна, тази нощ беше моя, тази нощ те се отдадоха на публиката.
краят - беше тъжно, че всичко свърши; бях изпразнена от емоциии и от чувства, бях унищожена...
Спестих голяма част от детайлите, щото - първо, стана много дълго, второ, някои неща си оставих за себе си, трето - ми Дарка нема сал да ми дивее/ейй, нема умора т'ва девойче, голямо скачане, много пеене, дълбоки емоции, демек - върховно удоволствие е да си с нея и на маса, и на концерт/, да земе да драсне и тя некой ред:))))
Моти, Географе, Нътчо, Дарки - вие сте наред:))
През някакъв си студен януарски ден, новината долетя до мен - Металика ще свири на родна земя. Пак, отново... За миг се пренесох в далечното минало на 90-те, когато тази музика бе табу, когато в музикалните магазини продаваха плочите на братя Аргирови и Трамвай №5,когато пътуването зад граница за обикновените хора бе мираж, когато петимата от РМС трябваше да бъдат нашите герои, когато Берлинската стена носеше смърт. Тогава, в тез далечни години, получих като подарък и първите си чужбински плочи - "Стената" и Мастър-а. И точно тогава - без да разбирам какво става с мен, сърцето ми се отвори за тази нова музика, тогава, без детското ми съзнание да разбира защо, аз се влюбих в тази музика, тогава, една частица от сърцето ми бе отнета завинаги. /няма да ви пускам снимки от тия години, щото майка ми изпадаше в ужас, като видеше как за пореден път съм си орезилила косата:)/
Сигурно ви е смешно и прекалено сладникаво, но това бе мечтата ми - да видя на живо Флойд и Металика.
Е, сега ми остана да си мечтая ... след Seak end Destroy, да чуя на живо Another Brick in the Wall и да пригласям с магарешкия си рев - We don't need no education, we don't need no thought control:)
За концерта - моля, някой да ме ощипе - още сънувам, още преживявам, още желая. Имам усещането, че никога не се е случвало - документите показват друго; имам усещането, че на 25.07.2008 съм била в кома - тапетът на телефона показва друго; имам усещането, че тайфун е помлял съзнанието ми - тук съм;
Та, по същество - среща в 5 на Орлов мост, Дарка звъни - Азииии, не ни ли виждаш под орела сме, обаче Ази е толкоз ошеметена, че почва да се чуди 'к'ви орли, к'ви пет лева, тия хора, бъзик ли си правят с мен':))) Най-накрая избистрям поглед, насочвам го в правилната посока и се запътвам към мястото. Сядаме културно под орелчето и к'во правиме - ми зяпаме си /и не само/ - покрай нас - поток от хора - няма объркване - всите са за концерта. НагледАх се на модели тениски, модели причьоски, различни аксесоари. Оказа се, че мъжката ни подкрепа познава половин София, а с другата половина, с непознатата половина се опозна него ден.:) По едно време Дарка решава да ни изчегърта от клюкарницата и да ни подюрка към стадиона. Все пак Down ще пеят - може да чуеме некое парче от Пантера /много добра група, много ме радват/.
А Борисовата градина ври и кипи, толкова много младежи - израдвах им се и си помислих - де'ба, България не е само чалга. Вярвам, че голяма част от тези десетки хиляди момичета и момчета, ще поемат със сърцата си тази музика и ще искат още, и още от нея... Ще ми се да вярвам, че те ще има за какво да се борят, за какво да живеят, и че ежедневието им няма да се върти сал около Гучи, Анелия, последната открита чалготека или баткото с дебелата пачка.
Как стигнахме до входа - ами със спирки, то разстоянието е 'мноого' голямо -
спирахме - кой за бира, кой за водка, кой за дъждобрани, кой за тоалетна, но нейсе най-накрая се добрахме до бариерата. Влизането стана без проблем - максимум за 10 минутки бяхме вътре, проверката - еййй, мноо се ядосах, че не си взех фотото и бутилка водка:Р, но минало.
Та, наместихме се нейде по средата на стадиона, с цел приближаване към сцената - едва 18.30 е, на терена навалицааа,а по скамейките все още няма наплив. Викам, Дарки, шъ ходя за бири, щото нещо взе да ми пресъхва устата, а още не сме почнали да брецаме. Тръгнах, ма то лошо да ти стане - едни опашки, едно чудо, девойките бавно сипват бирата, мъжете - много културни - не се бутат, не се пререждат...оооо абе аз съм дошла на концерт бе, нямам време да вися 2 часа по опашки - ориентирах се, промуших се и след 30 минути се сдобих с хлебната пяна. Промихме гърлищата, Дарки разчисти терена около нас със едни пуретки /маамата си тракат/, които ми миришеха на конски фъшкии /Дарки, нЕма ми се сърдиш/:))) и се започна... Mожех да
умра няколко пъти на место, въпреки гафа със сцената /10 мин без видеостена - голям праз/, въпреки звука /очаквах проблеми с тъпанчетата, а такивъ нямаше/ аз изживях своите 2 часа нирвана, стигнах облаците и чух Бог:))))
разправят че Металика били чалгари, комерски, пенсионери - може би, но тази нощ беше тяхна, тази нощ беше моя, тази нощ те се отдадоха на публиката.
краят - беше тъжно, че всичко свърши; бях изпразнена от емоциии и от чувства, бях унищожена...
Спестих голяма част от детайлите, щото - първо, стана много дълго, второ, някои неща си оставих за себе си, трето - ми Дарка нема сал да ми дивее/ейй, нема умора т'ва девойче, голямо скачане, много пеене, дълбоки емоции, демек - върховно удоволствие е да си с нея и на маса, и на концерт/, да земе да драсне и тя некой ред:))))
Моти, Географе, Нътчо, Дарки - вие сте наред:))
Част 1-ва
Ох, Ази, Азиии... 
Няма как да разкажа, това, което чувствам, защото незнам как да предам възклицанията, поклащането на главата, екстазната физиономия, погледът, вглъбен някъде навътре в душата, където са спомените и голямата любов, която изживяхме.
Точно тази сутрин се видяхме с един колега и той пита: "Бяхте ли на концерта?" и аз му отговорих "Ама ние още сме там!". И изобщо не го излъгах. Май никога няма да си тръгна от този стадион. В някакъв свръхемоционален ступор съм, сякаш съм си спряла времето. Толкова хубаво беше, че само който не е присъствал, няма да разбере... Магия, споделена любов... И никога не съм си представяла, че такива работи ще напиша след концерт на Металика. Все пак, това не са HIM, че така да се втечня. Но е факт.
И така...
В началото бе водката. И шоколадът. (Искам да ти кажа, че онзи ден в супермаркета от цял щанд разнообразие, точно такъв си взех! 
) Във въздуха цареше някаква атмосфера на напрегнато очакване, предвкусващо бъдещи удоволствия, на свобода, на всемирна любов. Неописуемо е чувството да видиш толкова много хора, обединени от музиката. От музиката, която, както Ази писа, за някои е била забраненото детство и младост, за други скътани и покрити с прах спомени, а за трети - тя тепърва предстоеше да се открие (хвала на родители, които водят децата си на такива концерти; има надежда за подрастващото поколение). Ние с Ази също си водехме едно непораснало дете. А имаше и агитка от третата възраст, които тепърва разучаваха някои отличителни знаци. После и Джеймс Хетфийлд ги репетирА също.
Докато търсехме достоен наследник на Мери Джейн, се погрижихме и за външния си вид - кой на врата, кой на ръката, кой на челото - всеки от нас бодна отличителния знак на най-големите.
Тук следват прозаичности, като висене по тоалетни и питейни опашки, но, искам да ви кажа, че дори и тези неща ти се струват като част от някакъв ритуал, като нещо, което в друг случай би досадило. Но не и тогава. Тогава всичко бе различно...
Противно на всички предупреждения за строги мерки и моите опасения за един билет, всичко мина като по вода. А, забравих да кажа, че някои от компанията си купиха и дъждобрани - hot couture!
Аз също много се изненадах и ми стана уеко тъжно, когато видях полупразния стадион в началото, но пък се сетих що народ иде след нас. Sword и Down са ми малко мъгла, щото в тоя момент бях малко заета да разчиствам дългучи (абе, и ние не сме ниски, ама и кви върлини щъкат по тия концерти...) и да се опитвам да не си дръпна едно хуууубу. Ази, дъл не си мислеха, че пафкам тревица некои възмУтени гражданки, а?!
Имаше един-единствен момент, в който бая сериозно се притесних. Ази отиде да купи най-скъпата бира; около мене всеки квадратен сантиметър се пренасели; телефоните отказаха до един и си е** мамата! Честно ви казвам, сериозно се втресох - да откриеш един човек сред няколко десеткихиляди други - по-невъзможно и от мисиите на Том Круз ми се видя.
Обаче, се оказа, че дълбоко съм подценила ориентировъчните и пробивни качества на Ази, защото изведнъж изникна точно пред мен с един наръч бирюга!
Няма как да разкажа, това, което чувствам, защото незнам как да предам възклицанията, поклащането на главата, екстазната физиономия, погледът, вглъбен някъде навътре в душата, където са спомените и голямата любов, която изживяхме.
Точно тази сутрин се видяхме с един колега и той пита: "Бяхте ли на концерта?" и аз му отговорих "Ама ние още сме там!". И изобщо не го излъгах. Май никога няма да си тръгна от този стадион. В някакъв свръхемоционален ступор съм, сякаш съм си спряла времето. Толкова хубаво беше, че само който не е присъствал, няма да разбере... Магия, споделена любов... И никога не съм си представяла, че такива работи ще напиша след концерт на Металика. Все пак, това не са HIM, че така да се втечня. Но е факт.
И така...
В началото бе водката. И шоколадът.
(Искам да ти кажа, че онзи ден в супермаркета от цял щанд разнообразие, точно такъв си взех! ) Във въздуха цареше някаква атмосфера на напрегнато очакване, предвкусващо бъдещи удоволствия, на свобода, на всемирна любов. Неописуемо е чувството да видиш толкова много хора, обединени от музиката. От музиката, която, както Ази писа, за някои е била забраненото детство и младост, за други скътани и покрити с прах спомени, а за трети - тя тепърва предстоеше да се открие (хвала на родители, които водят децата си на такива концерти; има надежда за подрастващото поколение). Ние с Ази също си водехме едно непораснало дете. А имаше и агитка от третата възраст, които тепърва разучаваха някои отличителни знаци. После и Джеймс Хетфийлд ги репетирА също.
Докато търсехме достоен наследник на Мери Джейн, се погрижихме и за външния си вид - кой на врата, кой на ръката, кой на челото - всеки от нас бодна отличителния знак на най-големите.
Тук следват прозаичности, като висене по тоалетни и питейни опашки, но, искам да ви кажа, че дори и тези неща ти се струват като част от някакъв ритуал, като нещо, което в друг случай би досадило. Но не и тогава. Тогава всичко бе различно...
Противно на всички предупреждения за строги мерки и моите опасения за един билет, всичко мина като по вода. А, забравих да кажа, че някои от компанията си купиха и дъждобрани - hot couture!
Аз също много се изненадах и ми стана уеко тъжно, когато видях полупразния стадион в началото, но пък се сетих що народ иде след нас. Sword и Down са ми малко мъгла, щото в тоя момент бях малко заета да разчиствам дългучи (абе, и ние не сме ниски, ама и кви върлини щъкат по тия концерти...) и да се опитвам да не си дръпна едно хуууубу. Ази, дъл не си мислеха, че пафкам тревица некои възмУтени гражданки, а?!
Имаше един-единствен момент, в който бая сериозно се притесних. Ази отиде да купи най-скъпата бира; около мене всеки квадратен сантиметър се пренасели; телефоните отказаха до един и си е** мамата! Честно ви казвам, сериозно се втресох - да откриеш един човек сред няколко десеткихиляди други - по-невъзможно и от мисиите на Том Круз ми се видя.
Обаче, се оказа, че дълбоко съм подценила ориентировъчните и пробивни качества на Ази, защото изведнъж изникна точно пред мен с един наръч бирюга!
Част 2-ра
И после... Nothing Else Matters, защото излезнаха те! Боговете! Вярно, скапа се стената за малко, но дори и това някак се размива сега; и звука исках да е по-силен, но накрая установих, че няма звук на света, който да е конкурентен на онова "Master! Master!", което викахме 50 000 души. Такава еуфория, такава всеобща любов към група, никога не съм виждала досега. Просто... Долу, на терена, няма как да видиш публиката всеобхватно, но клиповете, заснети от трибуните, са дъхоспиращи. Насълзяват ми се очите всеки път като ги гледам...
Изцяло заставам зад думите на Ази, че каквото и да са говорили и говорят за Металика, просто е смешно и много, много жалко. Тези хора са великани. Не, ТИТАНИ! Гиганти. Имаше едно предаване по VH1 - When Metallica ruled the world. Само че миналото време е неуместно, защото Металика все още Rule the world и докато са живи и здрави, това няма да се промени. Че и много след това...
Сет листът беше изключителен, а за мен най-голямата, приятна изненада, бе Wherever I May Roam. Признавам, не бях се надявала. С Ази пяхме, дивяхме, викахме (вратът ме боля до вчера); радвахме се като малки деца на четиримата пред нас. На Джеймс, с неповторимите му жестове, с грейналия поглед, с целувката, която е изпратил, след като всички изпяхме първите редове от Sad But True и която аз видях чак на клип; на Кърк, с невероятните сола (казах ли, че го обичам); на Трухильо (ей, голям пич) с физиономиите и китарните му въртележки; на Ларс, който каза, че пак ще дойдат догодина.
Дори дъждът заваля точно, когато трябваше, на One - боже, фойерверките, огньовете, звуците, чернобялата стена и дъждът - ей такава бе атмосферата на One. Неописуема и нереална!
Помня как няколко пъти с Ази се споглеждахме, имам чувството просто, за да се уверим, че не сънуваме.
На Seek and Destroy дори и най-големите кибици се разшаваха. Да, тъжно ми е да го напиша, но около нас наистина имаше и такива. Незнам какви сърца и души носят, честно. Не че от един момент натам можеше да се мърда кой знае колко, станахме близки с не един и двама непознати и от двата пола, но е кощунство да стоиш като пън на тези звуци, поднесени по този брилянтен начин.
И след това си тръгнаха... Нямаше палячовщини, излишен популизъм, приказки колко сме невероятни и как ни обичат страшно... адски достойно, адски мъжко присъствие. Ние ги обичахме и боготворяхме, и те знаеха това. Нямаше нужда от друго. Дори жестът с флага ни бе на друго ниво. По дяволите, има ли човек на земята, който да мисли, че Металика ще тръгне да се популяризира по този начин - издигайки знамето на една малка държавица, нейде из Източна Европа?!
Обикновено си тръгвам от концерт на група, която обичам, с мисълта "Е, сега вече мога спокойно да умра!" Този път си тръгнах с мисълта, че ще живея, само за да видя Металика отново някой ден! Както и да звучи, Ази, ти знаеш, мила, за какво говоря
Останалата част от приключението не буди кой знае какъв интерес за споделяне. Имахме фотосесия с айдъли, после път... Болките в кръста, врата, ръцете и краката бяха нищо в сравнение с чувството в душата, което ни окриляваше така, че можехме да вървим до края на света.
Дълго след това не си легнах - исках да остана още малко в това състояние. Оказа се, че няма нужда, защото то си остана и на следващия ден, и на по-следващия, и...
Сега знам, не, уверена съм, че искам Металика пак! Ако ще да пеят и свирят само St. Anger. И да съм с Ази, задължително. Щото иначе няма да е същото. Аз си знаех отдавна, че краставите магарета се надушват, ама чак пък такъв синхрон не очаквах.
А ся познайте к'во слушам по Z-Rock?! М? Правилно!
Изцяло заставам зад думите на Ази, че каквото и да са говорили и говорят за Металика, просто е смешно и много, много жалко. Тези хора са великани. Не, ТИТАНИ! Гиганти. Имаше едно предаване по VH1 - When Metallica ruled the world. Само че миналото време е неуместно, защото Металика все още Rule the world и докато са живи и здрави, това няма да се промени. Че и много след това...
Сет листът беше изключителен, а за мен най-голямата, приятна изненада, бе Wherever I May Roam. Признавам, не бях се надявала. С Ази пяхме, дивяхме, викахме (вратът ме боля до вчера); радвахме се като малки деца на четиримата пред нас. На Джеймс, с неповторимите му жестове, с грейналия поглед, с целувката, която е изпратил, след като всички изпяхме първите редове от Sad But True и която аз видях чак на клип; на Кърк, с невероятните сола (казах ли, че го обичам); на Трухильо (ей, голям пич
) с физиономиите и китарните му въртележки; на Ларс, който каза, че пак ще дойдат догодина.
Дори дъждът заваля точно, когато трябваше, на One - боже, фойерверките, огньовете, звуците, чернобялата стена и дъждът - ей такава бе атмосферата на One. Неописуема и нереална!
Помня как няколко пъти с Ази се споглеждахме, имам чувството просто, за да се уверим, че не сънуваме.
На Seek and Destroy дори и най-големите кибици се разшаваха. Да, тъжно ми е да го напиша, но около нас наистина имаше и такива. Незнам какви сърца и души носят, честно. Не че от един момент натам можеше да се мърда кой знае колко, станахме близки с не един и двама непознати и от двата пола, но е кощунство да стоиш като пън на тези звуци, поднесени по този брилянтен начин.
И след това си тръгнаха... Нямаше палячовщини, излишен популизъм, приказки колко сме невероятни и как ни обичат страшно... адски достойно, адски мъжко присъствие. Ние ги обичахме и боготворяхме, и те знаеха това. Нямаше нужда от друго. Дори жестът с флага ни бе на друго ниво. По дяволите, има ли човек на земята, който да мисли, че Металика ще тръгне да се популяризира
по този начин - издигайки знамето на една малка държавица, нейде из Източна Европа?!
Обикновено си тръгвам от концерт на група, която обичам, с мисълта "Е, сега вече мога спокойно да умра!" Този път си тръгнах с мисълта, че ще живея, само за да видя Металика отново някой ден! Както и да звучи, Ази, ти знаеш, мила, за какво говоря
Останалата част от приключението не буди кой знае какъв интерес за споделяне. Имахме фотосесия с айдъли, после път... Болките в кръста, врата, ръцете и краката бяха нищо в сравнение с чувството в душата, което ни окриляваше така, че можехме да вървим до края на света.
Дълго след това не си легнах - исках да остана още малко в това състояние. Оказа се, че няма нужда, защото то си остана и на следващия ден, и на по-следващия, и...
Сега знам, не, уверена съм, че искам Металика пак! Ако ще да пеят и свирят само St. Anger.
И да съм с Ази, задължително. Щото иначе няма да е същото. Аз си знаех отдавна, че краставите магарета се надушват, ама чак пък такъв синхрон не очаквах.
А ся познайте к'во слушам по Z-Rock?! М? Правилно!
Re: Част 2-ра
Дарки, следващият концерт, на който ще се размажем е на AC/DC
А на малкия цианкалий съм обещала догодина да види и чуе Металица - 2 часа му разправях подробности, а той слуша, слуша и казва 'Тия са баси яките', 'Свали ми песните, когато си дойда да ги науча', 'Следващият път няма да ходиш без мен'
И все се каня да те въпросна - твоят човек как смели концерта, щото ми се струва, че и той се залюби с групата:)
виж на каква здрава снимка попаднах в нетя:))))
А на малкия цианкалий съм обещала догодина да види и чуе Металица - 2 часа му разправях подробности, а той слуша, слуша и казва 'Тия са баси яките', 'Свали ми песните, когато си дойда да ги науча', 'Следващият път няма да ходиш без мен'
И все се каня да те въпросна - твоят човек как смели концерта, щото ми се струва, че и той се залюби с групата:)
виж на каква здрава снимка попаднах в нетя:))))
Re: За... с либофф
Не знам, не знам... явно съм се повредил, защото и аз се въодушевих първо от това, което чух, после от разказа ви. та аз съм чалга-фен! не мога да слушам металика! и все пак така се случи, че в този ден бях наблизо и слушах концерта безплатно. баси... живото изпълнение си е магия. чак ми се прииска да скоча в стадиона, но си бях забравил пръта за висок скок. но пях с вас нотинг елс мета!
и все пак така се случи, че в този ден бях наблизо и слушах концерта безплатно. баси... живото изпълнение си е магия. чак ми се прииска да скоча в стадиона, но си бях забравил пръта за висок скок. но пях с вас нотинг елс мета! Re: За... с либофф
след 1 1/2ч за бира на течение...до безтокови смърдящи кенефи...
в 20.45ч положих морна трътка и прочистих дробчетата си с цигарен освежител...
почти на екс излочих първият полу-бирок и пак на крак - металика забиха пети на сф сцена...и токът си глътна бушоните от екстаз;)
добре че набързо си задоволи "черните помисли" и възбудата му се насочи;) към огненен и светлинен откат...зареден от един метален глас и мастър инструменти...
изпитах невероятно красиво спокойствие - нутчо пее и врещи на мах(толкова му е гот, че неспрях да го целувам)...всичките хора които ме заобикаляха изличваха ЩАСТИЕ...което попих и развих в цвилене и от моя страна...
най-лошото е - че след концерта;) се разболях(мутирала ангина)...
и в неделя - денят на ЛЕНИ...аз съм тотална амеба
пуснах няколко сълзици:( назобах се с апове и полетях...към академик...
баси мамата
ЛЕНИ се появи прилично облякан;) и достойно напушен...
уникален глас съчетан с мн добър музикален еквивалент...
за мен това е концерта N1 за тази година в сф:)
пп сори:( че неизписвам мн споделяния - още съм на апове..а утре ме чака път..
ппп ази и дарки - мн ме радвате...и след този концер Металика ги слушам с друки очи;)
в 20.45ч положих морна трътка и прочистих дробчетата си с цигарен освежител...
почти на екс излочих първият полу-бирок и пак на крак - металика забиха пети на сф сцена...и токът си глътна бушоните от екстаз;)
добре че набързо си задоволи "черните помисли" и възбудата му се насочи;) към огненен и светлинен откат...зареден от един метален глас и мастър инструменти...
изпитах невероятно красиво спокойствие - нутчо пее и врещи на мах(толкова му е гот, че неспрях да го целувам)...всичките хора които ме заобикаляха изличваха ЩАСТИЕ...което попих и развих в цвилене и от моя страна...
най-лошото е - че след концерта;) се разболях(мутирала ангина)...
и в неделя - денят на ЛЕНИ...аз съм тотална амеба
пуснах няколко сълзици:( назобах се с апове и полетях...към академик...
баси мамата
ЛЕНИ се появи прилично облякан;) и достойно напушен...
уникален глас съчетан с мн добър музикален еквивалент...
за мен това е концерта N1 за тази година в сф:)
пп сори:( че неизписвам мн споделяния - още съм на апове..а утре ме чака път..
ппп ази и дарки - мн ме радвате...и след този концер Металика ги слушам с друки очи;)
в отговор на ДeбeлorъзHинджa
#9
Re: За... с либофф
слабо гориво си вкарал, щом ти е требало прът за достигане на килима от хора.:)
Re: За... с либофф
Хахаха, ей направо ме срази с това:
изпитах невероятно красиво спокойствие - нутчо пее и врещи на мах(толкова му е гот, че неспрях да го целувам)...всичките хора които ме заобикаляха изличваха ЩАСТИЕ...което попих и развих в цвилене и от моя страна...
Нутич да се оправяш бързо!
изпитах невероятно красиво спокойствие - нутчо пее и врещи на мах(толкова му е гот, че неспрях да го целувам)...всичките хора които ме заобикаляха изличваха ЩАСТИЕ...което попих и развих в цвилене и от моя страна...
Нутич да се оправяш бързо!
Re: Част 2-ра
Ми моча им се на хората, бе Ази, лесно ли е! Те тия тоалетни бяха радиоактивни накрая.
Значи малчо се вдъхнови... Пък като изгледа и клипчетата, представи си!
Моят човек рече: "Само на такива концерти искам да ме водиш, а не на няк'ви групи кат' Уайтснейк!" Не че сме ходили на змията, ама явно му се струват слаби.
П.П. Ахахаха, Ази, не мога да спра да се смея на записа на концерта - краят му, след Seek and Destroy дето говорят. Трухильо к'во "Благодаря" казва, държа се за корема вече.
Те тия тоалетни бяха радиоактивни накрая.
Значи малчо се вдъхнови...
Пък като изгледа и клипчетата, представи си!
Моят човек рече: "Само на такива концерти искам да ме водиш, а не на няк'ви групи кат' Уайтснейк!"
Не че сме ходили на змията, ама явно му се струват слаби.
П.П. Ахахаха, Ази, не мога да спра да се смея на записа на концерта - краят му, след Seek and Destroy дето говорят. Трухильо к'во "Благодаря" казва, държа се за корема вече.
Re: Част 2-ра
ся ги меткам на телефона, че след 30 мин потеглям на риболов... багажа още не ми е стегнат, ма пусто нетърпение и желания... шъ си ги слушам, докле ловя шарани и пия студена рАкия
забравих да ти кажа, че метнах злополучната фотосесия на дирската ти поща. клиповете - то всъщност такива нема, щото съм осрала пейзажа яко - и за слушане не стават, чува се само мастър, мастър....
забравих да ти кажа, че метнах злополучната фотосесия на дирската ти поща. клиповете - то всъщност такива нема, щото съм осрала пейзажа яко - и за слушане не стават, чува се само мастър, мастър....
Re: Част 2-ра
Re: За... с либофф
Аз ви се радвам , че се радвате толкова на нещо .... прочетох и разбрах всичко , повикали сте си на воля , пийнали сте му по няколко ... абе обаче така преметайки и предъвквайки темата , почнаха да ме спохождат разни размишления ... егати как се е променило всичко с годините , преди няколко века ходехме на опери , попееха ни малко я на немски , я на италиански , певците много, че и с танцьорки ... я любов се завърже , я некой налети на бой и коляне ... в друга опера вземат и се изпотроват накрая и мъка ... мъка ... и така , накрая станеме и изръкопляскаме , като си представиш културния скок във времето операта - метъла , се чуда след 50 години примерно на какво ли ще се кефат ората...
Re: За... с либофф
Тия са стара група ... досега си чоплих в меморито за годината в която съм чул за тях ... ама понеже снощи се подхлъзнах много лошо с една водка, и сега в галавата ми само бръмбарози има ...мамка му (дано Нинджата не ме изтрие , че псувам) , трябва да се пие по често и по малко ... а не като мене един път в седмицата ама като на Нова Година... е ги тея пеят 'рашън водка'', уф пак ми стана лошо ... и освен това приличат на пънкарите Pekinska patka ...
М, сега се сетих за една руска група ... Boney Nem ... един техен албум много ме кефи , което ме подсеща че го слушах над 5 пъти на Лондоското летище и не усетих кога е минало времето пееки си ...
М, сега се сетих за една руска група ... Boney Nem ... един техен албум много ме кефи , което ме подсеща че го слушах над 5 пъти на Лондоското летище и не усетих кога е минало времето пееки си ...