чай "Реймон"

Някой пил е от този чай против алкохолизъм.Дали има ефект.Търся вече всякаква помощ.Не мога сама да се справя.

Ти ми напомняш за една смешна от една страна, но от друга безкрайно тъжна история, която обра парите на сума ти хора с алкохолен проблем, разчитайки на отчаянието им. Един известен лечителски вестник, започващ с "Л..." предлагаше преди две-три години чай или билка за лечение на алкохолизъм - гаранция-Франция, че след 3 седмични запарки пиещия ще зареже алкохола и ще се чувства като младенец. С една подробност, че цената за тия 3 седмици беше над 100 лева. Продаваха го в продължение на повече от две години с доста големи карета - най-малко 60 кв. см. реклама във всеки брой. Явно е имало доста желаещи да опитат, след като рекламата се задържа толкова време. Един човек от групата ни беше изпробвал през есента на миналата година - без никакъв ефект. А е и шарлатанство, ако някой ти каже, че зависимост, която се е развивала в продължение на много години, и довела и до куп органични увреждания, ще изчезне с чайче за няколко седмици. Но много хора в надеждата и отчаянието си се хващат и за тази сламка, очаквайки чудото.

Този път сме на едно мнение с Новагодин

Има и по-фрапантни случаи. Преди 2-3 години ми се обажда съпругата на алкохолик с горещата молба да отида у тях да се видя с мъжа и. Отивам и го намирам пиян като казак, почти вцепенен.
След като пил няколко дни водка, му дали някакво такова "вълшебно биле" против алкохолизъм, което по онова време беше широко рекламирано.
На нашия човек билето му харесало много и той изпил цялото шишенце от 200 грама почти наведнъж. А билето му беше харесало, защото беше в спиртна тинктура.
Та човекът глътнал 200 грама спирт и се беше оцъклил.

Чай Раймон може би помага и то е все пак спорен въпрос при махмурлук а не за лечение на алкохолизъм.Мисля че даже това си го пише в упътването на чая за какво действа.
Позапознах се навремето и с този сектор от лечителството защото след като си облекчавам симптомите след напиване значи всичко е наред.Има някои неща които наистина действаха против махмурлук за известно време.Но дойде момента в който нямаше такова нещо дето да ми облекчи състоянията.
Успех в търсенето на вълшебното биле.

Ясно. С тази сламка няма да мога да изляза от дъното на ямата, в която съм вече.А сега накъде?

Ако смяташ че си стигнала дъното си, ти остава нагоре.Почети малко тук, пробвай да се самоопределиш, разкажи ако желаеш нещо за себе си като как колко и откога пиеш.Но първо и най важно условие е наистина да осъзнаеш проблема, след това да спреш да пиеш.В това време чети и пиши тука.Пък после пак ще говорим какво да се прави.Добра идея е да посетиш някоя сбирка на анонимни алкохолици, ако искаш пробвай нещо друго.Търси си пътя и начина но да е без алкохол.
Успех.

Колко леки , меки и приятни ми звучат съветите на Пувпав...
Почети малко..., пробвай... , ако желаеш...,пък после... , ще поговорим...
Почти, като покана за филм... който започва, с надпис - НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА ЗА ХОРА, НЕОСЪЗНАЛИ , ЧЕ ИМАТ СЕРИОЗЕН ПРОБЛЕМ С АЛКОХОЛА
Доста време ми трябваше , доста скандали, много фалшиви обещания и много загуби , за да разбера , че имам проблем с алкохола и искам да работя срещу него.... Хората се плашат може би , от мисълта, че това е проблем с който трябва да се справяш цял живот. Иска ми се, да ги успокоя, че животът е доста кратък, че никой не знае колко му остава, че всеки сам кове съдбата си...
Но при мисълта за Алкохолният живот....какъв живот!...каква съдба! - всичко е ясно. ДУПКА! , с чай....
Благодаря!

Ами какви да са съветите/предложенията на пувпав? При всички случаи - не императивни, нали? :)

И на теб, както и на всички нас ни трябваше време - защо да го отнемаме на питащия? Мисленето не е навредило на никого според мен :) Нека да помисли :) Никой не би могъл да реши вместо него - нито ти, нито аз: при цялото ни желание...

Обаче си прав, че всеки "кове съдбата си". Ти можеш да оцениш, че има време, в което той да реши, но решението ще си е негово - когато и да се случи... Разбирам и споделям желанието ти за по-бързо отказване от алкохола на наш събрат, но дали той е узрял за това решение?

С цялото ми уважение към теб, защото знам, че има за какво да те уважавам :)

Не само съм осъзнала, че имам проблем. Аз знам, че имам проблем. Аз знам, че този проблем много ми вреди. Аз знам, че трябва да се преборя с него. Аз искам!. Но...., не се получава. Страшно много го искам. Не искам да съм неудачница, слаба, безволева и ....Все още искам да се справя сама. Много ли искам?Може би е много? Аз имам нужда от помощ. Кой ще ми помогне? Искам това да съм аз самата. Срамувам се да искам помощ от друг. Само пред екрана съм толкова смела.Благодаря Ви, че Ви има. Аз съм зодия Водолей- Аз знам! Срам и позор!

дето говорих за теб, дето си "тя" като за "него"... Миналите часове от прочитането на първия ти постинг са оказали влияние заедно с разсеяността ми при служебната ми натовареност. Пак казвам: извинявай!

Ще се получи, ако го искаш, повярвай ми. Предлагам ти да почетеш - без да бързаш - литературата, предложена от АА (поразрови се и във форума и ще намериш връзката). Междувременно недей да пиеш, де. После помисли - без да бързаш, какъв искаш да бъде животът ти. Ако имаш възможност, посети сбирка/и на АА. Продължавай да не пиеш - днес, в следващите часове. Не спирай да мислиш. Пак почети - този форум и литературата на АА. Пиши тук, питай, споделяй. И продължавай да не пиеш днес и сега. Събирай трезвено време и мисли. Върни се към семейството - към тези, които те обичат. Погледни ги през своята обич. Не спирай да мислиш. И продължавай да не пиеш.

Това са моите предложения към момента. Опитай, няма да загубиш нищо.
Желая ти успех!

И пиши тук. За всичко, което ти се случва и за всичко, което те тревожи. Няма да ни шокираш. Бъди спокойна :)

Вярвам, че ще получиш отговори на въпросите си. Не е срамно да поискаш помощ - всички ние сме се чувствали безпомощни по някое време и затова сме дошли да четем и пишем тук. Ние сме като теб и ти си една от нас. Не е много за хвалба, но важното е, че не си сама, нали?

С обичта си и с разбирането си съм с теб, както и другите от форума :)

"Не искам да съм неудачница, слаба, безволева и ....Все още искам да се справя сама. Много ли искам?Може би е много? Аз имам нужда от помощ. Кой ще ми помогне? Искам това да съм аз самата. Срамувам се да искам помощ от друг."

Лили, добре дошла!
Все едно цитираш собствените ми мисли отпреди години...
Но сега вече знам, колко се заблуждавах тогава.
Неудачници, слаби и безволеви ни прави алкохолът, а не търсенето на помощ!

Когато виждам или знам, че не мога да се справя сама (с каквото и да е - с аварията на колата, с пренасяне на твърде тежък товар, с ангина и прочие) именно умението да потърся помощ ме прави по-силна, защото ми дава възможност да се справя... А при всичките положения ТИ САМАТА ще трябва да си помогнеш, другите хора могат само да ти подскажат или покажат как може да стане това - но цялата работа трябва да свършиш сама, така че споко. От теб зависи!

ПП.
И аз съм зодия Водолей - и аз ЗНАМ! Така че - повярвай...

Лили, разбирам, че те е срам да поискаш помощ от друг.
Но:
Първо - вече се убеждаваш все повече, че не можеш да го направиш сама.

Второ - няма нищо срамно и недостойно да потърсиш помощ. Особено от алкохолици, които са били в твоето положение. Те ще те разберат най-добре, защото в известен смисъл са "били в твоята глава и са мислели с твоя ум". (Както виждаш и Ани казва, че е мислела точно като теб.) И затова нито ще те упрекнат, нито ще ти се присмеят.
От известно време веднъж-два пъти в месеца ми се обажда една жена от малък български град. Пие, не може да спре, макар че иска. Положението и се влошава. И не знае как да спре. Снощи се напила лошо, днес пак се обади. И се чуди: как така, аз която се справям добре с всичко в живота, да не мога сама да се справя с алкохола? Като те чета теб, все едно слушам нея. И като слушам нея, все едно, че те чета теб

И трето - защо да опитваш по по-трудния начин (сама), като можеш да избереш по-лесния начин (с чужда помощ)? За мен Анонимни алкохолици си остава най-доброто средство. Но тъй като и АА не е панацея за всички, може да опиташ и нещо друго.

Опитвала съм и друго. Свързвам някоя дата например, или ден и го свързвам с нещо скъпо за мен и си мисля, това е денят за мен.За новия ми рожден ден. И така...до вечерта.Когато се прибирам у дома и всичко започва отначало. Омагьосан кръг. Само една дума и започвам пак. А иначе нямам проблеми с деца, с мъж. Имам чувството, че някъде в дома ми е заложена тази бомба-желанието да пия. Само когато съм у дома. През деня никакво желание за пиене. Но вечер, събота, неделя........ Отврат!Не се понасям.А другите също се тревожат, макар да не ми личи. Само дето ставам отвратителна. Не говоря.Гледам тъпо.

Е, ако аз съм лала, би могло спокойно по твоята логика да съм и лили.

Извън контекста на темата не знам дали разбираш абсурдността на ситуацията: когато не ти харесвам, може да съм всеки анонимен автор тук и следователно съм интригант. А когато ти харесва написаното, ми позволяваш да съм си аз, без да бъда и някой анонимен - т.е. само за малко в случая може и да съм престанал да манипулирам.

Аз пък съм 99 процента сигурен, че тази бомба - желанието ти за пиене, не е заложено някъде в дома ти, а само така ти се струва.

Желанието ти за пиене е заложено вътре в теб, а не някъде наколо

Извини ме, Новагодин. Не те разбрах. Може би е разбираемо. Но го прочетох, когато бях трезва. И пак не разбрах. Може би след чай "Реймон" трябваше да добавя "помощ"? И вече знам отговора. "Чети във форума".Чета! И ще продължавам да чета. Но ми трябва нещо по-вече. Вие знаете, че ми трябва по-вече. Благодаря на всички, които ме разбраха и писаха.

прочети отново какво съм ти писала. Помисли пак върху него. Почети още във форума - в по-задни теми. И не пий междувременно

Успех!

Мила Лили, разбира се, че чаят е само твоят начин да прошепнеш, че имаш проблем. Разбирам какво огромно усилие ти е струвало това кратичко послание и те поздравявам, защото то може да е кратичко, но всъщност е първото ти заявяване на огромния проблем открито пред други хора. Което си е Голяма победа.
Но вече е зад гърба ти. Поеми дъх и продължи нататък.
Когато аз за първи път се осмелих да пиша тук, след като бях чела поне месец и половина, зададох въпроса дали може да отида на сбирка пила. Не си представях, че ще издържа до 19.00 без алкохол. Беше ме ужасно страх да не пия. Изпадах в паника само при мисълта, че ще трябва да се разделя с дозата си. При мен беше така, трезвях 9 дена и тогава отидох на сбирка на Анонимни алкохолици.
(Аз нямам какво друго да предложа, моето спасение дойде от АА, сигурно има и други начини, но на мен те не са ми известни. Затова говоря как е било при мен.)
Не случайно всички те посъветваха да четеш форума. На мен това страшно много ми помогна. Може би не разбирах всичко, за което те си говорят, но за мен беше страшно важно да разбера, че тук има много като мен, с моя проблем, че няма да ми се присмеят, че ще ми помогнат. Че мога да говоря открито за проблема си без да се стахувам от мъмрене, заклеймяване и сочене с пръст. Но най-важното - те не пиеха! Те бяха успели да спрат алкохола, което тогава ми се виждаше недостижимо вълшебство. Почувствах невероятно облекчение да говоря без срам за кътаната години в изтерзаната ми душица "срамна" моя тайна.
От мен се искаше само едно - да спра да пия. За един ден само. Обясниха ми, че това няма кой да го стори вместо мен. Че те са готови веднага след това да ми помагат безрезервно, което правят и до днес за мен вече година и половина.
За начало би могла да опиташ 24-часовата програма. Опитай се да не пиеш само един ден. На следващия - пак същото. На следващия - отново. Знам каква каша е в главата ти сега, защото и аз съм минала по твоя път.
Сега не е време за равносметки, самобичувания, дълбоки анализи, проникване в спецификата на заболяването, запознаване с челния опит на учените в тази област.
Сега е време да стиснеш зъби, да мобилизираш цялата си останала енергия и позитивизъм и да не пиеш. Натрупай няколко дни сухост и тогава, вече като ти е просветнало малко почни кротичко да обмисляш решението си.
Ти си направила вече най-важното, признала си пред себе си и пред друго човешко същество, че имаш проблем. Това е първата преломна точка.
Междувременно пиши тук. Дори да е "повръщах цяла нощ, сънувах кошмари, задушавам се, изтръпват ми краката". Ще получиш много малки, но полезни съветчета за облекчаване, защото всички сме минали оттам и ще ти разкажем за всичко, с което ние сме се борили и можеш да очакваш, за да ти поолекне малко.
Тук, където съм сега, нямам скайп и айсикю, но можеш да ми пишеш ако желаеш - albizar@abv.bg
С радост ще отговоря на въпросите ти.
Не е леко, но ако много искаш - ще успееш. Щом аз можах и ти ще можеш.
Стискам ти палци.

Имам чувството, че някъде в дома ми е заложена тази бомба-желанието да пия.

Лили, аз някога по собствено желание останах в психиатрична болница и бях готова да повярвам че съм изкукуригала и че мястото ми е точно там - само и само защото се страхувах да се върна у дома... Отказах и първите две предложения за отпуска за уикенд, по същата причина...
В моя случай препоръката да не се посещават местата, където алкохоликът е пил, беше пълен абсурд, защото за мен това беше предимно моят дом, моята стая. И аз като теб мислих, че "бомбата" е в него. Но прав е Некой. Тя си беше в мен...
Но още поне 3 месеца изпитвак панически стах от всяко завръщане вкъщи. Докато един ден дойде на гости един приятел алкохолик, с когото цяла вечер, цяла нощ фактически, говорихме в същата "омагьосана" стая за нас, за общия ни проблем и начини да се справим с него... Това беше наистина прочистващ разговор, сутринта за пръв път се почувствах лека и свободна - а онази стая оттогава стана място, където за пръв път се почувствах така.
И в момента съм си в нея. Трезвена и щастлива над 13 години (да добавя, че същия приятел си щрака на съседния комп).
И ти можеш. Повярвай.

Хехехе, Аня, като една вълшебна приказка.
Лили, вярвай, "говори" тук с хората, мисля, че разговорът с хора, минали или вървящи по същия път е най-доброто лечение.


usmihnise.com