думи vs. дела

Случвало ли ви се е някой да твърди, че не иска да ви види, нито пък да чуе за вас, но когато случайно се озовете и двамата на някакво общесвено място(примерно, кафене/ресторант) той/тя крадешком да ви поглежда, да усещате как следи всичките ви движения и когато го/я погледнете той/тя да отвръща небрежно поглед, все едно сте част от пейзажа? А ако пък се опитате да заговоите въпосната особа с нещо супер непретенционзо от сорта на "как си?" или "здравей" получавате изключително резервиран отговор.
Самата аз наскоро попаднах в подобна ситуация и след това ужасно съжалих, че си направих труда да попитам въпросния човек как е...

Случвало ми се е и и да ме поглеждат крадешком, и да отвръщат поглед, и да ме питат как съм. И да получат резервиран отговор, защото всичкото това е от човек, който направи така, че да се чувствам подритната като мръсна улична котка. Изглеждам добре, здрава-права и млада съм, просперирам направо, но не се чувствам добре! Нима той това иска да чуе?

А и не ме напуска подозрението, че пита, за да демонстрира възпитание и любезност. Което пък - с цел да покаже, че това, как е постъпил преди време на прощаване е някакъв спорадичен инцидент (тъй че да го пренебрегнем и забравим!), а всъщност той си е възпитан, коректен, самият образец - виж как пита, човекът! (Прощаване нямаше, дори и една само дума не заслужих, която да маркира нещо като край .)

Си постъпила))...когато си в подобна ситуация...или се правиш , че не го забелЕзваш...и си купонясваш на макс...или минавайки небрежно покрай него му подмяташ: "Що ми се струва , че си занижил критерия относно жените? Като гледам с коя/каква си дошъл на купона!))"

Или: " Аааа, друго мнение имах за теб, хубав мъж пък ...тц, тц!))...за домашно-открии 7-те грешки по себе си...хайде, успех, бай!"

Винаги лееекинко злобничка ирония и закачка и се изтегляш да си тръгнеш преди да му дадеш шанс да се осафери и вземе нещата в свои ръце...изпитан и изпипан метод)))

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде!

Ами хората са различни, аз никога не бих постъпила така, както ти съветваш и сега ще кажа защо:
1. Не бих могла да си позволя да обиждам трети лица, не е в стила ми. А дори и с най-голямата грозница да беше дошъл, факта си е факт-предпочел е нея, а не мен, което е важното!:-) В случая, обаче, той беше с приятели-мъже, с жени никога не съм го виждала, може да ходи само при проститутки, знам ли:-))).

2.Винаги съм смятала, че приятелското и добронамерено отношение дразни много пивече тези, които са ни причинили някакво страдание отколкото злобничката ирония:-) Просто, защото те очакват на удара да получат удар и се готвят за следващт..още по-коварен. Когато не им играеш по правилата, определено ги объркваш, пък и показваш, че не са те наранили...което може да не е така в действителност-)

3. Единсвено съжалявам, че го поздавих, но някак ми беше неловко някой да ме зяпа два часа и аз даже и едно "здрасти" да не кажа, но вече си взех урок

Е ти пък, недей да съжаляваш, нищо не е станало. Била си любезна и толкова. Не го съди, просто приеми, че с такива реакции, диалог не може да стане .

"Когато не им играеш по правилата, определено ги объркваш, пък и показваш, че не са те наранили..." - дреме им на тях кой е наранен и кой не))...щом се е стигнало до там)) а и ако го бъзнеш малко, определено ще го провокираш и ще тръгне да ти се доказва...ама още си ми чисто и неопетнено та ги мислиш малко по-теоретично нещата...абе като поревеш някоя друга годинка още))...ще се научиш))

"което може да не е така в действителност-) " - тук се откриват наченки на правилно разсъждение!

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде!

Знам,че много е трудно да останеш настрана и да най-добрият начин да нараниш някого и да го объркаш е да се държиш добре с него и да го накараш да се чуства не на място. Имах подобен случай в който с човек, който се познаваме и имаме връзка много време ме излъга за даден казус и тъй като обичам нещата да са чисти за мен и да са направени така,че да си заслужават изчаках го, взех го от обществено място, държах се супер прилично и се смях през повечето време на създалата се ситуация и в отговор на това получавах само искрено учудване и възхищение на държанието си, за това казвам това е начина да се покаже на някого,че той не е прав.

Някой от някъде си:)

"за това казвам това е начина да се покаже на някого,че той не е прав."

Всеки си има своята истина...на никой нищо не можеш да докажеш! Само си мислиш така!
А определено ти се е възхищавал-щото мъжете имат алергия от поставяне на място...по правилният начин!

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде!

"абе като поревеш някоя друга годинка още))...ще се научиш)) "

не си ме разбрала, никъде не съм казала,че подобно нещо може да ме разплаче. Просто се почувствах неловко, но да седна да рева, няма как да стане. А и грубостта не е нещо, което не мога да преживея. Чуденето ми по-скоро беше породено от факта, че някой хем твърди, че не иска да ме вижда, хем като ме види ме зяпа до степен, че ме кара да се чувствам неудобно и леко объркана....:-) Аз, ако не искам да видя някой, ще направя всичко възможно да не срещна погледа му...за мен това е нормалната реакция...:-)

Е да ама хората не са ТИ))...и никой не е длъжен да мисли като теб))

А за реването нямах в пред вид тази случка...а изобщо като се понапатиш малко)))...в живота))

предполагам, предпочитам, а то представи си))....такава твоята работа))

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде!

не бъди толкова праволинейна, не позволявай на другите да разгадават реакциите ти толкова лесно, вземи съвет от по-мъдрите, а и менно "за да стигнеш до извора трябва да плуваш срешу течението".
А иначе благодаря ти за съветите, въпреки, че не са в мой стил и едва ли някога ше ги приложа, но различната гледна точка е винаги интересна

Не знам, не познавам нито него, нито теб. Нито даваш подробности. Но ще дам едно тълкувание, което на мен ми се вижда много правдоподобно. А как ти се струва например човекът много да те харесва, но да се бои, че не е достатъчно добър за теб? Може да те боготвори и да смята, че няма начин да го харесаш? Защото според него ти си невероятна, и той не се чувства достоен. Затова при разговора с теб се е "гипсирал", а ти го тълкуваш по твой начин, вероятно грешен. Провери, аз си мисля, че той всъщност изгаря по теб и се бои до смърт, че ще го отхвърлиш. И сигурно би дал живота си за теб...

Доста интересна интерпретация.Не вмъкваш ли малко по-силни неща,обаче в поведението на мъж,с когото не е имала нищо общо?
И въобще що за мъжко поведение изобщо?


Мина тук една злодейка...

Ами мъж, който не е достатъчно уверен в себе си, вероятно. Не е нещо невиждано. Може би дори това са мнозинството от мъжете тук. Но може с известно поощрение да се научи. Тук вече всичко е в нейните ръце. Ако е такава ситуацията.

Поставих темата някак общо, защото ми беше интересно да знам дали вие срещате хора, които ви говорят едно, а някак интуитивно усещате, че нещата не са това, което изглеждат, т.е дела и думи някак не се припокриват:-)
моята история накратко-познаваме се с въпросния мъж от няколко години, в началото имаше силно привличане-аз бях интересна за него и той за мен. Но и двамата имахме своите страхове-той смяташе, че аз мога да си намеря, цитирам, "някой по-готин" от него, аз пък смятах, че социалното ми и професионално положение не са на нивото му. Сега, няколко години по-късно, нещата са различни -имам доста престижна професия и макар, че много работя,намирам време за външния си вид.Старите ми страхове почти изчезнаха(появиха се нови) но и интереса към въпросния господин силно намаля. Това не значи, че аз сега искам да се държа лошо с него само, защото той едно време намекваше, че не съм на нивото му, нито пък целта ми е била да се доказвам пред някого, просто бих искала да имам нормални приятелски отношения с него. Той , обаче, си е внушил, че е цел номер едно в живота ми и постоянно ми повтаря, че не му пука за мен и всякакви такива.
За жалост нямам друг избор, освен да се държа все едно никога не сме се познавали, да се отминаваме, когато се видим. Все пак той иска това, но по дяволите.....защо трябва да усещам погледа му постоянно, трябва ли да гледам в земята непрекъснато....чувствам се толкова, толкова неловко

Ситуацията е много глупава. Аз си мислех, че въпросният човек леко се притеснява, защото ти не си го харесвала. Но щом хем си е мислел, че не е готин, хем изтъквал високото си ниво спрямо теб, става въпрос за тежък случай. Той е имал пълните шансове да се доближи до теб, а не ги е използвал. Сега пък си играе някакви глупави игрички. Не ми се вижда да има за какво да се притесняваш, та ако ще да е президента, или кмета или Азис даже! Абе момиче, този човек се чувства непълноценен спрямо тебе, ти защо ще се чувстваш неудобно? Ако го харесваш, спокойно можеш да го имаш, ама нещо май дори според моето толерантно мнение той не го заслужава.
А ти къде си тръгнала да си притесняваш заради "социалното и професионалното си положение"! У нас да не би да бъка от аристократи? То даже някои от тях я за секретарките, я за някоя продавачка се женят. Значи са ги приемали за напълно достойни да споделят живота им. Я се вземи в ръце! Доколкото разбирам, си харесвана. Значи можеш да избираш и да се разпореждаш със съдбата си. Вече и професионално ти е потръгнало. ЗабравИ всички страхове! Ако държиш на този мъж, виж дали си струва (на мен нещо не ми прави добро впечатление) и вземи едно трезво решение. Ако ли не, не виждам за какво изобщо трябва да ти пука.
Това ми напомня една моя история. Аз я виждам малко по-различна, ма отде да знам какво се върти в главата на момичето в моя случай... Тя донякъде ми показваше симпатия, аз също. После взе да ме избягва, стана ми неприятно. Тя пък се разсърди на това. Аз се опитах да се приближа до нея, тя бягаше. Иска точно както казваш ти "да си говорим", ма все от типа на "Здравей, здрасти, как си, добре съм, довиждане". Аз имам усещането, че тя се притеснява, че е от провинцията, че е бедна (предполагам). А на мен грам не ми пука за това и умирам нейната слънчева усмивка да влезе в дома ми. А сега се разминаваме като непознати. Според мен и двамата сме грешили, но усещам в нея голям страх. А аз съм огорчен.

...такава , каквато е! Сега това е съвсем друга история))...и отзивите естествено предполагат други отговори...в случая си постъпила правилно! Аз си мислех за някой надут мухльо дето ти се ерчи...

ама това е често срещано нещо тук от начинаещи пишещи))...уж пишат едно, пък излиза друго))...абе тук всичко се казва като пред лекар и адвокат 1;1))

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде!

Тя ситуацията не е толкова драматична, нито неговия случай е толкова тежък. Просто хората имат различна способност да се справят със страховете си. Лошото е, когато има залитане в една от двете крайности, а именно: страховете на другите са пълна глупост, само моите са си истински или аз съм толкова силен, че нямам никакви страхове, мога да се справя с всичко.

Написах тази тема за разминаването между дела и думи, именно защото съм убедена, че подобно нещо не се случва от самосебе си, а за него си има конкретна причина и в случая си мисля, че става дума за страх от негова страна-да не се изложи, да не бъде отхвърлен, да не би случайно някой да си помисли, че зад силната обвивка се крие мека сърцевина...ей такива неща... В момента обаче се чудя дали тези страхове не водят до "преобръщане" на мисленето, т.е дали не започваме да възприемаме едно и също нещо по много различен начин с времето-примерно като лисицата и гроздето. И за да не бъда абстрактна ще кажа-в началото долавях в погледа му чисто любовни нотки, сега усещам само агресия...или поне тя е преобладаваща. Единственото общо е, че и преди и сега той като ме види ме гледа, не втренчено и нахално, но все пак достатъчно настойчиво за да го забележа. Не разбирам защо го прави, а още по-малко разбирам какво се крие зад този поглед

А отговора на този въпрос всъщност интересува ли те?
Какво би се променило, ако те гледа с любов или с омраза?
Аз чета от началото темата и малко със смесени чувства я чета за това и не бързам да си кажа мнението.
Оставам с впечатлението,че някога ти си харесвала този мъж, а той теб не толкова..В смисъл..може и да е имало някакво привличане, но той се е срамувал от теб за пред обществото или е имал някакви по-големи очаквания за жената до себе си..
Дали това или друго, но ти си се амбицирала и..сега искаш да му покажеш,че си повече отколкото той е смятал,че си (или мислиш,че той го е забелязал).
..
Не знам дали съм права..
Може и да греша.
Обаче..не даваш инфо как сте се разделили и защо толкова агресия от негова страна..
Ти искаше да сте повече от това, което бяхте и той се уплаши за личното си пространство?
Или.. нещо друго?
..
Защото..каквото и да е общественото положение на един мъж, почти няма такива, които биха отказали секс (или поне обикновени срещи и разговори) с приятна, интелигентна и ..преуспяваща жена, каквато се описваш.. Особено, ако има и прехвърчане на искри..
Та..се питам..кое не е наред..? Има нещо премълчано в цялата история, коео тми пречи да сглобя пъзела и да си дам мненето ..

.. съвсем просто. Или мацката драматизира, или пичът е .. с натрапчиви идеи (нека го нарека така, за да не казвам луд). Ако приемем, че разказът е обективен и не преувеличен, поведението на тоз е нацяло неадекватно. Да допуснем, че заформиш връзка с подобен. С това си противоречиво и неадекватно поведение, съжителството би било кошмар. Това ежеминутно да е на различен полюс и да не предполагаш дори на йота, кво следва и кво мисли .. си е като филм на ужасите. Мои наблюдения са, но .. човек, който изглежда уж загадъчен, причинявайки на околните нарочно чувство на неудобство, в 99,9 % от случаите се оказва с някакво емоционално (да не казвам психично) изменение .. в най-добрия случай е тъп та дрънка. Мистиките и загадките само по дебелите книги се харчат, в живия живот .. нцъ ! .. Куца .. и с двата крака.