В контекста на

по- долните теми: сваляте или очаквате вас да свалят?

Аз по- скоро чакам второто, което пък обикновено води до несъответствие на очакванията ми с действителността...
Явно, първо- не съм инициативен, и второ- предпочитам да изживея разочарованието, че някой не ме е забелязал /или другия вариант- и той да е очаквал евентуално от мен първата стъпка/, отколкото да приема риска от отхвърляне... Мразя да се чувствам натрапник или предизвикващ реакцията: "Тоя пък за какво се бори?".
Тъй като досега все случайно са се случавали дългите ми връзки /със следствие- мъчителни раздели /, все още лежа на тази страна и мисля, да не предизвиквам излишно съдбата /засега/...

Прави каквото трябва, да става каквото ще...

Разминавания в очакванията винаги може да се получат, дори ако всичко е тръгнало по мед и масло. Времето и/или парите променят хората.

Save the original.

За продължението е ясно, аз говорех за началото на началото....

Прави каквото трябва, да става каквото ще...

Чакай сега малко. Това с очакването е съвсем друга работа. Аз мога и Дийн Финикс да очаквам, ама нъцки.

Свалят ли ни повече или предимно ние сваляме? Народният гений бе казал нещо и по този въпрос - тези, които свалят са активни, а тези, дето ги свалят са пасивни. Край на цитата, из "Правила и закони на модерния гей", въвеждащ том трети, преработено издание...

Сега сериозно по въпроса. Не схващам кога(то) ме свалят. Или не го усещам, не знам коя е по-правилната дума. Въобще не зацепвам, ама честно. И нямам ни най-малка представа защо. Разбира се оставям на страна клишираните модели на поведение, които са очевадни и безкрайно отегчителни, веднъж щом ги научиш.

Действам предимно като "активен". Поемам инициативата, решителен съм, правя първата крачка - както искаш го наречи. Хич не ми дреме и не ми се губи времето. Както съм казвал и преди - не се интересувам от хора, които не се интересуват от мен. Точка.
Иначе казано - действам и това е. Не си падам по идиотщини от рода на обожание от разстояние и тем подобни дивотии. Ясно, че всички сме различни по характер и поведение, но за мен съм си прав и който иска да се обижда, че го определям като идиот.

Не виждам нищо лошо в това да (се опитам да) сваля някого, да направя първата крачка. Все пак това е начинът, да разбера има ли нещо или няма. Няма значение дали става въпрос за секс, или сериозна връзка. Просто проверяваш потенциалния интерес на човека насреща.

Преди няколко седмици пресичках на зелено, на пешеходна пътека, и кола спря на 5 сантиметра от крака ми. Следващия път може да спре 5 сантиметра след мен, ако въобще спре. И това само седмица, след като кола почти отнесе майка ми, преди да се забие в жилищна сграда. Тъй че няма какво да си губя времето. Животът наистина е кратък, и каквото ще да говорят хората - един е.

Като оставим настрана факта, че не искам да умра с мръсни гащи( ), не искам и да умра съжалявайки за пропуснатите шансове. Или да стана на 30-40-50-60-70... и като се обърна назад да съжалявам за подобни дивотии. Защо да съжалявам за нещо, без да знам реално дали то е имало вариант за случване? Затова и не чакам, щото с чакане само Неволята ще дочакаш, и хоп-троп действам, свалам(опитвам се кога успешно, кога не), правя първата крачка, предлагам идеи, каня на срещи и... Въобще поне по въпроса с мъжете гледам да не оставям разни ситуации за мисловни извращения от рода на "ами ако това-онова, така-онака, тогава-оногава, аз-той, ала-бала, портокала, мандарини, шоколади, тонколони...".

С чакане нищо не става. Че при някой си подействало - убу, ама все тая, за всички останали гарантирано ли важи същото? Разбира се, че не. Кой както предпочита. Аз си знам за мен какво, защо и как, и то без да съм напълно наясно със себе си, какво искам и как да го постигна.

A bad 3 o'clock decision...

Народният гений не винаги е прав /поне относно активни- пасивни в твоя контекст /
Като гледам, за теб платонична любов няма, /т.е. въобще любов съществува ли? /. Харесвам на улицата и в заведенията стотици момчета и мъже, може би пък да пробвам всичките, все в някого може да се влюбя... Честно казано, понякога ми е по- гот и за предпочитане да мина на "ръчна", отколкото да се чувствам незадоволен, лежейки до някого другиго... Или на сутринта всеки от нас да се измъкне като пръ.ня от гащи...
Случвало се е често да чувам коментари за някого, че вероятно не се е поглеждал в огледало, пък се натиска, или е толкова неприятен, че не би могъл да послужи и за изтривалка пред входната врата, или пък е голям "смешник" и т.н.- направо ми се драйфа в такива моменти, защото съм сигурен, че никой не се вижда в подобна светлина... Но пък и доста хора наистина нямат ясна представа за себе си, пък и вероятно не им пука.. Е, на мен ми пука, какво да направя?
Дали ще живея 45, 55, 65, 75 години, няма никакво значение, желая да ги живея така, както на мен ми харесва, което е в съзвучие с твоята максима, но това ще го постигнем по различен начин...
/А очакването при мен /досега/ води до резултат//... /

Прави каквото трябва, да става каквото ще...

За самото начало ми се струва, че хората са погълнати от илюзията, липсва им достатъчно информация за човека срещу тях и това изкривява нещата твърде много.

Save the original.

Ако човек си урежда срещи с добри илюзионисти, бих се съгласил с теб. Обикновено обаче се срещат посредствени кандидат- шмекери...

Прави каквото трябва, да става каквото ще...

Много хубаво го каза - той си мисли, че ти показва уникалния си номер, ти се чудиш защо пак старите изтъркани изпълнения...

A bad 3 o'clock decision...

поне при мен - предпочитам да съм социално активен и ако ми хареса човека му показвам интереса си. Има си начини. Дали ще е намигване или нещо друго, което да му привлече вниманието, няма значение.

Иначе, куриозно ... предното ми гадже ми се натискаше по ICQ, но така извъртях нещата, все едно аз съм го свалил а той си ми се жалваше, че си е избръснал дупето до петите и няма кой да го изплющи

Търсене и предлагане, каво да се прави.

Save the original.

:) Много готина тема. ние май веднъж си говорихме точно на нея, и аз тогава ти споделих, че по-скоро съм от нападащите :P все пак и на мен понякога ми идва неудобството в стил "Тоя пък за какво се бори?", само дето при жените усещането за нахалство се и утроява или дига на степен трета, зависи. И така за да не ставам нехалитетка взимам да се спотайвам - обикновено в най-неподходящия момент. Или пък се "боря" в най-неподходящия. (разбирай, придобивам усещането, че "цялата история няма никакъв смисъл") Въобще....

"посредствени кандидат- шмекери..."....мм как ги измисляш тея неща, просто.... не ми е ясно..ххахаха

Аз не мога да играя роли- такъв съм, какъвто съм, и отчитам, че нямам заслуга за това, така съм си роден /и възпитан, вероятно/. Нито пък някой трябва да се вини за постъпките си, стига да не бърка в мозъка на останалите...
Човек не знае какво губи, когато печели /пък и обратното/!

Прави каквото трябва, да става каквото ще...

че кой изобщо умее да (ти) бърка в мозъка, повечето не могат и до носа да ми стигнат (с акъла си), камо ли да ми бъркат в мозъка. Не знам как го измисли това. И къде го изпита? Случвало ли ти се е? Аз от кога чакам някой(я, по-скоро) да ми бръкне в мозъка, ама къде ти.....лол.......no success untill now.

бтв при мен възпитание и хормон си играят взаимно лоши игрички ....лол и взаимно се преебават до постигането на, да го наречем, странен резултат....

...важното е да е весело....

Ааа, въобще не е трудно. Днес се вбесих например от изпочупени наскоро засадени дръвчета.... Остатъците от тях бих ги заврял на строго определено място на гадните вандалчета.
В любовен контекст- ми няма да говоря затова, пък!
/Въпреки че доста бързо се справям със себе си. /
За възпитанието на хормоните съм съгласен- и моите не подлежат на такова...

Прави каквото трябва, да става каквото ще...

Ненужно е да хабим нервите си, много малко вероятно е да променим света, но е монго вероятно света да промени нас.

Save the original.