Децата и бабите

Може да бъркам, за това и питам тук, за да си "сверя часовника".

Бабите ни не са в София, пред годината идват веднъж на два месеца на гости за някой уикенд, добре се разбираме с тях, нямаме проблем в комуникацията, обичат си внука, работят все още и като цяло не ги ангажирам с нищо, ако те не пожелаят. Имаме детегледачка, Атанас ходи на градина.
Лятно време го взима за 1м. едната баба, за 1 м. другата. И тогава започват проблемите.

Поради смяна на града, ситуацията, климата или просто инцидентно, той се разболява, настива, вирус или нещо от сорта. Тогава започа едно звънене по телефона- да съм идвала при детето, да съм му давала аз лекарствата (той наистина е много сложен на лекарства) накратко да прекъсна, каквото правя, и от работа директно на автогарата да ходя. До сега го правех. Изкарах си част от отпуската при майка ми юни, защото той беше болен, въртяхме се и двете покрай него.
Миналата седмица бях на море-този път планирана отпуска от 5 дни за почивка, детето беше при другата си баба. Звънят ми на третия ден-болен е, идвай при нас. Казвам-елате в София, тук ще се лекуваме. Дойдоха, докараха го, надути с дядо му, че не съм дошла аз. Свекърва ми категорично заяви-майката трябва да си гледа болното дете.

Да, разбирам, че ми е болно детето. 10 месеца в годината съм основно майка, тичам от работа да го водя на зъболекари, лекари, работя вечер от вкъщи, за да наваксам, взимам го с мен на работа, какви ли не компромиси правя, бабите и не разбират, когато боледува, защо да ги притеснявам. Но 2 месеца в годината съм И човек, като искат да го гледат-нека поемат отговорност за евентуално лекуване.

Знам, че може да прозвучи коравосърдечно, последното, което съм, е безчуствена майка, но не мога да разбера какъв е проблема, когато детето се разболее, да го лекува баба му след като е при нея, особено, ако аз ще правя същото, което и тя, не говоря за някакви, пази Боже, екстремни ситуации.
Не мога да отсъствам от работа, не мога да съм непрекъснато болничен, не мога да съм като такси София-Провинцията, всеки път, когато той е болен.

Как е при вас, цяла нощ не съм спала в самобичуване що за лоша майка съм, но съм и ядосана, малко. Или не чак толкова малко.

Там дремят приказки старинни, там тае звънка тишина

Ами при нас няма такъв проблем - и майка ми и свекърва ми реагират на момента самички! Даже като беше на 6 м. и го гледаше майка ми в Сандански, беше лепнал някакъв стомашно-чревен вирус, повръщал здраво и за да не се обезводни го спрели една нощ в болницата! Майка ми с него, но не ми беше казала нищо, за да не ни притеснява! Като отидох да го видя през седмицата и му видях пробата на ръчичката, тайната се разбули! Аз и се накарах, че не ми е казала, но пък тя се оправда, че не е искала да ни притеснява! Ни така, ни иначе! Права е, ама аз пък искам да знам! Свеки е същото положение - ако нещо я притесни, сама го кара по лекари, дава хапове, след като ме информира, без никакъв проблем! Може би в някой момент си наложила по-сурови изисквания към отглеждането на детето и да се притесняват или страхуват, че няма да ги спазят?! Или ако не е така, просто са по-притеснителни и при някое от следващото ходене можеш да им покажеш как става даването на лекарства и че няма нищо страшно и даже да ги убедиш, че те биха го свършили даже и по-добре от теб / ужким/. Ако не става нито едно от тези неща, дето изброих, им предложи алтернативата, да не го водиш воъбще, защото това за теб е допълнителен НЕПРЕДВИДЕН ангажимент! Ако си е при теб поне си правиш плановете, а като незнаеш какво ще ти сервират и ти се обърква всичко! Или ако искат да го гледат, но ги е страх, да идват да го гледат в Софето - ако има такава възможност въобще! В крайна сметка ти нямаш проблем да си гледаш болното дете, но могат ли те да ти направят план кога ще се разболее, за да знаеш да си до него?!?!


Daniel-02.03.2007

При нас е същата ситуация - Боби всяко лято е за 2 месеца при бабите. НО проблеми с болестите не съм имала - ако се разболее бабите са насреща. Е, звънят ми да ме уведомят, че се е разболял, но няма такива реплики: Ела да си го вземеш.
Въобще не си мисли, че си лоша или коравосърдечна майка. Ние също сме хора, които имат нужда от почивка. Още повече, че цяла година никой не ни помага (аз и детегледачка нямам и не съм имала). А и щом бабите са го взели би трябвало да са готови и с болести да се справят. Иначе е много лесно.

Аз ако бях на теб отдавна щях да съм престанала да им го водя. Като не могат да се справят с една обикновена болест какво остава за нещо (не дай си Боже) по-сериозно ако се случи??? И както разбирам от поста ти, не е 1 и 2 пъти, случва се всеки път, когато им го оставиш.
Казваш им, че им нямаш доверие вече и няма да им го оставяш. Понякога хората трябва малко да се среснат и да се "дресират", защото иначе ти се качват на главата.
Аз точно такива проблеми не съм имала, но и детето ми е още малко и не съм го оставяла за някакъв дълъг период. Но като чета, това което си написала си мисля, че бих реагирала по този начин. В крайна сметка ти трябва да си спокойна, че детето ти го гледат хора, на които можеш да разчиташ да реагират адекватно във всяка една ситуация, която може да им поднесе едно дете, а не да се притесняваш, че 2 дни след като си има го оставила ще почнат да ти звънят да си го взимаш за най-малкото нещо.

Аз си мисля, че хората са прекалено загрижени за малкия и много насериозно приемат проблема с боледуването му. Ти си тази която трябва да обясни по тел. кое как се прави и да ги оставиш да се оправят сами. Така или иначе вече на всички ви се е случвало не веднъж, значи малкия отговаря на всяка смяна с разболяване. То това си е на психична основа, но е друга дълга тема... Та... Не знам колко ти е малък малкия, но опитай следващия път като го оставяш много дълго и обстойно да му обясниш че не е хубаво да се разболява като е на почивка и се забавлява и освен това ти имаш много ангажименти и не ти е възможно да му обърнеш внимание като е болен, т.е. всяко идване до него ти коства време което нямаш. Дребните ги знаят и разбират тия неща. Принципно това много помага.

Аз като малка бях така, ха съм дочула, че ще ходят нашите някъде и аз ще съм при бабите и се разболявам на секундата. Не знам как ставаше но се получаваше винаги. Та им порвалях ходенето и т.н. докато не им писна и не ме зарязвах болна...



тинтири-минтири

Аз съм на мнение - всеки сам си гледа детето. Като не може (работа, ангажименти, мерак за свобода) - да няма толкоз претенции спрямо заместващите го. Не смятам, че бавачката, бабите имат задължение да ми гледат болното дете. Въпреки че бавачката за това я държа. Но все пак първите дни си го гледам аз, после, като отмине температурата и намалеят лекарства и тежките моменти, й го оставям. На бабите - тази година за първи път им го оставяме за почти 4 седмици. Досега най-много за 5-10 дни. Всички баби и дядовци работят. Ти знаеш, че за да си вземе болничен някой от тях, трябва да се представи декларация, че няма да ползваш болничен. Те иначе нямат право без декларация на болничен. Когато Алекс се е разболявал, всичко аз от тук координирам - говоря с нашето джи пи, с тамошния педиатър, спешавам ги веднага да направят изследвания, говоря с лекаря през цялото време на прегледа, когато изписва лекарства. В края на крайщата е частен, затова и се съобразява с тая процедура. Дори свързвам двамата му лекари. Но аз винаги съм разговаряла с бабите за боледуванията на Алекс, те са напълно наясно, а и деца са гледали - знаят какво се прави. Той също е научен да няма претенции, да пие лекарства и течности... Случвало се е 1 път по-сериозна болест във Варна - лекарят му беше изписал антибиотик. Според мен се беше уплашил, че много хора го гледат, че е без майката там. Аз му казах по телефона, че няма да му дадат. Но предварително говорих с майка ми, дали поема риска да го гледа само на вода, независимо от температурата, симптомите...
Според мен, щом детето боледува, майката трябва да си го гледа. Щом бабите не са достатъчно отговорни да го гледат болен, не би трябвало да го гледат и здрав. Бих пътувала до Варна, ако ми се обадят, че не могат да се справят. Но, ако това пътуване е било излишно и те просто не желаят да се справят сами, не бих им го оставяла повече.
Ако искаме да си оставяме децата далеч от нас, трябва да ги възпитаме да не са толкоз претенциозни на гледане, а гледачите да обучим как да се справят във всяка ситуация с детето.
Никой не е длъжен да ми гледа детето, родителите ни са си изгледали децата...

Аз имам претенции към заместващите именно, защото са заместващи. Ако приема "детегледането" като работа-когато излизам отпуск, пиша кой ще ме замества. Върху него за този един месец ще паднат и лаврите, и минусите. Това заместване става с негово съгласие. А в конкретния случай-по желание на самите баби.

Те са отпуск, на никоя от тях не им се налага да взимат болничен.

Прекрасно координирам всичко от всяка точка на България и света, когато се е налагало, но нали разбираш, че не става въпрос за координиране, а за лично присъствие?

Не, синът ми трудно пие лекарства, повръща почти всичко, аз съм била същата като малка. С две деца с малка разлика, майка ми не помня да е имала времето да ме глези. Със сина ми е същото. Понякога нещата са такива, каквито са, без да са свързани с глезене, лигавне и т.н. Реакция на организма. Но приемането на лекарства не е невъзможно. Мога да ги дам аз-може да ги даде и баба му.

Щом детето ми боледува, аз си го гледам, когато е при мен.
Щом детето ми е на 500 кв от мен, не мога да зарязвам всеки път всичко и да летя към него, когато той е с баба си и дядо си, двама интелигентни, не толкова възрастни хота, които са отгледали по две деца.

Аз не искам да оставям детето си далеч от мен, бабите искат да го гледат при тях, защото в София не се чустват у дома си.
Детето ми не е претенциозно на гледане, той е доста адаптивен, към него упрек в случая нямам никакъв.
Виж, това, с което съм съгласна с теб е, че трябва да обуча гледачите, ако искат да го гледат за напред, да се справят със всяка ситуация с детето, когато аз не мога да долетя.

Да, именно, защото са си изгледали своите деца, бабите и дядовците трябва да преценят дали искат да поемат и най-вече дали могат да поемат отговорността да гледат "чужди деца".

Там дремят приказки старинни, там тае звънка тишина

Да, и аз мисля, че има нещо такова. Като не е с нас се разболява. Много обича да ходи при бабите, и все пак нещо става. Ще трябва да говоря наистина с него. На 4 години е, голяма работа вече.);)
Да ти е живо и здраво детенцето, видях, че е рожденничка.

Там дремят приказки старинни, там тае звънка тишина

В отговор на:

---

Никой не е длъжен да ми гледа детето, родителите ни са си изгледали децата...

---

А, не съм много съгласна тука. Мене бабите ми ме отгледаха - първо едната, после другата. Така чееее......да му мислят!

Ааааа моля моля, аз също съм отгледана от баби, резултата е на лице обожавах маминка си, а майка ми ми е по-скоро роднина, но не и толкова близка като майка... Е, извинявам се, но с този опит определено няма да ми е приятно след време дъщерите ми да ме чувстват така. Та затова си ги гледам самоотвержено. Освен това от сега ги подготвям за бъдещето когато ще станат майки като заявявам най-отговорно, че няма да им гледам децата , да си го имат едно на ум от сега ...



тинтири-минтири

Хехехеехе, не са ли малки да ги подготвяш, че няма да им гледаш децата? или нещо превантивно е това за времето, когато ще хванат гаджета и така ще се пазят от забременяване - с тая мисъл?

Не знам точно какво е, но така го чувствам, всеки да си знае отговорностите. Някак си да свикват с мисълта. Тъй де, като гледам бабите в каква "възхита" изпадат, когато се наложи нещо... предпочитам да си го спестя след години .



тинтири-минтири

И при мен така се е получило - едната ми баба ни е изгледала с брат ми. Просто нашите имат тежки професии и е нямало как да ни гледат сами. А и всички живеехме в една къща.
Но резултатът наистина е, че много трудно свикнах да споделям с майка ми и тя го разбира също. Едва преди години започнах да я възприемам като приятелка и сега си наваксвам деството.

Наистина никой не е длъжен да ми гледа детето. Както казах - инициативата е тяхна. Аз съм много доволна, че Боби не е целогодишно с мен и на градина. Той има нужда и от баба и дядо. Нямам никакви оплаквания от тях, гледат ми детето безрезервно.

Е, нас с таткото родителите ни са ни изгледали. Мен ме пращаха за по една седмица през лятото при баба и ми ставаше ужасно мъчно, особено за майка ми. А дядо живееше във Варна и идваше само на помощ понякога. Много си го обичах. Нашите навсякъде ме мъкнеха, после и брат ми, като се роди. И ми е било кеф с тях. Даже майка ми казва, че сега излизаме и се забавляваме с тях, защото като малки те така са правили с нас. И тя като Заира викаше едно време, че всеки сам си гледа децата, щото тя така си ги е гледала. Щяла да ходи по екскурзии, по забавления... Ама сега голямо убеждаване пада да им дадем внука, за да го гледат. Сигурно би им писнало, ако са повече внуци. Ние се събирахме 4ма при баба, не знам как е издържала...

Хехе и аз за екскурзии си правя планове, пенсионерския туризъм... кеффф... Аз обявявам, че ще гледам внуци само ако са пратени при мен с бавачка ... Ама викаш може да ги стресне това... да намаля темпото .



тинтири-минтири

Сестра ми като 4-5 годишна имаше един жесток лаф. Сядаше в скута на дядо ми, прегръщаше го и му казваше: "Деденце любимо, да знаеш колко те обичкам! ТИ СИ МЕ РОДИЛ"

сестра ти е свежарка... аз пък на тая възраст се чудех за кого да се омъжа за дедо или за чичо петьо .



тинтири-минтири

Явно са ти били фаворитите!

Според мен проблема им е, че ги е страх когато детето е болно и затова те викат теб, един вид отговорността да не е изцяло тяхна. Нормално е да искаш и ти да вземеш глътка въздух, но пък бабите са явно доста притеснени с болно детенце. Аз имам този проблем с моята майка. Тя е голяма паника (да не повярвате повече и от мен), когато става въпрос за дребната. Взима я почивните дни или през седмицата да я гледа, но да замине нанякъде с нея твърдо НЕ. Докато свекито ми е типично "дебилно" спокойствие и дори детето да е болно тя съвсем адекватно я лекува. Избягвам да я давам на майка на вилата, докато свекито я влачи на село за седмица поне. Не й се сърдя защото аз самата предпочитам когато детето е болно да ми е пред очите, за да съм по-спокойна. За протокола и двете баби са медицински лица.
Поговори с твоите, ако те не са спокойни когато детето е болно не ги насилвай, просто потърпи докато отрасне повечко, да се надяваме, че тогава ще се успокоят.

"Освен това от сега ги подготвям за бъдещето когато ще станат майки като заявявам най-отговорно, че няма да им гледам децата , да си го имат едно на ум от сега "

Аз пък подготвям първо себе си за това. Че като се знам каква съм мека Мара, ще ме изнудят още лайна да гледам. А на мене и моите собствени са ми в повече. На моменти. В други моменти като днешния ми е изключително приятно, че децата са във ваканция. Ей го на, вече трети час спят. Аз също категорично заявявам, че внуци не бих гледала. За мен гледането на деца не е само физическа работа, това е много повече - да отдадеш част от себе си на човечето насреща. А за това се иска да си с него постоянно. Така де, не 24 часа. Защото сме и големи хора и имаме нужда от нашите си неща за правене, хобита, развлечения. Детето става такова, каквото му покажеш, че си ти самия - а това изисква време и желание. И затова, според мен, децата гледани от баби и дядовци са по-различни. В доста от случаите възрастните хора не им се занимава с деца и го правят насила - резултатът е плачевен.

А по темата - въобще не бих си оставила детето повече при тези условия. Само се замисли как се чувства малкото човече, когато знае, че за него отговаря човек, който не може да му помогне, когато е болно!? Несигурно! Ти как се чувстваш - силно ядосана и на разболяването на малкия, и повече на необмислената реакция на бабите. Ако имах твоята възможност да оставям децата при бабите и дядовците им за известно време, бих го правила, защото знам, че общуването им с друг човек е много важно. Но да ги карат да се чувстват несигурни всеки път, не! Егати помощта! Уж да ти изпишат вежди, пък ти вадят очите........