болест

Понеже изневярата е съвременна болест - трябва ли да я толерираме?
за и против?
помага или пречи на връзката?
как се чувствате когато разбререте , че са ви изневерили?
как продължавате напред когато това се случи - прекратявате отношения или прощавате?

Почти всичко се прощава на този свят, не виждам причина и вие да не простите. Ако човекът си е признал имате още по-голямо основание да простите.

- ако е болест,то тя е хронична,та трябва да й се намери лека /майстора/ , но пълно изцеление няма ... за кво толериране питаш бе човек...
- против
- ако разбера , то просто няма да е връзка, а моментално настъпва развръзка
- кофти, защото не съм преценил човека
- не прощавам, продължавам напред и не се обръщам назад.

не ми се е случвало да прощавам такова нещо, слава богу. Т.е. не ми се е случвало да разбирам - най-вероятно са ми кръшкали, както аз съм го правила и както всеки друг.
Предпочитам и да не разбирам, така се живее по-добре

Заложете, че ...

изневярата не е никаква болест
изневярата е нещо , което всеки случва в зависимост от хиляди фактори-въпросът е кога , а не дали
изневярата е проблем за изневеряващия , за партньора му, а понякога и за тренажьора насреща
и въпреки всичко, когато оковите на връзката задрънчат глухо , изневярата е единствения лесен бърз и достъпен хап, с който тътенът заглъхва поне за малко
гъзът е глупав първичен и иска разнообразие -след месеци-година-но иска
акълът е жив буден и не прощава грешките на другите , отегчава се лесно и се окъпва в ендорфини и разни други дроги при появяване на нов дразнещ субект , който ни възпалява любопитството и чаталите;
и всички тези теми тука клеймящи и громящи са наливане от пусто в празно;
просто това сме човеците, и кой когато го осъзнае , тогава рахатясва;

дали съм прощавала? да ,защото трябва да изхвърлям и да прибирам и кво да търся?от къде да го внеса , неизневеряващия? ми те всички изневеряват , от къде да намеря идеален и мога ли му обещах че ще съм вечно негова? Не , разбира се , и се надявам да имам качества да мотивират наранените и на мен да прощават;
щото аз няма да се превърна в безгрешно божество , не и скоро, та даже никога

в случая е ясно

или копче
щот не било болест, викаш

ако беше болест да сме измрели
фактът че сме живи и даже плещим щуротии тук показва , че не е болест , а природен бъг , системата-натраплив и доживотен
наздраве

Не е пророден, а е съвсем изкуствен бъг. Освен това не е там, където го търсиш. Бъгът се нарича "сексуална собственост" и е производна на егото.

Мисля, че така е справедливо!

Ако държи на мен, ще го прави така, че да не стигне до мен. Ако не му пука за мен, и ми тика похожденията си под носа, тогава най-вероятно ще си отнесе шута.
Щото, таквиз басни, как Пена случайно разбрала, че Гошо и бил изневерил - на живо почти не се случват. Или въпросната Пена го е раздавала кат дедектив, щото му няма доверие или на Гошо не му е пукало за Пена. И при двата случая, тез двамцата не са един за друг.

The Show Must Go On.....

1. Приела съм - че се случва, това е. Няма застраховки, няма задължения, няма обещания - нищо сигурно няма. Човек не си избира моментите, в които да се влюби, примерно. Може да е и докато е ангажиран.


2. Въздържам се - мисля, че се случва, ако човек изпита необходимост да го изживее, а не целенасочено, защото търси някакви резултати.

3. Зависи - в повечето случаи, пречи, защото малко са хората, които ще са в течение на това, което се случва и ще го преглъщат безкрайно. Его.

4. Значи аз като цяло ненавиждам лъжата - под всичките и форми. Сега съм в позиция, когато мога да си позволя да си събера куфара, багажа и..на плажа.
Не зная как би било след време - когато ще имам семейство, деца и др.малко или много ангажиращи и обвързващи неща, заради които хората си натискат парцалите. Предополагам, че ще си тръгна, ако разбера.

5. Прекратявам - никога повече няма да бъде същото и постоянните подозрения и недоверие ще ме изгризат вътрешно. А липсата на доверие...ми..то какво е една връзка без него. ..куха и празна.
Та така.

Време е за...трапчинки

Дори и да е болест, то определено не е съвременна, стара е колкото секса
Ако партньора го прави, както си му е реда... не стига до никого, няма и да пречи, ама ако е хамалско, показно и селяндурско си е гадна работа.
С една дума ебете се разумно и дискретно извън дома

Цената и местоположението са определящи....

съгласна съм съзнанието ти да рисува всякакви картини...
никой не принадлежи на никого, човек е сам и само му се струва че има хора наоколо...

не е болест, а избор.
съзнателен.

и няма бронебойни патрони срещу нея, нито полза от обвинения, заплахи, игри на жертва - ако човекът иска да го направи. или не му пука и го прави. или не знае достатъчно за себе си, за да отговори защо го прави.

или е приел Муун идеята, че принадлежи на целия свят и е тук, за да му се обрадва целокупието (но пък неговото си е само негово).

изневярата може да бъде капката, която прелива чашата

или капка в морето.

може да бъде буря, която сближава (особено ако успеете да изкарате третия като най-черния дявол, точещ ножа на зайчето, респ. котката ви),

или тайфун, който не оставя нищо след себе си (особено ако неразумно и недиференцирано си вложил всичко).

или летен дъждец, junk-food, освежаващо кросче и прочие клишета, за тонус.

общо взето, финалът зависи от другите компоненти - само любов не стига, казват, трябвало и да ни е удобно, приятно, вкусно, уютно, простЕно, неангажиращо и безпроблемно.

брутално, но факт.

Чалгата е разпознаваема. Но какво правим с интелектуалния McDonalds?!

Според зависи. Ако много е настоявали аз да не изневерявам, а на мен са, ще и бия шута на секундата, но ако не ми е мрънкала и изневери, то вероятно ще мижам и ще изневеря и аз.

[линк]

Сигурно водя класацията по простени изневери на килограм

Не го казвам с гордост...ами с леко огорчение. Прощавала съм ...продължавала съм ....но в момента в който другите недоразумения във връзката ми са взимали превес...винаги съм използвала изневярата на партньора за оправдание, че си тръгвам Хитро а ?

Впрочем сега като се замисля ...добре, че са ми изневерявали ...че да ми се отворят по-широко очичките ....що е то партньорство и има ли почва у нас

Ох олекна ми

да седне после И ДА МИ СЕ ПРИЗНАВА, тогава не само няма да простя, ами незабавно ще бъде отсвирен.
В тези случаи "признаването" не е нищо друго, освен просене на индулгенции, а аз не съм свещеник, нито изповедник, нито кушетката на психоаналитика.
И да изневеряваш е изкуство и се искат известни умения и зачитане територията на този срещу теб.
Ако не осъзнаваш това, значи просто възпитанието ти е елементарно.

това е измама и обида а не изкуство!
и какво възпитание мили Боже .... майка ти ли те научи или баща ти....

казаното от мен.
Да ти обяснявам ли сега какво искам да кажа ?
Естествено, че изневярата е помия, но съществува, и най-многото, което можем да сторим, е просто да не позволяваме да ни залеят от глава до пети с нея, както и ние самите да не лискаме по другите, а да се опитаме някак / ако е възможно / да я преживеем и евентуално забравим, без да я веем като знаме пред носа на другия.
Това исках да кажа, да щадим другия, разбра ли сега ? Уфффф...

Не се прави на чук!


Дали въобще в един език ще има дума за "изневяра" е единствено и само въпрос на култура. Обществото е готово да приема всевъзможни изгъзици, без даже да се пита кога и при какви обстоятелства са възникнали. Погледнато абстрактно, да отглеждаш прасета в кочина, за да им ядеш труповете е доста съмнителна форма на материална култура. Въпреки това в нашето общество се смята за нормално. На папуасите и до ден днешен е трудно да им се обясни какво лошо има в това да отвличат децата на съседното племе с цел колене, транжиране и консумация. Въпрос на култура. Все ми се струва, че в Египет и Вавилон въпроса с изневерите и изобщо отношението към човешката сексуалност е стоял по друг начин. Не че не разполагаме с водещия шведски опит де...

Но така е - българина е създаден да страда!

Мисля, че така е справедливо!