Оня поход
9 отговора
0 прегледа
Re: Оня поход
Албум снимки стр. 1 от 3
Албум снимки стр. 2 от 3
Албум снимки стр. 2 от 3
________________________________________________
“Да почетем паметта на загиналите без съвременни интерпретации на събитията от преди 90 години” – беше един от акцентите на похода от Охрид до Дойран по линията на фронта от Първата световна война.
Покана за него получиха посолствата на всички държави, участвали във войната на Македонския фронт – България, Сърбия, Гърция, Великобритания, Франция, Германия.
Отзова се само българската дипломатическа мисия в Скопие и Генералното консулство на България в Битоля.
==============================================
Обикновен македонизъм
Албум снимки стр. 2 от 3
Албум снимки стр. 2 от 3
________________________________________________
“Да почетем паметта на загиналите без съвременни интерпретации на събитията от преди 90 години” – беше един от акцентите на похода от Охрид до Дойран по линията на фронта от Първата световна война.
Покана за него получиха посолствата на всички държави, участвали във войната на Македонския фронт – България, Сърбия, Гърция, Великобритания, Франция, Германия.
Отзова се само българската дипломатическа мисия в Скопие и Генералното консулство на България в Битоля.
==============================================
Обикновен македонизъм
Редактирано от Kвиcлинrлъ на
в отговор на Kвиcлинrлъ
#3
Re: Оня поход
Има още
[линк]
Панде Евтимов: Македония е колективна гробница на младостта на света
20 юли 2008 | 11:30 | Агенция "Фокус"
Панде Евтимов е роден през 1933 година в село Подмочани, Ресенско. Журналист, историк, общественик, днес Евтимов е един от хората, които най-добре познават историческите и военни паметници на територията на днешна Република Македония. Родом е от селото на учителя - революционер Трайко Китанчев и игумен Панарет Брегалнишки, владика на Бачковския манастир и ректор на Пловдивската духовна семинария след войните.
Словото на Панде Евтимов при изпращането на похода за 90 години от края на Първата световна война (пълен текст). 10 юли 2008 година
Ваше превозходство амбасадоре на Болгариjа, господине
генерал Михо Михов,
почитувани дипломати од странските амбасади во Република
Македониjа,
драги приjатели од Македониjа и Болгариjа,
дами и господа
Денеска од древната столица Охрид, од Билиjанините извори, од местото на воспоменателниот монумент на Болгарската армиjа од Првата свеска война, разтурнат од безбожна рака, трагнува воспоменателниот поход по повод деведесетгодишнината од краиjот на Првата светска воиjна.
Воспоменателниот поход тргнува од градот на Свети Климент, од родната прегратка на генералите Протогеров и Боjациев, на воjводите Узунов и Чаулев, на преродбениците Прличев и Шапкарев и на плеадата знаjни и незнаjни творци од духовната и материjалната култура, имена на сподвижници во повекеилjдната историjа на градот-музеj.
Да се потсетиме, од ова место, во 1918 година, на денот пред да се повлече Добруджанската дивизиjа, генерал Кантардциев, воjн, коj немал ни еден пораз на боjното поле, последен поглед фрлил на Светиклиментовиот град и, како што му доликува на професионален воjник, воjнички завртен кон Самуиловата тврдина и храмот на Свети Климент, со став мирно салутирал, а потоа со извадена шапка се поклонил. Никоj не видел дали генералот проронел и солзи. Од тоj миг над Охрид не се слушнала ариjата на „О, Добружански краj”, ни химната на Светите бракьа „Врви народе вазродени”, испеана на последното торжество на 24 маj. Тие мигови заминаа во историjата да се раскажуват и прераскажуват како живи легенди. Во Охрид и Македониjа останаа само песните и наежите на незбаднатите мечти.
Почитувани, воjната е безмилосна. Тае храброста на безумието го бележи со крв. Воjната не избира ни време, ни простор, ни годишно време, ни вероисповеди, ни нации, ни раси. Избира само смрт. Безпоштедно да се гине на браникот на татковината, но и пошироко, на другите мериjдиани.
Незнам дали има праведни и неправедни воjни. Но, знам во воjната не владее разумот. Владее говорот на оружjето и амбициите на политичарите. Од боjното поле малцина са вракаат, а тие што се вракаат, се вракаат со трауми, со лузни на телото и душата, кои ги носат до краjот на животот.
Воjната не jа предизвикуваат ни генералите, ни воjниците. Воjната jа предизвикуваат безумните владетели (цареви, кралеви, политичари, се едно кои) наjчесто поради неумешноста да разговараат и преговаеат како луге и грагани на светот. Тие, за жал, ги принудуваат армиите да разговараат преку цевките на оружиjето.
Драги приjатели, одбележуването на краjот на Првата светска воjна со вакавата симболика, како што е воспоменателниот поход, нема претенции и категоричност, да ги истакне националните димензии едностранчиво, на сметка на една завоjувана страна, самофалба или приоритетност, после еден век, а е повод за трезвена размисла за пеколните воени години предизвикани од разни анонимуси на военните собитиjа, на штета на државниот и националниот интегритет на одделни држави.
На Македонскиот фронт од Албанските планини до Орфанскиот залив на Белото Море, од двете страни на фронтовата линиjа, воjувае еден миилон и двесте илиади воjници. Од двете страни на фронтовата линиjа гинеше младостта на светот. Од двете страни се пловеаше кравта на невинните селани, работници, интелектуалци и професионални воjници. Пепелосаа селата, градовите, полината, планините. Воjната остави милиони убиени, уште поголем броj сираци, вдовици, поцрнети татковци и майки. Македониjа остана разделена, разединета, крваво плачкосана, иселена и фралена во заборав. Таму каде што се извудаваат борбените операции и трева не расте – вели народот. Не е сеедно дали борбата са води дома или далеку...
На овоj симболичен чин, во никоj случаj не се бараат виновниците ни победниците ни победените. Тоj чин на оценка и преоценка им припага на историчарите, на стратезите и воените историчари. Ние jа одбележуваме жестокоста, маката и смртта, со порака злото да не се повтори. Школски пример за последиците от воjната е Македониjа коjа е колективна гробница на воjувачите од двете страни на фронтовата линиjа. На секоj чекор од фронтовата линиjа, почиваат синовите на Европа, заборавени и од домашните, и од Господа. А Македониjа? Македониjа, по безумието на воjните: разделена, осакатена, разединета и иселена, граничи само со себе си.
Почитувани планинари, льубители на висините, льубознателността, вам ви се пага честа и одговорността, на сред лето, во тропски горештини, да извршите смел подвиг – поход, на маченичките позиции на болгарско-германската фронтова позициjа. Вашата маршрута е фронтовата линиjа, страната на Болгарската и Германската армиjа, коjа положително плус – минус се водеше покраj сегашните македонско-албанска и македонско-грчка граница.
Ке минете:
- таму таму, каде три години воjуваше и гинеше болгарската и германската армиjа, таму каде што завршуваше сонот за заврашуване на воjната;
- ке минете преку безводни и суви ридишта и планини, низ шумовитите и волшебни вековни шуми и планини, низ живописни долини, потоци и реки, ке се искачите на височини поголеми од 2000 метра;
- ке сочувствувате со боjците, со нивните мечти, со нивните болки, со боjното „ура” и „по пет на нож”;
- ке минете покраj Болгарска Чука, на Галичица, на Преспанската Шипка – Томорос, каде 50 полк разби две дивизии, остануваjки десеткуван, но горд;
- од висините на Галичица, волшебната глетка на кон Мокра Планина, нека ве потсети за капитан Бардаров, од деветнесетти шуменски полк;
- ке jа преминете фронтовата водена линиjа преку Преспанското Езеро, мегуезерскиот участок – Претор, од каде по окопите можете да излезете на Доjранското Езеро, без да промените маршрута;
- во Сливнишкиот манастир „Света Богородица”, во командата на 52 полк посетете ги бетонските галерии, набльудателот и остатоците од воjнишкиот театер;
- по деведесет години, минуваjки краj окопи, набльудатели, галерии и ке газите по стотици парчина шрапнели, неиспукани затревени гранати, ке минете преку броjни чешми и утвурдуваньа – ке бидете воjници, ке чекорите по стапките на непобедивата армада на нашите дедовци;
- од висините ке jа дочарате панорамата на болгарско-германските воjски и позициите на француско-англиските укреплениjа;
- споменете ги крвавите епопеи на Томрос, на Црвената Стена, на Завоjот на Црна, на Мушов Гроб, на Соколот, на Кравица и Добро Поле...
- кога ке минувате низ селата, покраj фронтовата линиjа, фрлете поглед на ламаринените покриви на селско-стопанските обекти, остаток од стотиците воjнички заклони и галерии;
- сосредоточете го вниманието на пчелните кошери покриени со шлемови од сите воjувачи, кои стражарат над роевите пчели;
- видете ги оградите со телени мрежи од повеке видови и извитканите железа од поткрепените телени огради на боjното поле;
- посетете ги краjпатните цркви и гробишта. И таму во некоj затревен кат почива нечиjа младост далеку од родните стреи;
- запалете свешти, даjте им светлина на оние што беа живи и млади и мечтателни;
- положете цвеке, искажете прости, искрени, отворени, зборови за тие млади синови – воини, кои оставиjа сираци и вдовици; за тие воини што не формирва семеjства;
- не забоваjте. Македониjа е отворен музеj, музеj на борбата, на надежта и крвопровеньето од наjкрвавата светска воjна;
- потсетете се на безумната храброст на героjот на Завоjот на Црна, на безсмртниот полковник Дрангов, на воjничката порака испишана на буките и карпите „Има Дрангов – има леб”;
- спомнете ги генералите Вазов, Нерезов, воините кои равноправно, со воjниците чекореjа по окопите да ги храбрат да не отстапат, да воjуваат, да jа бранат и националната, и воjничката чест.
Болгариjа во своjата тринасетвековна историjа даде основа на одбрамбениот систем. Еден военен професор, наш современник безпретенциозно, врз проучванье, даде дефинициjа: „Воjници можат да бидат само Германците, Болгарите и Русите. Тие нема да го напуштат боjното поле”.
Драги приjатели, оваа дефинициjа jа потврдиjа и експертите по военно дело од спротивната страна на боjното поле. Еден друг наш современник автор на повеке трудове за Првата светска воjна, вели: „Бугари су се такко укопали као да че ратовати сто години” (бел.ред. „Фокус”: „Българите така се бяха окопали като че ли ще воюват сто години). И оште едно гледиште: „Само преку мортав болгарски воjник може да се напредува”.
Потсетете се и споменете ги и родоотстапниците и безбожниците, сожалете се над нив за нивната безчувствителна гробоскрвничка уривачка наезда. За нив, за тие безчувствени безбожни суштества, со замаглени мозоци и слепа послужност на паталошката омраза, само Бог е судиjа.
Македониjа е колективна гробница на младостта од светот. Во македонската земjа се расеjане коските на французите, англичаните, германците, сенегалците, сърбите, русите, романците, гърците, българите, македонците, повекето од кои имаат свои монументи – обележjа за почит и споменуванье. Само болгарските воjници, во преку 480 колективни гробишта, се затревени, заборавени или од безбожна погана рака са разтурнати. Малуте возобновени гробишта (Цапари, Чичево, Ново Село) се надеж, наскоро и паметникот на полковник Каварналиев да си го заеме местото на Доjранската позициjа.
Според Женевската конвенциjа, ратификувана од сите држави на Европа и светот: Генералите и воjниците не са виновни, ниту са предизвикувачи на воjните. Гробиштата на воjниците се заштитени и треба да се пазат и одержуваат и од земиjте од каде што потекнуваат и во земjите каде што се наогаат. Ни еден мртов воjник не е неприjател, ниту представува опасност за териториjата каде што се наога.
Инициjативата на Здружението „Хоризонти”, нека биде поттик за по-широки ангажимани во потсетуванеьето на подзаборавените поттурнати собитиjа.
И на краjот, неможам да не споменам, годинава се навршуваат 85 години од Охридското востание, кое заслужува комплетно освтлуванье и поставуванье на вистинското место во крвавата историjа на Македониjа.
Ако го почитуваме минатото, ке имаме иднина.
Не сме навикнати и никоj не ни кажел „назад”. Таа команда не ни припага нам.
На добар пат!
Свети Климент ке бди над вас.
***
Когато говори Панде Евтимов, имаш чувството, че чуваш героите на Димитър Талев от „Преспанските камбани” и „Железният светилник”. Словоредът, звученето, думите – всичко идва малко странно, а всичко разбираш. След няколко минути някои от думите му, забравени в днешния български език, виждаш как започваш да ги усещаш. Не са като на дядовците ни, по-стари са. И въпреки това ги познаваш.
Сутринта на 10 юли край Билянините извори Панде Евтимов беше по-тържествен от участниците в похода. Минавал през тези и много други места стотици пъти, отново и отново се връщаше и разказваше откъде ще премине маршрутът. Все му се струва, че нещо е забравил и отново поръчва – да минете там, да видите това... Походът е само четири дни, а разказите му за местата на войната са като за цял месец обиколка по фронтовата линия. Докато чака, разказва за Билянините извори и паметника на българската войска, взривен по-късно от сърбите. Смята се, че парчетата от него са хвърлени в Охридското езеро.
Когато започва да говори пред малката група, очите му светват. Тихо, емоционално, цветно... Тези, които го познават, знаят, че е човек на словото.
В края на първия ден отново се виждаме с Панде Евтимов, който ни дава на текст словото си от сутринта. Четирите страници със словото, което публикувахме без промени, са написани на пишеща машина, с избелели букви като на места едва се четат. Петата страница е писмо от Димитър Мицков от село Царев двор – Преспанско – поздравление до Инициативния комитет за организиране на похода, посветен на 90 години от края на Първата световна война. „Само оние народи што имаат воздигнато чувство на одговорност пред историjата ги ценат вредностите на минатото и не ги забораваат своите воини. Болгариjа во Правта световна воjна се бореше со целиот свет. Неjните непобедиви воjници игенерали никогаш не jа научиjа командата „крагом”. Научиjа само „напред” и „пет на нож”. Народ што има таква армиjа има и иднина. Не научил да робува” – пише в писмото на Димитър Мицков.
Документи – казва Панде Евтимов, когато заговаряме за писане. „Да пишеш с документи”, повтаря настоятелно. Има много теми за история, за статии – всичко можеш да пишеш, но да пишеш с документи. Няма да пишеш лъжи. Войната цялата е с документи, това, което съм написал, не съм го казал аз, казали са го историчарите на войната, те са казали какво е било... – казва още той.
Документи – за това публикуваме и оригиналния текст на словото на Панде Евтимов, с неговия правопис и с неговото звучене.
Денка КАЦАРСКА
На снимката: Планината Галичица, връх Томор. Укрепления на фронтовата линия по върха от периода 1915 - 1918 г.
Още снимки от Похода за 90 години от края на Първата световна война може да видите в рубриката „История” на адрес: [линк]
[линк]
Панде Евтимов: Македония е колективна гробница на младостта на света
20 юли 2008 | 11:30 | Агенция "Фокус"
Панде Евтимов е роден през 1933 година в село Подмочани, Ресенско. Журналист, историк, общественик, днес Евтимов е един от хората, които най-добре познават историческите и военни паметници на територията на днешна Република Македония. Родом е от селото на учителя - революционер Трайко Китанчев и игумен Панарет Брегалнишки, владика на Бачковския манастир и ректор на Пловдивската духовна семинария след войните.
Словото на Панде Евтимов при изпращането на похода за 90 години от края на Първата световна война (пълен текст). 10 юли 2008 година
Ваше превозходство амбасадоре на Болгариjа, господине
генерал Михо Михов,
почитувани дипломати од странските амбасади во Република
Македониjа,
драги приjатели од Македониjа и Болгариjа,
дами и господа
Денеска од древната столица Охрид, од Билиjанините извори, од местото на воспоменателниот монумент на Болгарската армиjа од Првата свеска война, разтурнат од безбожна рака, трагнува воспоменателниот поход по повод деведесетгодишнината од краиjот на Првата светска воиjна.
Воспоменателниот поход тргнува од градот на Свети Климент, од родната прегратка на генералите Протогеров и Боjациев, на воjводите Узунов и Чаулев, на преродбениците Прличев и Шапкарев и на плеадата знаjни и незнаjни творци од духовната и материjалната култура, имена на сподвижници во повекеилjдната историjа на градот-музеj.
Да се потсетиме, од ова место, во 1918 година, на денот пред да се повлече Добруджанската дивизиjа, генерал Кантардциев, воjн, коj немал ни еден пораз на боjното поле, последен поглед фрлил на Светиклиментовиот град и, како што му доликува на професионален воjник, воjнички завртен кон Самуиловата тврдина и храмот на Свети Климент, со став мирно салутирал, а потоа со извадена шапка се поклонил. Никоj не видел дали генералот проронел и солзи. Од тоj миг над Охрид не се слушнала ариjата на „О, Добружански краj”, ни химната на Светите бракьа „Врви народе вазродени”, испеана на последното торжество на 24 маj. Тие мигови заминаа во историjата да се раскажуват и прераскажуват како живи легенди. Во Охрид и Македониjа останаа само песните и наежите на незбаднатите мечти.
Почитувани, воjната е безмилосна. Тае храброста на безумието го бележи со крв. Воjната не избира ни време, ни простор, ни годишно време, ни вероисповеди, ни нации, ни раси. Избира само смрт. Безпоштедно да се гине на браникот на татковината, но и пошироко, на другите мериjдиани.
Незнам дали има праведни и неправедни воjни. Но, знам во воjната не владее разумот. Владее говорот на оружjето и амбициите на политичарите. Од боjното поле малцина са вракаат, а тие што се вракаат, се вракаат со трауми, со лузни на телото и душата, кои ги носат до краjот на животот.
Воjната не jа предизвикуваат ни генералите, ни воjниците. Воjната jа предизвикуваат безумните владетели (цареви, кралеви, политичари, се едно кои) наjчесто поради неумешноста да разговараат и преговаеат како луге и грагани на светот. Тие, за жал, ги принудуваат армиите да разговараат преку цевките на оружиjето.
Драги приjатели, одбележуването на краjот на Првата светска воjна со вакавата симболика, како што е воспоменателниот поход, нема претенции и категоричност, да ги истакне националните димензии едностранчиво, на сметка на една завоjувана страна, самофалба или приоритетност, после еден век, а е повод за трезвена размисла за пеколните воени години предизвикани од разни анонимуси на военните собитиjа, на штета на државниот и националниот интегритет на одделни држави.
На Македонскиот фронт од Албанските планини до Орфанскиот залив на Белото Море, од двете страни на фронтовата линиjа, воjувае еден миилон и двесте илиади воjници. Од двете страни на фронтовата линиjа гинеше младостта на светот. Од двете страни се пловеаше кравта на невинните селани, работници, интелектуалци и професионални воjници. Пепелосаа селата, градовите, полината, планините. Воjната остави милиони убиени, уште поголем броj сираци, вдовици, поцрнети татковци и майки. Македониjа остана разделена, разединета, крваво плачкосана, иселена и фралена во заборав. Таму каде што се извудаваат борбените операции и трева не расте – вели народот. Не е сеедно дали борбата са води дома или далеку...
На овоj симболичен чин, во никоj случаj не се бараат виновниците ни победниците ни победените. Тоj чин на оценка и преоценка им припага на историчарите, на стратезите и воените историчари. Ние jа одбележуваме жестокоста, маката и смртта, со порака злото да не се повтори. Школски пример за последиците от воjната е Македониjа коjа е колективна гробница на воjувачите од двете страни на фронтовата линиjа. На секоj чекор од фронтовата линиjа, почиваат синовите на Европа, заборавени и од домашните, и од Господа. А Македониjа? Македониjа, по безумието на воjните: разделена, осакатена, разединета и иселена, граничи само со себе си.
Почитувани планинари, льубители на висините, льубознателността, вам ви се пага честа и одговорността, на сред лето, во тропски горештини, да извршите смел подвиг – поход, на маченичките позиции на болгарско-германската фронтова позициjа. Вашата маршрута е фронтовата линиjа, страната на Болгарската и Германската армиjа, коjа положително плус – минус се водеше покраj сегашните македонско-албанска и македонско-грчка граница.
Ке минете:
- таму таму, каде три години воjуваше и гинеше болгарската и германската армиjа, таму каде што завршуваше сонот за заврашуване на воjната;
- ке минете преку безводни и суви ридишта и планини, низ шумовитите и волшебни вековни шуми и планини, низ живописни долини, потоци и реки, ке се искачите на височини поголеми од 2000 метра;
- ке сочувствувате со боjците, со нивните мечти, со нивните болки, со боjното „ура” и „по пет на нож”;
- ке минете покраj Болгарска Чука, на Галичица, на Преспанската Шипка – Томорос, каде 50 полк разби две дивизии, остануваjки десеткуван, но горд;
- од висините на Галичица, волшебната глетка на кон Мокра Планина, нека ве потсети за капитан Бардаров, од деветнесетти шуменски полк;
- ке jа преминете фронтовата водена линиjа преку Преспанското Езеро, мегуезерскиот участок – Претор, од каде по окопите можете да излезете на Доjранското Езеро, без да промените маршрута;
- во Сливнишкиот манастир „Света Богородица”, во командата на 52 полк посетете ги бетонските галерии, набльудателот и остатоците од воjнишкиот театер;
- по деведесет години, минуваjки краj окопи, набльудатели, галерии и ке газите по стотици парчина шрапнели, неиспукани затревени гранати, ке минете преку броjни чешми и утвурдуваньа – ке бидете воjници, ке чекорите по стапките на непобедивата армада на нашите дедовци;
- од висините ке jа дочарате панорамата на болгарско-германските воjски и позициите на француско-англиските укреплениjа;
- споменете ги крвавите епопеи на Томрос, на Црвената Стена, на Завоjот на Црна, на Мушов Гроб, на Соколот, на Кравица и Добро Поле...
- кога ке минувате низ селата, покраj фронтовата линиjа, фрлете поглед на ламаринените покриви на селско-стопанските обекти, остаток од стотиците воjнички заклони и галерии;
- сосредоточете го вниманието на пчелните кошери покриени со шлемови од сите воjувачи, кои стражарат над роевите пчели;
- видете ги оградите со телени мрежи од повеке видови и извитканите железа од поткрепените телени огради на боjното поле;
- посетете ги краjпатните цркви и гробишта. И таму во некоj затревен кат почива нечиjа младост далеку од родните стреи;
- запалете свешти, даjте им светлина на оние што беа живи и млади и мечтателни;
- положете цвеке, искажете прости, искрени, отворени, зборови за тие млади синови – воини, кои оставиjа сираци и вдовици; за тие воини што не формирва семеjства;
- не забоваjте. Македониjа е отворен музеj, музеj на борбата, на надежта и крвопровеньето од наjкрвавата светска воjна;
- потсетете се на безумната храброст на героjот на Завоjот на Црна, на безсмртниот полковник Дрангов, на воjничката порака испишана на буките и карпите „Има Дрангов – има леб”;
- спомнете ги генералите Вазов, Нерезов, воините кои равноправно, со воjниците чекореjа по окопите да ги храбрат да не отстапат, да воjуваат, да jа бранат и националната, и воjничката чест.
Болгариjа во своjата тринасетвековна историjа даде основа на одбрамбениот систем. Еден военен професор, наш современник безпретенциозно, врз проучванье, даде дефинициjа: „Воjници можат да бидат само Германците, Болгарите и Русите. Тие нема да го напуштат боjното поле”.
Драги приjатели, оваа дефинициjа jа потврдиjа и експертите по военно дело од спротивната страна на боjното поле. Еден друг наш современник автор на повеке трудове за Првата светска воjна, вели: „Бугари су се такко укопали као да че ратовати сто години” (бел.ред. „Фокус”: „Българите така се бяха окопали като че ли ще воюват сто години). И оште едно гледиште: „Само преку мортав болгарски воjник може да се напредува”.
Потсетете се и споменете ги и родоотстапниците и безбожниците, сожалете се над нив за нивната безчувствителна гробоскрвничка уривачка наезда. За нив, за тие безчувствени безбожни суштества, со замаглени мозоци и слепа послужност на паталошката омраза, само Бог е судиjа.
Македониjа е колективна гробница на младостта од светот. Во македонската земjа се расеjане коските на французите, англичаните, германците, сенегалците, сърбите, русите, романците, гърците, българите, македонците, повекето од кои имаат свои монументи – обележjа за почит и споменуванье. Само болгарските воjници, во преку 480 колективни гробишта, се затревени, заборавени или од безбожна погана рака са разтурнати. Малуте возобновени гробишта (Цапари, Чичево, Ново Село) се надеж, наскоро и паметникот на полковник Каварналиев да си го заеме местото на Доjранската позициjа.
Според Женевската конвенциjа, ратификувана од сите држави на Европа и светот: Генералите и воjниците не са виновни, ниту са предизвикувачи на воjните. Гробиштата на воjниците се заштитени и треба да се пазат и одержуваат и од земиjте од каде што потекнуваат и во земjите каде што се наогаат. Ни еден мртов воjник не е неприjател, ниту представува опасност за териториjата каде што се наога.
Инициjативата на Здружението „Хоризонти”, нека биде поттик за по-широки ангажимани во потсетуванеьето на подзаборавените поттурнати собитиjа.
И на краjот, неможам да не споменам, годинава се навршуваат 85 години од Охридското востание, кое заслужува комплетно освтлуванье и поставуванье на вистинското место во крвавата историjа на Македониjа.
Ако го почитуваме минатото, ке имаме иднина.
Не сме навикнати и никоj не ни кажел „назад”. Таа команда не ни припага нам.
На добар пат!
Свети Климент ке бди над вас.
***
Когато говори Панде Евтимов, имаш чувството, че чуваш героите на Димитър Талев от „Преспанските камбани” и „Железният светилник”. Словоредът, звученето, думите – всичко идва малко странно, а всичко разбираш. След няколко минути някои от думите му, забравени в днешния български език, виждаш как започваш да ги усещаш. Не са като на дядовците ни, по-стари са. И въпреки това ги познаваш.
Сутринта на 10 юли край Билянините извори Панде Евтимов беше по-тържествен от участниците в похода. Минавал през тези и много други места стотици пъти, отново и отново се връщаше и разказваше откъде ще премине маршрутът. Все му се струва, че нещо е забравил и отново поръчва – да минете там, да видите това... Походът е само четири дни, а разказите му за местата на войната са като за цял месец обиколка по фронтовата линия. Докато чака, разказва за Билянините извори и паметника на българската войска, взривен по-късно от сърбите. Смята се, че парчетата от него са хвърлени в Охридското езеро.
Когато започва да говори пред малката група, очите му светват. Тихо, емоционално, цветно... Тези, които го познават, знаят, че е човек на словото.
В края на първия ден отново се виждаме с Панде Евтимов, който ни дава на текст словото си от сутринта. Четирите страници със словото, което публикувахме без промени, са написани на пишеща машина, с избелели букви като на места едва се четат. Петата страница е писмо от Димитър Мицков от село Царев двор – Преспанско – поздравление до Инициативния комитет за организиране на похода, посветен на 90 години от края на Първата световна война. „Само оние народи што имаат воздигнато чувство на одговорност пред историjата ги ценат вредностите на минатото и не ги забораваат своите воини. Болгариjа во Правта световна воjна се бореше со целиот свет. Неjните непобедиви воjници игенерали никогаш не jа научиjа командата „крагом”. Научиjа само „напред” и „пет на нож”. Народ што има таква армиjа има и иднина. Не научил да робува” – пише в писмото на Димитър Мицков.
Документи – казва Панде Евтимов, когато заговаряме за писане. „Да пишеш с документи”, повтаря настоятелно. Има много теми за история, за статии – всичко можеш да пишеш, но да пишеш с документи. Няма да пишеш лъжи. Войната цялата е с документи, това, което съм написал, не съм го казал аз, казали са го историчарите на войната, те са казали какво е било... – казва още той.
Документи – за това публикуваме и оригиналния текст на словото на Панде Евтимов, с неговия правопис и с неговото звучене.
Денка КАЦАРСКА
На снимката: Планината Галичица, връх Томор. Укрепления на фронтовата линия по върха от периода 1915 - 1918 г.
Още снимки от Похода за 90 години от края на Първата световна война може да видите в рубриката „История” на адрес: [линк]
Re: Оня поход
Покана за него получиха посолствата на всички държави, участвали във войната на Македонския фронт – България, Сърбия, Гърция, Великобритания, Франция, Германия.
Отзова се само българската дипломатическа мисия в Скопие и Генералното консулство на България в Битоля.
Защо ли не се отзоваха на поканата представители на Сърбия, Гърция, Великобритания, Франция, Германия.? По юго-време съвместните чествания, разказват, са били традиция.
Защо ли?
Защо?
Толкова ли е взивоопасен района ни?
Толкова ли е важно да не бъде обидена бившата домакиня на честванията - Сърбия?
Обикновен македонизъм
Отзова се само българската дипломатическа мисия в Скопие и Генералното консулство на България в Битоля.
Защо ли не се отзоваха на поканата представители на Сърбия, Гърция, Великобритания, Франция, Германия.? По юго-време съвместните чествания, разказват, са били традиция.
Защо ли?
Защо?
Толкова ли е взивоопасен района ни?
Толкова ли е важно да не бъде обидена бившата домакиня на честванията - Сърбия?
Обикновен македонизъм
Re: Оня поход
Ей, тоя прост народ ще ни провали и на тези избори. Все Костов им е виновен, а защо не виждат другите преди и след него какво направиха за България, та само той им е в устата. Те затова комунистите и техния човек Бойко Борисов, който се прави на десен /защото дясното е доброто за България/, се чудят вече как да оплюят Костов, защото само той им беше стъпил малко на врата. Та чак докараха Симеон от Мадрид, за да го измести, защото друго не можаха да направят. А Симеон ни вкара обратно в дупката, от която бяхме започнали да излизаме по времето на Иван Костов. Ако го бяха оставили още един мандат да управлява, сега щяхме да сме по-близо до Европа и мутрите като бат ви Бойко нямаше да грабят България така, както никой досега не е успял. А да не говорим за убийствата, за отвличанията и т. н. Като чета, разбирам, че смятате Тодор Живков за прост човек, който ни държеше в подчинение цели 45 години и сега няма да се оправим скоро от неговото управление. А да не би Бойко Борисов да е по-умен от него, ”човек от народа”, както беше и Тодор Живков. Говори ви простичко като него и вие се лъжете, че той е човекът, който ще ни помогне. Та нали Бойко му беше бодигард и се учеше от неговите селски хитрини. После Симеон малко го понаучи на поведение и той хвръкна да става министър-председател Да оправи София като кмет и после да мисли за партията си и за себе си. Та той ли е честен - комунист, ченге, пожарникар, бодигард, прост хитряга. Като дойде на власт ще ревете, но вече ще бъде късно. Ще ни изгонят и от ЕС, и от НАТО, защото станахме за смях пред целия свят. Нямаме ли учени и умни хора в България, че пак търчиме след ”човека от народа”. Плюйте Костов, щом ви става по-леко, но после ще ревете и ще се чудите как да избягате от тук. Ама вече не ни искат никъде в Европа, видяха ни колко струваме. Жал ми е за младите, които избягаха и се мъчат в чужбина. Докога ще се лутаме и ще търсим някой да ни оправи, а ние само да чакаме наготово. Няма да падне нищо от небето, докато сами не си го извоюваме и изметем всички крадци, убийци, чалгаджии и мутри от България.
Re: Оня поход
Прост народ - слаба държава.
Забележи в коментарите към статиите от където е това мнение - колко лесно са манипулирируеми читателите.
Като им дадат тон - един ден квичат едно, на другия ден по една и съща тема ако тона е друг мненията са коренно противоположни.
Сега им дадоха тон евроскептицизъм и гледай какво става ....
Проблемът е друг - десните нямат пари/бизнес зад себе си. Нямат ресурс за власт. А парите в Българися са главно руски.
Последните осем години хората се хванаха в малко парици и сега за пари всичко ще дадат. Манталитета много се промени, хората се овълчиха и оскотяха, виж как за пари са готови на всичко, дори и убийство. Това е обяснението за мене. Чака ни ББ и това е. Филма вече сме го гледали, уви ...
Народът не мисли (и не иска да мисли), а овчарите му са добре обучени и знаят много добре за какво става дума.
Нищо не е случайно.
Забележи в коментарите към статиите от където е това мнение - колко лесно са манипулирируеми читателите.
Като им дадат тон - един ден квичат едно, на другия ден по една и съща тема ако тона е друг мненията са коренно противоположни.
Сега им дадоха тон евроскептицизъм и гледай какво става ....
Проблемът е друг - десните нямат пари/бизнес зад себе си. Нямат ресурс за власт. А парите в Българися са главно руски.
Последните осем години хората се хванаха в малко парици и сега за пари всичко ще дадат. Манталитета много се промени, хората се овълчиха и оскотяха, виж как за пари са готови на всичко, дори и убийство. Това е обяснението за мене. Чака ни ББ и това е. Филма вече сме го гледали, уви ...
Народът не мисли (и не иска да мисли), а овчарите му са добре обучени и знаят много добре за какво става дума.
Нищо не е случайно.
Отбелязаха 105 години
Агенция “Фокус”
Отбелязаха 105 години от Илинденско-Преображенското въстание
Тържествено-възпоменателна церемония се проведе в столичния парк „Св.Троица” в квартал “Илинден”. Инициативата се провежда от ВМРО по повод 105 години от Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., предаде репортер на Агенция “Фокус”. Десетки граждани се събраха пред паметната плоча по повод въстанието в парка. Преди 5 години, плочата беше поставена от ВМРО във връзка с честването на 100 години от въстанието.
Симпатизантите на партията, заедно с лидера на ВМРО Красимир Каракачанов поставиха венец пред плочата след отслужването на молебен в памет на загиналите от 1903 г.
В речта си пред събралите се граждани Красимир Каракачанов отбеляза, че ако българския народ не помни делото на въстаниците и няма чувство за история, то той е обречен. “Имали сме тежки времена, които сме преодолели и трябва да помним подвига на загиналите в Илинденско-Преображенското въстание”, каза той. По думите му въстанието е триумф на българската воля и гордост, които в днешното време България е позагубила.
18 нови членове на столичната организация на ВМРО положиха ритуалната клетва на ВМРО пред паметника. В памет на загиналите, събралите се граждани паднаха на колене с едноминутно мълчание. След това те поставиха цветя пред паметната плоча.
Във връзка с честването на 105-тата годишнина, от ВМРО направиха изложба със страни не показвани досега снимки в една от алеите на парка. В изложбата са включени 60 фотоси от целия освобожденски период на България. По думите на председателя на столичната организация на ВМРО Ангел Джамбазки – снимките целят да затвърдят българския произход на населението в Македония.
В 12 часа в парка започна празничен концерт, организиран отново от ВМРО. В музикалната му програма са включени изпълнения на македонски народни песни.
Галина ДИМОВА
Антички Бугар
Отбелязаха 105 години от Илинденско-Преображенското въстание
Тържествено-възпоменателна церемония се проведе в столичния парк „Св.Троица” в квартал “Илинден”. Инициативата се провежда от ВМРО по повод 105 години от Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., предаде репортер на Агенция “Фокус”. Десетки граждани се събраха пред паметната плоча по повод въстанието в парка. Преди 5 години, плочата беше поставена от ВМРО във връзка с честването на 100 години от въстанието.
Симпатизантите на партията, заедно с лидера на ВМРО Красимир Каракачанов поставиха венец пред плочата след отслужването на молебен в памет на загиналите от 1903 г.
В речта си пред събралите се граждани Красимир Каракачанов отбеляза, че ако българския народ не помни делото на въстаниците и няма чувство за история, то той е обречен. “Имали сме тежки времена, които сме преодолели и трябва да помним подвига на загиналите в Илинденско-Преображенското въстание”, каза той. По думите му въстанието е триумф на българската воля и гордост, които в днешното време България е позагубила.
18 нови членове на столичната организация на ВМРО положиха ритуалната клетва на ВМРО пред паметника. В памет на загиналите, събралите се граждани паднаха на колене с едноминутно мълчание. След това те поставиха цветя пред паметната плоча.
Във връзка с честването на 105-тата годишнина, от ВМРО направиха изложба със страни не показвани досега снимки в една от алеите на парка. В изложбата са включени 60 фотоси от целия освобожденски период на България. По думите на председателя на столичната организация на ВМРО Ангел Джамбазки – снимките целят да затвърдят българския произход на населението в Македония.
В 12 часа в парка започна празничен концерт, организиран отново от ВМРО. В музикалната му програма са включени изпълнения на македонски народни песни.
Галина ДИМОВА
Антички Бугар
в отговор на Kвиcлинrлъ
#8
Re: Оня поход
Покана за възпоменателния поход получиха посолствата на всички държави, участвали във войната на Македонския фронт – България, Сърбия, Гърция, Великобритания, Франция, Германия.
Отзова се само българската дипломатическа мисия в Скопие и Генералното консулство на България в Битоля.
Защо ли не се отзоваха на поканата представители на Сърбия, Гърция, Великобритания, Франция, Германия.? По юго-време съвместните чествания на последните (без България), както разказват, са били традиция.
Защо ли?
Защо?
Толкова ли е взивоопасен района ни?
Толкова ли е важно да не бъде обидена бившата домакиня на честванията - Сърбия?
Обикновен македонизъм
Отзова се само българската дипломатическа мисия в Скопие и Генералното консулство на България в Битоля.
Защо ли не се отзоваха на поканата представители на Сърбия, Гърция, Великобритания, Франция, Германия.? По юго-време съвместните чествания на последните (без България), както разказват, са били традиция.
Защо ли?
Защо?
Толкова ли е взивоопасен района ни?
Толкова ли е важно да не бъде обидена бившата домакиня на честванията - Сърбия?
Обикновен македонизъм