За ШАРКАН

От ШАРКАН:

много благодаря!

в споровете в клуб Фантастика аз застъпвам идеята, че Аполо е като цяло фалстарт. Споделям схващането, че космонавтиката трябва да се развива отначало в насока околоземни орбитални градове със собствена енергетика и промишленост (суровини: от Луната и малки астероиди; някои от градовете се движат по елиптична орбита около Земята и Луната), после към лунни колонии - и нататък вече пътят към Марс и всички планети е отворен.
А при наличие на "поемаща" орбитална инфраструктура (прехващачи на суборбитални апарати) няма нужда от тежки ракетоносители, в крайна сметка в околоземното пространство ще пътуват предимно хора (а по радиото - информация, разработени технологии в "чертежи" за въплъщаване в орбиталните заводи).

Какво ти е мнението, дали са перспективни надуваемите модули, каквито възнамерява да използва Бигелоу?
Аз полу на майтап подхвърлих, че надуваеми модули с двойни стени са чуден кофраж за отливане на космически станции от... бетон (не точно бетон, а смес от омрежващи се полимери и инертна маса от смлени метеоритни тела).

ако имаш време, ето още нещичко: [линк]

още веднъж благодаря!


Отговор:

1. Дали Аполо е грешка?

Като цяло, не е. Всичко, разработено за Аполо, е било нужно и полезно. Прави сметка, че разработките за Аполо включват дори изчисленията за преносните орбити, чрез ЛаГранжева динамика. Имало е много да се разработва, от ракетни двигатели до миниатюризацията в електрониката до психологичните пресейки за хора, пътуващи дни наблъскани като сардели, буквално търкащи рамене даже при ходене по нужда. Слабостта на Аполо е прескачането на земна орбита, където е можело да бъде сглобен лунния влак, и от където капсулата е можела да влезе по-лесно обратно в атмосферата. Но пък точно това атмосферно влизане от лунна орбита насилва разработката на все-още ненадмината аблационна защита (каквато в САЩ днес не могат да произведат, защото производството отдавна е закрито - макар че НАСА се опитват да копират Аполо материала - защото новите аблационни материали "се топят като шоколадчета", с думите на изпитващите ги инжинери), плюс входен контрол за "скок-подскок" атмосферно влизане, и разработки за боравене с други интересни последствия. Моето заключение е, че Аполо е била ценна стъпка в еволюцията на космическата програма.

2. Надеждни ли са надуваеми космически структури?

Евтини и лесни за изнасяне и разгръщане; слаби в пазене на форма при продупчване - а много лесни за продупчване. Бигелоу имаха голями надежди - но за сега не са успяли да привлекат много поддръжници. Дупченето на надуваемата структура е страхотна слабост, за обитаеми модули. Загубата на вътрешна атмосфера може да бъде превъзмогната, но загубата на модулна форма е недопустим провал.

3. Надуваеми структури като кофраж за "бетонни" структури?

Наливането на "бетон" прави орбиталния контрол доста сложен, заради разместванията в маса качествата на изработвания модул. Най-реалистично е надуваемият модул да е скачен за няколко величини по-масивна "строителна площадка", гравитационно-стабилизирана, така че маса разместванията по модула от наливането на "бетона" малко да влияят на маса качествата на "строителната площадка". Досещаш се, идеята не е нова.

Що се отнася до "бетона", идеята ти е оригинална, още повече че материалът е "наливен". Проблемът е набавянето на достатъчно "агрегат", за структури в орбита.

Но ако замяната от надуваема в "бетонна" структура става на планетна повърхност - то планетата заменя "строителната площадка", и ядове няма, нито с маса качествата, нито с агрегата.

По принцип, защитата на обитаеми модули пази от топлинна обмяна, от метеоритни удари, и от радиация. Намаляване на топлинната обмяна е лесно. Защитата от метеорити и от радиация въобще не е лесна. Срещу метеорити още се спори дали плътна стена или поредица тънки слоеве е по-ефективна; някои одебеляват слоевете и намаляват броя им - но нуждата от няколко слоя остава. Опитът със защита от радиация е доста нерадостен; моделирането на материали поведение под радиация е доста... емпирично и неточно, и примерно скорошно анти-радиационно затвърдяване на МКС даде към 50% от очакваната пред-изчислена защита, ако и толкова. Това са полета по които тепърва ще се работи.


По принцип, отговорът на твоите въпроси зависи от гледната точка. Друг би ти отговорил другояче.

"фалстарт" е в смисъл, че е подобно на похода на Тухачевски към Варшава, вместо методичното планиране на освободителна война с широкомащабна подготовка (индустриализация) от Сталин

Иначе, постигнатото от този фалстарт като "страничен ефект" е безценно... но, както сам признаваш, се попилява като опит... уви...

не мога да не приема на доверие това, което ми казваш, ти си специалист все пак, аз съм просто информиран мечтател...
но надуваемите конструкции моат да се изпълняат от полимери, които бързо "стареят", при това стареенето им има характер на омрежване, а не на късане на веригите и превръщането на каучука, да речем, в ронлива маса... Това определено би решило проблемът със запазване на формата на модулите. Всъщност, при Бигелоу ме озадачи това, че макар и многослойни, стените не са ДВОЙНИ, в които после да се напомпа втвърдяваща се маса.

как да е, определено ти благодаря, че ми посочи слабости в схващанията ми, ще ги обмислям през следващите шест месеца, през които няма да имам интернет

хвърлили око на линка, където скицирам проект за марсиански календар? Би ми било полезно да го покритикуваш

с най-голямо уважение, бъди здрав!

drakonche.zavinagi.org
[линк]