Странно

Струва ми се, че откакто започнах да чета и пиша във форума, желанието ми да пия е непоносимо. Мисля, че мислите ми съвсем се насочиха натам.
Не ми се сърдете, ако изчезна, искам да разбера, дали заключението ми е правилно.
До скоро

Е, хайде сега.
Значи когато грабваш бутилката и си я изливаш в гърлото не мислиш за алкохол и си ок. И като седнеш на маса сред бутилки също не ти се пие хич и си ок. И когато си купуваш пиячка след работа желанието за алкохол не е непоносимо.
А като влезеш тук и прочетеш, че е добре да опиташ да не пиеш, изведнъж става непоносимо желанието.
Може и така да е. Не споря.
Може би Новагодин е прав като казва, че още не си готова. Още не си сигурна, че искаш наистина да спреш.
Прегледай си още веднъж постовете и поразсъждавай над тях. Във всеки един от тях има причина или пречка или "виновни", които засега възпрепятстват опита ти за спиране.
Това не е упрек, мила. Само ти подсказвам как да разпознаваш болестта в нещата от живота. Абсолютно нормално е и да отлагаш, и да се дразниш, и да ти се пие зверски, и да търсиш причини. Аз също разсъждавах така:
Всичко и всички са виновни за моето пиене /включително и близките ми, които не ми правят бележка, отнасят се шегаджийски с проблема ми и търпят беропотно/.
И спрелите да пият, които срещнах във форума, също ме дразнеха, защото те бяха прескочили това, най-страшното, дето трябваше да пристъпя към него. И бяха едни спокойни и ме убеждаваха колко е хубаво на светло и сухо. И аз със завист четях съобщенията им, че вече не пият седмица, месец, година, две, 5...и живеят нов живот, за какъвто и аз мечтаех.
В началото четях форума нощем с бутилка водка пред монитора - и отпивах, и четях.
Сега се радвам, че съм ги срещнала, тези дето ме дразнеха в началото с чистотата и трезвостта си. /И аз като теб уплашено питах - "Ама нито капка ли? и те ми отговаряха - "Ами да - нито капка! Не става по друг начин, ако си болна."/.
Те ми помогнаха да стана една от тях и да заживея отново нормално. Благодаря им.
И на теб благодаря, защото ме караш са си спомня кде съм била само преди година и половина.
Само не бързай, ние казваме "Дай време на времето". Когато-тогава. Само че веднъж разбрала, че има и много други като теб, вече няма да си същата. И да не влизаш тук мислейки, че разговорите за проблема го задълбочават, вече при всяко следващо отпиване нещо вътре в теб ще се движи и ще ти напомня, че имаш проблем, но и че той е преодолим. Стига да поискаш.
Успех ти желая.

То е ясно, че не си готова.
Продължавай нататък и все нещо ще се случи - добро или по-вероятно недобро.

Ти си се усещаш най-добре, ако форумът ти пречи, дай си почивка от него.
Стига това да не е оправдание за пиенето ти.
Щото и на мен колкото повече неща ми пречеха, толкова повече причини и оправдания имах да пия.

когато навремето си мислех, че трябва да спра окончателно, самата мисъл за това ме караше да се наливам "като за последно". щото нали нататък няма да има, дай да изпия всичкия наличен алкохол наоколо. страхът пред това необхватно "никога повече" понякога те кара да реагираш по този начин. най-добре е наистина да не мериш с аршина на другите - кой изкарал година, кой пет, кой пет дена. най-добрата мярка си си ти. постави си реалния срок един ден, а не си мисли кой какви високи очаквания има спрямо теб и колко другите очакват да се похвалиш с резултата.

Точно така - единствената и най-добра мярка е човек сам за себе си.
Знам, че новодошлите малко се потискат отначало в АА, като чуят, че този не пие от 13 години, онзи от 10 третият - от 5 и т.н.
Но пък нали там има и хора, които не пият от 2 месеца, от 3 месеца. Много от тях казват: не пия отскоро и съм доволен от всеки нов ден.

Арабите ли, китайците ли казваха: и най-дългият път започва с първата крачка. И най-дългата трезвеност е започнала с първия ден на непиене.
Отначало трезвите дни изглежда, че минават бавно. Но после пък като се забързат, започваш да съжаляваш, че времето лети.
И тези с по 13 и 10 години трезвеност и те са имали своя първи ден.

Снощи на сбирката един приятел го каза много хубаво: знаех, че трябва да започна да плувам, но дълги години седях край водата и само разсъждавах на глас за плуването.
Най-накрая влязох, намокрих се и сега плувам - кога добре, кога по-зле, но съм доволен, че плувам наистина и плувам сам, а не седя на брега да обяснявам на другите как се плува.

Летяща Драконке, ти май не си драконка, а само летяща, поне за сега! Аз съм проста медицинска сестра, имам професионалното изкривяване да боравя предимно с медицински примери. И така, аз имам един въпрос към теб, абстрахирайки се от всичките ти писания досега - Ако си алергична към някаква храна (ягоди, яйца, шоколад, хайвер и др.), знаеш, че яденето на тази храна ще ти причини доста неприятности, включително смърт, ще продължаваш ли да си хапваш от тази храна, само защото много я харесваш??? Нещо подобно е и с алкохолната зависимост!!! Аз лично, не съм особен фен на АА, нито благоговея пред тяхната "Голяма Книга". Единсвеното нещо, което уважавам в тяхната програма е постулата "Чист/а само за днес" , "Да мисля само днешният ден". Ако искаш да не ставаш за резил на света, можеш да започнеш от там. Ако не искаш да си върнеш себе-уважението и уважението на околните ти към теб, извинения, поводи, оправдания и причини, ВИНАГИ ще се намерят!!! Ще си позволя да ти предскажа нещо - ако близките ти, все още се отнасят към алкохолните ти забавления с чуство за хумур, обещавам ти, след още известно време това чуство да еволюира в ярост. Изборът е твой!!!
Успех и трезвеност ти желая!

Re: Странно

Еднинственото нещо,което ми дава Програмата за възстановяване на Анонимни Алкохолици е това,че ден по ден Живеяяяяяяяяяяяяяяяяя!
Е,разбира се в трезвеност и това е Живот,който и на сън не съм си представял.Много по-често пълен с Красота,Щастие,Благополучие,отколкото живота ми доскоро.Този живот,който беше пълен единствено със САМОТА,безпътие,безразличие,безизходица,страдание,самосъжаление,САМОУНИЩОЖЕНИЕ,недоверие,СТРАХ,омраза,
постоянна Депресия,болници,психиатрии,отрезвителни,нещастия едно,след друго.........
Та дори само заради това,че съм трезвен днес си заслужава да помня къде съм бил доскоро и да не забравям колко бързо мога да се върна там ако дори за миг си помисля,че мога отново САМ да се оправя с хроничния алкохолизъм.
Да бъда благодарен за всеки подарен ден в трезвеност.
Желая на всички ви спокойна вечер и нека Бог ни пази трезви още 24 часа.

Като се връщахме от АА сбирка си говорехме с мои събратя.Шегувахме се,смеехме се на себе си.Един от нас каза следната случка,по-точно ни зададе въпрос с "повишена трудност"
Три жаби стоели на един камък и едната решила да скочи във водата.Въпроса беше колко жаби останали на камъка?Аз веднага казах,че са останали две.Моя приятел се засмя.Аз се впрегнах,но като се замислих също се засмях.Често си го припомням с усмивка на лицето.
Просто скачаш,а оттам нататък не се знае.
Приятна вечер и спорен ден.

искам само да ти кажа 4е все пове4е и пове4е ти се радвам наистина си голям 4овек вярваи в себе си

малко са хората които могат като тебе да разголят сарцето си . та за това ти казвам 4е си много ама много хубава ли4ност. продалжаваи все така.вазхиставам ти се.извинявам се за правописа но не знам да пи6а добре на кирилица

Благодаря ти за топлите думи и искрени пожелания.
Нека днешния ден бъде най-красивия в Живота ти досега.Също и за всички избрали Пътя на Щастието, и Свободата.Бъдете благословени,мои приятели.

Мила, поставям си реалния срок - един ден! Днес прекрасната ми дъщеря Вероника има рожден ден - 29 год., а като че ли беше вчера. Тя е пример за човек, който е избрал да бъде щастлив, независимо от обстоятелствата. С много чувство за хумор и много непретенциозна към живота. Да е щастлива, жива и здрава, тя ми подари една невероятна внучка, която обожаваме всички.
След това лирическо сладко-кисело отклонение, икам да кажа, че тази вечер ще пия у нас (дъщеря ми и зет ми не смесват "салфетките и парцалите" както се казва на френски, на рождени дни, канят приятели ; с нас са на коледа и Великден), ще изпия 200 гр "за последно" ;) и от утре ще започна внушенията, автотренинга. Да, аз съм алергична към алкохола, трябва да излекувам алергията с диета.
Бялата книга ме плаши, за сега, има и други книги.
Хубав, светъл ден на тебе, Мила и на всички

И защо трябва да го правиш това "за последно"? Приеми, че оня ден/вчера е било "за последно" и толкова. Няма нищо страшно, тъй си мисля аз...

Желая ти усмихнат и хубав ден, да са ти живи и здрави и щерката и внучката!

И аз така отлагах и всяко следващо ми беше последно...до следващото!Всеки сам решава кога и как, но не забравяй че оправдания винаги има.

Тоя номер с отлагането много си го харесвам.Сега обаче когато кажа че нещо ще го направя от утре и почвам да се смея защото знам че не му е дошло времето на това нещо.Наистина нещато които са станали при мен макар и след някакъв период на канене са станали сега в момента не утре или след някакво събитие.
Драконче, какъв по голям подарък за тебе и от теб към дъщеря ти да има една непиеща и щастлива майка.

Мерси за пожеланието, Пуфпаф, ти ли си влакчето от магазина за надежда? Поводи, поводи...и самозаблуди. Как да усетя кога е моментът за това, което мечтая? Или аз ще реша кога е? Да поискам ли помощ от мъжа ми? Той се шегува с моето "хоби", но вече започва често да ми се кара. От години той пие много умерено. Иска да е жив и здрав дълго, за да се радва на децата и внучките и да може да им помага. Аз мога толкова много да им дам...Защо в моя град няма АА, моето любопитство се събуди, икам да видя тази магия.
Спокойни и спорни часове.

липсата на аа все пак не е оправдание. аз лично не съм посещавала сбирки и въпреки това се справям добре. ако мислиш, че съпругът ти може да помогне, защо не поговориш откровено по този въпрос с него. той може би го обръща на майтап, защото вътрешно се притеснява за теб.
желая ти успех и много щастие на дъщеря ти. и не отлагай до другия й рожден ден

Здравейте, днес е понеделник и до този момент не съм умряла въпреки абстинентните прояви.
Обещах си, на рождения ден на дъщеря ми(18 юли), да не пия алкохол днес, понеделник. За утре ще мисля утре. Страх ме е от вечерта в къщи.
Колко време траят абститентните прояви?
Старая се да крия ръцете си. Останалото го знаете. Много ми е трудно и ще поговоря със съпруга ми, ще му кажа, че за мене това вече е проблем, че съм отишла твърде далече.
Четох по-стари теми във форума, много хора е имало като мене, а може би има и сега.
Утре ще кажа как съм прекарала вечерта.

Драконче, страшно се радвам за теб.
Щом си решила - давай напред. Даваш ли си сметка, че днес си се отдалечила от последната си чаша с около 17 часа от сутринта? Прибави и нощта и се получава едно мъничко, но забележително, чисто време. Което се увеличава с всяка секунда. Кризите траят различно и са с различна степен на гадост. Но всяка следваща е с мъничко по-слаба и с мъничко по-къса от предишната. И щом си преживяла дотук - можеш и по-натам. Става все по-лесно, повярвай ми. Можеш да вземеш една лъжичка мед, разтворена в чаша вода с малко лимон, нещо друго сладко, някакви мултивитамини и шоколад. Сладките неща помагат в този случай и не се безпокой за фигурата си, после всичко си идва на място.
Вземай по-често душ, тази гадост напуска организма дори и през кожата, пък и ще ти е по-леко в жегите. Почети малко от литературата която каза че си свалила, разхождай се по терасата, ако те е страх, че краката ти ще те отведат до магазина, плети. Прави каквото и да е тази вечер, но недей да пиеш. Вече видя че можеш, нали?
Стискам ти палци и ти пожелавам успех.


Усмихни се, има изход!

Здравей!

Вече е полунощ и се надявам да си добре.
Girasol ти е написала важни неща. Сладкото е важно, а също да поемаш много, много течности. Не е добре да са газирани, само ще те надуят. Чистата водица в неограничени количества върши чудеса. Колкото можеш да поемеш и после пак. Единственият страничен ефект е, че може малко да вдигнеш кръвното от "наводняването", но това се усеща и не го мисли.
Абстиненцията е с различна продължителност и сила при всеки. Да речем 6-7 до 10 дни, но с прогресивно подобряване и отшумяване. Ако не си прочела, абстиненцията е реакцията ти на спирането на алкохола. Преставаме да даваме вещество, с което организмът ни е привикнал. В дефицит е нещо, което е било част от цялата биохимия до момента. Революция...
При мен освен силното треперене на ръцете се получи и много болезнено схващане на краката. Много трудно се движех и това беше много стряскащо. Уплаших се да не си остана така завинаги. И други болежки се обадиха, но да не те стряскам, че при теб изобщо може да не е същото.
Всъщност след около денонощие напъване се предадох напълно и се оставих на течението. Организмът ми си искаше дозата алкохол, а от мен се искаше да не му я давам. Аз го исках! Аз не допуснах да се поддам на навика, изкушението и слабостта!
В досегашният ми съзнателен живот това е най-голямата ми победа. Макар, че този факт го осъзнах много по-късно, месеци след спирането.

А щом сама осъзнаваш, че си отишла твърде далече, значи е дошъл момента, шанса, възможността да започнеш завръщането. Завръщане към едно нормално, независимо, безалкохолно ежедневие. Такова, каквото /сигурен съм/ ти самата, дори и на пийнала глава, си мечтала.

Стискам палци да успееш!