Има ли хора тука?
19 отговора
0 прегледа
Има ли хора тука?
Има ли человеци, останали на тази Земя?
“Имаше някой человек”
В математиката има задачи с неизвестни, които трябва да се разрешат, за да станат известни. Ние живеем в един свят, който е колкото известен, толкова и неизвестен. Повидимому ние мислим, че разбираме света. Обаче в живота има всякога неща неразбрани. Когото и да попиташ, той мисли, че разбира живота, но в края на краищата не е разбрал живота.
Например Шопен бил силно поетическа натура със силно музикално въображение, но и със силно развити лични чувства. Той имал голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение. Имало нещо незадоволено в неговото сърце, но той не мислел много дълбоко върху живота. Това не значи, че той имал лоши стремежи, но дълбоко вътре имало нещо незадоволено в него, вследствие на което даже и в най-веселите му песни имало някаква тъга. Тъгата прониква навсякъде в неговите песни.
Така е с всеки човек, той става тъжен, защото има нещо неразбрано в живота.
Има две течения в живота: едното е радостно, другото – тъжно. Тъжното, или скръбното, състояние произхожда винаги от сърцето, а не от ума на човека. Всичките нещастия в живота произхождат все от сърцето – значи има нещо неразбрано в него. И онзи, който скърби, и той не знае защо скърби. Изобщо хората нито в радостите си знаят защо се радват, нито в скърбите си знаят защо скърбят.
Защото винаги в живота всяка една скръб се последва от една радост и обратно, всяка радост се последва от една скръб. Това е като закон, като правило в живота. Човек в първо време се радва, но после ще свърши със скръб. Той се ражда - но ще умре. Като се ражда детето, всички го посрещат с почести, с угощения, с радости и веселби. Но един ден този човек умира, погребват го, всички го изпращат със сълзи и плач.
“Имаше някой человек.” Человек е само онзи, който мисли, но не и който чувства. Някой казва: „Аз тъй чувствам.“ Онзи, който само чувства, той е животното, той не е човекът. Щом мислиш, ти си човек. Следователно, който чувства и не мисли, той не е даже и животно, той е звяр. Това, което върши престъпления, то не е човекът, то е звярът. Звярът върши престъпления, а това, което мисли, то е човекът. Следователно всички онези, които не мислят и вършат престъпления, те са или животни, или зверове. Под думата звяр аз разбирам същество, което не знае и не разбира защо му е даден животът. Всеки човек, който не разбира живота и не мисли, а счита, че само той, като е роден, има право да живее и използва всички блага, той е звяр. Всеки човек, който разбира живота и иска всички да живеят добре, той е човек.
Хора, които се видоизменят, а не умират, за тях е бъдещият живот. Мнозина питат може ли човек да не умира. Може. Мислите ли, че гъсеницата, която излиза от своя пашкул, умира. Не, тя не умира, но тя е изхвръкнала. Нима мислите, че ако гъсеницата е престанала да живее като гъсеница, че тя е извън тялото си?
Между живота и смъртта има едно разграничение. Аз определям смъртта и живота по следния начин. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество. Животът пък е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият ум. Следователно човек се намира между тези два полюса. Значи смъртта се определя като най-голямо ограничение. Това ограничение е необходимо за човека животно и за човека звяр. Човекът животно и човекът звяр ще минат през смъртта, през най-тънката цев, която съществува в живата природа. Когато природата иска да се избави от такива типове, тя ги прекарва през най-тънката цев, дето и злото се спира. Злото не може да мине от другата страна на смъртта, защото от другата страна на смъртта, там е вече животът, животът на безсмъртието.
Какво се крие зад смъртта? Какво се крие, преди да е умрял човек? Ние знаем, че зад смъртта се крие животът на безсмъртието и който може да мине там, той оживява, но който не може да мине там, той остава в областта на промените, на ограниченията. Сега някой ще каже, че човек ще изчезне. Не изчезва човек. Нищо в света не изчезва.
Аз разглеждам душата в съвсем друг смисъл от този, който обикновено разбират. Под думата душа аз разбирам най-възвишеното, най-благородното в света, видимото, което съществува в света. Умът пък е нещо невидимо, но единственото реално нещо за човека, това е неговият ум. Единственото безсмъртно нещо у човека, това е неговият ум. В смъртта чувствата на човека се прекратяват, и той не чувства вече. Той не чувства нещата като жив човек, но у него остават само известни впечатления от неговите желания, известна интензивност. След като грешният умре, той си остава пак същият. Ни най-малко смъртта не го е изменила. Той се изменя, когато мине само от другата страна на смъртта, а именно, в живота. Докато е в смъртта, той си е същият. Следователно, докато умът не дойде в човека, той не може да се измени. Единственото нещо, което може да измени човешката натура, това е неговият ум. (съзнание)
Следователно умът е от нов произход, той отскоро е дошъл. Какво нещо е умът, тайната на ума, това знаяха само египтяните, посветените. И Мойсей знаеше какво нещо е умът. Единствен той знаеше тайната за ума, а всички останали от израилския народ ходеха по своето сърце, по своите чувства.
Всички страдания на съвременните народи се дължат именно на стремежите на тяхното сърце. Всички хора имат желание да станат нещо велико, да направят знамения, но тези им желания не се дължат на ума. Това не е човекът, който мисли. Всички ония култури на Персия, на Асирия, на Египет, които отдавна са изчезнали, са оставили своите недъзи и в съвременните народи. Ние казваме: „Господи, Боже наш.“ Бог има два принципа. Бог и Господ. Господ е нещо, което съдържа в себе си любовта. Бог е онова, което съдържа в себе си мъдростта. Това са два принципа. Единият носи абсолютната любов в себе си, а другият носи абсолютната мъдрост в себе си. И двете се съединяват в едно и дават абсолютното понятие за Твореца.
Сега хората застават и казват: „Няма Господ в света, няма никакъв Бог в света.“ Всеки, който отрича Бога в себе си, той е безумен. И животните нямат никакъв Бог, и те не вярват в Бога. Те вярват в човека, който ги впряга и ги бие. Та понякога и ние имаме такова понятие за Бога – като за същество, което само измъчва хората. За да разбере човек дали има Господ, или няма, той трябва да има ум. Умът съдържа всичко в себе си. Той е безсмъртно начало. (УМ = СЪЗНАНИЕ). Това е човекът, който мисли (осъзнава). Ние отричаме Бога по единствената причина на нашето сърце. Ние идваме в света с големи претенции. И интересното е, че всеки, който страда, казва: „Защо ме е оставил Господ да страдам?“
Бог е създал целия свят, цялата Вселена с един замах. Велик е Бог.
Всички учени хора не вярват в Бога. Каквото и да им се говори, те все не вярват. И религиозните хора не вярват в Бога. Неверието, съмнението, като че е наследено у хората. И макар религиозните хора да се молят на Бога по три пъти на ден, но те се молят по навик само. И за тях Бог не съществува. Щом религиозният човек се постави на някакъв изпит, той вече не може да издържи изпита си. Ако човек издържи изпита си докрай, тогава той остава верен на идеята си.
Какво нещо е вярата в Господа? Като те поставят и на най-големите изпитания, ти да не реагираш, да не искаш да умираш.
Днес всеки човек си има свои възгледи за живота, всеки си има свои понятия за нещата, свои традиции.
Сега всички хора на земята все са дошли отнякъде, но няма какво да доказвам това нещо. Има някои хора, които знаят отде са дошли. Христос например казваше на учениците си: „Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят. Моето царство не е от този свят.“
Сега да се върнем към онова, което е реално. Нито един от вас не иска да страда, всички искате да бъдете радостни. Има един начин, по който човек всякога може да бъде радостен и весел. Ако вие имате прозорци на стаята си и всяка сутрин изчиствате праха от тях, тогава светлината и топлината ще могат да влизат в стаята ви много правилно. Но ако вие занемарите прозорците си, тогава ще кажете: „Коя е причината, че светлината не влиза толкова много, както това ставаше едно време?“ Причината за това е, че вашият ум не работи. Понякога нашите прозорци на съзнанието са запрашени. Има един сърдечен прах, вследствие на което токовете, силите на живота не прииждат. В човека постоянно трябва да приижда нещо от външния свят. Следователно умът е онази велика сила в природата, която възприема силите и ги обработва в себе си. Между природата и човека има отношения, човек е работник на живата природа. Дали това хората съзнават, или не, дали вярват, или не, то е безразлично.
Едно трябва да знаете всички. Даже и най-лошите хора природата ги е впрегнала да работят заради нея. Понякога вие се чудите как Господ търпи лошите хора на земята. Те работят за него. Хората имат лоши мисли и чувства, наслоени са у тях, те приличат на фабрики, които отделят от постоянен дим и замърсяват въздуха. Например някой човек казва, че е намислил да се самоубие. Не, човек не може да се самоубие. Само човешкото сърце е в сила да направи това нещо. Когато човек се самоубива, това е неговото сърце, което постоянно му нашепва, че животът се свършва тук, на земята, че той няма никакъв смисъл и т.н.
Природата е предпочела смъртта за страдащите хора. Тя е внесла смъртта като едно средство да освободи хората от робство по един естествен начин. Всички хора, които умират, все едно ги вадят с въдици в невидимия свят и после отново ги връщат на Земята.
Със смъртта човек не еволюира. Смъртта, това е един прелом на еволюцията и следователно, за да почне човек отново да еволюира, той трябва отново да се роди на земята и да започне оттам, отдето е прекъснал. Де е отишла водата от стомната, като се е обърнала тя и разсипала? Де е отишла стомната, като е паднала на земята и се е разчупила? Грънчарят трябва отново да направи каша, която да работи, да създаде отново една стомна, която пак да функционира. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, те ще почнат отново да се развиват. Не, това е тяхно грешно мнение.
Засега хората имат пет чувства, но ако у тях се развие шестото чувство, те ще видят много нови неща. Те ще видят земята много по-широка, отколкото е сега, а на небето ще видят повече звезди, отколкото сега виждат Никой от вас не може да обхване земята в нейната естествена големина. Както и в една капка вода ще видиш цял свят, милиони същества, които се движат и всяко от тях върши своята работа. Между тях съществува голяма борба за живот.
Аз вярвам, че сте напреднали, вярвам, че имате опитности, че обичате Бога, но казвам, днешното слънце няма да ни топли и за утре. След днешния ден ще настане една фаза на потъмняване и трябва да се минат най-малко 12 часа, докато се възстанови първото положение. Вярването в Бога показва само присъствието на нашия ум, но когато ти почнеш да живееш, да функционираш според законите на своя ум, тогава ще почнеш да служиш на Бога. Според мене думата Бог не е толкова съдържателна. Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата Ум. Индусите имат думата ум, или ом, която считат като свещена дума и само посветените я произнасят по няколко пъти на ден. Българите са нарекли своя ум със същата дума, но тя е най-силната дума, която днес, в днешни времена съществува. Ако хората биха разбрали само какво нещо е тази дума, какво нещо е умът, цялата култура щеше да се измени. Като произнесеш тази дума както трябва, тя произвежда светлина в човека.
Един американец разправял своята опитност пред цяло едно събрание за ефекта, който произвело в него явяването на ума. Той казал: „До 30-ата си годишна възраст аз живях един неопределен живот, люшках се натук и натам.“ Един ден обаче изгряла в него мисълта, че той има ум, не толкова сърце, но ум има. „Веднага аз забелязах в себе си, като че целият ми живот се измени и в мене настана голяма радост. Нещо красиво се събуди в мене и мъчнотиите, които до това време не можех да разрешавам, сега ги разрешавам с радост, защото разбрах, че имам ум.“ А сега хората чакат да дойде отнякъде някой ангел или някой учител, или Духът Божи да ги спаси. Когато един велик учител дойде в света, той ще запали свещите на хората, ще събуди техния ум и ще ги застави да мислят. Щом всички умове се запалят и се съединят в едно, това е учителят в света. Когато хората съзнаят пороците си и кажат: „Долу всички пороци!“ – това е умът.
Казано е в Писанието: „Имаше някой человек на име Никодим, който каза на Христа: “Какво да сторя, за да наследя живот вечен?“ Христос му каза: „Ако се не роди човек изново, няма да влезе в Царството Божие.“
Аз пък казвам, ако у вас не се роди Умът, вие не можете да влезете в Царството Божие. Това значи, ако не се родите от дух и вода или ако вашият ум не почне да функционира на мястото на вашето сърце, и после ако умът ви не почне да функционира заедно с вашето сърце, вие не можете да влезете в Царството Божие. Защото само Умът е в състояние да видоизмени противоречията на сърцето.
Умът и сърцето представят две течения. Сърцето е гъстото течение, а умът е по-рядкото течение. Умът е артериалната кръв, а сърцето е венозната кръв. Венозната кръв трябва да се пречисти. Ако венозната кръв не се пречисти в свещения огън на ума, тя не може да влезе на определеното си място. При пречистването на кръвта работят най-разумни, най-интелигентни сили. И ако ние, хората, не грешим, те щяха да ни покажат пътя за безсмъртието. Те щяха да ни покажат по какъв начин можем да изхвърлим нечистотията от своята кръв, каквито например внасят съмнението и подозрението в човешкия организъм. Днес хората вярват на личната карта повече, отколкото на личността на човека. Това са хората, които не разбират. Човек трябва да носи свидетелството си на своя мозък, на своя ум.
Ако умът на човека е събуден, той има написани вече първите букви от божествената азбука. Който е добил Ума, той мяза на човек, който знае де са скрити всичките богатства. Човекът на ума знае де се намира еликсирът на живота.
Аз исках да направя едно добро на българите, да им покажа как да намерят еликсира на живота, но сега вече нищо няма да им дам. По-рано бях доста снизходителен към тях, бях готов да им покажа еликсира на живота, затова им говорих за слънцето, за посрещането на слънцето, но те дигнаха от това цял въпрос и затова да правят каквото искат – повече не се интересувам от тях. Аз употребих цели 12 години да изследвам българската глава, но я намерих много дебела. В дебелата глава няма много ум. Това не е за докачение, то е един факт.
Аз исках да напиша нещо за българите, от което и те да се ползват, но като намерих колко е дебела българската глава, отказах се, това ще си остане за мене. Ще ги дам на някои посветени, те да ги използват. Понеже българинът не иска да възприеме, затова още 2000 години ще траска главата си, докато узрее.
Светът не е така неразумен, както хората си го представят. Българите си въобразяват нещата. Не, няма въображение в света. Преди всичко аз виждам нещата, както никой не ги вижда. Аз съм голям реалист, аз виждам нещата ясно.
Казвам, като вървите по този път, всеки един от вас може да направи една проверка. Аз не искам да ви убеждавам в нищо. Не че не мога да ви убедя. Мога да ви убедя. Досега няма нито едно изключение, в което да не съм убедил някого в съществуването на Бога, но аз считам това за губене на време. И без да доказвам това нещо, всеки пак ще дойде до това убеждение. Няма какво да спорим сега няма ли Господ, или има. Няма какво и да ти доказвам това нещо. Ти ще вярваш в това, в което сам си се убедил, а аз ще вярвам в това, в което аз съм се убедил. Обаче, ако косвено ти докажа, че съществува един свят вън от този, който виждаш; този свят зависи именно от този, който ти не виждаш и не признаваш.
Ако някой човек влезе в един свят между святи хора, които виждат много повече от тях, които са слепи, трябва ли да не им се вярва. Запример аз ходя като вас, гледам като вас, но виждам нещо повече от вас. Вие не виждате това, което аз виждам. Та у всеки човек има едно шесто чувство, което, като се развие, то ще премахне страданията у човека. Това силното, което може да премахне страданията у човека не само за един момент, но за през целия му живот, това е зрението, или това е още тъй нареченият Ум, който ще дойде да се прояви. Той е в сила да премахне всички мъчнотии и да разкрие всички заровени богатства.
Питам, в какво седи истинското знание? Ако болният извика един виден лекар да го лекува, ако лекарят да се облече с най-хубавите си дрехи, болният веднага ще му каже: „Господин лекаре, аз не се интересувам от твоите нови дрехи, аз се интересувам от знанието, което имаш и с което можеш да ми помогнеш.“ Следователно, когато ти се яви умът, той няма да те пита дали ме харесваш с дрехите и с новата ми шапка, но ще ти даде цяр за твоята болест. Затова пък ти на своя лекар ще повериш всичко, каквото имаш. Това е, което Христос е разбрал – да се отречеш от себе си и да повериш всичко на своя ум. Това е, което религиозните казват – да повери човек съдбата си на духа си, който го ръководи, да повериш всичко не на своята съдба, но на своя ум, който е божествен. Това е, което може да ни спаси. Човек ще повери съдбата си не на своето сърце, но на божествения ум в себе си.
Та казвам, има един човек у нас, когото ние не познаваме. Този човек е наречен Мълчаливият (безмълвният Наблюдател). Има едно място, дето този мълчаливият живее. Между веждите на човека има една малка празнина, в която нищо не може да влезе, и човек се задоволява да живее в това малко кюшенце, в тази малка дупчица.
Този духовен, мълчалив човек влиза в това малко кюшенце и оттам през очите на човека наблюдава какво той върши. Този човек наричат мълчаливия наблюдател на живота. Той е влязъл в човека вътре, в една малка дупчица и само мълчи и наблюдава като едно косерче. Ако кажеш на човека, че спасението му е вътре в него, между веждите, в една малка дупчица, те ще почнат да се смеят.
“Имаше някой си человек.” Някой казва: „Аз съм Този.“ Питам, ако ти си Човекът, кажи ми, ще умираш ли? – Ако да, тогава ти не си човекът. Аз наричам човек онзи, който мисли и който не умира. Значи човекът животно или по-право животното човек ще умре, а онзи човек зародиш, който има безсмъртието, той е истинският човек.
Всички хора на миналите векове са поддържали чувствата. Чувствата трябва да се поддържат като основа, върху която умът трябва тепърва да дойде и да работи. Христос казва: „Когато Духът на Истината дойде, той ще ви научи и припомни всичко.“ Или казано е в Писанието: „У когото няма Дух Христов.“ Христос подразбира под духа най-силното в човека. Това е неговият ум, който ще научи човека на всичко.
Казвам, сега трябва да се изучава как е построен изобщо човекът. Трябва да се изучава долната и горната страна на ръката, като две страни на Битието. С горната страна на ръката вие може да знаете само едната страна на живота, а от долната страна на ръката вие ще знаете само отрицателната страна. Но има известни неща, които хиромантиците не могат да четат. Престъпните типове имат разрушителни способности, те имат складирана повече енергия, която изразходват по един неправилен начин. Ако тази енергия не се използва правилно, такъв човек е в състояние да убие някого. Тази енергия произвежда големи експлозии в човека. Трябва по някакъв начин тази енергия да се изразходва, и тогава в този човек може да стане един вътрешен преврат.
Майките трябва да знаят как да възпитават децата си. Това трябва да се учи в училищата.
Засега още ви давам всичко даром, понеже нищо още съществено не съм ви дал. Сега само ви забавлявам. Обаче ония от вас, които са умни, те ще работят и ще правят своите изводи, ще придобият много нещо.
Казвам, обективният ум е в сила да ни прекара през всички мъчнотии, да ни покаже един изходен път. На него мостове не му трябват. Той прехвръква над реката, а другите чакат да направят мост, и тогава да мине.
Съвременните хора вървят по един съвсем крив път. Сега ще дойде друга една война, и хората пак ще поумнеят. Възможно е тази война да се избегне, но ако хората вървят и в бъдеще така, както и сега, войната ще стане и страданията ще се увеличат. Това показва, че човешкото сърце работи, личните чувства действат. Съвременните хора живеят в задната част на главата си, а не в предната. Но в света ще стане една промяна, няма да ви кажа кога.
Когато тази промяна стане, вие сами ще я видите. Тази промяна ще стане внезапно. Хората ще заспят и като се събудят, те ще видят, че не са такива, каквито са били. Всички ще намерят, че са олекнали. Тогава страданията ще изчезнат и ще разберат това, което сега ви говоря.
Вие ще станете спокойни и тихи. Това ще бъде присъствието на човешкия Ум. И тогава всеки човек в лицето на другия ще види брата си, ще види човека. Във всеки човек ще виждаме божественото начало, което гори в него. Това начало, както и стремежите на всички хора, ще бъдат едни и същи. Всички таланти, всичко заложено в човека ще се прояви.
Е, днес ние се хвалим с някаква цивилизация. Питам, де е почитанието на мъжа към жената? Погледнете, днес в цялата културна Европа зачита ли се жената? Ами мъжът зачетен ли е днес? Посетете всички съвременни фабрики и вижте какво е положението на работника там? Де е човещината? При това ние минаваме за културни християнски народи, вярваме в Бога, в Христа, проповядваме това-онова, но де е нашето Съзнание?
Сега всички са се вкаменили се от студ, не могат и не знаят как да се стоплят. Те имат дърва, кибрити, всичко имат, но не знаят как да си запалят огъня. Един човек, който има този свещен Ум в себе си запалва огъня и като се разгори всички влизат, нареждат се около огъня и казват: „Сега е много хубаво при огъня.“ Сега те са гладни, но не знаят как да си направят хляб. Имат и брашно, и вода, и нощви. Този Човек замесва прясна пита, опича я и им дава. Той носи изкуството в себе си, но го крие. Като пали огъня, той не иска никой да го види. Като прави питата, пак не иска никой да го види. А когато съвременните хора вършат нещо, те искат всичко да се знае. Обаче, когато всички неща се знаят, те същевременно и с това се опетняват.
Спасението съществува в света. Ако умните искат да се спасят, те трябва да знаят, че спасението е в тях. В Израил имаше само един човек с ум, а всички други се водеха по сърцето си. Аз се чудя на съвременните хора. Днес има толкова правоверни в света, но как не се намери един като Елисея, да влезе в църквата и да каже на хората какво трябва да правят. Всички днес разискват върху въпроса, коя църква е най-права. Той може да бъде православен, евангелист, будист, окултист или от каква и да е партия – комунист, демократ или какъв и да е – това не е важно. Важното е да се намери такъв един човек, който има свещен ум в себе си и който може да помогне на всички, не само на ближните си, но и на цялото човечество и да му покаже изворите на живота.
В природата има такива извори, от които ние можем да черпим. Обаче природата дава само на умния. Тя дава богатствата си само на умните. България е една богата страна. Но всички онези сили, които са вложени в тази страна, сили за култура и за прогрес, са били спъвани. Богомилите дойдоха в България с цел да проповядват канализацията, да покажат пътя на хората, но ги прогониха. Само истинските поети, писатели, философи, талантливи и гениални хора са в сила да отворят пътя, да се канализира човешката енергия
Българинът, той е роб на труда, той е роб на своите чувства. Когато в него се фиксира една идея, той не може да се освободи от нея. Той е повече твърд, отколкото трябва. Твърдостта е чувство, то не е способност. Българинът е толкова твърд, че той по-скоро ще счупи черепа си от напрежение, отколкото да се склони да възприеме нещо, в което той не вярва. Твърдостта не е добра черта, тя трябва да се култивира. Тя е чувство, което трябва да се смени с някое морално чувство. Сега хората се нуждаят от ум, от знания. С това знание, което сега имате, вие ще отидете дотам, додето са отишли баба ви и дядо ви, вие ще имате същите постижения, каквито са имали те, и не можете да отидете по-далеч от тях.
Имаше някой человек, който дойде при Христа и му казваше, че иска да влезе в Царството Божие. Христос му отговори: „Ако не се роди някой изново, той не може да влезе в Царството Божие. Който няма ум, той не може да влезе в Царството Божие.“ Казвам, запознаването с Бога, това е новият ум, новият живот. Но тогава ще имаме за Бога едно понятие такова, каквото не сме имали досега. Няма да има лични чувства.
Аз нито печеля, нито губя. Радостите и скърбите за хората представят забавления за мене. Те са и техни забавления. Гледам, никой човек не иска да се избави от страданията. Вие търсите спасението и казвате какво е учил Христос, какво е писано в Евангелието, вие само размествате нещата. Това е само анатомическо Евангелие, от което са останали само стаите, скелетът на умрелия човек. Тепърва вие трябва да го облечете в нова тъкан и в него да влезе Духът, за когото се казва в Писанието: „Когато Духът на Истината дойде, той ще ви припомни всичко, което съм ви казал.“
Та съвременните хора са хора на смъртта. Каквото и да разправят, те са хора на смъртта. Когато вървя по улицата, аз чувствам онези хора, които ще умрат. От тях излиза една неприятна миризма и това се познава. Този човек още не е умрял, но от него излиза лоша миризма. Аз виждам вече, че в него е настанал процесът на смъртта.
В Писанието е казано: „Преди да ми поискате нещо, ако ме обичате, аз ще ви отговоря и ще ви дам живот. Ще отговоря на желанията ви. И като ме потърсите със сърцето си, което е тръгнало да ме намери в пътя, ще ме намерите. Тогава ще изпратя у вас Духа си, и ще ме познават от малък до голям.“ Духът ще внесе в нас безсмъртието, началото на живота и ще бъдете Негови синове и дъщери.
Среща ме един православен и ме пита: „Ти православен ли си?“ Казвам, ето един човек без ум. Среща ме един евангелист и ме пита: „Ти евангелист ли си?“ Ето един евангелист без ум. Среща ме трети и ме пита: „Ти принадлежиш ли към еди-коя си партия?“ Ето друг човек без ум. Аз съм готов да стана член на вашата партия, било тя демократическа или комунистическа, или пък готов съм да стана православен, евангелист, будист или какъв да е, ако това верую ми дава онова, за което душата ми копнее. Но не искам такова верую, което да ме учи да убивам. Де е вашият морал тогава? Ще кажете, че така не се живее. Че ние и сега не живеем още. Аз не съдя хората, но казвам, че всеки ще носи своите последствия, последствията на своя живот.
Ще ни съдят за онези неправилни мисли, чувства и постъпки, които сме проявявали и които и досега проявяваме.
И днес всички учени хора казват: „Кой е изходният път в света?“ - Всичко е умът.
Като заеме всеки своето място, така ще се разреши въпросът на живота. Казвате: „Кой може да направи това?“ Огънят. В една леярна, дето топят железа всяка една отделна частица от желязото в първо време не иска да се подчини, да се слее с другите и казва: „Аз не искам да си дам свободата.“ Но като го турите на температура около хиляда градуса, тогава желязото се слива в едно и от него вече можеш да правиш каквото искаш. На съвременните хора трябва огън – Огънят на Любовта. Тогава всеки ще се прости с нещастията и страданията и ще мине в нова фаза на живот.
Имаше человек, който дойде при Христа и му казва: „Учителю, какво да правя?“ И на вас казвам: намерете Христа, за да ви каже как да намерите вашия ум. Като дойде умът, той ще ви каже как ще се роди човек изново. Аз наричам ново раждане - да се събуди божественото в човека и тогава целият му живот ще се измени. Всички хора трябва да очакват това зазоряване.
Казвате: „Ще бъдем ли щастливи?“
Сега вие живеете в един свят на щастие и нещастие. Какво ви ползва, че някой ви обича, даже с най-свещената любов, когато вашият крак или ръката ви е счупена, и вие страдате? Как ще познаете неговата любов? Вие трябва да оздравеете, за да познаете любовта на този човек. Вие сте в едно състояние, при което не можете да познаете кой ви обича и кой и ходите по пътя на залъгването. Казвам, истинският живот седи в това, да намериш безсмъртието, да намериш своя ум, да се освободиш от сегашните страдания и робство, от сегашния фанатизъм, от всичко, на което хората сега са станали роби.
Хората са като оня индус, хвърлен в една изба, а отгоре затворен с голям, тежък капак. Той прекарал там известно време и усилено се молил да го спаси някой. Една вечер посреднощ някой идва, отваря капака на тази яма, спуща едно здраво въже и му казва: „Хвани се здраво за въжето” И така той изпълзял от тази изба. Силен е неговият Бог, защото може да го избави от тази яма.
Вие още не сте опитали този велик Бог на Любовта; не сте опитали още великия Бог на Мъдростта, на Знанието и на Свободата; вие още не сте опитали онзи велик Бог на Всички Добродетели; не сте опитали онзи велик Бог на Вечния Живот; вие още не сте опитали Бога на Вечното Благо, което съществува за всички онези, които се обръщат към него. Този Бог ви призовава днес. Той е създал света за себе си, но и за нас. Всичко това, което той притежава, и вие можете да притежавате и да ползвате неговите блага. Светът не може да стане ваш, но всичко онова, което той е създал, и вие може да участвате в него като ваше. Следователно станете деца на Този Великия, на когото името не може да се каже.
Станете деца на Този Великия в света, който се проявява отчасти в Любовта, отчасти в Свободата и в Мъдросттта. Станете деца на Великия, който се проявява във всички области на Неговото Царство.
Десета неделна беседа
27 ноември 1932 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев
“Имаше някой человек”
В математиката има задачи с неизвестни, които трябва да се разрешат, за да станат известни. Ние живеем в един свят, който е колкото известен, толкова и неизвестен. Повидимому ние мислим, че разбираме света. Обаче в живота има всякога неща неразбрани. Когото и да попиташ, той мисли, че разбира живота, но в края на краищата не е разбрал живота.
Например Шопен бил силно поетическа натура със силно музикално въображение, но и със силно развити лични чувства. Той имал голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение. Имало нещо незадоволено в неговото сърце, но той не мислел много дълбоко върху живота. Това не значи, че той имал лоши стремежи, но дълбоко вътре имало нещо незадоволено в него, вследствие на което даже и в най-веселите му песни имало някаква тъга. Тъгата прониква навсякъде в неговите песни.
Така е с всеки човек, той става тъжен, защото има нещо неразбрано в живота.
Има две течения в живота: едното е радостно, другото – тъжно. Тъжното, или скръбното, състояние произхожда винаги от сърцето, а не от ума на човека. Всичките нещастия в живота произхождат все от сърцето – значи има нещо неразбрано в него. И онзи, който скърби, и той не знае защо скърби. Изобщо хората нито в радостите си знаят защо се радват, нито в скърбите си знаят защо скърбят.
Защото винаги в живота всяка една скръб се последва от една радост и обратно, всяка радост се последва от една скръб. Това е като закон, като правило в живота. Човек в първо време се радва, но после ще свърши със скръб. Той се ражда - но ще умре. Като се ражда детето, всички го посрещат с почести, с угощения, с радости и веселби. Но един ден този човек умира, погребват го, всички го изпращат със сълзи и плач.
“Имаше някой человек.” Человек е само онзи, който мисли, но не и който чувства. Някой казва: „Аз тъй чувствам.“ Онзи, който само чувства, той е животното, той не е човекът. Щом мислиш, ти си човек. Следователно, който чувства и не мисли, той не е даже и животно, той е звяр. Това, което върши престъпления, то не е човекът, то е звярът. Звярът върши престъпления, а това, което мисли, то е човекът. Следователно всички онези, които не мислят и вършат престъпления, те са или животни, или зверове. Под думата звяр аз разбирам същество, което не знае и не разбира защо му е даден животът. Всеки човек, който не разбира живота и не мисли, а счита, че само той, като е роден, има право да живее и използва всички блага, той е звяр. Всеки човек, който разбира живота и иска всички да живеят добре, той е човек.
Хора, които се видоизменят, а не умират, за тях е бъдещият живот. Мнозина питат може ли човек да не умира. Може. Мислите ли, че гъсеницата, която излиза от своя пашкул, умира. Не, тя не умира, но тя е изхвръкнала. Нима мислите, че ако гъсеницата е престанала да живее като гъсеница, че тя е извън тялото си?
Между живота и смъртта има едно разграничение. Аз определям смъртта и живота по следния начин. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество. Животът пък е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият ум. Следователно човек се намира между тези два полюса. Значи смъртта се определя като най-голямо ограничение. Това ограничение е необходимо за човека животно и за човека звяр. Човекът животно и човекът звяр ще минат през смъртта, през най-тънката цев, която съществува в живата природа. Когато природата иска да се избави от такива типове, тя ги прекарва през най-тънката цев, дето и злото се спира. Злото не може да мине от другата страна на смъртта, защото от другата страна на смъртта, там е вече животът, животът на безсмъртието.
Какво се крие зад смъртта? Какво се крие, преди да е умрял човек? Ние знаем, че зад смъртта се крие животът на безсмъртието и който може да мине там, той оживява, но който не може да мине там, той остава в областта на промените, на ограниченията. Сега някой ще каже, че човек ще изчезне. Не изчезва човек. Нищо в света не изчезва.
Аз разглеждам душата в съвсем друг смисъл от този, който обикновено разбират. Под думата душа аз разбирам най-възвишеното, най-благородното в света, видимото, което съществува в света. Умът пък е нещо невидимо, но единственото реално нещо за човека, това е неговият ум. Единственото безсмъртно нещо у човека, това е неговият ум. В смъртта чувствата на човека се прекратяват, и той не чувства вече. Той не чувства нещата като жив човек, но у него остават само известни впечатления от неговите желания, известна интензивност. След като грешният умре, той си остава пак същият. Ни най-малко смъртта не го е изменила. Той се изменя, когато мине само от другата страна на смъртта, а именно, в живота. Докато е в смъртта, той си е същият. Следователно, докато умът не дойде в човека, той не може да се измени. Единственото нещо, което може да измени човешката натура, това е неговият ум. (съзнание)
Следователно умът е от нов произход, той отскоро е дошъл. Какво нещо е умът, тайната на ума, това знаяха само египтяните, посветените. И Мойсей знаеше какво нещо е умът. Единствен той знаеше тайната за ума, а всички останали от израилския народ ходеха по своето сърце, по своите чувства.
Всички страдания на съвременните народи се дължат именно на стремежите на тяхното сърце. Всички хора имат желание да станат нещо велико, да направят знамения, но тези им желания не се дължат на ума. Това не е човекът, който мисли. Всички ония култури на Персия, на Асирия, на Египет, които отдавна са изчезнали, са оставили своите недъзи и в съвременните народи. Ние казваме: „Господи, Боже наш.“ Бог има два принципа. Бог и Господ. Господ е нещо, което съдържа в себе си любовта. Бог е онова, което съдържа в себе си мъдростта. Това са два принципа. Единият носи абсолютната любов в себе си, а другият носи абсолютната мъдрост в себе си. И двете се съединяват в едно и дават абсолютното понятие за Твореца.
Сега хората застават и казват: „Няма Господ в света, няма никакъв Бог в света.“ Всеки, който отрича Бога в себе си, той е безумен. И животните нямат никакъв Бог, и те не вярват в Бога. Те вярват в човека, който ги впряга и ги бие. Та понякога и ние имаме такова понятие за Бога – като за същество, което само измъчва хората. За да разбере човек дали има Господ, или няма, той трябва да има ум. Умът съдържа всичко в себе си. Той е безсмъртно начало. (УМ = СЪЗНАНИЕ). Това е човекът, който мисли (осъзнава). Ние отричаме Бога по единствената причина на нашето сърце. Ние идваме в света с големи претенции. И интересното е, че всеки, който страда, казва: „Защо ме е оставил Господ да страдам?“
Бог е създал целия свят, цялата Вселена с един замах. Велик е Бог.
Всички учени хора не вярват в Бога. Каквото и да им се говори, те все не вярват. И религиозните хора не вярват в Бога. Неверието, съмнението, като че е наследено у хората. И макар религиозните хора да се молят на Бога по три пъти на ден, но те се молят по навик само. И за тях Бог не съществува. Щом религиозният човек се постави на някакъв изпит, той вече не може да издържи изпита си. Ако човек издържи изпита си докрай, тогава той остава верен на идеята си.
Какво нещо е вярата в Господа? Като те поставят и на най-големите изпитания, ти да не реагираш, да не искаш да умираш.
Днес всеки човек си има свои възгледи за живота, всеки си има свои понятия за нещата, свои традиции.
Сега всички хора на земята все са дошли отнякъде, но няма какво да доказвам това нещо. Има някои хора, които знаят отде са дошли. Христос например казваше на учениците си: „Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят. Моето царство не е от този свят.“
Сега да се върнем към онова, което е реално. Нито един от вас не иска да страда, всички искате да бъдете радостни. Има един начин, по който човек всякога може да бъде радостен и весел. Ако вие имате прозорци на стаята си и всяка сутрин изчиствате праха от тях, тогава светлината и топлината ще могат да влизат в стаята ви много правилно. Но ако вие занемарите прозорците си, тогава ще кажете: „Коя е причината, че светлината не влиза толкова много, както това ставаше едно време?“ Причината за това е, че вашият ум не работи. Понякога нашите прозорци на съзнанието са запрашени. Има един сърдечен прах, вследствие на което токовете, силите на живота не прииждат. В човека постоянно трябва да приижда нещо от външния свят. Следователно умът е онази велика сила в природата, която възприема силите и ги обработва в себе си. Между природата и човека има отношения, човек е работник на живата природа. Дали това хората съзнават, или не, дали вярват, или не, то е безразлично.
Едно трябва да знаете всички. Даже и най-лошите хора природата ги е впрегнала да работят заради нея. Понякога вие се чудите как Господ търпи лошите хора на земята. Те работят за него. Хората имат лоши мисли и чувства, наслоени са у тях, те приличат на фабрики, които отделят от постоянен дим и замърсяват въздуха. Например някой човек казва, че е намислил да се самоубие. Не, човек не може да се самоубие. Само човешкото сърце е в сила да направи това нещо. Когато човек се самоубива, това е неговото сърце, което постоянно му нашепва, че животът се свършва тук, на земята, че той няма никакъв смисъл и т.н.
Природата е предпочела смъртта за страдащите хора. Тя е внесла смъртта като едно средство да освободи хората от робство по един естествен начин. Всички хора, които умират, все едно ги вадят с въдици в невидимия свят и после отново ги връщат на Земята.
Със смъртта човек не еволюира. Смъртта, това е един прелом на еволюцията и следователно, за да почне човек отново да еволюира, той трябва отново да се роди на земята и да започне оттам, отдето е прекъснал. Де е отишла водата от стомната, като се е обърнала тя и разсипала? Де е отишла стомната, като е паднала на земята и се е разчупила? Грънчарят трябва отново да направи каша, която да работи, да създаде отново една стомна, която пак да функционира. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, те ще почнат отново да се развиват. Не, това е тяхно грешно мнение.
Засега хората имат пет чувства, но ако у тях се развие шестото чувство, те ще видят много нови неща. Те ще видят земята много по-широка, отколкото е сега, а на небето ще видят повече звезди, отколкото сега виждат Никой от вас не може да обхване земята в нейната естествена големина. Както и в една капка вода ще видиш цял свят, милиони същества, които се движат и всяко от тях върши своята работа. Между тях съществува голяма борба за живот.
Аз вярвам, че сте напреднали, вярвам, че имате опитности, че обичате Бога, но казвам, днешното слънце няма да ни топли и за утре. След днешния ден ще настане една фаза на потъмняване и трябва да се минат най-малко 12 часа, докато се възстанови първото положение. Вярването в Бога показва само присъствието на нашия ум, но когато ти почнеш да живееш, да функционираш според законите на своя ум, тогава ще почнеш да служиш на Бога. Според мене думата Бог не е толкова съдържателна. Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата Ум. Индусите имат думата ум, или ом, която считат като свещена дума и само посветените я произнасят по няколко пъти на ден. Българите са нарекли своя ум със същата дума, но тя е най-силната дума, която днес, в днешни времена съществува. Ако хората биха разбрали само какво нещо е тази дума, какво нещо е умът, цялата култура щеше да се измени. Като произнесеш тази дума както трябва, тя произвежда светлина в човека.
Един американец разправял своята опитност пред цяло едно събрание за ефекта, който произвело в него явяването на ума. Той казал: „До 30-ата си годишна възраст аз живях един неопределен живот, люшках се натук и натам.“ Един ден обаче изгряла в него мисълта, че той има ум, не толкова сърце, но ум има. „Веднага аз забелязах в себе си, като че целият ми живот се измени и в мене настана голяма радост. Нещо красиво се събуди в мене и мъчнотиите, които до това време не можех да разрешавам, сега ги разрешавам с радост, защото разбрах, че имам ум.“ А сега хората чакат да дойде отнякъде някой ангел или някой учител, или Духът Божи да ги спаси. Когато един велик учител дойде в света, той ще запали свещите на хората, ще събуди техния ум и ще ги застави да мислят. Щом всички умове се запалят и се съединят в едно, това е учителят в света. Когато хората съзнаят пороците си и кажат: „Долу всички пороци!“ – това е умът.
Казано е в Писанието: „Имаше някой человек на име Никодим, който каза на Христа: “Какво да сторя, за да наследя живот вечен?“ Христос му каза: „Ако се не роди човек изново, няма да влезе в Царството Божие.“
Аз пък казвам, ако у вас не се роди Умът, вие не можете да влезете в Царството Божие. Това значи, ако не се родите от дух и вода или ако вашият ум не почне да функционира на мястото на вашето сърце, и после ако умът ви не почне да функционира заедно с вашето сърце, вие не можете да влезете в Царството Божие. Защото само Умът е в състояние да видоизмени противоречията на сърцето.
Умът и сърцето представят две течения. Сърцето е гъстото течение, а умът е по-рядкото течение. Умът е артериалната кръв, а сърцето е венозната кръв. Венозната кръв трябва да се пречисти. Ако венозната кръв не се пречисти в свещения огън на ума, тя не може да влезе на определеното си място. При пречистването на кръвта работят най-разумни, най-интелигентни сили. И ако ние, хората, не грешим, те щяха да ни покажат пътя за безсмъртието. Те щяха да ни покажат по какъв начин можем да изхвърлим нечистотията от своята кръв, каквито например внасят съмнението и подозрението в човешкия организъм. Днес хората вярват на личната карта повече, отколкото на личността на човека. Това са хората, които не разбират. Човек трябва да носи свидетелството си на своя мозък, на своя ум.
Ако умът на човека е събуден, той има написани вече първите букви от божествената азбука. Който е добил Ума, той мяза на човек, който знае де са скрити всичките богатства. Човекът на ума знае де се намира еликсирът на живота.
Аз исках да направя едно добро на българите, да им покажа как да намерят еликсира на живота, но сега вече нищо няма да им дам. По-рано бях доста снизходителен към тях, бях готов да им покажа еликсира на живота, затова им говорих за слънцето, за посрещането на слънцето, но те дигнаха от това цял въпрос и затова да правят каквото искат – повече не се интересувам от тях. Аз употребих цели 12 години да изследвам българската глава, но я намерих много дебела. В дебелата глава няма много ум. Това не е за докачение, то е един факт.
Аз исках да напиша нещо за българите, от което и те да се ползват, но като намерих колко е дебела българската глава, отказах се, това ще си остане за мене. Ще ги дам на някои посветени, те да ги използват. Понеже българинът не иска да възприеме, затова още 2000 години ще траска главата си, докато узрее.
Светът не е така неразумен, както хората си го представят. Българите си въобразяват нещата. Не, няма въображение в света. Преди всичко аз виждам нещата, както никой не ги вижда. Аз съм голям реалист, аз виждам нещата ясно.
Казвам, като вървите по този път, всеки един от вас може да направи една проверка. Аз не искам да ви убеждавам в нищо. Не че не мога да ви убедя. Мога да ви убедя. Досега няма нито едно изключение, в което да не съм убедил някого в съществуването на Бога, но аз считам това за губене на време. И без да доказвам това нещо, всеки пак ще дойде до това убеждение. Няма какво да спорим сега няма ли Господ, или има. Няма какво и да ти доказвам това нещо. Ти ще вярваш в това, в което сам си се убедил, а аз ще вярвам в това, в което аз съм се убедил. Обаче, ако косвено ти докажа, че съществува един свят вън от този, който виждаш; този свят зависи именно от този, който ти не виждаш и не признаваш.
Ако някой човек влезе в един свят между святи хора, които виждат много повече от тях, които са слепи, трябва ли да не им се вярва. Запример аз ходя като вас, гледам като вас, но виждам нещо повече от вас. Вие не виждате това, което аз виждам. Та у всеки човек има едно шесто чувство, което, като се развие, то ще премахне страданията у човека. Това силното, което може да премахне страданията у човека не само за един момент, но за през целия му живот, това е зрението, или това е още тъй нареченият Ум, който ще дойде да се прояви. Той е в сила да премахне всички мъчнотии и да разкрие всички заровени богатства.
Питам, в какво седи истинското знание? Ако болният извика един виден лекар да го лекува, ако лекарят да се облече с най-хубавите си дрехи, болният веднага ще му каже: „Господин лекаре, аз не се интересувам от твоите нови дрехи, аз се интересувам от знанието, което имаш и с което можеш да ми помогнеш.“ Следователно, когато ти се яви умът, той няма да те пита дали ме харесваш с дрехите и с новата ми шапка, но ще ти даде цяр за твоята болест. Затова пък ти на своя лекар ще повериш всичко, каквото имаш. Това е, което Христос е разбрал – да се отречеш от себе си и да повериш всичко на своя ум. Това е, което религиозните казват – да повери човек съдбата си на духа си, който го ръководи, да повериш всичко не на своята съдба, но на своя ум, който е божествен. Това е, което може да ни спаси. Човек ще повери съдбата си не на своето сърце, но на божествения ум в себе си.
Та казвам, има един човек у нас, когото ние не познаваме. Този човек е наречен Мълчаливият (безмълвният Наблюдател). Има едно място, дето този мълчаливият живее. Между веждите на човека има една малка празнина, в която нищо не може да влезе, и човек се задоволява да живее в това малко кюшенце, в тази малка дупчица.
Този духовен, мълчалив човек влиза в това малко кюшенце и оттам през очите на човека наблюдава какво той върши. Този човек наричат мълчаливия наблюдател на живота. Той е влязъл в човека вътре, в една малка дупчица и само мълчи и наблюдава като едно косерче. Ако кажеш на човека, че спасението му е вътре в него, между веждите, в една малка дупчица, те ще почнат да се смеят.
“Имаше някой си человек.” Някой казва: „Аз съм Този.“ Питам, ако ти си Човекът, кажи ми, ще умираш ли? – Ако да, тогава ти не си човекът. Аз наричам човек онзи, който мисли и който не умира. Значи човекът животно или по-право животното човек ще умре, а онзи човек зародиш, който има безсмъртието, той е истинският човек.
Всички хора на миналите векове са поддържали чувствата. Чувствата трябва да се поддържат като основа, върху която умът трябва тепърва да дойде и да работи. Христос казва: „Когато Духът на Истината дойде, той ще ви научи и припомни всичко.“ Или казано е в Писанието: „У когото няма Дух Христов.“ Христос подразбира под духа най-силното в човека. Това е неговият ум, който ще научи човека на всичко.
Казвам, сега трябва да се изучава как е построен изобщо човекът. Трябва да се изучава долната и горната страна на ръката, като две страни на Битието. С горната страна на ръката вие може да знаете само едната страна на живота, а от долната страна на ръката вие ще знаете само отрицателната страна. Но има известни неща, които хиромантиците не могат да четат. Престъпните типове имат разрушителни способности, те имат складирана повече енергия, която изразходват по един неправилен начин. Ако тази енергия не се използва правилно, такъв човек е в състояние да убие някого. Тази енергия произвежда големи експлозии в човека. Трябва по някакъв начин тази енергия да се изразходва, и тогава в този човек може да стане един вътрешен преврат.
Майките трябва да знаят как да възпитават децата си. Това трябва да се учи в училищата.
Засега още ви давам всичко даром, понеже нищо още съществено не съм ви дал. Сега само ви забавлявам. Обаче ония от вас, които са умни, те ще работят и ще правят своите изводи, ще придобият много нещо.
Казвам, обективният ум е в сила да ни прекара през всички мъчнотии, да ни покаже един изходен път. На него мостове не му трябват. Той прехвръква над реката, а другите чакат да направят мост, и тогава да мине.
Съвременните хора вървят по един съвсем крив път. Сега ще дойде друга една война, и хората пак ще поумнеят. Възможно е тази война да се избегне, но ако хората вървят и в бъдеще така, както и сега, войната ще стане и страданията ще се увеличат. Това показва, че човешкото сърце работи, личните чувства действат. Съвременните хора живеят в задната част на главата си, а не в предната. Но в света ще стане една промяна, няма да ви кажа кога.
Когато тази промяна стане, вие сами ще я видите. Тази промяна ще стане внезапно. Хората ще заспят и като се събудят, те ще видят, че не са такива, каквито са били. Всички ще намерят, че са олекнали. Тогава страданията ще изчезнат и ще разберат това, което сега ви говоря.
Вие ще станете спокойни и тихи. Това ще бъде присъствието на човешкия Ум. И тогава всеки човек в лицето на другия ще види брата си, ще види човека. Във всеки човек ще виждаме божественото начало, което гори в него. Това начало, както и стремежите на всички хора, ще бъдат едни и същи. Всички таланти, всичко заложено в човека ще се прояви.
Е, днес ние се хвалим с някаква цивилизация. Питам, де е почитанието на мъжа към жената? Погледнете, днес в цялата културна Европа зачита ли се жената? Ами мъжът зачетен ли е днес? Посетете всички съвременни фабрики и вижте какво е положението на работника там? Де е човещината? При това ние минаваме за културни християнски народи, вярваме в Бога, в Христа, проповядваме това-онова, но де е нашето Съзнание?
Сега всички са се вкаменили се от студ, не могат и не знаят как да се стоплят. Те имат дърва, кибрити, всичко имат, но не знаят как да си запалят огъня. Един човек, който има този свещен Ум в себе си запалва огъня и като се разгори всички влизат, нареждат се около огъня и казват: „Сега е много хубаво при огъня.“ Сега те са гладни, но не знаят как да си направят хляб. Имат и брашно, и вода, и нощви. Този Човек замесва прясна пита, опича я и им дава. Той носи изкуството в себе си, но го крие. Като пали огъня, той не иска никой да го види. Като прави питата, пак не иска никой да го види. А когато съвременните хора вършат нещо, те искат всичко да се знае. Обаче, когато всички неща се знаят, те същевременно и с това се опетняват.
Спасението съществува в света. Ако умните искат да се спасят, те трябва да знаят, че спасението е в тях. В Израил имаше само един човек с ум, а всички други се водеха по сърцето си. Аз се чудя на съвременните хора. Днес има толкова правоверни в света, но как не се намери един като Елисея, да влезе в църквата и да каже на хората какво трябва да правят. Всички днес разискват върху въпроса, коя църква е най-права. Той може да бъде православен, евангелист, будист, окултист или от каква и да е партия – комунист, демократ или какъв и да е – това не е важно. Важното е да се намери такъв един човек, който има свещен ум в себе си и който може да помогне на всички, не само на ближните си, но и на цялото човечество и да му покаже изворите на живота.
В природата има такива извори, от които ние можем да черпим. Обаче природата дава само на умния. Тя дава богатствата си само на умните. България е една богата страна. Но всички онези сили, които са вложени в тази страна, сили за култура и за прогрес, са били спъвани. Богомилите дойдоха в България с цел да проповядват канализацията, да покажат пътя на хората, но ги прогониха. Само истинските поети, писатели, философи, талантливи и гениални хора са в сила да отворят пътя, да се канализира човешката енергия
Българинът, той е роб на труда, той е роб на своите чувства. Когато в него се фиксира една идея, той не може да се освободи от нея. Той е повече твърд, отколкото трябва. Твърдостта е чувство, то не е способност. Българинът е толкова твърд, че той по-скоро ще счупи черепа си от напрежение, отколкото да се склони да възприеме нещо, в което той не вярва. Твърдостта не е добра черта, тя трябва да се култивира. Тя е чувство, което трябва да се смени с някое морално чувство. Сега хората се нуждаят от ум, от знания. С това знание, което сега имате, вие ще отидете дотам, додето са отишли баба ви и дядо ви, вие ще имате същите постижения, каквито са имали те, и не можете да отидете по-далеч от тях.
Имаше някой человек, който дойде при Христа и му казваше, че иска да влезе в Царството Божие. Христос му отговори: „Ако не се роди някой изново, той не може да влезе в Царството Божие. Който няма ум, той не може да влезе в Царството Божие.“ Казвам, запознаването с Бога, това е новият ум, новият живот. Но тогава ще имаме за Бога едно понятие такова, каквото не сме имали досега. Няма да има лични чувства.
Аз нито печеля, нито губя. Радостите и скърбите за хората представят забавления за мене. Те са и техни забавления. Гледам, никой човек не иска да се избави от страданията. Вие търсите спасението и казвате какво е учил Христос, какво е писано в Евангелието, вие само размествате нещата. Това е само анатомическо Евангелие, от което са останали само стаите, скелетът на умрелия човек. Тепърва вие трябва да го облечете в нова тъкан и в него да влезе Духът, за когото се казва в Писанието: „Когато Духът на Истината дойде, той ще ви припомни всичко, което съм ви казал.“
Та съвременните хора са хора на смъртта. Каквото и да разправят, те са хора на смъртта. Когато вървя по улицата, аз чувствам онези хора, които ще умрат. От тях излиза една неприятна миризма и това се познава. Този човек още не е умрял, но от него излиза лоша миризма. Аз виждам вече, че в него е настанал процесът на смъртта.
В Писанието е казано: „Преди да ми поискате нещо, ако ме обичате, аз ще ви отговоря и ще ви дам живот. Ще отговоря на желанията ви. И като ме потърсите със сърцето си, което е тръгнало да ме намери в пътя, ще ме намерите. Тогава ще изпратя у вас Духа си, и ще ме познават от малък до голям.“ Духът ще внесе в нас безсмъртието, началото на живота и ще бъдете Негови синове и дъщери.
Среща ме един православен и ме пита: „Ти православен ли си?“ Казвам, ето един човек без ум. Среща ме един евангелист и ме пита: „Ти евангелист ли си?“ Ето един евангелист без ум. Среща ме трети и ме пита: „Ти принадлежиш ли към еди-коя си партия?“ Ето друг човек без ум. Аз съм готов да стана член на вашата партия, било тя демократическа или комунистическа, или пък готов съм да стана православен, евангелист, будист или какъв да е, ако това верую ми дава онова, за което душата ми копнее. Но не искам такова верую, което да ме учи да убивам. Де е вашият морал тогава? Ще кажете, че така не се живее. Че ние и сега не живеем още. Аз не съдя хората, но казвам, че всеки ще носи своите последствия, последствията на своя живот.
Ще ни съдят за онези неправилни мисли, чувства и постъпки, които сме проявявали и които и досега проявяваме.
И днес всички учени хора казват: „Кой е изходният път в света?“ - Всичко е умът.
Като заеме всеки своето място, така ще се разреши въпросът на живота. Казвате: „Кой може да направи това?“ Огънят. В една леярна, дето топят железа всяка една отделна частица от желязото в първо време не иска да се подчини, да се слее с другите и казва: „Аз не искам да си дам свободата.“ Но като го турите на температура около хиляда градуса, тогава желязото се слива в едно и от него вече можеш да правиш каквото искаш. На съвременните хора трябва огън – Огънят на Любовта. Тогава всеки ще се прости с нещастията и страданията и ще мине в нова фаза на живот.
Имаше человек, който дойде при Христа и му казва: „Учителю, какво да правя?“ И на вас казвам: намерете Христа, за да ви каже как да намерите вашия ум. Като дойде умът, той ще ви каже как ще се роди човек изново. Аз наричам ново раждане - да се събуди божественото в човека и тогава целият му живот ще се измени. Всички хора трябва да очакват това зазоряване.
Казвате: „Ще бъдем ли щастливи?“
Сега вие живеете в един свят на щастие и нещастие. Какво ви ползва, че някой ви обича, даже с най-свещената любов, когато вашият крак или ръката ви е счупена, и вие страдате? Как ще познаете неговата любов? Вие трябва да оздравеете, за да познаете любовта на този човек. Вие сте в едно състояние, при което не можете да познаете кой ви обича и кой и ходите по пътя на залъгването. Казвам, истинският живот седи в това, да намериш безсмъртието, да намериш своя ум, да се освободиш от сегашните страдания и робство, от сегашния фанатизъм, от всичко, на което хората сега са станали роби.
Хората са като оня индус, хвърлен в една изба, а отгоре затворен с голям, тежък капак. Той прекарал там известно време и усилено се молил да го спаси някой. Една вечер посреднощ някой идва, отваря капака на тази яма, спуща едно здраво въже и му казва: „Хвани се здраво за въжето” И така той изпълзял от тази изба. Силен е неговият Бог, защото може да го избави от тази яма.
Вие още не сте опитали този велик Бог на Любовта; не сте опитали още великия Бог на Мъдростта, на Знанието и на Свободата; вие още не сте опитали онзи велик Бог на Всички Добродетели; не сте опитали онзи велик Бог на Вечния Живот; вие още не сте опитали Бога на Вечното Благо, което съществува за всички онези, които се обръщат към него. Този Бог ви призовава днес. Той е създал света за себе си, но и за нас. Всичко това, което той притежава, и вие можете да притежавате и да ползвате неговите блага. Светът не може да стане ваш, но всичко онова, което той е създал, и вие може да участвате в него като ваше. Следователно станете деца на Този Великия, на когото името не може да се каже.
Станете деца на Този Великия в света, който се проявява отчасти в Любовта, отчасти в Свободата и в Мъдросттта. Станете деца на Великия, който се проявява във всички области на Неговото Царство.
Десета неделна беседа
27 ноември 1932 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев
в отговор на *ЧaйkA CинЯ*
#10
Re: Дънов - враг на Бог Христос!
ПРАВОСЛАВИЕ СРЕЩУ ДЪНОВИЗЪМ
Православната Църква отдавна си е казала тежката дума за антихристиянското учение на Петър Дънов. Да разгледаме защо и на какво е осъден г-н Дънов, разбира се, съгласувано с Библията.
Твърде важна и базова за дъновизма е идеята за прераждането на душата от едно тяло, в друго тяло. Тази идея е толкова важна за Дънов, че ако се докаже, че прераждане няма, целия дъновизъм рухва и остава една голяма лъжа. И така, да почнем: Откъде и от кого взема Дънов идеята за прераждането? От теософите, а те от своя страна, от Индия. Лидерката на теософите Елена Блаватска, закоравялата пушачка казва:"Християнството трябва да бъде унищожено... то трябва да бъде заменено от будизма". А индийските махатми през 1926 год. изпращат послание до съветското правителство (виж Рьорих - "Отворени двери" стр. 11), където пишат: "Вие сте премахнали църквата, превърната в разсадник на лъжа и суеверия..." Махатмите изпратили и "свещена" хималайска пръст с надпис: "За гроба на нашия брат махатма Ленин"... Ето от кои учители се е учил Петър Дънов... А какво казва Библията: "НА ЧОВЕЦИТЕ Е ОТРЕДЕНО ДА УМРАТ ЕДИН ПЪТ, А СЛЕД ТОВА СЪД." (Евр. 9:27). "А КОЛКОТО ДО СТРАХЛИВИТЕ, НЕВЯРВАЩИТЕ... И ВСИЧКИ ЛЪЖЦИ, ТЯХНАТА УЧАСТ ЩЕ БЪДЕ В ЕЗЕРОТО, КОЕТО ГОРИ С ОГЪН И ЖУПЕЛ. ТОВА Е ВТОРАТА СМЪРТ." (Откр. 21:8). И това беше
1-ва анатема за г-н Дънов - за фалшивото прераждане. И една уточняваща информация за дъновистите: Ако някой започне да говори, че си спомня предишния си живот с точни (после доказани) подробности, които впечатляват, след прочитане на молитва от свещеник за изгонване на дяволски сили от него, изведнъж човекът не може да си спомни нищо за предишен живот... Защо става така приятели? Помислете сами!
2-ра анатема - Дънов нарушава Божията заповед: "ПОЧИТАЙ РОДИТЕЛИТЕ СИ", а също и "БЪДЕТЕ КРОТКИ И СМИРЕНИ". Отричайки се от православието (баща му е бил православен свещеник) и като се възгордял, "подобрил" Христос и апостолите. "БОГ СЕ ПРОТИВИ НА ГОРДЕЛИВИТЕ, А НА СМИРЕНИТЕ ДАВА БЛАГОДАТ"(1 Пет.5:5). Затова Дънов и последователите му ще получат обратното на благодатта!
3-та анатема - Дънов се нарича учител, въпреки Божието слово: "А ВИЕ НЕДЕЙТЕ СЕ НАРИЧА УЧИТЕЛИ, ЗАЩОТО ЕДИН Е ВАШИЯ УЧИТЕЛ - ХРИСТОС..." (Мат. 13:7). И още: "НИКОИ НЕ БИВА ДА УЧИТЕЛСТВУВА, АКО НЕ Е ПРАТЕН." (Римл.10:15) - т.е. ако не е ръкоположен. Незаконно присвоилите си тая власт са: ЛЪЖЕУЧИТЕЛИ (2 Петр.2:1), ЛЮТИ ВЪЛЦИ (Деян. 20:29), ЛУКАВИ РАБОТНИЦИ (2 Кор. 11:13), НЕ БЛАГОВЕСТВУВАТ ХРИСТОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ (Гал.1:8), ГОВОРЯТ ИЗОПАЧЕНО (Деян. 20:30), ОТСТЪПВАТ ОТ ВЯРАТА И СЕ ПОДДАВАТ НА МАМЛИВИ ДУХОВЕ И БЕСОВСКИ УЧЕНИЯ...
4-та анатема - г-н Дънов се смята за прероден Христос, тълкувател и изправител на Христовото учение и точно пасва към Христовите думи: "АКО НЯКОЙ ВИ КАЖЕ: ЕТО ТУК Е ХРИСТОС, ИЛИ ТАМ - НЕ ВЯРВАЙТЕ; ЗАЩОТО ЩЕ СЕ ПОЯВЯТ ЛЪЖЕУЧИТЕЛИ И ЛЪЖЕПРОРОЦИ..." (Мат.24:23). "Христос живее между нас, казва Дънов, и всеки може да го види ... с туй зрение, което вижда през стени." Не, бай Петре, Христос живее на небето, а между нас живеят поднебесните духове на злобата, и те дебнат на кой горделивец да се явят като светъл ангел, за да се възгордее той още повече, да повлече след себе си и други, та всички да погинат: "САМ САТАНАТА СЕ ПРЕОБРАЗУВА В АНГЕЛ НА СВЕТЛИНАТА" ( 2 Кор.11:14 ); "ДЯВОЛЪТ, КАТО РИКАЕЩ ЛЪВ, ОБИКАЛЯ И ТЪРСИ КОГО ДА ГЛЪТНЕ" (1 Петр.5:8). Нима Иисус не каза "АЗ СЪМ С ВАС ПРЕЗ ВСИЧКИ ДНИ ДО СВЪРШЕКА НА СВЕТА" (Мат.28:20)! До свършека на света, "учителю" а не до 2000 години. За Него 2000 години са като 2 дни!
5-та анатема - Дънов отрича Църквата Христова. Когато ХРИСТОС ОСНОВА ЦЪРКВАТА СИ Мат. 16:18), като "СТЪЛП И КРЕПИЛО НА ИСТИНАТА" (1 Тим. 3:15) "И ЧРЕЗ НЕЯ ВСЕКИ МОЖЕ ДА СТАНЕ СИН БОЖИ" (Йоан 15:1), и "КОЙТО НЕМАРИ ЦЪРКВАТА, ТОЙ Е КАТО ЕЗИЧНИК И МИТАР" (Мат.18:17). Дънов насажда убеждението, че Църквата, основана от Иисус Христос се е загубила (макар че Спасителят обещава да пребъде до СВЪРШЕКА НА ВЕКОВЕТЕ!) и ще се образува една "нова църква" на любовта. А тайната му цел е да погребе в тая "нова църква" и истината, и любовта, защото не може любовта да цъфти на почвата на лъжата.
6-та анатема -"Дяволът е отличен учител",казва Дънов. Не, казва Библията, "ДЯВОЛЪТ, ЗЛИТЕ ДУХОВЕ НИ УЧАТ САМО НА ЗЛО"! (Деян 5:3, Йоан 8:44). "ДЯВОЛЪТ И ЛЪЖЕПРОРОКЪТ ЩЕ БЪДАТ ХВЪРЛЕНИ В ОГНЕНОТО ЖУПЕЛНО ЕЗЕРО И ЩЕ БЪДАТ МЪЧЕНИ ДЕНЕМ И НОЩЕМ ДО ВЕЧНИ ВЕКОВЕ" (Откр. 20:10).
7-ма анатема - "Ние не сме венец на творението, казва Дънов - ние още крякаме в блатото, ние сме жаби, жабички, а не образ и подобие на Бога." Напротив, казва Библията: "ЧОВЕК Е СЪЗДАДЕН ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ БОЖИЕ" (Бит. 1:27) и "БОГ ГО Е УВЕНЧАЛ СЪС СЛАВА И ЧЕСТ." (Псал. 8:6).
8-ма анатема - Дънов отрича християнските обреди и тайнства и създава свой култ: гимнастика, ходене по роса, посрещане на слънцето, песни и др.,докато Христос и апостолите са вдигали ръце при молитви (1 Тим.2:8), кадили са тамян (Фил.4:18), запалвали са светилници при богослужение (Деян. 20:7-8), обличали са свещени одежди при богослужението (2 Тим. 4:13). Дънов казва: "Не бива да започваш работа във вторник и петък". - С това суеверие се отрича Христос: "СЪБОТАТА Е НАПРАВЕНА ЗА ЧОВЕКА, А НЕ ЧОВЕКЪТ ЗА СЪБОТАТА" (Марк 2:27).
9-та анатема - Дънов ни поучава: "Няма смисъл да живееш за семейството си, за народа си, дори за човечеството. Ако искаш да живееш като българин, ти не можеш да живееш като християнин. Необходимо е да се живее по закона на Божията любов. Не бива да се интересуваш от външните промени на живота, от социалните борби... необходимо е да сееш само за себе си..." Тези пагубни идеи са чужди на Библията: Нима Господ живя само за Себе Си? И нали трябва да носим неговия кръст! Проповядващият "абсолютната свобода", анархиста Дънов е чужд на Бога наш: "ОТДАЙТЕ КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ, А БОЖИЕТО - БОГУ" (Мат.22:16), казва Иисус. "ВСЯКА ДУША ДА СЕ ПОДЧИНЯВА НА ВЪРХОВНИТЕ ВЛАСТИ, ЗАЩОТО НЯМА ВЛАСТ, КОЯТО ДА НЕ Е ОТ БОГА" (Рим. 13:1), казва Библията.
"Една жена, която блудствува, ако зачене, изкупва греха си", поучава ни Дънов. "А КОЛКОТО ЗА БЛУДНИЦИТЕ ... ТЯХНАТА УЧАСТ ЩЕ БЪДЕ В ЕЗЕРОТО, КОЕТО ГОРИ С ОГЪН И ЖУПЕЛ" (Откр.21:8), пък казва Господ... Голямо противоречие - то даже да беше прероден Христос, сам на себе си нямаше толкова да си противоречи. "ИИСУС ХРИСТОС Е СЪЩИЯТ ВЧЕРА, ДНЕС И ВО ВЕКИ (Eвр.13:8). т.е до края на вековете, г-н Дънов.
10-та анатема - Дънов казва: "Няма рай и ад, няма вечно блаженство и вечни мъки." и "Ако аз отида в ада, в огъня там ще пея." Сигурно пеете г-н Дънов, но се страхуваме за текста и мелодията - това не са дори и жални песни, а са по-скоро скръбни стенания. "... И ОНИЯ КОИТО ВЪРШАТ БЕЗЗАКОНИЕ, ЩЕ ГИ ХВЪРЛЯТ В ОГНЕНА ПЕЩ: ТАМ ЩЕ ИМА ПЛАЧ И СКЪРЦАНЕ СЪС ЗЪБИ." (Мат. 13:41-42), казва Библията, обратно на вашите лукави заблуждения.
Господи, бъди добър, помогни на дъновистите, просветли ума им, отвори очите им, за да видят страшната пропаст, която е зинала пред тях и да не ги погълне, а да се спасят, та всички заедно да вдигнем ръце към Теб и да извикаме: Слава Тебе, Боже! Слава, сега, всякога и до свършека на вековете! Амин!
Православната Църква отдавна си е казала тежката дума за антихристиянското учение на Петър Дънов. Да разгледаме защо и на какво е осъден г-н Дънов, разбира се, съгласувано с Библията.
Твърде важна и базова за дъновизма е идеята за прераждането на душата от едно тяло, в друго тяло. Тази идея е толкова важна за Дънов, че ако се докаже, че прераждане няма, целия дъновизъм рухва и остава една голяма лъжа. И така, да почнем: Откъде и от кого взема Дънов идеята за прераждането? От теософите, а те от своя страна, от Индия. Лидерката на теософите Елена Блаватска, закоравялата пушачка казва:"Християнството трябва да бъде унищожено... то трябва да бъде заменено от будизма". А индийските махатми през 1926 год. изпращат послание до съветското правителство (виж Рьорих - "Отворени двери" стр. 11), където пишат: "Вие сте премахнали църквата, превърната в разсадник на лъжа и суеверия..." Махатмите изпратили и "свещена" хималайска пръст с надпис: "За гроба на нашия брат махатма Ленин"... Ето от кои учители се е учил Петър Дънов... А какво казва Библията: "НА ЧОВЕЦИТЕ Е ОТРЕДЕНО ДА УМРАТ ЕДИН ПЪТ, А СЛЕД ТОВА СЪД." (Евр. 9:27). "А КОЛКОТО ДО СТРАХЛИВИТЕ, НЕВЯРВАЩИТЕ... И ВСИЧКИ ЛЪЖЦИ, ТЯХНАТА УЧАСТ ЩЕ БЪДЕ В ЕЗЕРОТО, КОЕТО ГОРИ С ОГЪН И ЖУПЕЛ. ТОВА Е ВТОРАТА СМЪРТ." (Откр. 21:8). И това беше
1-ва анатема за г-н Дънов - за фалшивото прераждане. И една уточняваща информация за дъновистите: Ако някой започне да говори, че си спомня предишния си живот с точни (после доказани) подробности, които впечатляват, след прочитане на молитва от свещеник за изгонване на дяволски сили от него, изведнъж човекът не може да си спомни нищо за предишен живот... Защо става така приятели? Помислете сами!
2-ра анатема - Дънов нарушава Божията заповед: "ПОЧИТАЙ РОДИТЕЛИТЕ СИ", а също и "БЪДЕТЕ КРОТКИ И СМИРЕНИ". Отричайки се от православието (баща му е бил православен свещеник) и като се възгордял, "подобрил" Христос и апостолите. "БОГ СЕ ПРОТИВИ НА ГОРДЕЛИВИТЕ, А НА СМИРЕНИТЕ ДАВА БЛАГОДАТ"(1 Пет.5:5). Затова Дънов и последователите му ще получат обратното на благодатта!
3-та анатема - Дънов се нарича учител, въпреки Божието слово: "А ВИЕ НЕДЕЙТЕ СЕ НАРИЧА УЧИТЕЛИ, ЗАЩОТО ЕДИН Е ВАШИЯ УЧИТЕЛ - ХРИСТОС..." (Мат. 13:7). И още: "НИКОИ НЕ БИВА ДА УЧИТЕЛСТВУВА, АКО НЕ Е ПРАТЕН." (Римл.10:15) - т.е. ако не е ръкоположен. Незаконно присвоилите си тая власт са: ЛЪЖЕУЧИТЕЛИ (2 Петр.2:1), ЛЮТИ ВЪЛЦИ (Деян. 20:29), ЛУКАВИ РАБОТНИЦИ (2 Кор. 11:13), НЕ БЛАГОВЕСТВУВАТ ХРИСТОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ (Гал.1:8), ГОВОРЯТ ИЗОПАЧЕНО (Деян. 20:30), ОТСТЪПВАТ ОТ ВЯРАТА И СЕ ПОДДАВАТ НА МАМЛИВИ ДУХОВЕ И БЕСОВСКИ УЧЕНИЯ...
4-та анатема - г-н Дънов се смята за прероден Христос, тълкувател и изправител на Христовото учение и точно пасва към Христовите думи: "АКО НЯКОЙ ВИ КАЖЕ: ЕТО ТУК Е ХРИСТОС, ИЛИ ТАМ - НЕ ВЯРВАЙТЕ; ЗАЩОТО ЩЕ СЕ ПОЯВЯТ ЛЪЖЕУЧИТЕЛИ И ЛЪЖЕПРОРОЦИ..." (Мат.24:23). "Христос живее между нас, казва Дънов, и всеки може да го види ... с туй зрение, което вижда през стени." Не, бай Петре, Христос живее на небето, а между нас живеят поднебесните духове на злобата, и те дебнат на кой горделивец да се явят като светъл ангел, за да се възгордее той още повече, да повлече след себе си и други, та всички да погинат: "САМ САТАНАТА СЕ ПРЕОБРАЗУВА В АНГЕЛ НА СВЕТЛИНАТА" ( 2 Кор.11:14 ); "ДЯВОЛЪТ, КАТО РИКАЕЩ ЛЪВ, ОБИКАЛЯ И ТЪРСИ КОГО ДА ГЛЪТНЕ" (1 Петр.5:8). Нима Иисус не каза "АЗ СЪМ С ВАС ПРЕЗ ВСИЧКИ ДНИ ДО СВЪРШЕКА НА СВЕТА" (Мат.28:20)! До свършека на света, "учителю" а не до 2000 години. За Него 2000 години са като 2 дни!
5-та анатема - Дънов отрича Църквата Христова. Когато ХРИСТОС ОСНОВА ЦЪРКВАТА СИ Мат. 16:18), като "СТЪЛП И КРЕПИЛО НА ИСТИНАТА" (1 Тим. 3:15) "И ЧРЕЗ НЕЯ ВСЕКИ МОЖЕ ДА СТАНЕ СИН БОЖИ" (Йоан 15:1), и "КОЙТО НЕМАРИ ЦЪРКВАТА, ТОЙ Е КАТО ЕЗИЧНИК И МИТАР" (Мат.18:17). Дънов насажда убеждението, че Църквата, основана от Иисус Христос се е загубила (макар че Спасителят обещава да пребъде до СВЪРШЕКА НА ВЕКОВЕТЕ!) и ще се образува една "нова църква" на любовта. А тайната му цел е да погребе в тая "нова църква" и истината, и любовта, защото не може любовта да цъфти на почвата на лъжата.
6-та анатема -"Дяволът е отличен учител",казва Дънов. Не, казва Библията, "ДЯВОЛЪТ, ЗЛИТЕ ДУХОВЕ НИ УЧАТ САМО НА ЗЛО"! (Деян 5:3, Йоан 8:44). "ДЯВОЛЪТ И ЛЪЖЕПРОРОКЪТ ЩЕ БЪДАТ ХВЪРЛЕНИ В ОГНЕНОТО ЖУПЕЛНО ЕЗЕРО И ЩЕ БЪДАТ МЪЧЕНИ ДЕНЕМ И НОЩЕМ ДО ВЕЧНИ ВЕКОВЕ" (Откр. 20:10).
7-ма анатема - "Ние не сме венец на творението, казва Дънов - ние още крякаме в блатото, ние сме жаби, жабички, а не образ и подобие на Бога." Напротив, казва Библията: "ЧОВЕК Е СЪЗДАДЕН ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ БОЖИЕ" (Бит. 1:27) и "БОГ ГО Е УВЕНЧАЛ СЪС СЛАВА И ЧЕСТ." (Псал. 8:6).
8-ма анатема - Дънов отрича християнските обреди и тайнства и създава свой култ: гимнастика, ходене по роса, посрещане на слънцето, песни и др.,докато Христос и апостолите са вдигали ръце при молитви (1 Тим.2:8), кадили са тамян (Фил.4:18), запалвали са светилници при богослужение (Деян. 20:7-8), обличали са свещени одежди при богослужението (2 Тим. 4:13). Дънов казва: "Не бива да започваш работа във вторник и петък". - С това суеверие се отрича Христос: "СЪБОТАТА Е НАПРАВЕНА ЗА ЧОВЕКА, А НЕ ЧОВЕКЪТ ЗА СЪБОТАТА" (Марк 2:27).
9-та анатема - Дънов ни поучава: "Няма смисъл да живееш за семейството си, за народа си, дори за човечеството. Ако искаш да живееш като българин, ти не можеш да живееш като християнин. Необходимо е да се живее по закона на Божията любов. Не бива да се интересуваш от външните промени на живота, от социалните борби... необходимо е да сееш само за себе си..." Тези пагубни идеи са чужди на Библията: Нима Господ живя само за Себе Си? И нали трябва да носим неговия кръст! Проповядващият "абсолютната свобода", анархиста Дънов е чужд на Бога наш: "ОТДАЙТЕ КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ, А БОЖИЕТО - БОГУ" (Мат.22:16), казва Иисус. "ВСЯКА ДУША ДА СЕ ПОДЧИНЯВА НА ВЪРХОВНИТЕ ВЛАСТИ, ЗАЩОТО НЯМА ВЛАСТ, КОЯТО ДА НЕ Е ОТ БОГА" (Рим. 13:1), казва Библията.
"Една жена, която блудствува, ако зачене, изкупва греха си", поучава ни Дънов. "А КОЛКОТО ЗА БЛУДНИЦИТЕ ... ТЯХНАТА УЧАСТ ЩЕ БЪДЕ В ЕЗЕРОТО, КОЕТО ГОРИ С ОГЪН И ЖУПЕЛ" (Откр.21:8), пък казва Господ... Голямо противоречие - то даже да беше прероден Христос, сам на себе си нямаше толкова да си противоречи. "ИИСУС ХРИСТОС Е СЪЩИЯТ ВЧЕРА, ДНЕС И ВО ВЕКИ (Eвр.13:8). т.е до края на вековете, г-н Дънов.
10-та анатема - Дънов казва: "Няма рай и ад, няма вечно блаженство и вечни мъки." и "Ако аз отида в ада, в огъня там ще пея." Сигурно пеете г-н Дънов, но се страхуваме за текста и мелодията - това не са дори и жални песни, а са по-скоро скръбни стенания. "... И ОНИЯ КОИТО ВЪРШАТ БЕЗЗАКОНИЕ, ЩЕ ГИ ХВЪРЛЯТ В ОГНЕНА ПЕЩ: ТАМ ЩЕ ИМА ПЛАЧ И СКЪРЦАНЕ СЪС ЗЪБИ." (Мат. 13:41-42), казва Библията, обратно на вашите лукави заблуждения.
Господи, бъди добър, помогни на дъновистите, просветли ума им, отвори очите им, за да видят страшната пропаст, която е зинала пред тях и да не ги погълне, а да се спасят, та всички заедно да вдигнем ръце към Теб и да извикаме: Слава Тебе, Боже! Слава, сега, всякога и до свършека на вековете! Амин!
Тц, тц , тц!
Ама верно много сте задръстени поповете!
Абе човеко, не ти ли е минавало през СОбСТВЕНИЯ ТИ ум, че Библията и думите на Дънов, не трябва да се четат буквално????????????!
Библията е сбор от притчи и формули.
Мога да те оборя точка по точка с цитати от Библията - но не го правя.
Съжалявам те.
Абе човеко, не ти ли е минавало през СОбСТВЕНИЯ ТИ ум, че Библията и думите на Дънов, не трябва да се четат буквално????????????!
Библията е сбор от притчи и формули.
Мога да те оборя точка по точка с цитати от Библията - но не го правя.
Съжалявам те.
в отговор на *ЧaйkA CинЯ*
#13
Re: Тц, тц , тц!
Не го правиш, защото не можеш!
Така аз съм победител в нашия спор!
Така аз съм победител в нашия спор!
На Христос ще му е неудобно да слезе на Земята...
... втори път,щото като види резултата от битието си вероятно ще се засрами: сексуално разюздани попове, патриарси с автопаркове като на наркобарони, гадни и злобни интриги, мазни лъжи и прочие... 
И не е моя Силата и Славата, но парите са си мои
И не е моя Силата и Славата, но парите са си мои
Re: На Христос ще му е неудобно да слезе на Земята...
Хе, хе... Същото го е имало и по времето на Христос, но Той е казал да не гледаш какви ги върши свещеника, а да слушаш какво говори. А свещеникът говори точно по Библията и като изпълниш казаното от него ще се спасиш, а свещеникът може и да загине, ако не се покае.
Re: Браво умнико...
И как ти или който там изнася тази информация, разбрахте че Дънов изобщо взима отнякъде идеята за прераждането, още повече от теософите?
И въобще схващаш ли колко ставаш смешен изнасяйки твърдения че изобщо Дънов се е учил от някакви, каквито и да било учители на земята, изключвайки самия Христос. Дори има места на които Дънов намеква за теософията като за недостатъчно чисто движение и явление.
Не се ли усещаш че сами си вкарвате автоголове. Като например с вашия истеричен и жалък опит с книгата "Дъновизъм без маска" където на корицата сте сложили обърнат надолу пентаграм. А цял свят знае какъв е пентаграмът за който става дума в учението на Бялото братство.
Да не говорим че още в израза с който озаглавяваш темата си правиш, преди всичко, груба грешка показвайки че не си наясно какво значат понятията Бог, Господ и Христос и второ как ще обясниш че Дънов е враг на Христос след като само те двамата досега са възкресявали мъртъвци пред свидетели. Да не говорим за ежедневното излекуване на болни, без значение къде се намират те в продължение на поне 45 години.
Не знам на кого е враг Дънов, но това което е очевидно е че освен че владее законите на природата и живота то е и давал живот, знание и освобождение докато е бил на земята и продължава да го дава чрез учението което е свалил.
В тази скромна връзка според теб на кого да вярвям? На болните и разкапващи се попове ли? Или на празнословие като твоето, дето дори не си проверил фактите?
Преди да искам от някого да ме спасява или да ми дава начини да еволюирам(разбирай да съм здрав и щастлив, дори и да мога да помагам и на другите), естествено ще потърся и ще се обърна към онзи който е доказал че го може. Вие след толкова векове какво доказахте???
А иначе можеш и си свободен да си плюеш на воля - това няма да промени реалността такава каквато е.
И въобще схващаш ли колко ставаш смешен изнасяйки твърдения че изобщо Дънов се е учил от някакви, каквито и да било учители на земята, изключвайки самия Христос. Дори има места на които Дънов намеква за теософията като за недостатъчно чисто движение и явление.
Не се ли усещаш че сами си вкарвате автоголове. Като например с вашия истеричен и жалък опит с книгата "Дъновизъм без маска" където на корицата сте сложили обърнат надолу пентаграм. А цял свят знае какъв е пентаграмът за който става дума в учението на Бялото братство.
Да не говорим че още в израза с който озаглавяваш темата си правиш, преди всичко, груба грешка показвайки че не си наясно какво значат понятията Бог, Господ и Христос и второ как ще обясниш че Дънов е враг на Христос след като само те двамата досега са възкресявали мъртъвци пред свидетели. Да не говорим за ежедневното излекуване на болни, без значение къде се намират те в продължение на поне 45 години.
Не знам на кого е враг Дънов, но това което е очевидно е че освен че владее законите на природата и живота то е и давал живот, знание и освобождение докато е бил на земята и продължава да го дава чрез учението което е свалил.
В тази скромна връзка според теб на кого да вярвям? На болните и разкапващи се попове ли? Или на празнословие като твоето, дето дори не си проверил фактите?
Преди да искам от някого да ме спасява или да ми дава начини да еволюирам(разбирай да съм здрав и щастлив, дори и да мога да помагам и на другите), естествено ще потърся и ще се обърна към онзи който е доказал че го може. Вие след толкова векове какво доказахте???
А иначе можеш и си свободен да си плюеш на воля - това няма да промени реалността такава каквато е.