на знам...

Страх ме е, че .... се плъзвам по наклонената плоскост. Не търся някой да ме успокои и да ми каже - ооо, спокойно пич, нищо ти няма ние сме къде-къде... имам нужда от наистина точно мнение. Сам не мога да преценя....
Проблемите са много. Разочарования в семейството, отчаяния, неразбиране, борба и липса на подкрепа. Нищо, което правя не е правилно, винаги нещо не е така, както трябва, колкото и усилия да полагам, все греша /единствен в семейството работя и издържам всички/, вечно съм негативно настроен, не виждам светлата страна на нещата, не ми стига вниманието, което получвам /всъщност никакво/, винаги правя нещо, което после ми се показва, че не е правилно, мечтите ни са само мои мечти, децата ни ме мразят, защото се опитвам да им обяснявам нещата, а иначе са оставени да правят каквото си искат, аз съм човека, който се опитва да им обясни, че има правила и норми на поведение, с идеята, че ще живеят някога в общество, далеч от майките и бабите си... Не знам къде е истината. Много е възможо и да не е тази, която аз си мисля, че е, но когато няма желание за комуникация, за какъвто и било диалог и простото мълчане е прието за прекрасни отношения в семейството.... Не знам...къде е истината...
Ето и сега съм замаян от пиене - имахме гости... мои гости...не исках да си тръгват..
От много време насам, когато се върна от работа бъркам в хладилника за да си сипя питие първо... После още малко, да поддържам нивото....На работа си мисля как ще се прибера, ще се отпусна и ще си пийна...
Харесва ми усещането на онази отпуснатост и лека дистанцираност от реалността... Замъглява се и не мисля толкова много... Добър съм и съм наистина весел... Харесвам усещането да съм отпуснат и да не ми пука... Имам нужда от отва.
Страх ме е, че ако продължа така един ден няма да мога да си кажа - е, стига толкова... и тогава всичко ще свърши...
Не знам и за какво пиша това, срам ме е да кажа, че имам проблем, защото си мисля, че нямам.... Не знам какво да правя...
Всъщност има ли смисъл да се опитвам да тръся решение? Не е ли по-добре да се оставя на течението, така и така не съм това, което трябва да бъда...

Абе във всички случаи е добре, че си го написал това. Нищо, че си замаян от алкохола, като си го писал.
Не знам дали имаш проблем с алкохола или нямаш.
На сбирките на АА много често говорим за това как сме искали и понякога продължаваме да искаме да контролираме всичко около нас, да подреждаме ние нещата, да режисираме не само нашия живот, но и на близките ни.
И как, като не се е получавало (а то почти никога не се получава), сме пиели от разочарование.

Всъщност ние контролираме нещата в много по-малка степен, отколкото ни се струва.
Когато направим това откритие, ни олеква, защото от плещите ни пада товара да сме отговорни и да отговаряме за всичко.

Пък липсата на комуникация в семейството си е проблем. Тя може да се дължи на различни причини. То изобщо истинската комуникация между хората е много трудна работа. Много по-трудна, отколкото изглежда.

Но пък децата чак да те мразят - не вярвам. Много силна дума е това "мразят ме".

И аз не знам ...
Пък и едва ли много ще ти помогна с този пост Но явно форумите са и за това - човек да си изплаче понякога болката в тях.
Не е лошо да потърсиш начин да започнеш да мислиш по-позитивно.
Тогава съм сигурен, че и твоето положение няма да ти се вижда чак толкова лошо.

И за самосъжалението говорим много на сбирките. Самосъжалението не само, че е безполезно, но е и твърде вредно.

Плоскостта наистина е наклонена.
Това може би му е най-коварното на алкохола. Достъпен е. В началото не му е необходимо кой-знае-колко на човек да се отпусне и да му стане по-леко. Може да го пиеш навсякъде- след работа в къщи или в кръчмата с приятели или колеги, където се сетиш. И щеше да е чудесно, ако това можеше да продължава завинаги. Всъщност има хора, при които не е проблем да го правят дълги години и да не си навлекат зависимост. Но по мои наблюдения точно те обикновено си пийват повечко покрай някой текущ проблем и с решаването му си връщат нормалния ритъм на живот. Днес го ядосали с нещо и вечерта се напие за да разпусне. После всичко си е по старому. Идеята, че алкохола ще помага всеки път не му доминира като единствено спасение.
Проблемите, които описваш и те изнервят и ядосват са предполагам ежедневни. Не ги решаваш, а понеже не ти е конфортно си променяш /притъпяваш/ възприятията с алкохол. Проблемите си стоят. Правиш голям компромис със себе си.
Така си мисля аз. Може би има други начини за да се разтовариш и вечерите ти да са различни. Алкохола просто ти е под ръка и е най-лесното да го извадиш от хладилника.

Бях семеен повече от 18 години.Години през,които не спирах да се опитвам да променя съпругата си.Тя беше и е навярно най-добрата и красива жена,с която съм бил досега през живота си.Сега навярно е с друг,на когото може да разчита в трудни моменти.Да има човек,която да и дава спокойствие,а не внася постоянно напрежение в семейството.
Оказа се,че ние просто не бяхме един за друг,Ние сме коренно различни като характер и поведение.Преди години съм мислел,че това ни помога да бъдем заедно-като сме толкова различни като характери.Освен това сега си мисля,че тя не ме е обичала истински през това време,докато бяхме заедно.Аз дали съм я обичал също се съмнявам.Сигурен съм само в едно,че тези години бяха години на страдание и за двама ни.Като се ожених за нея пиех вече доста здраво.По-късно почнах да пия още повече защото не можех да понеса най-вече това,че "не съм разбран от нея".
Преди да се разделим през 2002 година ние си бяхме разделени,въпреки,че съжителствахме заедно.Аз не исках тя да е у дома,тя като се прибиреше изтръпавше от ужас какво ново ще и поднеса.Тя беше заложник на ЕГОТО ми в продължение на тези съвместни години.Като си отиде от мен изпаднах в самосъжаление и гняв,което почти ме закара на онзи свят.Това продължи повече от четири години,докато имах шанса да срещна човек от Анонимни Алкохолици,който искаше да живее в трезвеност.За когото беше жизнено важно да помага на други,така както бяха помагали на него.
Сега работейки по Програмата за възстановяване на АА виждам,че това е най-доброто за мен и за нея в този момент.За нашите големи синове.Че тя има право на свой Живот и Щастие,без оковите,които я вързваха като пленник към болестта ми.Аз също имам право на Щастие и Свобода.Радвам се,че имам този Шанс.Благодарен съм,че има хора като теб,които почват да осъзнават своя проблем с алкохола и са готови да потърсят помощ.
Това,което е писано да стане ще стане с мен,или без мен.За мен е най-важното да не пия и да помагам колкото мога на други свои събратя да не пият.Не е моя работа кой ще спре да пие и дали ще пожелае да го напарави.Виждам при себе си колко ПАДЕНИЯ бяха нужни за да осъзная най-накрая,че съм тежко болен човек,а не лигльо или слабохарактерен глупак.Това може и да е вярно,но болестта си е болест и има нужда от постоянно лечение.Аз намерих своето лечение.Пожелавам та теб и на всеки,който желае да Живее без алкохол да намери своя път към Щастието.
Лек и трезвен ден ви желая.

Еди (от Единак),
От поста ти се разбират няколко неща.
* Забелязал си мечтата за бутилката.
* Намерил си си и "извинителната бележка" за ежедневните дози алкохол.
* Имаш проблеми в семейството си, но не знаеш, как да ги решиш.
* Набрал си куража да пишеш тук.

До тук, добре! От тук нататък, според мен:
* Трябва да знаеш, че алкохола няма да ти реши проблемите. Само ще добави още един и то много сериозан проблем.
* Можеш да контролираш единсвено и само себе си.
* Създалата се емоционалната празнота в отношенията със жена ти, алкохола няма да я запълни. Само ще я увеличи!
* Лошата ти комуникация с децата, също няма да се подобри чрез алкохола.

Очевидно си попаднал в емоционален пад и си намерил възможно най-лошото решение на въпросите. Ще си позволя да ти дам един полезен съвет, без да си ми го искал - Потърси добър семеен консултант и започни да ходиш при нега поне 2 пъти в месеца. След 2-3 срещи помоли и жена си да те придружи и започнете заедно да изпълнявате препоръките на консултанта. Тия неща с алкохол и мълчание не се оправят, уверявам те! Няма нищо срамно, да се потърси професионална помощ! Днес живота е динамичен и почти непредсказуем. Това ни плаши и обърква. Затова имаме нужда от помощ Ако искаш да ме попиташ и друго, адресът ми е ( иванл@телкомса.нет) разбира се, написано с латински букви. Не знам защо, но компа ми нещо капризнчи с азбуките:-)

Бъди здрав и успех

Благодаря на отзовалите се.
Всичко, което казвате е така, знам си го... но е друго да го чуеш от някой друг. По-контрастно става някак.
Ясно, че засега не съм за тук... имам поле за размисъл и ще видя къде ще ме отвее.
И...още нещо - прочетох доста - не знам как ще прозвучи, но...това, през което сте минали сякаш ви прави по-стойностни хора. Май това да видиш дъното отблизо ти дава особена нагласа към света доживот.
Желая ви успех и ... силна воля.

Приятелю,аз не видях ДЪНОТО отблизо.А и не само аз,а и много мои събратя.Там живях през последните години,изпълнени с всичко друго,но не и с Живот.
Просто си пълзях по една наклонена плоскост,водеща все по-надолу с идеята,че ще се справя.Че не съм като другите.Че някой ден ще спра да пия и ще заживея като свободен човек,без оковите на алкохола.Че ще имам воля за това да го направя.Сега със сигурност зная,че волята ми,която ми е помагала във всичко друго не успя да ме спаси от бездната на алкохолизма.
След като психиатрите вдигнаха ръце от мен казвайки ми,че имам вече физиономията на хроничен алкохолик не зная какво друго ми оставаше?Но това беше преди година и половина,преди да получа помощ от АА.
Снощи говорих с един познат,имащ проблеми с нервите.Като си споделяхме разни неща стана дума и за болестта ми.Той каза,че навярно трябвало време за да се излекувам от алкохолизма си и болестта да остане в миналото?Аз се засмях,извиних му се,че го занимавам,пожелах му приятна вечер и се разделихме.Доста пъти когато бях добре психически и физически си мислех,че съм "излекуван" от болестта,но на собствен гръб осъзнах това,което е писано в Голямата книга-"Анонимни Алкохолици":
"Видяхме многократни доказателства на истината,че щом веднъж си бил алкохолик,завинаги си оставаш алкохолик.Започнем ли да пием след период на трезвост,за кратко време стигаме до същото тежко положение,в което сме били по-рано."
-гл ІІІ-а от тази книга,която за някои е олицетворение на всичко друго,но не и на Свобода от алкохола ,и Живот,по-добър от всичко познато досега.

За мен тази "простичка" книга е повече от всяко друго "произведение" даваща ми напътствия по най-простичкия начин, за това как да Живея в трезвеност и да помагам на други желаещи да достигнат трезвост.
Желая ти спокоен и трезвен ден.Не само на теб,но и на всички свои събратя,които искат да живеят в трезвост повече от всичко друго на този Свят.Които не веднъж са стигали до поредното дъно,но са успели да се изправят и да продължат напред.На тези,които не са стигнали там,където доста от нас са били дълги години.Благодаря ти,че пишеш тук.Желая ти успех във всичко,което правиш.

П.П. Не съм позволявал на никой да ми каже,че съм алкохолик-нещо,което звучеше ГРОЗНО,повече от всичко познато доскоро.
Единствено аз мога да преценя дали съм болен-истински или потенциален алкохолик.За това не искам да казвам нито веднъж на когото и да е,че той може да бъде като мен.

Здравей Единак!
Няколко пъти започвам да пиша нещо, но все нещо става, и така , не го довършвам. Но се оправдавах, с това , че нищо важно не мога да ти кажа. Това което търсех, го намерих в АА и поне досега има ефект... Разбира се , че нещата не са толкова прости, и сега имам семейни спорове и липса на средства. И сега си мисля, че не ме разбират, но вече се стремя да не се ядосвам от това... сега е важно за мен , аз самия да се разбера...
Това обаче става бавно , след сериозно поглеждане в себе си /за което е нужно време, каквото нямах ...
Сега времето за - изтрезняване , самосъжаление, търсене на вина у другите, измисляне на всякакви оправдания и куп такива дейности - използвам за разговор със себе си и такива хора които искат да спрат алкохола. Оказва се че е достатъчно.
Благодаря !