Животът след смъртта !
5 отговора
0 прегледа
Животът след смъртта !
Животът след смъртта!
Знай наистина, че душата след отделянето си от тялото, ще продължи да се развива, докато не достигне Божието присъствие в състояние и условия, които нито изминаването на епохите и вековете, нито промените и случайностите на този свят могат да променят. — БАХАУЛЛА
Бахаулла смята, че всяко човешко същество притежава индивидуална, рационална душа. В този живот, казва Той, душата е свързана с физическото тяло, както слънцето е свързано със земята. Тя оживява тялото и е неговата истинска същност.
Въпреки че е неоткриваема с физически средства, душата се проявява чрез качествата на характера, който асоциираме с всеки човек. Душата е център на средоточие за любовта и състраданието, за вярата и смелостта и за други “човешки качества”, които не могат да бъдат обяснени, ако възприемаме човешкото същество само като животински вид или като комплексен органичен механизъм.
Душата не умира – тя продължава своето съществувание вечно. Когато човек умре, душата бива освободена от връзките си с физическото тяло и започва своя път нагоре през духовните светове. За бахаите духовният свят е продължение – извън времето и пространството – на нашата вселена, а не физически отделено, отдалечено място.
Навлизането в отвъдния свят носи голяма радост. Бахаулла оприличава смъртта на процеса на раждане. Ето Неговото обяснение: “Отвъдният свят е толкова различен от този свят, колкото този свят е различен от света на детето, все още намиращо се в утробата на майка си.”
Аналогията с утробата в много отношения обобщава бахайската концепция за земното съществуване. Както утробата представлява важно място за първоначалното физическо развитие на индивида, така и физическият свят осигурява матрицата за развитие на индивидуалната душа. Бахаите разглеждат живота като форма на богослужение, където човек се развива и усъвършенства качествата, от които ще се нуждае в предстоящото си съществувание.
Раят може да се разглежда отчасти като състояние на близост до Бог, а адът като състояние на отдалеченост от Бог. Всяко състояние е естествено последствие на индивидуалните усилия да се развиваме духовно. Ключът към духовния прогрес е да следваме пътя, очертан от Божието Проявление.
Извън това обяснение, точната природа на естеството на живота след смъртта остава мистерия. “Природата на душата след смъртта никога не може да бъде описана”, пише Бахаулла.
Знай наистина, че душата след отделянето си от тялото, ще продължи да се развива, докато не достигне Божието присъствие в състояние и условия, които нито изминаването на епохите и вековете, нито промените и случайностите на този свят могат да променят. — БАХАУЛЛА
Бахаулла смята, че всяко човешко същество притежава индивидуална, рационална душа. В този живот, казва Той, душата е свързана с физическото тяло, както слънцето е свързано със земята. Тя оживява тялото и е неговата истинска същност.
Въпреки че е неоткриваема с физически средства, душата се проявява чрез качествата на характера, който асоциираме с всеки човек. Душата е център на средоточие за любовта и състраданието, за вярата и смелостта и за други “човешки качества”, които не могат да бъдат обяснени, ако възприемаме човешкото същество само като животински вид или като комплексен органичен механизъм.
Душата не умира – тя продължава своето съществувание вечно. Когато човек умре, душата бива освободена от връзките си с физическото тяло и започва своя път нагоре през духовните светове. За бахаите духовният свят е продължение – извън времето и пространството – на нашата вселена, а не физически отделено, отдалечено място.
Навлизането в отвъдния свят носи голяма радост. Бахаулла оприличава смъртта на процеса на раждане. Ето Неговото обяснение: “Отвъдният свят е толкова различен от този свят, колкото този свят е различен от света на детето, все още намиращо се в утробата на майка си.”
Аналогията с утробата в много отношения обобщава бахайската концепция за земното съществуване. Както утробата представлява важно място за първоначалното физическо развитие на индивида, така и физическият свят осигурява матрицата за развитие на индивидуалната душа. Бахаите разглеждат живота като форма на богослужение, където човек се развива и усъвършенства качествата, от които ще се нуждае в предстоящото си съществувание.
Раят може да се разглежда отчасти като състояние на близост до Бог, а адът като състояние на отдалеченост от Бог. Всяко състояние е естествено последствие на индивидуалните усилия да се развиваме духовно. Ключът към духовния прогрес е да следваме пътя, очертан от Божието Проявление.
Извън това обяснение, точната природа на естеството на живота след смъртта остава мистерия. “Природата на душата след смъртта никога не може да бъде описана”, пише Бахаулла.
За "прераждането!!!
Благодаря! Много хора наричат тази религия, учение. Но за Прераждането. Няма преражданев смисъла, който сме свикнали да използване, че се връщаме в друго тяло на земята. Както всичко на този свят и нашия живот преминава през етапи. Както не се връщаме в майчината утроба, така няма да се върнем и на земята. Няма нужда. Ако нещо сме пропуснали, което е неизбежно, можем да го наваксаме на другото ниво. Нашата цел е да се подготвим, за следващия свят, като развием тези добродетели за които се говори в Свещенните книги. Аз не знам за какво са ни, но и зародиша в утробата не знае за какво са му , очи, ръце , крака и т.н.. Като му дойде времето ще разбера. Обаче ако сега не подготвя всички тези неща, аз ще бъда нещо като инвалид, на следващото ниво, което отговаря на състоянието на ад и рай. За "отличниците" живота е Рай , за останалите - Ад. Та да се върна на темата прераждане в тяло, на земята няма, но смърта тук е раждане в друг свят.