трябва ми съвет

Здравейте, сега ще бъда 10 клас и ми се иска като завърша да следвам медицина в някой хубав университет, който да ми даде добър старт. Проблема ми е че няма с кого да обсъдя този въпрос за следването и незнам как седят нещата и изобщо какво ми трябва за да ме приемат. Нямам финансови възможности и се чудя дали изобщо е възможно да ме приемат в елитен универститет. Някой ако може да ми даде някаква информация ще бъда много благодарен.
Мерси предварително

И искам да питам за да стана добър лекар от голямо значение ли е кой университет съм завършил?

Аз освен Медицинска академия в София ... друг елитен в България не знам
А в МА-то е ... трудно да влезеш и още по-трудно да излезеш, както казват тамошните възпитаници.
Но ако наистина си го решил, давай и не се отказвай, учи стабилно, готви се и атакувай.

Political language is designed to make lies sound truthful and murder respectable.

Не е без значение подготовката, кяото ще получиш, но ... повече има значение ТИ какво ще вложиш в това.
Така е за всяка специалност, не само за медицината.

Political language is designed to make lies sound truthful and murder respectable.

Мда....
И от Витоша по- високо нема и от Искъра по- дълбоко нема...

Не

друже, дали ще станеш добър лекар зависи най-вече от теб. И Харвард да завършиш, ако си некадърен - кел файда...

Личните ми впечатления от лекари учили в Стара Загора са отлични. За тези от варненския - смесени. Софийските - също познавам много добри лекари, но никой на възраст под 45 години. Не знам какви са разликите в обучението, но според мен добър лекар се става не само със завършване на определен университет.

Мхм мерси за отговорите. Обаче в google нищо от полза не мога да намеря за Медицинска Академия, някой ако може да ми помогне

Ми търси Медицински университет
[линк]
Трудно се влиза, но излизането не е толкова трудно.
Е следването не е лесно, има тежки изпити - но всеки който е влезнал, и е имал желание - е завършил.

Bеer? Mоre?
Плацебото

Добре мерси
Наистина мнсого съм се амбицирал и съм готов на всичко за да стана добър в областа си

Дано нещата се променят, докато завършиш - иначе - ще ти мине.

Bеer? Mоre?
Плацебото

ами незнам мисляси и да се пробвам в чужбина, знам англ и може и да успея ама има доста време дотогава. Иначе нещата предполагам няма кой знае колко да се променят но и така да са си, се надявам да неми мине мерака :)

С една приятелка мислим да кандидатстваме заедно, обаче нея много я е страх дали ще я приемат и как ще научи целия материал за изпита, защото като видя конспекта се оплаши и нз как да я успокоя

Няма да ти мине бе, той бирата така си говори, ама на мен още не ми е минал:)
За чужбина... това е избор, който сам трябва да направиш и, за мен поне, не беше обвързан само с престижността на университета. Това какъв лекар ще станеш зависи най-вече и предимно от теб самия. Аз лично досега не съм съжалила, че избрах България, въпреки всичките неуредици и проблеми... за съжаление обаче, аз съм малцинство

Не знам какво разбираш под елитен университет. Май всичките са на едно деридже. За чужбина нямам отзиви, но не е зле да се пробваш, ако имаш финанси. Почвай от далече да се подготвяш. Не разчитай на последната година. Това, че имаш ентусиазъм е добре. Моят се изпари докато следвах и най-вече след като завърших. Нещата не са това, което изглеждат по телевизията. Честно казано предпочитам да имах друга професия. Реализацията като лекар е доста трудна и отнема много от времето и енергията ти и най-вече малдостта ти, особено ако си от типа хора, които дават всичко от себе си.

България - няма невъзможни неща!

Ми все пак трябва да се яде. А и добрите учебници струват доста пари. На времето, трябваше да бачкам (много) допълнително, за да мога да изкарам достатъчно за оцеляване. Не за кола или къща - а за просто оцеляване. Та - една от причните да изкарам книжка на 43 г - беше финансовата. Имаше период от време в който се чувствах като в затвор. Никакво ама никакво свободно време.
Та - мина ми. Все пак за мъжете - трябва да осигурим семейството. И е много по трудно да понасяме тежко безпаричие.
И на този фон - длъжен си на всеки за всичко, щото Хипократ ....

Bеer? Mоre?
Плацебото

Да знам че е трудно да се свържат двата края и заради това се възхищавам на преоспелите лекари и се надявам и аз да оспея.
Под елитен университет разбирам такъв, който да ми даде възможно най-добра подготовка и да ми отвори врати за напред в кариерата ми :)

Хммм, няма нито една дума, с която да не се съглася и все пак си позволявам да го отдам отчасти (и то по-голямата част) на времето, в което си имал щастието (или нещастието) да изживееш по-голяма част от съзнателния си живот... и майка ми и баща ми са имали подобни проблеми навремето, а нито един от тях не се занимава с медицина, та все си мисля, че не е само до професията... разбира се нищи не гарантира, че моят съзнателен живот няма да премине под същия знаменател, но все пак нали затова съм на 22, за да съм оптимист...

Всичко зависи от теб и нищо не свършва със следването, а тепърва започва. Според мен нивото тук е доста ниско. Като знам как се отбива номера от преподавателите и как се подаряват изпити ...

България - няма невъзможни неща!