Tova sam az - Dragonfly

Реших да се регистрирам, за да ми е по-лесно, след като прочетох указанията на модереторите. За съжаление името "Драгонфлай" се оказа заето. Ще ползвам "Либелюл" - libellule, което на френски означава Драгонфлай.
Има много за четене във форума. Благодаря на Нонагодин за въпроса, аз до сега не съм се замисляла защо започнах да пия. Много по-лесно ще отговоря на въпроса "Защо искам да спра".....след малко, нека го обмисля. Поздрави!

На тоя етап въпроса, защо си започнала, е по-маловажен. Важният въпрос е, какъв е личният ти мотив да спреш? Защото от този отговор зависи дали ще концентрираш цялата си емоционална енергия, за да издържиш трудния период. Може би в началото не рациото, а интуицията ще ти е най-верният пътепоказател.

Впрочем, добре дошла в клуба!

Мерси за сърдечния прием.
Искам да престанас пиенето, защото ми са необходими все по-големи количества и вече не винаги спирам на време. Вместо да заспя както досега, мистава лошо и това не може да се скрие. Не искам да имам тайни пороци, това е робство.
Искам да престана, за да запазя вече разклатеното ми донякъде, здраве. От години влача колити, гастрити а и дълго се борих с хипохондрията. Всеки ден умирах от различини болести и се успокоявах с алкохол. После и той не ми помагаше и потърсих психиатрична помощ, но без да признавам за алкохолния проблем. Антидепресантите ми помогнаха, намалих алкохола заради транквиланта. Няма го страхът от болести, но има страх от живота, има и самосъжаление. Мисли за пропилян живот.
Искам да бъда честна пред децата, внучките ми, семейството ми. Мъжът ми ме обича толкова много, че също се самозалъгва относно моя проблем, обръща го на шега. Това е глупаво, не искам да се правя на шут или на дебил. Искам да не притичвам тайно до хладилника или докухнята под предлог, че имам работа и че готвя с чаша вино до мене, като Шърли Маклейн.
Сега ще поработя малко, прекалено много се застоявам във форума от няколко дни...
Не съм мислила по въпроса за ивнуицията и рациото.
До скоро, ще ви кажа дали тази вечер е 1вата ми безалкохолна от много години насам

И да не е първа, не е страшно. Важното е, че си стигнала до усещането, че не можеш повече така.

А в името на какво искаш да си здрава? Срещал съм много хора, при които максимата "Като няма да пия и да ям, за какво да живея!" е житейска философия. Често здравето не е аргумент. Дай си сметка какво точно ще правиш с трезвостта си. На тоя въпрос понякога отделяме три поредни сесии.
ПП. Споменах за интуицията - защото много често онова, което се опитват да ни убедят по пътя на разума отвън, не въздейства, логиката няма емоционална сила - всеки знае, че пиенето е вредно, но пие. В началото истината идва по пътя на емоциите - желанието за промяна и надеждата идват като чувство.

Ценното на абстиненцията е, че тя е и период на емоционално разколебаване и катарзис, които трябва да се използват. После човек втвърдява отново черупката си.

Какво ще правя с трезвеността си ли?Не знам, забравила съм какво е да си с бистра глава и да не алкохолът да не е в центъра на мислите ти. Предполагам - както след като оставих цигарите - имах купища свободно време и го запълвах с пиене. Трябва да измисля с какво да го запълвам...ако стигна до там. Все още събирам свединия от форума и ми става страшно
Иначе се четат ентусиазирани послания за новопридобитата трезвеност...

Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.

Човек е много по-голям от онова, което вижда в огледалото. Но ако предприемаш такава важна стъпка, е добре да го направиш заради самата себе си, не заради другите.

Спомням си, че една психотерапевтка говореше за скуката, като за болестен проблем - момента, който трябва да запълваш, както казваш. Обикновено с алкохол. Просто си поискай няколко твои си неща от живота и след време започни да ги сбъдваш, като помниш, че ще успееш, само ако си трезва.
Но за момента най-важното е да спреш.

Само не я приемай тази вечер като Битката на живота си и ако не успееш-значи Kрай,Трагедия и Погром.Гледай по-лежерно на нещата и не се концентрирай върху идеята си за непиене тази вечер.Ако мисълта те тегли натам-разсейвай се,"отвявай се" с някакви интерсни , любими и приятни за теб неща,а пък от безсъние мисля никой не е умрял/ако от това те е страх също/.Основното,което искам да кажа/ама нещо се оплитам в многословието си/ е да не се вземаш особено много на сериозно като цяло и по принцип Щото сме супер дребни,незначителни мравчици на тая земя, пребиваваме за малко-така че от напъване,опъване на жили и "битки" на живот и смърт-смисъл НЯМА!
Приятна вечер и пиши как се справяш!

Ще ти отговоря с новото име - libellule (за съжаление летящият дракон е зает

Скъпи нови приятели, не съм пияна, но първата ми трезва вечер се провали. Не е фатално, сами сме с мъжа ми в къщи, той каза:Знам, че ще ти се допие...
Сготвих сарми с лозови листа (утре ще имам гост от Белгия и направих нещо типично българско), докато готвех, както правя винаги, си налях от зелената смес (отгатнете каква е, абсент или?
Тази вечер не е решаваща, казвате вие, утрешната - също - казвам аз - ще посрещаме приятеля от Белгия, после ще ходя на кино (има филм фест в моя град и е безкрайно очарователен). НО, проблемът е тук, у мене, макар и прикрит от снизходителното ми семейство, което вероятно толкова ме обича, че се прави на 3 и половина.
Питам - безразлично ли им е какво става с мене?
Те са ме наранявали в много по-малко проблемни ситуации, а по този въпрос мълчат от години, шегуват се, както аз бих искала...
Четох много за АА и за "за" и "против".
Ще прочета още, но не в И-нет, работя в голяма библиотека и имам литература на разположение.
Не съм нито "за", нито "против", ако помагат в нещастието, нека да им се доверим. Познавам много хора, които ходят на сбирки на протестантски секти (няма да ги назовавам) и се чувстват добре.
АЗ НЕ СЪМ ОТ ТЯХ, ЗА СЪЖАЛЕНИЕ! МОЖЕ ДА СТИГНА ДО ТАМ, И ТОГАВА ОТНОВО ЩЕ ПРЕМИСЛЯ ВСИЧКО.
Но засега нямям сили да отида при АА, , а и в моя град няма група.
Ако съм част от група, нека да е в група, където не се говори за Бог! Бог съществува вероятно, даже и франк-масоните приемат Великия Архитект на Вселената.
Но ще ми помогне ли Бог да не пия? Да не се мразя зяради това?
До скоро, приятели, с по-добри новини

Усещането ми е, че не си съвсем готова да спреш. Към когото и да се обърнеш, друг освен тебе не може да направи решителната крачка.

Скъпа Новагодин, тази вечер не съм готова, провалих се ей така, без да усетя.
Кога ще бъда готова? Когато се ударя в дъното? Как става това и необходимо ли е да го усетя, за да пристъпя към действие?
Мразя тези вечерни часове, когато мога да остана насаме с това, което обичам - книги, филми - а ми се спи.
Разкажете ми, ако не Ви е неприятно, за вашите вечери в къщи. Това ли е най-трудният момент от деня?
Кажете ми, ако Ви досаждам.
Спокойна и трезва нощна всички.

И тази вечер ще е като всички други, но не искам да Ви говоря колко страдам. Всеки е изстрадал много дни.
Отново чета Голямата книга....трябва да се хвана за нещо в самотните часове...за какво, освен за нея? Но никога не ще посмея да говоря зя НЕЯ на близките и познатите си, дори да им призная порока си. ТЯ е само за тези, които са готови за нея.

Никога не казвай никога.
Ако ти си готова за НЕЯ и ТЯ влезе в теб, ще почувстваш едно забравено облекчение.
Моят най-близък човек отказа да я чете, не я докосна дори. Но жената на един от нас я прочела от кора до кора и му казала, че всеки човек, независимо дали е алкохолик или не е трябва да я прочете. Просто трябва.
Сега всичко ти е размазано, буквите се сливат, смисълът на изреченията е неясен, страниците едва се разлистват и очите смъдят от изпития алкохол (а вероятно и от сълзите), подпухналите клепачи натежават. Знам каква мъка е, и разбирам страданието ти, защото съм минала през него.
Но ако искаш вярвай, минава и се забравя, това точно страдание от алкохолното робството и игото на егото може да стане минало.
Само едно трябва да направиш (ти, не Бог). Да се опиташ да спреш. Само за 24 часа. Мислех че е невъзможно, но се оказа, че става.
Сама ще усетиш разликата, вероятно ще имаш някакво физическо неразположение (не при всички абстиненциата е страшна), организмът ще иска своето, но ти ще се гордееш със себе си, че не си пила. Пак ще страдаш, но то ще е друго страдание, очистващо и ще видиш светлинката в края на тунела.
Поспри с пиенето, само за да я видиш, пък после пак решавай как да я караш нататък.
И пак имаш избор.
Единият варинат е ясен. Ставаш утре с натежала глава и ти е криво, криво, че тази вечер не стана, пиеш едно за отскок преди да са дошли белгийците. Просветва ти. Докато дойдат вече си пуснала твоя познат до болка филм. Настроението ти е на ниво, с тях става още по на ниво, ти си добра домакиня - не оставяш чашите празни, и своята не пропускаш. Като си тръгнат - продължаваш докато отсервираш. (Най-обичах като си тръгнат гостите да раздигам масата сама, затова отпращах всички помагачи и потъвах в рога на изобилието - не трябва да се криеш, всички бутилки са на масата и недопитите чаши - също.)
Вторият вариант също е ясен, макар и сега да не го приемеш, тъй като си подложила вече. Сценарият е същият, само че изчезват подробностите около отскока, пълненето на твоята чаша и отсервирането. Обявяваш още сутринта, че си почнала снощи антибиотик и не можеш да употребяваш алкохол. С времето сама ще разбереш, че всъщност никой не се интересува кой знае колко от точната причина поради която в чашата ти за наздравица има бистра водица или кола.
Не мога като Независима да ти кажа - просто не мисли за алкохола и готово. Той ще е навсякъде около теб и ти ще трябва да държиш съзнанието си будно. Не казвам, че ще е лесно, нито че ще е успешно. Но просто ми хрумна и реших да ти го напиша.
Извини ме, че се разпростях твърде. Не исках да давам съвети. Само исках да ти кажа, че не си сама в твоята мъка. И че притежаваш вълшебната пръчица. Нататък е силно желание и яко бачкане.
Много искам да успееш.
Пиши. И пила. И не пила. След време ще ти е интересно да се видиш каква си била.

Здравей, Llbellule/Dragonfly, и добре дошла!

Да ти кажа честно, от споменаването на тези сърмички с лозови листа се увеличи слюноотделянето ми... . Много ги обичам....

Вероятно си малко пообъркана от прочетеното. Не се стряскай. Ние сме различни хора и всеки си знае своето. Но то в живота изобщо май е същото.
Важното при теб е, че виждаш проблема си и ако точно тази вечер не си готова да спреш, то силно се надявам и ти пожелавам този момент да дойде по-скоро. С отлагане не става, а и всяка "отсрочка" влошава картинката.
Не очаквай някой друг да ти подаде сигнал: "Ето, сега е дошъл момента - спирай". Няма да стане така. Ти спираш - ти определяш правилата - ти решаваш /макар, че на пияна глава тези понятия придобиват едни по-различни измерения/. Но това едва ли ти е непознато.

Моите вечери в къщи, а и не само вечери и не само в къщи са си едни съвсем нормални, весели или тъжни, пренатоварени или скучни ... всякакви. Много по-нормални от времето, в което заливах дупките с алкохол.
Ето, аз преди малко приключих работния си ден, преди това ме застигна един дъжд, който напълно ми обърка плановете. Гладен съм /а ти за сърмички говориш.../, почетох из форума, сега ти пиша този пост, после ще хапна и по всяка вероятност ще заспя. Уморен съм.

Давай малко по-спокойно и ведро. Не се самосъжалявай. Опитай се да не драматизираш излишно. Не съм фен и на самобичуването. Самокритичност - да, но в разумни граници. Трупай си информация, колкото можеш да понесеш . Ако нещо те дразни тук, просто не го чети. Аз така правя. Не е необходимо да си образуваме излишни нерви. Поне в началото не е полезно. После става по-леко и лесно, даже интересно. После ! А дали ще има после зависи само от теб.

Nezavisima ти е написала неща / в другата ти тема/ , който споделям напълно.
Аз не пия от три години и половина и съм ОК. По-рядко пиша тук. Имам доста други ангажименти.
Никога не съм бил на сбирка на АА. Не съм последовател на АА. Не следвам Програмата и не тропкам по Пътя на .... , не владея Силата / не съм Джадай/. Стига ми да успявам да владея себе си. Крача си по моя път и ми е добре. Може да звучи егоистично, ама аз съм си егоист, не го крия.
Алкохолът ме беше обсебил, признавам. Алкохол, алкохол и нищо друго съществено. Бавно и болезнено осъзнах, че не мога да пия като нормалните хора и че дори едно питие ме връща в изходна позиция. Там, където сега не искам да се връщам. И не посягам. Това е за мен всъщност основното.
Не обичам да ми размахват плашилото на "всемогъщия", "дебнещ отвсякъде" и т.н. алкохолен демон. За това и аз няма да ти го размахвам. Моите проблеми аз си ги знам. Ти най-добре познаваш лицето на твоят проблем.

Много ми се иска за "натиснеш" този момент. Вероятно след ден-два ще се размие желанието ти за спиране с още пиене. До следващото осъзнаване. И вече ти казах - следващия път ще е по-трудно.

Едва ли досаждаш на някой тук. Пиши, когато имаш нужда от това. Пък някой, който има сходен проблем като те чете може да преосмисли положението си и да опита да спре и той. Едно е сигурно - не опиташ ли, няма как да успееш.

Пожелавам ти да успееш!

Лека.

И извинявай ако аз ти досадих.... нарочно е ...

ЗдравейLlbellule/, и добре дошла. Какво от това, че не си готова тази вечер да спреш? Ти си знаеш най-добре кога. Но оправдания винаги ще има, защото винаги в живота на човек ще има събития, заради които ще иска да си пийне. Дали дългоочаквани гости, приятна вечер или тъжна вечер и неприятни гости - няма значение. При мен всяко едно нещо беше белязано поне с глътка алкохол или с очакване да си пийна, когато това нещо приключи. Когато спрях, много неща никога не бях правила с чиста глава. Може и да съм се стреснала мъничко в началото, но това беше, преди да започна да се забавлявам. Да се наблюдавам и да виждам, че мога да се справям с нещата от живота и трезва. Не е страшно- забавно е. Опознавам себе си без да ми пречат заблудите на алкохола. Справям се с ежедневните задачки толкова колкото мога. И е добре, защото е на трезво. Е, понякога ме подгонва предишният перфекционизъм и ми трябва време да се поспра и да се сетя че не е нужно да се надбягвам със себе си, защото вече не се състезавам с никой друг. Да си кажа, че нещата са добре такива каквито са, и че е по-добре да ги правя трезва. А на трезвия човек му трябва малко повече време. Защото се е научил и да се наслаждава на онова което прави.
За Голямата книга - щом ти харесва, чети си я. Ако не друго, поне ще видиш, че има и други като теб, не си единствената, значи има изход и за теб.
Пиши тук, без значение дали си спряла или не. Май вече споменах, че това не е състезание.
Пожелавам ти много успех.
Усмихни се, има изход!

Ами вечерите ми общо-взето са спокойни. Снощи например за два часа бяхме всички на вилата и се опитвахме да изгорим треволяка от косенето, после се прибрахме, аз работих доста на компа, като надничах и тук от време на време. Дъщеря и и майка и гледаха някакъв рицарски филм на ДВД, после си поприказвахме, и това е в общи линии.

Скъпа Харакири, едва сега сядям пред компютъра, сутринта беше заета с реанимация - физическа и духовна №толкова ме е срам пред всички Вас, вчера се направих на велика, "Само ми кажете как и ще го направя, аз МОГА-девиз на зодията ми...аз не мога)Кога ще мога? Никога ли? Защо никога, какво му е трудното, да прекараш една вечер и един ден без алкохол?
Не беше фатално, че изпих 200 гр от зелената смес...и тази сутрин още 100, вече ги записвам.
Гостите от Белгия ще дойдат привечер, до тогава трябва и да отида на работа. Тази седмица работим на 6-часов работен ден, заради жегата. Според мен, тъй като ние не живеем в "нормална страна - вж моя стар приятел Филип Димитров - не е необходимо да се правим на социално загрижени и да намаляваме работния ден в една библиотека. На 8, на 6, на 2 часа, в тази библиотека, не се прави нищо, не се случва нищо.
До скоро и благодаря, много, Харакири, ...ти не пиеш ли вече, изобщо?

Zdravei Koko, sajaliavam che ne procheroh po-rano tvoia posting (sega gi ucha tia dumi vav virtualnoto prostranstvo).
Ti, kakto Nezavisima me okurajavash mnogo pragmatichno. Nie "normalni hora" li sme ili ne? Ne te poznavam, no ti se doveriavam - az pia po 100 gr ot sutrinta, za otpuskane. Deniat, koito predstoi. me plashi...mnogo. Sled tova - do kraia na rabotnis den - ne mi e neobhodim alkohol (poniakoga - da - zavisi ot situaciata).
Vecherta e mnogo tejka. Ot 16.30h sam svobodna, kak da zapalnia tazi praznina? Dashteri, sinove, zetiove, snahi - te vsichi si imat tehnia jivot. Az ne sam chast ot nego. Prichinata ne e alkoholismat mi - te ne znaiat, ne predpolagat. Edinstveniat, koito znae, e majat mi, no i toi go priema na smiah.
I az triabva da se boria sama. Abstinencia - kakva ujqasna duma! Kakvo znachi tova, umira li se ot nego?
Otivam na rabota. Hubev den, Koko.

Здравей! Разбрах за снощи.Станалото-станало,но това не значи,че така можеш да си караш до безкрайност/ти можеш,ама едва ли ще ти харесат последствията/.За разлика от вчерашните ми лежерни и окуражителни постинги,днес няма да е точно така,защото от снощи до сега разбрах за теб някои неща,които изключиелно много ме притесняват и дори се чувствам виновна,че съм била толкова "мека" и "лека" в думите си и реално съм неглижирала проблема ти,което е опасно и вредно за теб.Сякаш не съм осъзнала сериозността на положението ти.И сега незнам дали го осъзнавам на 100%-все пак не те познавам и съдя само от това,което пишеш.
Първото нещо,което ме стресна изкючително много е пиенето от сутринта-може да са 100 гр.,може да са 10-все едно,ти имаш нужда от алкохол сутрин,за да изкараш деня! Може би защото НИКОГА не ми се е случвало да пия от сутринта и да ИМАМ НУЖДА от алкохол и за това ми се струва изключително плашещо.Имала съм тежки пиянски вечери,които са завършвали в 8-9 часа сутринта,но сутрин-за освестване не ми се е налагало да пия.Тука по-големите специалисти от мене може да ме оборят,че няма значение кога и как се пие-важното е ,че пием.Аз не мисля ,че е така.
Второто нещо-също характерно за алкохолно зависимите-мислим си,че никой не подозира за нашия проблем,че сме успели да скрием от целия свят.Да,ама не! За това специално-няма противоречиви мнения ,даже и тук.Всички след като сме спрели алкохола,сме рабзрали,че обкръжението ни мноого отдавна е било на ясно с нашето дередже.И при теб е така-не се заблуждавай.Знаят или поне подозират/дори ти си намекнала нещо подобно в първите си постове тук/.
И третото нещо, което искам също да спомена тук е абстиненцията.Ако се разровиш в Гугъла,пък и може би в библиотеката на тоя форум-ще намериш доста за абстиненцията.Не мисля,че се умира от абстиненция,макар че при най-тежките случай се стига до болнично лечение и овладяване. Съмнявам се да стигнеш до там.Ще имаш някакво неразполжение - физическо и психическо,ако решиш да спреш да пиеш,но едва ли ще бъде непоносимо.Говоря не особено конкретно за абстиненцията,защото аз никога не съм имала такава.Така че не е задължително и ти да имаш.
Знам,че е по-лесно след 2,30 часа да се прибереш и да се подкраш със зелената си течност,най-вероятно и ще го направиш,но тогава какъв е смисълът от...всичко.Всичко ,което си ти,имаш и си постигнала,смисълът от споделянията ти тук,смисълът от нашите писаници и съвети..изобщо кому са нужни всички тия "празни движения"...незнам.Ти трябва да си отговориш на тия въпроси.
И нещо последно: за свободното време и за "празнината" ,за която говориш.Няколко милиарда човека намират какво да првят от 16.30 часа до вечерта всеки божи ден-ти-НЕ.Е,не може да си толкова специална и уникална само ти,нали разбираш?!?

Ето нагледен пример за това как се получва когато не алкохолици се хванат да "помагат".Съвети и анализи на нещо, което им е абсолютно непознато .....То и майка ми и баща ми и сестра ми и всичките ми приятели не пиеха и ми помагаха със съветите си! Ама, защо ли не ги послушах,защо ли??????