"Студена пуйка"

Искам да отворя нова тема ,но все не успявам и се набутвам в "Тест", където мненията са над 430 и всичко се загубва!

Той е на Субститол по програма .
Започна преди 2 години с ампули морфин, после продължи на Субститол бавно и постепенно ,но много му писна и реши да опита да се пребори с тези 135 мг.
Разбира се през това време имаше помпа на субститол , хероин и така напред-назад.
Абстиненцията е ужасна.
Дадохме му /мама ,брат му и баща му/ днес на 3-тия ден 40 мг. за да поеме глътка въздух по негово настояване.
Не иска да се върне назад ,а кризите сигурно са нечовешки, защото той общо взето търпи на болка.
Иска да започне Ревиа ,въпреки че му е пределно ясно че без реален тест и пълно изчистване няма какда го започне.
Пишете повече по темата, който е минал по този път, моля Ви!!!

Хихи,
Пиши , моля те !!!
Даде няколко съвета много на место и адекватни!
Моля, Amme, включете се и Вие!
Бяхте много точна в мнението си!

Добре направихте, че си открихте своя тема, така ще може по концентрирано да говорим по вашият въпрос конкретно, а не да са разхвърляни разни мнения насам -натам из съседните теми...

Това, че той сам е решил да спира, а не под външен натиск е чудесно - щом това е налице, всичко друго се преживява...

А за ревията? Това негово решение ли е да почне с нея? По принцип ревия взема човек, който е изкарал физическата абстиненция и понеже си няма доверие сам на себе си се подсигурява по този начин, че и да вземе няма да му подейства, но понякога човек едно си мисли и после друго става....и така стават белите...както ви писах в другата тема - ако е взел ревия и упорства да се надруса може да вземе много голямо количество, за да усети нещо, количество, което може да е фатално....

Дано да успее да се оправи, дано да издържи още няколко дни и да се справи с физическарта си криза, която наистина е ужасна - то не е само болка, ужасът е пълен, но няма как да го разбере който не го е изпитвал на гърба си....

Имайте в предвид обаче, че след края на физическата криза, започва същинското лечение и борба, защото борбата с психическта криза е още по-тежка и дълга...не мислете, че въпросът е да се изкарат тия няколко дни и всичко е приключило, защото не е така.... то това е и идеята на дългото и постепенно намаляване - да се подготви и психиката за отказването...

Затова аз лично си мисля, че може би малко е избързал и би било по-добре ако беше свалил до по-ниски нива и тогава да се пробва, в смисъл, ако сега стане нещо и не успее - да не се отчайва и да не го отчита като неуспех, а да продължи с борбата си, но дано да успее... след като това е негово решение, то има надежда...

Пишете и ни дръжте в течение - какво става, как се чувства, как му подействаха тия 40мг., той самия как е с мотивацията сега....


La Hija de La Noche

Определено според мен също е най добре да се намали дозата. С хероин това не се прави защото не може да се измери точна доза, но с чисти лекарства е напълно възможно и мисля че е най подходящия и лек начин. Разбира се - този начин е и по-бавен - може да се наложи месеци или години наред да намалява. Но наистина се изисква и доста дисциплина за да не вдига дозата.

Също така поговорете с него - ако е имал проблеми с хероина наскоро, значи може би просто не е готов да спира ? Искам да кажа - ако е на морфин (Субситол) и въпреки това има нужда да взима хероин от време на време - значи може би не е готов да спира Субситола ?

Аз лично не съм бил на Субситол - на метадон съм, от много време и от мой опит мога да ви кажа че трябва доста време за да свикне човек да живее без хероин. Въпреки метадона и аз взимах в началото - от време на време. Малко по-малко обаче другите неща в живота изместиха желанието за взимане. И взиманията станаха все по-рядки. Престанах да броя и времето между взиманията - говоря за години.

Пиша го всичко това защото все още съм на метадон - въпреки годините. Знам че всички сме различни, но мозъка ни има нужда от време за да оздравее. Може би и той има нужда от повече време ?

Кажете как се чувства на 40мг ? Оправиха ли му симптомите, поне временно или изобщо не ги усети ?

Amme, много се зарадвах на писмото Ви!
Относно момчето ще ви напиша някои подробности.
Има стабилно образование и вече е на 30 години.
Започнал е някъде от преди 5 години слад една своя лична драма.
Предисхни опити са били единични и откъснати ,но естествено трамплин към сериозното хлътване.
Има много хубава работа по специалността.
Има прекрасен брат който от 9 години живее извън БГ с доста висока позиция в профеията си.
Има супер причтелка с която са заедно от близо 2 години.
Тя не знае за проблема.
Сега в момента е в отпуска и се опитва да напредне по-осезателно и да се отърве от проблема си.
Изпитва смъртен страх да не разбере приятелката му.
Един път вече му се случи да го остави момичето, което много силно обичаше.
Имат жилище и искат през септември да се отделят.
Ние искахме да кайеме на момичето,но той каза "че ако това стане повече никога няма да го видиме"
Понеже преди това направи 2 опита за самоубииство страхът ни е неистов.
Тази любов го държи винаги нащтрек и в работата и в личния живот.
Сигурно Ви звучи "подло"!!!
След като му дадохме 30-40 мг. Субститол по препоръка на лекарката, която естествено беше против таково екстремно решение се поуспокои и твърдо заяви ,че няма да иска повече и ще продължи борбата.
И ние разсъждаваме, че след като има толкова силна мотивация рано или късно все пак ще успее.
Образованието му е свързано с доста висока степен на познания , но за жалост това не му помага в такива моменти.
Мизата е страшно висока и усилията си струват, но явно се иска свръхусилия.
Това са реалностите.
Още един път Благодаря Амме за сърдечната отзивчивост!!!
Бъдете жива и здрава!!!

Хихи, много Ви благодаря за бързата реакция и съвети!!!
Това го успокои и въпреки, че абстиненциите си продължават се укроти и се унася в полудремка, полусън.
Нетърпението да приклучи с проблема си е продиктуван от това че има прекрасна работа , която е по специалноста му.Слава Богу дето се казва и Господ му помага.
От близо 2 години има изключително свестна жена до себе си и изпитва смъртен страх тя да не разбере за проблема му.
Концентрацията му е доста силна и в работата и в личния живот.
Мисля, че има всичко освен "свободата" в онзи смисъл ,които прави човека истински щастлив.
Това е в общи линии.
Прочетох му Вашето предишно писмо.
Благодари Ви за мнението иска да Ви предам ,че в никакъв случай не се отказва от борбата!!!
Бъдете жив и здрав!!!

Да, момчето наистина има силни мотиви да реши да се откаже и да извоюва свободата си...

Разбирам и на какъв стрес е подложен, тъй като е принуден да крие истинската си същност и да живее непрекъснато с маска - и то пред човека, когото обича, в работата си също...

Знам какво е, защото съм го преживяла и го преживявам - примерно семейството ми не знае за моя проблем и аз също го изпитвам този страх - какво ще си помислят, ако разберат....ще ме разберат ли или ще ме отхвърлят...те са от хората, които даже са чували съвсем бегло, че съществува такъв проблем, но едва ли биха могли да си представят, че аз мога да съм забъркана в такова нещо...сигурно ще е голям удар за тях и аз не бих могла да им го причиня, затова и разбирам много добре това състояние непрекъснато "нащрек" някой да не заподозре нещо... много е затормозяващо и стресиращо и натоварващо...

Не ми звучи подло, напротив - много добре го разбирам...

Това, че е издържал толкова дни си е чисто геройство, повярвайте...надявам се да успее, но дори и да не успее напълно сега, това екстремно спиране ще му е от полза, защото и да продължи със някой заместител, дозата му ще се е намалила много - двойно или тройно т.е много по-малко ще му трябва за да се чувства така добре, както преди е бил на 135...което пък ще му позволи от много по-ниски нива да направи един следващ опит, и по-леко да свали и спре в последствие хапчетата...

Разбира се най-добре ще е още сега да успее и после да е достатъчно стабилизиран психически за да не започне пак под някакъв предтекст.... при всички случаи каквото и да стане е направил стъпка в правилната посока...

Нека ако трябва и ако може да си удължи отпуската, или болничен или нещо подобно... да си вземе колкото време му е необходимо, защото това, което прави в момента е сигурно най-важното нещо в живота му и е хубаво ако успее да го докара до успешен завършек...независимо дали сега веднага или след времето, което му е необходимо...

А вие го подкрепяйте и се опитвайте до колкото е възможно да го разбирате, да не му се сърдите, ако не издържи или не успее сега, това не е фатално...пак ще опита, и пак...след като има мотивация и желание, то значи ще се получи... не е лесно и обикновенно не става от един път...никак не е лесно и ако има подкрепата и разбирането на семейството си, човек винаги има по-големи шансове за успех...

Успех! и пишете какво става...знайте че ви подкрепяме и му стискаме палци...а и на вас също...


La Hija de La Noche

Надежда винаги има.

Опиятите не са фаталност - пътища за излизане има много, и след като го иска - значи ще успее. Дали ще е с този опит или с друг - не е толкова важно - важното е да върви напред ! Хубавото е че зависимоста от опияти не води до необратими промени. И дори човек да се чувства кофти и депресиран, като знае че това е просто реакция на мозъка и че ще мине с времето е някак си, по-лесно ("лесно" е относително като говорим за спиране на наркотици).

За околните - напълно го разбирам и аз. Мисля че всички зависими минават през тези страхове. Дори да спра всички опияти - едва ли един ден ще мога открито да говоря за това че съм или че съм бил зависим. Просто няма как. Интересното е че за да спре човек е нужно да се отдели поне малко от средата на наркотиците. Но пък в средата на "нормалните" е много трудно точно поради причината че винаги имаш нещо да "криеш" - никога не си откровен с хората около теб - и по-добре така, защото те едва ли биха разбрали. Около мен нямам почти никакви приятели на които да съм говорил за проблемите си (освен жена ми). И разбира се, тази неоткровенност прави връзките по-трудни. От страни сигурно изглеждаме на хората като пълни лунатици без никакви социални връзки, а то е така защото околните просто не биха приели истината.

Хубаво е че има добра работа, която го интересува. Това е много важно за след спирането. Ще му помогне да прекара по-лесно месеците апатия. Важното е да си казва че това всичкото което чувства е просто реакция на мозъка и че ще задължително ще се подобри.

Пишете как напредват нещата. Стискаме палци всичко да мине добре.

Благодаря Ви Amme и Хихи!!!
Чувствам Ви осезаемо близки с вашата добронамереност и сърдечност!
Моля се да сте добре и да успеете да осъществите мечтите си!!!
Той сега се е закротил и успя да поспи този след обяд.
Поуспокои се.Нищо не яде и няма сили дори да става.
Явно това малко количество, което му дадохме и останалите стандартни за такива ситуации лекарства днес му помогнаха.
Лекарката му е изключително добър психиатър и с голяма обич работи с всичките си както тя им казва "деца"!
Хихи е щастлив човек щом може да споделя с жена си!
Това е най-голямото съкровище в живота на един човек!
Амме, много бих искала да Ви дам кураж и да Ви вдъхна сила.
Вие определено сте силен човек щом успявате да балансирате чувствата си!
Дано утрешният ден ни донесе повече слънце и надежди !
Моля се и за Вас!!!

Мисля,че това,което мога да споделя от моя опит,би могло да бъде от полза на твоето момче,Лулу...
Не,че ще кажа нещо ново,но пък при мен проработи системата с медикаментозното лечение в комбинация с много силна мотивация за нов живот..защото без стимул всяка една програма,каквато и да е вече загубена преди да е започнала...
Карала съм субститолова "студената пуйка" точно 3 пъти,като двете кризи бяха нечовешки...няма да ти ги описвам,понеже ти,щом не друсаш,няма как да ме разбереш,а останалите които знаят..ами те си знаят...адски трудно е да облечеш в думи най-ужасното чувство,което може да усетиш докато си жив,и момента на абстинентния пик,когато предпочиташ да си умрял,отколкото жив...
Неведнъж съм казвала,че за мен субститоловата поддържаща програма е един абсурд,един същински фарс,като се има предвид,че само с размяна на начините на прием на въпросния хап,лекуващия се,се превръща в адвансед наркоман..може и да има успешни случаи на лечение със субститол,но това което виждам около мен,са мои познати,които доволно са се добрали до програмата,за да им изписват субститол,вярно-срещу тлъста такса,но поне си спестяват врътката с дилъра,а и дрогата им е подсигурена перманентно..може би форевър
..тогава..дори да си имал някакви силни стимули да спреш-хубава работа,скъпи вещи,батко в чужбина и подобни "аксесоари" в личния живот...дори хубаво гадже...с този субститол ежедневно в ръце...ако си наркоман много трудно ще се излекуваш...в началото ще тръгне с хъс,не повече от месец,но дяволите не спят и когато дойдат съмненията,когато мухата ти бръмне,всичко в живота ти,стимула отлита яко дим,или по-точно почваш да мислиш,че може да я караш и така,после ще се случи да се надрусаш един-два пъти и ще се залъгваш,че това няма да провали остатъка от живота ти....
Аз знам какво е зависимост и колко е трудно с жива дрога в ръцете ми да устискам да не се надрусам ( в случая със субститола)...знам,че би могло да бъде невъзможно...
Когато в края на януари т.г. неизбежно се стигна до поредното оставане на сухо откъм пари и откъм нерви да продължа да друсам,неизбежно се стигна до третата ми криза...знаех какво ме чака и бях готова уж за "студената пуйка" (всъщност тая фраза не ме кефи,сигурно понеже съм вегетарианка,асоциирам с грозни глетки,хах,и повече няма да я ползвам..),плачех от страх,че трябва да го преживея отново,макар да знаех,че сама цамбурнах в тоя шит...тогава (или по-точно по уговорка още от предните дни) бъдещото ми гадже ми остави от неговия метадон и ми каза :"С това ще избиеш кризата.Аз гарантирам,че ще се чувстваш добре,няма да се налага да взимаш нищо за абстинентните болки...ще се убедиш в това,вземи го...." и ми даде целувка...
На следващата сутрин (2'ри ден в криза) сутринта вече бях много зле,черно ми беше пред очите,когато той се обади пак в скайп и ме подкани да си изпия 3,5'те кубика мед,които ми беше дал...
Когато ги изпих,след 20'ина минути,кризата просто се изпари сякаш,аз се надигнах от леглото,смених сгърченото тяло и лице от болката и усетих как ме отпусна,какво щастие и блаженство се разлива по цялото тяло,което до преди минути и страдало в нечовешка абстиненция...ПОЧУВСТВАХ СЕ НОРМАЛНО..НЕ НАДРУСАНА..ПРОСТО ЕСТЕСТВЕНО,НОРМАЛНО,спокойна след жестокия зор допреди малко...това лекарство за мен беше майка и баща в тоя момент,също и в последвалите месеци,когато вече бях в програмата...вълшебното хапче,за което съм мечтала да ме спаси,предишните пъти,когато съм била в адска криза,а не ми е оставало нищо друго освен да я избия на чисто,без никакви болкоуспокояващи....
Заедно с тоя ефект,аз придобих и силна мотивация за нов живот,на чисто,влюбихме се ужасно истински,искрено и през глава и вдън сърце с моят приятел,с който ни свързва не само зависимостта към опиятеите...влюбихме се и се целуваме като полудели..
Аз дължа много на метадона...дължа всичко на любовта,но дължа не малко и на меда...
Това е единствената програма,която признавам...
Субститола го познавам като едно от най-яките средства да се надруаш нечовешки,да се закачиш,да станеш най-непоправимия и заклет наркоман на земята...съдя по себе си,хах..затова нямам доверие в тая програма...пък дори и да е на перорален прием..стига му на твоя човек,Лулу,да го вижда всеки ден..а през главата му да се въртят варианти ква врътка да нагласи,за да го скрие и издруса на помпа...
Желая му успех,искрено...за реВия съм чувала само хубави неща,е е страшно лекарстенце,като например това,че горе долу сякаш ти създава имунитет срещу опиятите...който почне с ревията,после посмъртно не може да усети кик от дрогата,даже в свръх количество и качество...пък щом кик не можеш да си докараш,се губи и смисъла от друсането...
Революционно звучи,и все пак,без вътрешна нагласа и мотивация,и там може да се издъни работата...познавам такива,които са били на ревия..минали са я...и пак са в джаза...
Познавам и такива които са били на метадонова програма..и пак са се издънили ...моят успех с метадона не е гатранция в успеха на метадонова програмата за всеки друг...нито пък неуспеха на субститоловата програма на еди кой си не е доказателство,че съотвената програма не дава положителен резултат...
Затова мога само да пожелая на всички,на каквито и да е програми,да вярват в себе си и ако наистина искат да се откажат опт дрогата веднъж завинаги..да се излекуват...да вървят само напред и дано да намерят стимул,нещо в името на което да пожелаят да успеят..и да им се случи...
лека и спокойна нощ на всички



::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::

Ооох.....Днес вече е много ,много по-добре......
Вчера това малко нищожно количество много му помогна.....
Прекъснаха му зверските болки и доста прилично поспа.
Тази сутрин е далеч по-добре.
Не знам какво ще се случи следвашите дни ,но за сега ........
Благодаря Ви за подкрепата и отзивчивостта.
Отново се убеждавам ,че хората преминали през ада на бедите и мъките са много добри и в същността си чисти души.
Покланям Ви се за неистовата борба, която водите!!!
Пак ще пиша!

Има хора при които Субситола и дори Хероина може да е начин на лечение. Например в Великобритания има програми с хероин. И доста медицински изследвания са стигнали до заключението че е поне толкова ефективно колкото метадоновата програма. Много хора от хероинова програма минават в метадонова защото им позволява по-лесен живот (не е нужно да взимат всеки 8 часа). Но за да стигнеш до заключението че хероина не е удобен за живота ти - значи вече имаш живот извън хероина. Значи си направил една голяма крачка напред.

Веществото не е толкова важно. Наркоманията е начин на живот. Веществото което ти дават в тази програма е точно за да се откъснеш от този начин на живот. Дали е метадон, субситол или хероин е все тая - за едни едното вещество е добро, за други друго. На мен например метадона е перфектното вещество защото мога да го пия по един път на ден и защото лекар може да ми го предписва един път в месец - без да ходя в програми. За други Субутекса е веществото което ги урежда. За трети е Субситола. За хора които са били 30г на опияти и които са опитали всякакви други лечения - без резултат може би и хероина е лечение. За някои Субситоловата абстиненция е ужасна. За други метадоновата е ужасна. Има хора които биха предпочели 10 пъти хероинова абстиненция от 3 - 4 дена от метадонова която трае 30 дена. Но пак са на метадон защото знаят че абстиненцията е най малкия им проблем.

Вредата от наркоманията е от начина на живот. Мръсен уличен хероин, инжектиране на какви ли не мръсотии, итн. Когато си на лечение, и пиеш лекарството като лекарство - имам на предвид - както ти е предписано, веществото е без особено значение. Ако не друго - това лечение ти помага да не си вредиш на здравето, тъй като не употребяваш "мръсни" вещества. А вниманието за собственото здраве е една от първите стъпки към
оздравяването.

За мен разликата между веществата за "заместване" е просто технична - няма по-добро или по-лошо вещество. Просто едните са по-удобни за някой хора. Други са забранени на религиозни и пюританиски основи (хероина не е много по различен от морфина - но е забранен - а фентанила е къде по силен от хероина - но е легален).

Благодаря за включването приятели!!!
Дадохте сила и надежда, която ме крепи в този тежък момент.
Днес е много по-добре.
Дори има желание за разговори и излива душата си.
Щастлив е от факта ,че върви напред.
Брат му се прибира утре и планират да прескочат до морето за няколко дни.
Надява се от другата седмица да се чувства далеч по-добре.
Решил е като даде тест /реален ,а не манипулиран/ и той е с отрицателен показател да започне с Ревиа.
Каза, че това е решението, за чието реализиране мечтае и се бори.
Дано и сила свише му помогне да стъпи на верния за него Път.
ДАЙ БОЖЕ!!! АМИН!!!
Щастлива съм ,че Ви има!!!

Здравйте приятели!
Сега абстиненциите са много по-поносими.
Изби го на носталгия и пак не може изобщо да поспи малко въпреки комбинацията от стандартните лекарства в тези случаи.
Той винаги е бил далече от алкохола /Слава Богу/ .Дай Боже да не лепне и това...
Иска да му дам 20 ml. червено вино та да успее да заспи.
Мисля че точно сега не бива след като пие такива лекарства.
Страх ме е ,че такава комбинация е доста опасна в случая.
Какво мислите вие по въпроса?

Какви лекарства пие ? Може ли да ги изброите ? Мисля че ще е по-добре да пита лекарката дали не може да пие малко повече от лекарствата вместо да смесва с алкохол. Още повече че алкохола обезводнява - нещо което е много кофти по време на абстиненция.

Алкохола не е за препоръчване при абстиненция (поне от мой опит). Всъщност алкохола действа по същия начин като бензодиазепините, само че при абстиненция едно че не помага, ами ти става и още по-гадно. Поне при мен винаги е така.

Мога да го посъветвам да се нахрани като хората. Това е много важно за да се въстанови. При наяждане се отделят ендорфини и определено може да се почувства по-добре, въпреки че ще трябва да се насили в началото. Също така е добре да пие много вода - един - два литра на ден е добре ...

Но кажете все пак какви лекарства пие и в каква доза ?

Хихи,
Склонихме го да не пие нищо като го накарахме да се консултира с лекарката.
Тя много бързо го склони.
Пие: Neurotop 300 mg.2x1tabl; Carzil 3x2 tabl,:Chlorprothixen 15 mg- 1-1-2tabl. i Trauxen 10mg по 1-2 капсули през 4-5 часа.
Някои от тези таблетки са с натрупване други с продължително отделяне.
Сега доста се умори от носталгични разговори с 2-3 приятели /познавам ги много добре - негови състуденти, абсолютни "антихерци" /
Не съм сигурна дали това не му понатовари малко психиката или нчкое от лекарствата не му дойде в повечко.
Днес за пръв път яде .Предишните дни хапваше само по малко диня и сирене.
Днес на обяд и за вечеря яде хубави италянски топли пици.
Благодаря адванс за съветите и напътствията.
Те ми бяха много полезни до този момент ,силно се надявам и в бъдеще!
Бъди жив и здрав Хихи!!!

Като гледам пие доста лекарства така че по-добре да не пие алкохол. Пък така и така едва ли ще му помогне. Трябва да си каже че е близо до края.

Друго което може да облекчи малко болките му са топлите вани. Поне на мен ми действат добре. Или душове - ако няма вана. Знам че е трудно да се насили човек да влезне във ваната като е абстинентен - но наистина помага !

Тази идея за по-сигурно заспиване бързо се изпари след като му мина носталгичната и емоционална вълна, която го беше заляла.
Сега само малко повече го наболяват ставите ,но каза че тези болежки ниамат нищо общо по сила и продължителност с ужаса в неделя и особено вчера.
Вероятно пикът е бил вчера и сега започват бавно затихващите "трусове".
Дано да е така.
Моля се за всички Вас!!!

Amme,
Силно се надиявам Вашите размисли да се окажат верни относно подбудите за тези 30-40 мг.Субститол.
Искам нещо да уточня.
Той никъде не е излизал откакто започна борбата / от 05.07./ дори и в банята изобщо не се е задържал.
А вчера си говори само по телефона с тези двама свои много добри приятели /с гаранция антихерци/ .
Единият искаше да дойде у дома ,но като му казах че не е сега момента, му се обади да се извини, че му е възникнал неотложен ангажимент.
С никой нито се е виждал, нито е правил дори опити да излиза.
Тези вълшебни по-скоро 30 мг ги изпи пред мен и в устата със сигурност не остана нищо,защото естествено и това го е правил да си върне после капсулата и да си е издуха на помпа по-късно.
Твърдо е с намерение /ДАЙ БОЖЕ ДА Е ТРАЙНО/ ДА ЗАПОЧНЕ РЕВИА.
Днес започва 5-тия ден,пристига брат му /те са почти близнаци с 1 година разлика/, който излезе от БГ преди 9 години.Навън завърши магистратура и докторат .
Снощи каза, че сега състоянието му е абсолютно поносимо.
Точно както Вие предсказахте тези малки трошички за него се оказаха "меда".
Нямаше сили да ходи ,залиташе какви ти разходки.
Това с " разходките" е съвсем друга история и няма нищо общо с истинските намерения.
Дори не е излизал до лекарката.
Консултациите са само по телефона.
А психиятърката е невероятно добра и като човек и като специялист.
Дано вашите предположения се сбъднат относно истинските подбуди и силната мотивация.
Сега съм почти убедена че ще стигне до лечението с Ревиа.
Само се моля това лечение да се окаже точното лекарство за неговата физика ,организъм и психика.
Каквото и да се случи в следващите дни момчето удържа на думата си,че няма да поиска повече от резервата ,която самата лекарка още в началото препоръча.
Крачката несъмнено е голяма и дано си е струвало мъката ,болката и вярата!
Бяхте права че описанията бяха доста хаотично поднесени в разлияни постове и малко трудно се улавяше последователността на събитията
Сърдечни благодарности