брат ми е алкохолик

никога не съм си представяла 4е мога да се сблъскам с подобен проблем, аз която нито пие нито пуШи...
от години усеЩам 4е брат ми смърди на пиене а родителите ми казваха 4е така ми се струва, това е от години, той сега е на 33.
баЩа ми по4ина, сега майка ми казва 4е съм негативно настроена против брат ми и не иска да от4ете 4е той наистина има проблем.
той пие страШно много вода, повръЩа 4есто...ръцете му са побелели.
Изпокарах се с роднините, който ми казваха 4е брат ми не става за работа, заЩото изпада в неадекватно състояние а това все пове4е ме убеждава 4е не греШа.
Аз не живея в БГ, но когато идвам на летиЩето и ме посреЩа този лъскав поглед, дъх на пиене, воня и питам "ама ти пиян ли си" и ми казва "абе ти си луда..."
много ме боли 4е майка ми мисли 4е аз съм проблема 4е се държа лоШо с брат ми и казва 4е трябва да се оби4аме и да не му викам, но пред неговото безо4ие и непукизъм, това 4е не признава 4е има проблем, как да реагирам??
има си и прятелка, която по думите на майка ми е свястно моми4е, но ако наистина беШе такова, ЩеШе ли да спи и да оби4а 4овек, който пие и се налива непрекъснато??
Той преди не работеШе, но сега благодарение на роднини има много добре платена, но рискована работа (в смисъл трябва да е много внимателен, става въпрос за физи4еска работа)а и хората и най ве4е Шефовете са се усетили 4е се крие постоянно през 15/ 20 мин сигурно за да пие....
какво да направя, говоря с него по телефона и той ми казва 4е аз имам проблеми и си ги изкарвам на него....и аз полудявам...4увстам се безсилна, виновна, и нямам сили да се занимавам с него, не мога да зарежа моя живот тук и да се върна да се занимавам с лекуването на пияница....знам 4е съм жестока, но е по силно от мен.
моля, ако някой про4ете написаното нека морално да ми окаже минимална подкрепа и даде съвет.тежко е, много тежко.

гласът ми е като глас в пустиня...никой не ми отговаря.
от сутринта 4ета писанията на хора от клуба и имам 4уството 4е Ще полудея оЩе пове4е, просто не мога да разбера как алкохол може така да опропасти една 4овеШка психика...

Сега виждам поста ти, мия, иначе бих ти отговорил. В момента трябва да излизам, така че пак няма да успея
Но ти не страдай и не се сърди, че не ти отговарят, хората са на работа (както и аз в момента ), имат си и други ангажименти.

Като четеш назад ще видиш много случаи подобни на твоя брат и ще се ориентираш донякъде.
Ако пък те натоварва, почини и спри да четеш. За съжаление алкохолът е такъв, опропастява и съсипва...

не 4е се сърдя, но 4акам отнякъде отговор, като надежда...ето и 4е ти отговарям веднага. Не знам къде да погледна, откъде да намеря и търся помоЩ, толкова ми е 4ужда тази ситуация и неприятна.
Дори и да искам да му помогна, не мога да проумея как, заЩо се съсипва то4но сега, когато може да има вси4ко.

Здравей Мия! Съчувствам ти , но просто не знам какво да кажа... Смятам , че той трябва да е наясно че има проблем, иначе няма ефект. Дано не рискува прекалено в работата си. Пиши, ако това ти помага ... Обещавам да чета

благодаря ти 4е ме 4етеШ, физиономията ми в момента е като тази на излъгана камила, т.е. съЩата от твоя постинг...когато му казвам 4е има порблем и ако трябва нека да го разреШим, той ми казва 4е аз съм ненормалната и това направо ме изкарва от нерви...нямам с кого да говоря, с майка ми не смея, заЩото не мога да я оставя сама с тези 4ерни мисли...пък и тя винаги го заЩитава от малък.Той и казва 4е аз се държа лоШо с него и го третирам като отрепка, т.е. обижда се....но роднините се обаждат на мен да се оплакват и да ми казват 4е така не може да пордължава.
как да се опитам да не го дразня и да го предразположа към разговор??Той между другото много е потаен и много се крие....а като заспи има такъв дълбок и продължителен сън, 4е не е нормален за един наистина нормален 4овек.

Здравей Мия, проблема му е в главата, но той сам трябва да го разбере. Колкото и да му говорите, ако той сам не осъзнае своята зависимост ситуацията няма да има положителен развой. Потайността, отричането, раздразнителността са характерни. Поне при мен беше така.

Това което много трудно може да разбере човек не алкохолик е че първо не искаме да си признаем проблема пред самите себе си.Има моменти в които го осъзнаваме и искаме да спрем а не можем защото вече сме попаднали в един водовъртеж от болка и стардание от който излизането е много трудно.Много често колкото и странно да звучи за страничен човек може да предпочетем смъртта пред това да спрем алкохола.Причините са много за това и е писано доста, назад във форума за това.
Убеден съм че не можеш да разбереш как е възможно човек който има всичко да се самоунищожава.За съжаление аз вече трудно се разбирам защо и как е можело така да мисля и така да правя.Това не ми пречи обаче утре да си се върна настарото дереже.
Най важното е за един алкохолик сам да осъзнае проблема си.И сам да пожелае да с енаправи нещо за решаването му.След това идват различните пътища, дали ще почне от клиники или ще отиде на сбирка, на психотерепевт каквото и да е за да има резултат той сам трябва да го желае.
Можеш да му предложиш да прочете тук, да му разпечаташ материали касаещи болестта му.Има такива колкото искаш по горе в темата интересно и полезно.За съжаление още не знам за магическото хапче което като го изпия и утре всичко ще ми е наред.

Здравейте,
Искрено съчувствам на Мия, защото аз преживявам същата ситуация вече 10 години. През това време животът ми бе борба срещу алкохолизма на съпруга ми. До скоро не подозирах, че алкохолизмът е болест и създава силна зависимост. Борбата ми /четене на конско и статистики за вредата от алкохола/не помогна с нищо, а напротив засили озлоблението към мен. Та затова се чудя, как на човек зависим от алкохола може да му светне лампичката, че прекалява и трябва да вземе мерки. Какво да направя?, как?, все въпроси които си задавам толкова дълго време и не мога да намеря изход. Вече се примирих малко, но ми е жал, че така безсмислено съсипва живота си. Аз самата изпаднах в тревожно разстройство, заради този битов алкохолизъм. Не е агресивен, но е неадекватен /без да го съзнава/ и това всяка вечер. Започва с 200 гр. ракия и продължава с 4 литра бира. Най-лошото е че не може да осъзнае защо го прави и количеството което поема. Не знам как ще оцелея, след като съпруга ми не осъзнава необходимостта от лечение.
Извинете ме , ако съм Ви отегчила. Чувставам се ужасно в момента, но се възхищавам на хората, които са успели да се преборят с този ад. Прочетох много от постингите, но вярвайте ми не разбрах КАК?
Бъдете здрави и мъдри!

не се извинявай, мисля 4е никого не отег4аваШ, поне не мен.Съ4уствам ти, ти живееШ с него, аз не бих могла да живея с такъв 4овек.Но мисълта за брат ми ме измъ4ва и ми е много тягостно.
Зна4и казваШ, нито конско помага, нито съвети, те направо те намразват и аз съм сигурна 4е ме мрази.От години съм единствената, която му го казва директно, родителите ми никога не са го рпизнавали, заЩото той е хитър и се крие а и баЩа ми пиеШе но само на обяд и ве4ер, не непрекъснато и никога не съм го виждала пиян.Имам братов4едка алкохоли4ка, не знам дали е ген...
Скарани сме и не си говори, с брат ми...Сега мисля да принтирам една от книгите в ситото АА и да му я оставя заедно с едно писмо от мен.
Страхувам се 4е може да си загуби работата, кой Ще го търпи такъв на работа, а освен това има и отговорности....
Аз от 10 години не живея в БГ, но не мога да зарежа това, което имам тук постигнато с много труд и да се прибера да се занимавам с него....може и егоисти4но да ви зву4и, но всеки сам да си оправя живота.

Прочетох много от постингите, но вярвайте ми не разбрах КАК?

За съжаление едва ли някой може да ти обясни точно КАК може да се накара алкохолик, който отрича, да си признае проблема и да се мотивира за лечение.

Има един метод, наречен "интервенция", който не е на АА. На семинара във Варшава имахме лекция за него и упражнение "на сухо"
Не съм виждал прилагането му в реални условия и не ми се вярва, че дава кой знае какви резултати. Особено при такива пиячи като мъжа ти, които на пръв поглед не вредят на себе си и околните чак толкова много.

Най-често алкохоликът трябва да затъне достатъчно много (до неговия личен предел, който е различен за различните случаи). Чак тогава се решава да си признае, че има прпоблем и опитва да направи нещо.
Признаването на проблема още не означава решаването му, но без него е невъзможно да се предприемат следващите действия.
Много пъти алкохоликът тръгва да прави нещо по въпроса, но няма достатъчно вътрешна убеденост и всъщност без да го съзнава лъже себе си и околните.
В други случаи алкохоликът уж тръгва да направи нещо, но всъщност няма желание и симулира някаква дейност по въпроса, колкото да не му опяват близките.

Май казаното не е никак оптимистично. но поне това е от моя личен опит и наблюдения.
Най-общо казано - колкото по-бързо стане зле работата, толкова по-вероятно е да се тръгне в обратна посока.

АНЯ,ПРИ МЕН НЕЩАТА "ТРЪГНАХА НА ДОБРЕ”СЛЕД КАТО ЧЕТИРИ ГОДИНИ БЯХ ПОСТОЯННО МЕЖДУ ТОЗИ И „ОНЗИ”СВЯТ.
И ТОВА БЯХА ГОДИНИТЕ,ПРЕЗ КОИТО БЯХ „ИЗОСТАВЕН” ОТ СЪПРУГАТА СИ/ВЕЧЕ БИВША/И ПОЧНАХ ДА ПИЯ КОГАТО МОГА,КОЛКОТО МОГА И КЪДЕТО МОГА.
КАК СЪМ ОЖИВЯЛ ВЪОБЩЕ СЛЕД ТОЛКОВА „ИЗПЪЛНЕНИЯ”/НЕ САМО ПИЕНЕ ДО НЕСВЯСТ/НЕ ЗНАЯ.НО САМАТА РАЗДЯЛА С ЖЕНА МИ МЕ ОЗЛОБИ ПОВЕЧЕ,ОТ ВСИЧКО ПОЗНАТО ДОСЕГА.АЗ ОБВИНЯВАХ ПОСТОЯННО НЕЯ ЗА ПРОВАЛА СИ В ЖИВОТА.ЗА ТОВА,ЧЕ КАТО МЕ ИЗОСТАВИ МЕ ОБРЕЧЕ НА БАВНА И МЪЧИТЕЛНА СМЪРТ.ЧЕ МЕ НАПРАВИ НАЙ-НЕЩАСТНИЯ И ОНЕПРАВДАН ЧОВЕК НА ТАЗИ „ГРЕШНА”ЗЕМЯ.НА ВСИЧКО ОТГОРЕ НЕ САМО ТЯ БЕШЕ”ВИНОВНА”.НАЙ-„ВИНОВНА СЪЩО БЕШЕ МАЙКА МИ,КОЯТО АЗ НЕПРЕКЪСНАТО ТОРМОЗЕХ И КОЯТО БЕШЕ ВИНОВНА ДОРИ ЗА ТОВА,ЧЕ МЕ Е РОДИЛА.МРАЗЕХ РОЖДЕНИЯ СИ ДЕН И ГО ПРОКЛИНАХ,КАТО ЖЕЛАЕХ СЛЪНЦЕТО ДА НЕ ИЗГРЯВА НА ТОЗИ ДЕН.
ЗНАЕХ,ЧЕ СЪМ АЛКОХОЛИК И НЕ ТРЯБВА ДА ПИЯ.НЕ ИСКАХ ДА ПИЯ, И НЕ ВЕДНЪЖ СЪВСЕМ ИСКРЕНО СЪМ СЕ ЗАКЛЕВАЛ,ЧЕ ПОВЕЧЕ НЯМА ДА „БЛИЗНА”АЛКОХОЛ.ВИНАГИ ОБАЧЕ НАСТЪПВАШЕ МОМЕНТА,В КОЙТО „ИЗНИКВАШЕ НЕЩО” И АЗ СЕ ЗАБИВАХ ОТНОВО,И ТО ВСЕ ПО-НАДОЛУ КЪМ ПОРЕДНОТО ДЪНО.ЗА СЕБЕ СИ ОТ ЛИЧЕН ОПИТ ЗНАЯ,ЧЕ ДЪНО ПРИ МЕН ПРОСТО Н Я М А!
ПРЕЗ ТЕЗИ ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ НА ЗВЕРСКО ПИЕНЕ НАКАРАХ БИВШАТА СИ ВЕЧЕ ЖЕНА,МАЙКА СИ,РОДНИНИТЕ МИ ДА СЕ ЧУВСТВАТ ПОСТОЯННО „ВИНОВНИ”ЗА СЪСТОЯНИЕТО МИ.
НАИСТИНА ТИ СЪЧУСТВАМ,ПРЕДПОЛАГАЙКИ НАВЯРНО ПРЕЗ КАКВО ПРЕМИНАВАШ И КОЛКО СИЛНО ЖЕЛАЕШ ДА МУ ПОМОГНЕШ ДА СПРЕ АЛКОХОЛА.
ПРИ ВСЕКИ РЕШАВАНЕТО НА ПРОБЛЕМА Е ВЪПРОС НА ЛИЧЕН ИЗБОР ДОТОГАВА,ДОКАТО ВСЕ ОЩЕ ИМАМЕ ИЗБОР ДАЛИ ДА ПИЕМ,ИЛИ НЕ.
АЗ ТОЗИ ИЗБОР СЪМ ГО ЗАГУБИЛ ОТДАВНА,НО ВСЕ СЕ НАДЯВАХ,ЧЕ НЯМАМ ПРОБЛЕМ КАТО ДРУГИ МОИ СЪБРАТЯ ПО СЪДБА.ЧЕ МОГА САМ ДА СЕ СПРАВЯ.ЧЕ ВСЕ ОЩЕ ЖИВОТА МИ Е В МОИТЕ РЪЦЕ.ЧЕ НЕ ИСКАМ ДА СЪМ АЛКОХОЛИК.Е,ДАЛИ ИСКАМ ИЛИ НЕ,ТОВА Е БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ.
СЕГА РАБОТЕЙКИ ПРОГРАМАТА НА АНОНИМНИ АЛКОХОЛИЦИ ОТ ЗНАЧЕНИЕ Е ДНЕШНИЯ ДЕН.ТОВА ПРЕЗ ТОЗИ ДЕН ДА ОСТАНА ТРЕЗВЕН.АКО ИМАМ ТОЗИ ШАНС ДА ПОМОГНА И НА ДРУГИ ДА ДОСТИГНАТ ТРЕЗВОСТ.
НА МЕН ТОВА МЕ ПОМОГНА ДА ОСТАНА ТРЕЗВЕН ПОВЕЧЕ ОТ ГОДИНА.
СЕГА, НЯКОЛКО МЕСЕЦА СЛЕД ПОСЛЕДНИЯ СИ ЗАПОЙ,БРАТСТВОТО И ПРОГРАМАТА НА АА НЕ САМО МЕ ПАЗЯТ ТРЕЗВЕН,НО И МИ ДАВАТ ТОВА,КОЕТО ЦЯЛ ЖИВОТ НЕ СЪМ ИМАЛ-ПРИЯТЕЛСТВО,БРАТСТВО,ДОВЕРИЕ,ОБИЧ,........................Ж И В О Т .
ЖЕЛАЯ НА ТЕБ И СЕМЕЙСВОТО ТИ УСПЕХ В ТОВА,КОЕТО НАВЯРНО ВИ ПРЕДСТОИ.НЕ ИСКАМ ДА ТЕ ОБИЖДАМ,ИЛИ ПРОРОКУВАМ.ДАНО СЪПРУГА ТИ НАИСТИНА НЯМА ТОЗИ ПРОБЛЕМ КАТО МЕН.ДАНО АКО ГО ИМА ПО-РАНО ДА ГО ОСЪЗНАЕ И ПОТЪРСИ ПОМОЩ.
ЖЕЛАЯ НА ТЕБ И ВСИЧКИ ТУК СПОКОЙНА ВЕЧЕР,И НЕКА БОГ НИ ДАРИ С ОЩЕ 24 ЧАСА ТРЕЗВЕНОСТ.

преди малко ми се обадиха да ми кажат 4е брат ми не бил добре, в болница е и са му правили изследвания, който не са добри.оЩе не знам окон4ателно каква е диагнозата, но не е добре.
интересното е 4е говорих с него и ми каза 4е вси4ко е наред (той лъже ужасно много...)и 4е имал "лек" панкреатит...вси4ки знаем какво е това и какви са последиците.
нямам пове4е сили, нямам нерви да се занимавам с него, той просто сам се погубва...

Не се притенявай, има и по-тежки случаи. [линк]

През януари 2006 година се свестих в интензивното отделиние в градската болница.
Като се свестих се огледах в тъмната стая и се учидих и то много.
Къде се намирам?Уж към до мивката,а пък има и други,които лежат около мен?
Има и други легла,също и празни такива.Уж съм в легрото си ,а съм под "мивката" на леглото,което беше до мивката.Чувствах се ужасно.Добре,напил съм се,напил съм се.У дома съм-добре.На какви са тези,които се въргалят около мен?Откъде съм ги довлякъл у нас?Пък и защо не мога да стана от леглото,колкото и да се опитавм да го направя?.............
Доста се разглеждах докато видях една табела на леглото до мен.Някак си се досетих,че съм в болница,а не в отрезвителното.
Не знаех нито кой ден е,нито дали е ден,или нощ.Не знаех точно къде се намирам.Помня само,че ми разрязаха тениската за да накичат някакви кабели по мен,докато лежах безпомощен.По едно време почна да се "разведилява" и почнах да повръщам кръв.Доста нещо е било,защото легена се понапълни с течност.Болката беше неописуема.

През час при мен идваха всякакви специалисти,за да ми помогнат да се върна към Живота.Дори дойде една лекарка от психодиспансера и ми предложи да отида на "лечение"от алкохолизма си в психоболницата.Вече бяха разрешили на майка да ме види и тя,заедно с мен отказа това.Тя имаше доста горчив опит натрупан след връщането ми от психоболницата години по-рано.
Помня как една позната лекарка гледаше изследванията ми с притеснен вид на лицето.Аз едва,едва я попитах какво ми е?Тя каза,че панкреаса ми не е добре и ще се наложи да вляза в хирургията за лечение,след интензивното отделение.Аз я попитах страшно ли е,а тя отговори,че резултатите не са добри.
Най.чудното е,че като ме бяха вече отвързали и оставили съм в стаята аз станах да пия вода, и видях "сестринския шкаф" отворен.Погледнах за спирт,но се отказах,защото можеше всеки момент да се свлека и се изложа пред лекарите.
Като ме превозваха с линейката от интензивното до хирургията ме видя сестра ми.Една нейна колежка и казала,че карат някакъв алкохолик и тя дошла да "го
види".Аз колкото и да бях зле я попитах за една цигара.Умирах,но ми се пушеше талкова много,колкото и ми се пиеше.
По време на лечението там след третия ден ги накарах да ми извадят тръбите по мен,тъй като бях като таралеж от системи,катетри,сонди и тн.Накараха ме да се подпиша и ми свалиха тези "грозотии"Аз доста бързо "вирнах гребена" и на втората седмица,след като ме изписаха се запих за още две седмици.Този път не ме грабна панкреатита.Незнайно как този път се отървах без болница.
Като се разхождах из болницата видях моята позната лекарка и я попитах има ли опасност за живота ми?Тя отговори,че положението ми е било толкова сериозно,че едва съм се разминал от операция,за която няма никаква гаранция.
Аз се насълзих и казах,че ща направя всичко за да не пия повече./това беше преди запоя,след престоя ми в болницата/
При мен беше така-нищо доскоро не ме беше накарало да спра да пия.Или по-точно аз исках отново сам да докажа,че мога да се справя с алкохолизма си.
Сега се моля да не забравям тези страдания и унижения,за да не си помисля отново,че мога САМ да се преборя с болестта си-алкохолизъм.
Точно за това ми е дадена тази Програма на АА за възстановяване.Явно тя е за такива корави и инати тикви като моята,която все ме е казвала,че мога да го направя.Че мога да се справя с болестта си.Че САМ мога да се справя със себе си....
Не само,че не мога да се справя с болестта си,но дори не желая повече да опитвам да го правя.
Оказа се,че сегашния ми Живот в трезвеност работейки Програмата на АА не може с нищо да се сравни,независимо дали с пиене,или без него.
Желая на всички ви спокойна и трезва нощ.Нека Бог ни дари още 24 часа трезвеност.

Zdravei Mia,
Brat ti ne e piqnica a alkoholik.Nqmah vreme da 4eta otgovorite nadol no bih iskala mnogo da ti pomogna.Maika mi e alkoholi4ka ot dylgi godini.Dokato ne popadnah tuk slu4aino kakvo li ne syym opitvala.No tuk namerih pomosht.Kakto za neq taka i za men.Molq te ako iskash ostavi mi nqkakva poshta da ti pisha.Milsq 4e shte moga da ti pomogna.Kato se vyrna v BG shte ti pisha.Usmivki i nezabravqi 4e vseki ima ramene na glavata i nosi otgovornost za postypkite si.Nie samo MOJE DA POMOGNEM NO NE I DA PRINUDIM.

Imah predvid Glava na ramenete si,hihihihihihihihihih.................................mai dnes mnogo me e napeklo slyncetoBIM BAM E SLYN4ASALA

Здравей, Мия,
Напълно разбирам как се чувстваш. Аз имах такъв проблем с майка ми. Съжалявам, че не успях да го овладея навреме и сега е мнооооого по-сериозен. Ти си усетила правилно какъв е проблемът. Но - такива са алкохолиците - особено първите години, когато все още компенсират, в никакъв случай не си признават. Дори стават агресивни и лоши когато изкажеш подозрения. И моята майка се дразнеше като я хванем, че носи бутилки, и вместо да признае, че е виновна, обвиняваше нас, че сме лоши. А трябваше да сме много по-строги и да следим нещата много по-изкъсо. След време разбрахме, че всъщност е пила много повече, отколкото сме си представяли. Разбрахме го, когато черният и дроб съвсем се скапа и се наложи да влиза периодично в гастроентерология. Ужасното е, че след като я възстановят там, стане на крака, тя пак посяга да пие и при всеки следващ прием е все по-зле. Преди 10 дена я закарах в чернодробна кома. Не се мотивира да спре, дори това, че съм бременна, да се зарадва, че ще има внуче.
И аз безкрайно много съжалявам, че в самото начало и вярвах, че не пие много. Заблуждавах се, че ако е много зле - ще я изгонят от работа - явно и там хората си затварят очите или са много толерантни, защото я търпяха до последно. Затова моят съвет е : не вярвай на алкохолик, не го съжалявай, бъди " лоша" , защото с времето ще става все по-трудно и ще се измъчваш, че не си спряла проблема при зараждането му. Не слушай, че трябва той да осъзнае проблема. Това няма да стане. И да го осъзнава за кратки моменти, няма да има воля нищо да направи, само ще разрушава себе си и това ще те съсипва. Консултирай се с психиатър, може да му изпише антидепресанти, вкарай го за 1 месец в клиника ... Не мога да ти дам " правилен " съвет, защото аз не го открих. Но ти сега си в началото, действай, прави нещо, не чакай времето да покаже, или проблемът сам да си мине.
Успех ти желая !