Бъз Олдрин предупреди НАСА
28 отговора
0 прегледа
Бъз Олдрин предупреди НАСА
Вторият човек, стъпил на Луната - Бъз Олдрин, предупреди НАСА, че агенцията скоро може да загази. Ето статията:
[линк]
През 1969 година астронавт за пръв път стъпи на Луната и човечеството започна пилотираното изследване на Слънчевата система. За съжаление, това приключение продължи едва три години. Последното лунно кацане беше осъществено през декември 1972 година и оттогава насам космическите екскурзии на НАСА се превърнаха във високотехнологични разходки до никъде.
Въпреки фанфарността, с която агенцията заедно с ЕСА, Роскосмос и други партньори строи Международната космическа станция, въпреки грандиозните планове за колонизация на Луната до 2020 година, някак си нещата в областта на пилотирана космонавтика никак не вървят... Особено след двете катастрофи на совалки и дългогодишните прекъсвания на програмата Спейс Шатъл.
Не така седят нещата в Китай...
Китай има космическа програма, която се развива секретно, напомняйки програмата на СССР през 60-те години на миналия век. От 2000 година досега са обявени главоломни успехи и изглежда,че в близките няколко години тенденцията ще се запази.
Накратко, да припомним:
1. През 2003 година Китай за пръв път изведе човек в космоса. Астронавтът Янг Ливей успешно обиколи Земята и се върна, подобно на Юрий Гагарин.
2. През 2005 година Китай изведе за пръв път двама души в космоса.
3. През 2007 година (в началото на годината) Китай осъществи антисателитен тест, който напълни околоземната орбита с отломки. По този начин ясно показа, че има намерение да не отстъпва на САЩ в това отношение.
4. През 2007 година (в края на годината) Китай изстреля първи безпилотен космически кораб до Луната - тип орбитър. Мисията беше успешна.
Планира се:
1. През 2008 година Китай да изстреля още един пилотиран кораб с трима души на борда, един от които да осъществи първата космическа разходка на страната.
2. През 2009 година Китай да изстреля още една лунна сонда.
3. Някъде тогава трябва да започне строежът на първата орбитална станция на страната! Забележете - Китай няма намерение да се включи към Международната космическа станция, а цели строеж на собствена станция! Такива близкосрочни амбиции дори и Русия няма!
4. През 2012 година Китай трябва да достави луноход на повърхността на Луната.
5. През 2017 година Китай трябва да изпрати безпилотен кораб, който да кацне на Луната, да събере проби и да ги достави на Земята.
Освен това Китай строи нови, по-мощни ракети. Бъз Олдрин с право се притеснява, че някой ден, и то преди 2020 година страната може да изяви претенция да изпрати човек до Луната и това да стане преди НАСА да завърши Орион.
Другото нещо - НАСА може да изостане от Русия. Корабът Союз е бил строен с надеждата СССР да победи САЩ в лунната надпревара. И днес се счита, че с много малки промени той може да изпълни тази цел. Американските космически совалки имат аеродинамични характеристики, които не позволяват те да летят отвъд Ниска околоземна орбита...
Очевидно има нова космическа надпревара, но малко хора се замислят за това...
[линк]
През 1969 година астронавт за пръв път стъпи на Луната и човечеството започна пилотираното изследване на Слънчевата система. За съжаление, това приключение продължи едва три години. Последното лунно кацане беше осъществено през декември 1972 година и оттогава насам космическите екскурзии на НАСА се превърнаха във високотехнологични разходки до никъде.
Въпреки фанфарността, с която агенцията заедно с ЕСА, Роскосмос и други партньори строи Международната космическа станция, въпреки грандиозните планове за колонизация на Луната до 2020 година, някак си нещата в областта на пилотирана космонавтика никак не вървят... Особено след двете катастрофи на совалки и дългогодишните прекъсвания на програмата Спейс Шатъл.
Не така седят нещата в Китай...
Китай има космическа програма, която се развива секретно, напомняйки програмата на СССР през 60-те години на миналия век. От 2000 година досега са обявени главоломни успехи и изглежда,че в близките няколко години тенденцията ще се запази.
Накратко, да припомним:
1. През 2003 година Китай за пръв път изведе човек в космоса. Астронавтът Янг Ливей успешно обиколи Земята и се върна, подобно на Юрий Гагарин.
2. През 2005 година Китай изведе за пръв път двама души в космоса.
3. През 2007 година (в началото на годината) Китай осъществи антисателитен тест, който напълни околоземната орбита с отломки. По този начин ясно показа, че има намерение да не отстъпва на САЩ в това отношение.
4. През 2007 година (в края на годината) Китай изстреля първи безпилотен космически кораб до Луната - тип орбитър. Мисията беше успешна.
Планира се:
1. През 2008 година Китай да изстреля още един пилотиран кораб с трима души на борда, един от които да осъществи първата космическа разходка на страната.
2. През 2009 година Китай да изстреля още една лунна сонда.
3. Някъде тогава трябва да започне строежът на първата орбитална станция на страната! Забележете - Китай няма намерение да се включи към Международната космическа станция, а цели строеж на собствена станция! Такива близкосрочни амбиции дори и Русия няма!
4. През 2012 година Китай трябва да достави луноход на повърхността на Луната.
5. През 2017 година Китай трябва да изпрати безпилотен кораб, който да кацне на Луната, да събере проби и да ги достави на Земята.
Освен това Китай строи нови, по-мощни ракети. Бъз Олдрин с право се притеснява, че някой ден, и то преди 2020 година страната може да изяви претенция да изпрати човек до Луната и това да стане преди НАСА да завърши Орион.
Другото нещо - НАСА може да изостане от Русия. Корабът Союз е бил строен с надеждата СССР да победи САЩ в лунната надпревара. И днес се счита, че с много малки промени той може да изпълни тази цел. Американските космически совалки имат аеродинамични характеристики, които не позволяват те да летят отвъд Ниска околоземна орбита...
Очевидно има нова космическа надпревара, но малко хора се замислят за това...
Редактирано от Zvezdichko на
в отговор на Zvezdichko
#2
Кой ще конкурира НАСА? Реквием за една ...
... студена война
Мисля, че от една страна малко конкуренция ще се отрази здравословно на НАСА и предупрежденията на Бъз Олдрин са добре дошли. Но от друга страна Китай, въпредки цялата върволица от успехи, не ми изглежда сериозен конкурент - за сега те повтарят стари Съветски и Американски постижения от преди 30-40 г. Същото ще е и през следващите няколко години, но разликата ще се стопи и ще е да речем 20-30 г. Освен това те купуват готови руски компоненти за корабите си (примерно системата, която пуска спирачните двигатели на няколко метра височина при приземяване). Естествено, нужно е да се мине през тези етапи на повторение за да се разработят технологии и да се изгради школа от специалисти, но дори с тези темпове на Китай ще им трябват още няколко десетилетия преди да се достигнат ниво да правят оригинални неща. За сравнение - вижте почти всички японски автоматични станции от последните 10 г. Те дори изпадат в другата крайност - поемат прекалено много технологични рискове. Междувременно, първият тест на "Арес I" е насрочен за 2009 г., което идва да покаже, че и НАСА не си губи времето.
За съжаление, конкуренцията от страна на Русия също не ми изглежда вероятна. Казвам го наистина със съжаление, защото успехите на Корольов и компания са ми присърце - тези хора са постигнали невероятни неща, с многократно по-малки средства, в условията на общо изоставане на технологиите, под натиска на армията да се развива военния космос преди научния... Проблемът на Русия не е в кораба, а в носителя - те все още нямат тежък 90-130 тонен носител. За програмата "Н-1" сигурно знаете: 4 полета и 4 взрива. После идва "Енергия", която има два успешни полета, но вече е загубена като технология. А с "Протон" най-много да се обиколи Луната (това е можело да стане през септември-декември 1969 г. но държавното и политическото ръководство е решило да не рискува защото в предишните автоматични полети е имало проблеми; Леонов и компания са писали писмо до ЦК да разреши полета, но той не се съгласява; така единствените руски живи същества, което наистина обикалят Луната са няколко костенурки и май дрозофили). Воричем, днес за 100 млн. долара руснаците предлагат туристическа обиколка на Луната и една седмица на МКС. Един "Р-7" изжежда доработен "Съюз", а един "Протон" - ускорителен блок и апаратен модул.
По-интересен е случаят с Европейската космическа агенция. ЕСА има товарен кораб "Жул Верн", който от първи път се скачи автоматично (!!! - спомнете си за американските проблеми с автоматичното скачване от миналата година) с МКС. Наскоро шефът на НАСА Майкъл Грифин беше на посещение някъде в Европа и намекна, т.е. каза направо в открит текст, че ЕСА ще има интерес да превърне "Жул Верн" в пилотиран кораб, визирайки го неявно като алтернатива на купуването на места в руските "Съюз-и". Мисля, че ако ЕСА стигне до там, тя няма да се конкурира с НАСА, а ще й сътрудничи.
От по-значителните космически сили остават Индия и Япония, но за тях бих казал, че са в "Б" РФГ и едва ли ще конкуриурат реално лидерите.
Остават и частниците, но размерът на инвестициите за далечния космос ми се струва прекалено голям за тях - поне за сега никоя частна фирма не е заявила претенции да прави пилотирани полети извън ниски земни орбити (дори в повечето случаи става дума за суб-орбитални полети) и само конкурса на Гугъл за Лунни ровъри се отнася за нещо по-далечно, което поне малко прилича на наука и/или развиване на нови технологии. Това за новите технологии го казвам съвсем преднамерено - Бърт Рутан възпроизвежда технология от 50-те години (X-15, а също и проектът на USAF "Диназавър/Dinasoar"), а един от отборите дори копира "дословно" немската V-2 от 40-те години.
Трябва ни една студена война, иначе такива динозаври като НАСА и Роскосмос няма да си помръднат ... нищото. Чета спомените на инженери, работели в НАСА или в ОКБ-1. Ами че там атмосферата е била едва ли не както в някоя дот.ком фирма от 90-те години преди упадъка на тия фирми. Или както е днес в Гъгъл и Ейпъл. И това не е само мое наблюдение, и други хора са ми го казвали. Тази атмосфера на неподтиснато творество и ентусиазъм липсва на днешните космически програми, може би само при японците я има и евентуално при китайците - ама при тяхната секретност казва ли ти някой. От спомените на Черток например извира такъв ентусиазъм, който просто затъмнява каквато и да е принуда. А днес в НАСА и подобните и инситуции цари атмосфера на страх да се поеме риск. Дано с "Арес" да успеят, иначе сигурно ще настъпи дълга зима за пилотирания космос.
[линк]
Мисля, че от една страна малко конкуренция ще се отрази здравословно на НАСА и предупрежденията на Бъз Олдрин са добре дошли. Но от друга страна Китай, въпредки цялата върволица от успехи, не ми изглежда сериозен конкурент - за сега те повтарят стари Съветски и Американски постижения от преди 30-40 г. Същото ще е и през следващите няколко години, но разликата ще се стопи и ще е да речем 20-30 г. Освен това те купуват готови руски компоненти за корабите си (примерно системата, която пуска спирачните двигатели на няколко метра височина при приземяване). Естествено, нужно е да се мине през тези етапи на повторение за да се разработят технологии и да се изгради школа от специалисти, но дори с тези темпове на Китай ще им трябват още няколко десетилетия преди да се достигнат ниво да правят оригинални неща. За сравнение - вижте почти всички японски автоматични станции от последните 10 г. Те дори изпадат в другата крайност - поемат прекалено много технологични рискове. Междувременно, първият тест на "Арес I" е насрочен за 2009 г., което идва да покаже, че и НАСА не си губи времето.
За съжаление, конкуренцията от страна на Русия също не ми изглежда вероятна. Казвам го наистина със съжаление, защото успехите на Корольов и компания са ми присърце - тези хора са постигнали невероятни неща, с многократно по-малки средства, в условията на общо изоставане на технологиите, под натиска на армията да се развива военния космос преди научния... Проблемът на Русия не е в кораба, а в носителя - те все още нямат тежък 90-130 тонен носител. За програмата "Н-1" сигурно знаете: 4 полета и 4 взрива. После идва "Енергия", която има два успешни полета, но вече е загубена като технология. А с "Протон" най-много да се обиколи Луната (това е можело да стане през септември-декември 1969 г. но държавното и политическото ръководство е решило да не рискува защото в предишните автоматични полети е имало проблеми; Леонов и компания са писали писмо до ЦК да разреши полета, но той не се съгласява; така единствените руски живи същества, което наистина обикалят Луната са няколко костенурки и май дрозофили). Воричем, днес за 100 млн. долара руснаците предлагат туристическа обиколка на Луната и една седмица на МКС. Един "Р-7" изжежда доработен "Съюз", а един "Протон" - ускорителен блок и апаратен модул.
По-интересен е случаят с Европейската космическа агенция. ЕСА има товарен кораб "Жул Верн", който от първи път се скачи автоматично (!!! - спомнете си за американските проблеми с автоматичното скачване от миналата година) с МКС. Наскоро шефът на НАСА Майкъл Грифин беше на посещение някъде в Европа и намекна, т.е. каза направо в открит текст, че ЕСА ще има интерес да превърне "Жул Верн" в пилотиран кораб, визирайки го неявно като алтернатива на купуването на места в руските "Съюз-и". Мисля, че ако ЕСА стигне до там, тя няма да се конкурира с НАСА, а ще й сътрудничи.
От по-значителните космически сили остават Индия и Япония, но за тях бих казал, че са в "Б" РФГ и едва ли ще конкуриурат реално лидерите.
Остават и частниците, но размерът на инвестициите за далечния космос ми се струва прекалено голям за тях - поне за сега никоя частна фирма не е заявила претенции да прави пилотирани полети извън ниски земни орбити (дори в повечето случаи става дума за суб-орбитални полети) и само конкурса на Гугъл за Лунни ровъри се отнася за нещо по-далечно, което поне малко прилича на наука и/или развиване на нови технологии. Това за новите технологии го казвам съвсем преднамерено - Бърт Рутан възпроизвежда технология от 50-те години (X-15, а също и проектът на USAF "Диназавър/Dinasoar"), а един от отборите дори копира "дословно" немската V-2 от 40-те години.
Трябва ни една студена война, иначе такива динозаври като НАСА и Роскосмос няма да си помръднат ... нищото. Чета спомените на инженери, работели в НАСА или в ОКБ-1. Ами че там атмосферата е била едва ли не както в някоя дот.ком фирма от 90-те години преди упадъка на тия фирми. Или както е днес в Гъгъл и Ейпъл. И това не е само мое наблюдение, и други хора са ми го казвали. Тази атмосфера на неподтиснато творество и ентусиазъм липсва на днешните космически програми, може би само при японците я има и евентуално при китайците - ама при тяхната секретност казва ли ти някой. От спомените на Черток например извира такъв ентусиазъм, който просто затъмнява каквато и да е принуда. А днес в НАСА и подобните и инситуции цари атмосфера на страх да се поеме риск. Дано с "Арес" да успеят, иначе сигурно ще настъпи дълга зима за пилотирания космос.
[линк]
Re: Кой ще конкурира НАСА? Реквием за една ...
Абе, днес за лунни мисии може да се използва изсотавената през 60-те години концепция за междинно скачване на транспортен модул и двигателна система в околоземна орбита и последващ полет до Луната. През 60-70-те околоземното скачване е било по рисково, днес е рутина, затова и днес за лунна програма не са непременно необходими носители с голям товар, та не се знае в следващите години дали Китай действително няма да изненада света с нещо подобно. Русия, мисля и сега може да си го позволи, но пък няма политически мотив.
За Китай е по интересното, че косвени показатели говорят за далечни цели - създават се инфраструктури и кадри за голямообхватна космическа програма.
Моя уеб стр. в профила.
За Китай е по интересното, че косвени показатели говорят за далечни цели - създават се инфраструктури и кадри за голямообхватна космическа програма.
Моя уеб стр. в профила.
в отговор на Zvezdichko
#5
Re: Бъз Олдрин предупреди НАСА
А. Кларк да не познае за пореден път - помните втората Одисея и китайския кораб който изпревари Леонов за да заяви претенции към Европа.
Welcome to the real world!
Welcome to the real world!
Re: Кой ще конкурира НАСА? Реквием за една ...
На Еврокона в Русия двама руски космонавти казаха, че от срещи с китайци те им казали, че стратегията на Китай сега е да подготви ХОРА, които да се заемат с решаването на проблемите с междупланетните полети. и че гепят отде що сварят, естествено...
студена война, частници или...
да не подценяваме китайските амбиции.
Това, че в известен смисъл повтарят американски и съветски постижения, е техен плюс - вървят по един ясен път, вниквайки в занаята - и движението им е по-бързо.
Това, което казва Генерала, е показателно - Китай май сериозно се захваща с ИНФРАСТРУКТУРА, а от хронологията на космическата им програма личи онази последователност, която отсъстваше в САЩ (не послушаха фон Браун и най-вече се бояха да не ги надминат руснаците) и бе провалена в СССР от политическото страхливо и посредствено ръководство (което похаби инерцията на Корольов).
при частниците пропускаш Бигелоу Аероспейс и компанията Спейс Екс - тъкмо на последната разчита Бигелоу да кара хора към космическия му хотел (а хотелът може да се дава не само на туристи, но и на научни организации под наем). Не бих нарекъл програмата на [линк] лековата... две ракети, подготвен е КК...
Европейската Космическа Агенция (в която, да напомня, НЕ СМЕ по милостта на драгото ни правителство, подкрепено от стотици хиляди идиоти) не ми се вярва да се привърже към НАСА с пранги - усети ли, че може да изпревари "съдружника", ще го направи. ЕСА е логическо следствие на амбицията ЕС - тоест Европа да стане значима сила, равностойна на САЩ. За което се изисква и конкурентна с Щатите космическа програма. Европейците са хитреци - ще използват Америка като ракетоносител и чистач (както с Югославия - не се намесиха, а оставиха САЩ да свърши мръсната работа, при това достатъчно дървено, за да могат Германия и Франция насетне да се възползват от ситуацията; а Милошевич беше проблем на ЕВРОПА! Защо оставиха янките да вършеят? Ами за да изльзат чистички нашите съконтинентници, затова! Нямам основания да мисля, че и по отношение на космоса Европа не си прави сходни сметки)
Така че, НАСА има СЕРИОЗНИ потенциални конкуренти.
Проблемите са в далекобойността на програмите, в целите им, в осъзнаването, че трябва да се развива КОСМИЧЕСКА ИНДУСТРИЯ на базата на ИЗВЪНЗЕМНИ суровини и енергия. Към космоса човечеството трябва да подходи както Англия (или поне Испания) - към колониите си в Америка, а не според принципа на инцидентни "пиратски набези" с последващо завръщане с "плячка"...
Оттук и опасностите, които носи китайската програма - насищането на ниски и средни орбити с боклук, който ще повиши риска при пилотирани и автоматични полети - а рискът ще увеличи нужните средства... или просто ще откаже разните комисии да отпускат "аварийни пари".
Идеалният вариант би било да се започне... отначало - с нови средства за излаз в космоса. После - орбитални заводи и градове, цислунарен космоград, обикалящ около Земята И Луната, лунно производство + ПОСТОЯННИ селища... след което инфраструктурата в орбита ще е в състояние да поема суборбитални апарати, които да карат от земята САМО ХОРА - и информация, разработки, методики, които да се реализират в КОСМИЧЕСКИ ПРОМИШЛЕНИ инсталации
не знам дали разбрахте как една украинска биоложка успяла да получи малко лунен грунт. Сипала вода и почвени бактерии. После посадила и отгледала... цвете!
Така че дотук със съмненията, че всичко трабвя да се кара от Земята.
Ако някой не ще Луната - има и достатъчно астероиди за материал. И отказ от преобладаващ метален орбитален хардеур - има толкова много невъглеродни полимери с качествата на стомана и няколко пъти по-леки от титан. И производството на материали на тази основа е МНОГо по-лесно във вакуум и безтегловност.
Предпоставки за така скицирания план ИМА.
Какво пречи?
Инерцията на мисленето и зависимостта от бюрократи - основно.
drakonche.zavinagi.org
[линк]
Това, че в известен смисъл повтарят американски и съветски постижения, е техен плюс - вървят по един ясен път, вниквайки в занаята - и движението им е по-бързо.
Това, което казва Генерала, е показателно - Китай май сериозно се захваща с ИНФРАСТРУКТУРА, а от хронологията на космическата им програма личи онази последователност, която отсъстваше в САЩ (не послушаха фон Браун и най-вече се бояха да не ги надминат руснаците) и бе провалена в СССР от политическото страхливо и посредствено ръководство (което похаби инерцията на Корольов).
при частниците пропускаш Бигелоу Аероспейс и компанията Спейс Екс - тъкмо на последната разчита Бигелоу да кара хора към космическия му хотел (а хотелът може да се дава не само на туристи, но и на научни организации под наем). Не бих нарекъл програмата на [линк] лековата... две ракети, подготвен е КК...
Европейската Космическа Агенция (в която, да напомня, НЕ СМЕ по милостта на драгото ни правителство, подкрепено от стотици хиляди идиоти) не ми се вярва да се привърже към НАСА с пранги - усети ли, че може да изпревари "съдружника", ще го направи. ЕСА е логическо следствие на амбицията ЕС - тоест Европа да стане значима сила, равностойна на САЩ. За което се изисква и конкурентна с Щатите космическа програма. Европейците са хитреци - ще използват Америка като ракетоносител и чистач (както с Югославия - не се намесиха, а оставиха САЩ да свърши мръсната работа, при това достатъчно дървено, за да могат Германия и Франция насетне да се възползват от ситуацията; а Милошевич беше проблем на ЕВРОПА! Защо оставиха янките да вършеят? Ами за да изльзат чистички нашите съконтинентници, затова! Нямам основания да мисля, че и по отношение на космоса Европа не си прави сходни сметки)
Така че, НАСА има СЕРИОЗНИ потенциални конкуренти.
Проблемите са в далекобойността на програмите, в целите им, в осъзнаването, че трябва да се развива КОСМИЧЕСКА ИНДУСТРИЯ на базата на ИЗВЪНЗЕМНИ суровини и енергия. Към космоса човечеството трябва да подходи както Англия (или поне Испания) - към колониите си в Америка, а не според принципа на инцидентни "пиратски набези" с последващо завръщане с "плячка"...
Оттук и опасностите, които носи китайската програма - насищането на ниски и средни орбити с боклук, който ще повиши риска при пилотирани и автоматични полети - а рискът ще увеличи нужните средства... или просто ще откаже разните комисии да отпускат "аварийни пари".
Идеалният вариант би било да се започне... отначало - с нови средства за излаз в космоса. После - орбитални заводи и градове, цислунарен космоград, обикалящ около Земята И Луната, лунно производство + ПОСТОЯННИ селища... след което инфраструктурата в орбита ще е в състояние да поема суборбитални апарати, които да карат от земята САМО ХОРА - и информация, разработки, методики, които да се реализират в КОСМИЧЕСКИ ПРОМИШЛЕНИ инсталации
не знам дали разбрахте как една украинска биоложка успяла да получи малко лунен грунт. Сипала вода и почвени бактерии. После посадила и отгледала... цвете!
Така че дотук със съмненията, че всичко трабвя да се кара от Земята.
Ако някой не ще Луната - има и достатъчно астероиди за материал. И отказ от преобладаващ метален орбитален хардеур - има толкова много невъглеродни полимери с качествата на стомана и няколко пъти по-леки от титан. И производството на материали на тази основа е МНОГо по-лесно във вакуум и безтегловност.
Предпоставки за така скицирания план ИМА.
Какво пречи?
Инерцията на мисленето и зависимостта от бюрократи - основно.
drakonche.zavinagi.org
[линк]
Re: студена война, частници или...
Много набързо:
- това, което го каза Генерала, го казах и аз; трябва още да се добави, е Китай има съответнта школа още от средата на 70-те год., когато започва да развива собствена програма за пилотирани полети, но се стига само до безпилотни - посторояват аналог на "Съюз", из нета с върти една снимка на спускаем апаратм кацнал в леха с цветя, а пред него стои един китайски милиционер да го пази - това е от първия им опит. Не знам защо са се отказали - вероятно рисковете са били големи или технологията не е "доузряла", или политика...
- Не съм забравил за Бигелоу - спомни си че Леонов излиза в космоса през надуваем шлюз, затова не ги смятам че правят нещо кой знае какво. На тях проблемът им е пилотирания кораб - планират да използват "Съюзи", но докато НАСА купува места (наскоро НАСА подписах нов договор с Роскосмос за около 15 места в полети до МКС, за 2010-2012 г.), рунаците няма да продават на други просто защото нямат капацитет да произвеждат повече носители и кораби. SpaceX имат две изстрелвания - първият завърши със взрив, а при втория май ракетата се разруши в орбита като изключиха двигателя на втората степен или нещо подобно. Това - все с лекия им носител Фалкон-1. А Фалкон-9, който ще трбва да се използва за пилотираните полети, още не е летял изобщо, така че за сега поне те са доста далече, дори от Scaled Composites.
- Отношенията на ЕСА и НАСА наиситна са сложни и нееднозначни; конкуренция не е изключена, но поне за сега ня е открита. Преди известно време Дарден - шефът на ЕСА, говори за договор с Роскосмос за съвместен строеж на 6-местен кораб - май става дума за участие на ЕСА в проекта "Клипер". Това е много изгодно за руснаците. но да видим какво ще стане.
- Аконтин: подобни идеи са разглеждали в СССР по време на лунната надпревара (полет с прекачване = "подсадка"), главно заради съмненията в сигурността на Н-1 (напълно оправдани) : старт на лунния комплекс с Н-1 и отделно на космонавтите съв "Съюз", изстрелян с носител Р-7, след което двама се прехвърлят в лунния комплекс и си летят по обичайния начин, а "Съюзът" се приземява от третия космонавт. Но този вариант спестява на тежкия носител само 200-300 кг - теглото на космонавтите и скафандрите, плюс разни дреболии, които те носят със себе си при прехвърлянето от единия кораб в другия и не отменя нуждата от 90-100-тонен носител.
Общо взето, оставам с впечатление, че в Щатите използават Китай като плашило за да оправдаят бюджетите, които отиват за ВПК. :(
Ако завладаването на космоса беше като футболно първенство, сега щях да викам за JAXA. Те правят много интересни проекти - напр. "Hayabusa", а сега имат и собствен космически телескоп. Прекалено са амбициозни за парите, с които разполагат и рекламата им е ужасна. Например сега за техния инфрачервен космически телескоп, който работи чудесно, никой не е чувал. :( По време на кацането на "Hayabusa" комай единствения начин да се разбере какво става беше да се четат блоговете на "хлапетата", които управляваха мисията. Все млади хора, което дава надежда, че тяхната програма има бъдеще.
[линк]
- това, което го каза Генерала, го казах и аз; трябва още да се добави, е Китай има съответнта школа още от средата на 70-те год., когато започва да развива собствена програма за пилотирани полети, но се стига само до безпилотни - посторояват аналог на "Съюз", из нета с върти една снимка на спускаем апаратм кацнал в леха с цветя, а пред него стои един китайски милиционер да го пази - това е от първия им опит. Не знам защо са се отказали - вероятно рисковете са били големи или технологията не е "доузряла", или политика...
- Не съм забравил за Бигелоу - спомни си че Леонов излиза в космоса през надуваем шлюз, затова не ги смятам че правят нещо кой знае какво. На тях проблемът им е пилотирания кораб - планират да използват "Съюзи", но докато НАСА купува места (наскоро НАСА подписах нов договор с Роскосмос за около 15 места в полети до МКС, за 2010-2012 г.), рунаците няма да продават на други просто защото нямат капацитет да произвеждат повече носители и кораби. SpaceX имат две изстрелвания - първият завърши със взрив, а при втория май ракетата се разруши в орбита като изключиха двигателя на втората степен или нещо подобно. Това - все с лекия им носител Фалкон-1. А Фалкон-9, който ще трбва да се използва за пилотираните полети, още не е летял изобщо, така че за сега поне те са доста далече, дори от Scaled Composites.
- Отношенията на ЕСА и НАСА наиситна са сложни и нееднозначни; конкуренция не е изключена, но поне за сега ня е открита. Преди известно време Дарден - шефът на ЕСА, говори за договор с Роскосмос за съвместен строеж на 6-местен кораб - май става дума за участие на ЕСА в проекта "Клипер". Това е много изгодно за руснаците. но да видим какво ще стане.
- Аконтин: подобни идеи са разглеждали в СССР по време на лунната надпревара (полет с прекачване = "подсадка"), главно заради съмненията в сигурността на Н-1 (напълно оправдани) : старт на лунния комплекс с Н-1 и отделно на космонавтите съв "Съюз", изстрелян с носител Р-7, след което двама се прехвърлят в лунния комплекс и си летят по обичайния начин, а "Съюзът" се приземява от третия космонавт. Но този вариант спестява на тежкия носител само 200-300 кг - теглото на космонавтите и скафандрите, плюс разни дреболии, които те носят със себе си при прехвърлянето от единия кораб в другия и не отменя нуждата от 90-100-тонен носител.
Общо взето, оставам с впечатление, че в Щатите използават Китай като плашило за да оправдаят бюджетите, които отиват за ВПК. :(
Ако завладаването на космоса беше като футболно първенство, сега щях да викам за JAXA. Те правят много интересни проекти - напр. "Hayabusa", а сега имат и собствен космически телескоп. Прекалено са амбициозни за парите, с които разполагат и рекламата им е ужасна. Например сега за техния инфрачервен космически телескоп, който работи чудесно, никой не е чувал. :( По време на кацането на "Hayabusa" комай единствения начин да се разбере какво става беше да се четат блоговете на "хлапетата", които управляваха мисията. Все млади хора, което дава надежда, че тяхната програма има бъдеще.
[линк]
Re: студена война, частници или...
пропуснах да кажа нещо за JAXA
Бигелоу наистина не прави нищо принципно ново, но надуваемите му модули според мен имат бъдеще
виж, Клипер е много добро като проект - според мен
И ако ЕСА изиграят ролята на спойка м/у НАСА и Роскосмос - това ще е добре; но пак - трябва сериозна СТРАТЕГИЯ, план за 50-тина години напред за изграждане на самоиздържаща се инженерна инфраструктура в космоса и на Луната
а китайците че вървят по пътя на копирането - поне копират проверени неща и навярно ги доизпипват (както навремето и досега правят японците - взимат сурово изделие или технология и правят с туй нящо чудеса)
може и да има пропаганден елемент (за сплашване на Конгреса с преувеличени китайски успехи), прав си
drakonche.zavinagi.org
[линк]
На вниманието на Ники и Вальо
Съвременната пилотирана космонавтика работи с технология от 60-те - 70-те години. Союз като кораб е влязъл в експлоатация през 1967 година, а носителят - Союз всъщност е ъпгрейд на ракетата Р-7 - т.е. за изстрелването се ползва още по-стара технология, от 50-те години!
Космическата совалка на НАСА е разработвана през 70-те години, а е влязла в експлоатация през 80-те години.
Останалите агенции - ЕСА, CNSA и др. предпочитат да вървят по старите утъпкани пътища. Новото поколение не желае да поема рискове, то иска да разчита на сигурността. Това според мен е спънка номер 1 в прогреса на астронавтиката. Що се касае до старото поколение, то отдавна се е пенсионирало и не работи по въпроса. Вярно - много инженери и учени от онова време са още живи. Живи са и голяма част от пионерите, живели в космоса - Валентина Терешкова, Алексей Леонов, Нийл Армстронг, Бъз Олдрин. Днес -те са към края на 70-те, началото на 80-те си години от жизнения им път. До завръщането на която и да е нация на Луната (агенциите целят да кацнат между 2019 - 2024 г.) - тези астронавти ще са към 90-100 години! Много тъжна ситуация ще е, ако например, през 2029 година новините отбележат, че последният ЖИВ човек, разхождал се на Луната, вече е починал
От друга страна - нито Джакса, нито Индия, нито ЕСА имат пилотирани кораби. Факт! Те също вървят по старите утъпкани пътища, разчитат на корабите на НАСА и Роскосмос и не възнамеряват да строят собствена пилотирана система. Защото това си е свързано с риск. Джакса правиха совалки по едно време (още докато имаше НАСДА), и бързо се отказаха.
И от трета страна - вижте хората от какво се впечатляват днес. От мисии като Хаябуса, Кагуя, Касини, Хюйгенс, Марсоходите Спирит и Опортюнити, Феникс, Доун, Ню Хърайзънс! Всичките са безпилотни! Защото те, за разлика от пилотираните кораби, не летят до никъде, а си имат своя цел. И когато пристигнат там, пращат снимки, провеждат научни експерименти!
През 1969 година НАСА изпрати хора на Луната. Факт. Година по-късно СССР изпрати Луноход 1 и Луноход 2! Луноход 2 повтори успеха на САЩ с огледалото за измерване на разстоянията. Освен това имаше мисии като Луна 24, които успешно доставиха проби от Луната обратно на Земята, подобно на Аполо. Също в безпилотен режим.
Така че - много хора си задават въпроса - каква е ролята на пилотираната космонавтика днес? Защо совалката не се появява в новините, а евтини сондички, хиляди пъти по-евтини от МКС като цяло заемат предни страници на CNN?
Космическата совалка на НАСА е разработвана през 70-те години, а е влязла в експлоатация през 80-те години.
Останалите агенции - ЕСА, CNSA и др. предпочитат да вървят по старите утъпкани пътища. Новото поколение не желае да поема рискове, то иска да разчита на сигурността. Това според мен е спънка номер 1 в прогреса на астронавтиката. Що се касае до старото поколение, то отдавна се е пенсионирало и не работи по въпроса. Вярно - много инженери и учени от онова време са още живи. Живи са и голяма част от пионерите, живели в космоса - Валентина Терешкова, Алексей Леонов, Нийл Армстронг, Бъз Олдрин. Днес -те са към края на 70-те, началото на 80-те си години от жизнения им път. До завръщането на която и да е нация на Луната (агенциите целят да кацнат между 2019 - 2024 г.) - тези астронавти ще са към 90-100 години! Много тъжна ситуация ще е, ако например, през 2029 година новините отбележат, че последният ЖИВ човек, разхождал се на Луната, вече е починал
От друга страна - нито Джакса, нито Индия, нито ЕСА имат пилотирани кораби. Факт! Те също вървят по старите утъпкани пътища, разчитат на корабите на НАСА и Роскосмос и не възнамеряват да строят собствена пилотирана система. Защото това си е свързано с риск. Джакса правиха совалки по едно време (още докато имаше НАСДА), и бързо се отказаха.
И от трета страна - вижте хората от какво се впечатляват днес. От мисии като Хаябуса, Кагуя, Касини, Хюйгенс, Марсоходите Спирит и Опортюнити, Феникс, Доун, Ню Хърайзънс! Всичките са безпилотни! Защото те, за разлика от пилотираните кораби, не летят до никъде, а си имат своя цел. И когато пристигнат там, пращат снимки, провеждат научни експерименти!
През 1969 година НАСА изпрати хора на Луната. Факт. Година по-късно СССР изпрати Луноход 1 и Луноход 2! Луноход 2 повтори успеха на САЩ с огледалото за измерване на разстоянията. Освен това имаше мисии като Луна 24, които успешно доставиха проби от Луната обратно на Земята, подобно на Аполо. Също в безпилотен режим.
Така че - много хора си задават въпроса - каква е ролята на пилотираната космонавтика днес? Защо совалката не се появява в новините, а евтини сондички, хиляди пъти по-евтини от МКС като цяло заемат предни страници на CNN?
Редактирано от Zvezdichko на
в отговор на Zvezdichko
#15
Още на вниманието на Шаркан и Вальо! Google Lunar.
Добре че намесихте Епъл и Гугъл. Може тези две компании да изиграят важна роля в изследването на Луната!
[линк]
Дават награда от 30 млн. долара (доста символично!) за този, който приземи на Луната луноход, който пропътува 500 метра и изпрати снимки. Освен това се дават допълнителни награди за рекорди по разстояние, преживяване на лунна нощ и др...
Много добра идея! Малко хора осъзнават, че на Луната не е кацано дори в безпилотен вариант от 70-те години на миналия век и че скоро може да няма спускаем лунен апарат! Тези големи компании подстрекават частните пионери - разработчици да строят лунни кораби!
[линк]
Дават награда от 30 млн. долара (доста символично!) за този, който приземи на Луната луноход, който пропътува 500 метра и изпрати снимки. Освен това се дават допълнителни награди за рекорди по разстояние, преживяване на лунна нощ и др...
Много добра идея! Малко хора осъзнават, че на Луната не е кацано дори в безпилотен вариант от 70-те години на миналия век и че скоро може да няма спускаем лунен апарат! Тези големи компании подстрекават частните пионери - разработчици да строят лунни кораби!
в отговор на Zvezdichko
#16
Re: На вниманието на Ники и Вальо
Жул Верн на ЕСА все пак има перспективи да се превърне в пилотируем кораб
с риск да преувелича нещата, ще кажа, че неразвиването на пилотируемата космонавтика се крие в опасенията на бюрократите, че няма да могат да контролират извънземни човешки местообиталища...
drakonche.zavinagi.org
[линк]
с риск да преувелича нещата, ще кажа, че неразвиването на пилотируемата космонавтика се крие в опасенията на бюрократите, че няма да могат да контролират извънземни човешки местообиталища...
drakonche.zavinagi.org
[линк]
Re: На вниманието на Ники и Вальо
Съгласен съм за Жул Верн... Все пак, ако си чувал, Ариана 5 е била предвиждана да извежда в орбита совалката на ЕСА - Хермес.
Между другото Майк Грифин е инициаторът на тази идея ЕСА да направи Жул Верн пилотиран, явно, да може да се разчита на него след пенсионирането на совалката. Струва ми се, че НАСА ще цели и изстрелването на ATV с Атлас 5...
За бюрократите - може и така да е...
Между другото Майк Грифин е инициаторът на тази идея ЕСА да направи Жул Верн пилотиран, явно, да може да се разчита на него след пенсионирането на совалката. Струва ми се, че НАСА ще цели и изстрелването на ATV с Атлас 5...
За бюрократите - може и така да е...
Re: студена война, частници или...
Клипер и на мене ми харесва, дано да се намерят пари. Като гледам как вървят цените на нефта, може и без ЕСА да стане.
Аз също пропуснах нещо - надувните модули стават само за кратък престой в космоса. За по-дълго трйябва ерадиационна защита, което практически унищожава главното им предиство - малката маса, защото като се добави радиационна защита и вече няма значение дали основната структура е надуваема, или основната структура и защитата са едно и също нещо. Надувните модули имат шанс като допълнителни и още - ако се анучим да предсказваме т.нар. "космическо време". По това работят доста хора, но не е тривиално и в годините на активно слънце практически няма "прозорци", когато може да се мине без защита.
Съгласен съм, че трябва стреатегия и план, но тук се сблъскваме с един фуиндаментален проблем на пазарната икономика - тя по същество е саморегулиращша се. Представи си например тази същтата фирма "Бигелоу" - как да правят планове за след 50 или дори 10 г. като до тогава не е ясно в какво състояние ще е икономиката на света, ще има ли рецесия, няма ли да има и съответно ще има ли достатъчно богати "безделници", които да се искат да се разхождат до космоса, и пр. и пр. А те нямат ресурси да влагат в рискови технологии. Също и SpaceX. Дългосрочните програми и вложения се правят от военните например, които изобщо не се интересуват от възвращаемостта - мотивачиите за тези разходи са съвсем различни, говорим за оцеляване на военната структура (=държавата) и съответно технологиите които се развиват далеч не са най-оптималните или най-напредничавите, а тези, които дават по-голям шанс за оцеляване (елементарен пример - лампите във военните радиостанции) на тези структури.
Съжалявам, че рисувам безрадостна картина на съвременната пилотирана космонавтика, и даже - изненадващо за себе си, - се оказах апологет на НАСА, обаче мисля, че това са реалностите. Предполагам, че по същия начин е бил разочарован и ген. Каманин, когато е видял как плановете му за практически перманенто присъствие в космоса още през 60-те години са пропадали - човекът е искал да поръчва на индустрията десетки "Востоци" за визуално и фотографско наблюдение над потенциалния противник, третирал ги е едва ли не като предстояща рутина, а се е стигнало до всичко на всичко шест пилотирани полета.
Не вярвам, че ще се стигне до нова Студена Война, дори между Щатите и Китай, която да "помогне" на космонавтиката. По-скоро след 50-100 г. като изядем и прахосаме каквото има за изяждане и прахосване на Земята, ще се преместим да ядем и прахосваме някъде другаде.
[линк]
Аз също пропуснах нещо - надувните модули стават само за кратък престой в космоса. За по-дълго трйябва ерадиационна защита, което практически унищожава главното им предиство - малката маса, защото като се добави радиационна защита и вече няма значение дали основната структура е надуваема, или основната структура и защитата са едно и също нещо. Надувните модули имат шанс като допълнителни и още - ако се анучим да предсказваме т.нар. "космическо време". По това работят доста хора, но не е тривиално и в годините на активно слънце практически няма "прозорци", когато може да се мине без защита.
Съгласен съм, че трябва стреатегия и план, но тук се сблъскваме с един фуиндаментален проблем на пазарната икономика - тя по същество е саморегулиращша се. Представи си например тази същтата фирма "Бигелоу" - как да правят планове за след 50 или дори 10 г. като до тогава не е ясно в какво състояние ще е икономиката на света, ще има ли рецесия, няма ли да има и съответно ще има ли достатъчно богати "безделници", които да се искат да се разхождат до космоса, и пр. и пр. А те нямат ресурси да влагат в рискови технологии. Също и SpaceX. Дългосрочните програми и вложения се правят от военните например, които изобщо не се интересуват от възвращаемостта - мотивачиите за тези разходи са съвсем различни, говорим за оцеляване на военната структура (=държавата) и съответно технологиите които се развиват далеч не са най-оптималните или най-напредничавите, а тези, които дават по-голям шанс за оцеляване (елементарен пример - лампите във военните радиостанции) на тези структури.
Съжалявам, че рисувам безрадостна картина на съвременната пилотирана космонавтика, и даже - изненадващо за себе си, - се оказах апологет на НАСА, обаче мисля, че това са реалностите. Предполагам, че по същия начин е бил разочарован и ген. Каманин, когато е видял как плановете му за практически перманенто присъствие в космоса още през 60-те години са пропадали - човекът е искал да поръчва на индустрията десетки "Востоци" за визуално и фотографско наблюдение над потенциалния противник, третирал ги е едва ли не като предстояща рутина, а се е стигнало до всичко на всичко шест пилотирани полета.
Не вярвам, че ще се стигне до нова Студена Война, дори между Щатите и Китай, която да "помогне" на космонавтиката. По-скоро след 50-100 г. като изядем и прахосаме каквото има за изяждане и прахосване на Земята, ще се преместим да ядем и прахосваме някъде другаде.
[линк]
в отговор на Zvezdichko
#19
Re: На вниманието на Ники и Вальо
Совалката се появява в новините. Когато гръмне. :(
И от трета страна - вижте хората от какво се впечатляват днес. От мисии като Хаябуса, Кагуя, Касини, Хюйгенс, Марсоходите Спирит и Опортюнити, Феникс, Доун, Ню Хърайзънс! Всичките са безпилотни! Защото те, за разлика от пилотираните кораби, не летят до никъде, а си имат своя цел. И когато пристигнат там, пращат снимки, провеждат научни експерименти!
Много точно наблюдение. Моят отговор е, че днес автоматичните станции са тези, които реализират постижения от тип "за първи път". А пилотиранаат космонавтика е затънала в тресавището на ниските околоземни орбити и до скоро нямаше никакво намерение да излиза от там. "Арес-I", "Арес-V" и програмата за полети до Луната е първото по-ново нещо от 30 г. насам и то е повторение на предишно достижение. Обаче новата инфраструктура от носители и кораби има потенциал за полети до близки астероиди (с минимални изменнения) и дори до Марс (със сериозни допълнения), така че ако не се обърка нещо, може и да видим нещо наистина ново. Базата на Луната не я броя за постижение - тя спокойно можеше да се направи и с Аполо/Сатурн и докато не стане самоосигуряваща сае, ще е просто една "кацнала" орбитална станция.
[линк]
И от трета страна - вижте хората от какво се впечатляват днес. От мисии като Хаябуса, Кагуя, Касини, Хюйгенс, Марсоходите Спирит и Опортюнити, Феникс, Доун, Ню Хърайзънс! Всичките са безпилотни! Защото те, за разлика от пилотираните кораби, не летят до никъде, а си имат своя цел. И когато пристигнат там, пращат снимки, провеждат научни експерименти!
Много точно наблюдение. Моят отговор е, че днес автоматичните станции са тези, които реализират постижения от тип "за първи път". А пилотиранаат космонавтика е затънала в тресавището на ниските околоземни орбити и до скоро нямаше никакво намерение да излиза от там. "Арес-I", "Арес-V" и програмата за полети до Луната е първото по-ново нещо от 30 г. насам и то е повторение на предишно достижение. Обаче новата инфраструктура от носители и кораби има потенциал за полети до близки астероиди (с минимални изменнения) и дори до Марс (със сериозни допълнения), така че ако не се обърка нещо, може и да видим нещо наистина ново. Базата на Луната не я броя за постижение - тя спокойно можеше да се направи и с Аполо/Сатурн и докато не стане самоосигуряваща сае, ще е просто една "кацнала" орбитална станция.
[линк]
ела зло, че без теб по-зло?
щом и ти си решил, че само студена война може да пришпори нещата - май наистина е зле...
относно надуваемите конструкции - недей така. Има неорганични полимери, има смесени, дори иорганични, които са много устойчиви на радиация. Освен това, не е задължително конструкцията да остане "мека". Пример: надуваш една секция (с двойни стени). След това напомпваш стените с... полимерен бетон. Точно така - БЕТОН. От Луната. Полимерен. Сиреч - микроармиран. Такова нещо ще устои на радиация десетилетия.
Или - палиативен вариант: метално покритие. Фолио. Станиолче. Надуваемите орбитални станции - като бонбончета (с реклами на Нестле и Своге Сушард
). Рязко нараства срокът на експлоатация на такова съоръжение, съгласи се.
Или пък съвсем слоен вариант - бионичен. Надуваемата секция в обвивката си имитира посредством микроканали черупка на морски мекотели (хич не са мъртви минерали тия природотворения!). Тоест - черупката на секцията се саморемонтира... до време, разбира се. Псевдоживот. Надали ще е по-кратък от този на сегашните космически станции.
а най-елементарното: остави си "балона" да го пече радиацията - чудо голямо. "Вредните" процеси в полимерите (стареене на материала) не винаги представляват деструкция на веригите. Има и процеси на омрежване (знаеш ли колко колби съм разбил в БАН, за да извадя проба за анализ след сгрешена реакция? Твърдо като камък! Едва отчопляш парченце - само с бургия!) - променят се свойствата на материала, той престава да е еластичен, вкоравява се... вече не е това, което е било отначало. И е МНОГО устойчиво, мамка му - на разтворители, на горещина, на време...
а между другото, най-добрите екранировки против радиация - пак са полимерни, ако ще говорим за защита на космонавтите и доматите им в оранжерията...
недей ми подценява химията, астрономе :-)
за планирането у частници - прав си. Но след като така или иначе още съществува институцията държава, нейно задължение е да изработва дългосрочни стратегии - номерът да я накараш да го стори.
И пазарът също не бива да се възприема като нещо от бога дадено като най-добро. Надпреварата за угаждане на търсенето на пазара води до невероятни глупости - не всичко е редно да се подчинява на пазарните механизми (здравеопазването, например; или образованието). Естествено, социалистическата контра-крайност, то се видя, не е решение - твърде е зависимо от това кой застава на кормилото. Статистически по-често кормчията ще е идиот. то и при пазара нерядко е така - достатъчно е идиотът да се хареса на тъпите народни маси...
Малко разграничаване къде е уместно планиране, а къде - свободен пазар, наред и с разбирането ДОКЪДЕ може да се иде БЕЗ ПРЕКАЛЯВАНЕ и по двата фронта -- от това има нужда това пусто човечество, дето се има за толкова умно...
абе, разбирам ти позицията, наборе, просто ритам и се съпротивлявам с надеждата да настъпи чудо
накрая навярно ще стигна и аз до същото: ела зло, че без теб по-лайняно става...
drakonche.zavinagi.org
[линк]
относно надуваемите конструкции - недей така. Има неорганични полимери, има смесени, дори иорганични, които са много устойчиви на радиация. Освен това, не е задължително конструкцията да остане "мека". Пример: надуваш една секция (с двойни стени). След това напомпваш стените с... полимерен бетон. Точно така - БЕТОН. От Луната. Полимерен. Сиреч - микроармиран. Такова нещо ще устои на радиация десетилетия.
Или - палиативен вариант: метално покритие. Фолио. Станиолче. Надуваемите орбитални станции - като бонбончета (с реклами на Нестле и Своге Сушард
). Рязко нараства срокът на експлоатация на такова съоръжение, съгласи се.
Или пък съвсем слоен вариант - бионичен. Надуваемата секция в обвивката си имитира посредством микроканали черупка на морски мекотели (хич не са мъртви минерали тия природотворения!). Тоест - черупката на секцията се саморемонтира... до време, разбира се. Псевдоживот. Надали ще е по-кратък от този на сегашните космически станции.
а най-елементарното: остави си "балона" да го пече радиацията - чудо голямо. "Вредните" процеси в полимерите (стареене на материала) не винаги представляват деструкция на веригите. Има и процеси на омрежване (знаеш ли колко колби съм разбил в БАН, за да извадя проба за анализ след сгрешена реакция? Твърдо като камък! Едва отчопляш парченце - само с бургия!) - променят се свойствата на материала, той престава да е еластичен, вкоравява се... вече не е това, което е било отначало. И е МНОГО устойчиво, мамка му - на разтворители, на горещина, на време...
а между другото, най-добрите екранировки против радиация - пак са полимерни, ако ще говорим за защита на космонавтите и доматите им в оранжерията...
недей ми подценява химията, астрономе :-)
за планирането у частници - прав си. Но след като така или иначе още съществува институцията държава, нейно задължение е да изработва дългосрочни стратегии - номерът да я накараш да го стори.
И пазарът също не бива да се възприема като нещо от бога дадено като най-добро. Надпреварата за угаждане на търсенето на пазара води до невероятни глупости - не всичко е редно да се подчинява на пазарните механизми (здравеопазването, например; или образованието). Естествено, социалистическата контра-крайност, то се видя, не е решение - твърде е зависимо от това кой застава на кормилото. Статистически по-често кормчията ще е идиот. то и при пазара нерядко е така - достатъчно е идиотът да се хареса на тъпите народни маси...
Малко разграничаване къде е уместно планиране, а къде - свободен пазар, наред и с разбирането ДОКЪДЕ може да се иде БЕЗ ПРЕКАЛЯВАНЕ и по двата фронта -- от това има нужда това пусто човечество, дето се има за толкова умно...
абе, разбирам ти позицията, наборе, просто ритам и се съпротивлявам с надеждата да настъпи чудо
накрая навярно ще стигна и аз до същото: ела зло, че без теб по-лайняно става...
drakonche.zavinagi.org
[линк]