Притча

"Дошъл един човек и се изплюл в лицето на Буда. Той бил много ядосан. Той бил бармин, а Буда говорел разни неща, заради които свещениците много се ядосвали. Буда си изтрил лицето и попитал човека:
-Имаш ли още нещо да казваш?
Ученикът му Ананда много се ядосал. Толкова се ядосал, че помолил Буда:
-Само ми позволи да му дам да се разбере. Това е прекалено! Не мога да търпя такова нещо.
Буда рекъл:
-Но той не се изплю в моето лице. Това не е моето лице. И второ, просто го погледни! В какви огромни проблеми само е затънал- просто погледни този човек! Почувствай състрадание към него. Той иска да ми каже нещо, но думите са неадекватни. Това е и мой проблем, проблем за цял живот- и виждам, че и човекът е в същото положение. Бих искал да ви предам нещата, които съм разбрал, но не мога да ви ги предам, защото думите са неадекватни. Този човек е на същия хал: толкова е разгневен, че никоя дума не може да изрази гнева му- точно както аз съм в такава голяма любов, че никоя дума, никое действие не може да я изрази. Виждам трудността на този човек- само погледни!
Буда вижда, Ананда също вижда. Буда просто събира фактуална памет, Ананда създава психологическ памет.
Човекът не могъл да повярва на ушите си, на това което Буда казвал. Той бил много шокиран. Той си тръгнал, не могъл да спи цяла нощ, размишлявал, медитирал над това. Започнал да чувства голяма болка, започнал да чувства какво е направил. В сърцето му се отворила рана.
Рано но другата сутрин той се втурнал към Буда, паднал в нозете му, целунал ги. А Буда казал на Ананда:
-Виж, отново същият проблем! Сега той толкова много ми съчувства, че не може да говори с думи. Той докосва нозете ми. Човек е толкова безпомощен. Всичко, което е прекалено, не може да бъде изразено, не може да бъде предадено. Трябва да се намери някакъв жест, който да го символизира. Гледай!
А човекът започнал да плаче и казвал:
-Прости ми, господине! Страшно много съжалявам! Беше пълна глупост от моя страна да те плюя, да плюя човек като теб.
Буда рекъл:
-Забрави за това! Човека, когото наплю, вече го няма, и човека, който плю, също го няма. Ти си нов, аз съм нов! Виж- тва слънце, което изгрява е ново. Всичко е ново. Вчерашния ден вече го няма. Край с него! А как бих могъл да простя?- защото ти въобще не си ме плюл."

"Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник. Един ден, един войн, известен с тоталната си липса на скрупули, дошъл при него. Войнът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив войн никога не бил губил битка. Знаейки репутатцията на самурая, бил дошъл,за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството.

Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му... С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощенят и унижен войн се принудил да се оттегли.

Угнетени от факта,че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали:
"Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?"

"Ако някои дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?"

"На този, който го е донесъл." - отговорил един от учениците.

"Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите" - казал учителя. - "Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си."

[линк]

Благодаря ти за тази притча,Харакири.
Желая ти още един спокоен и трезвен ден.Бъди благословена,сестрице.


П.П. Често го използвам,без дори да знаех,че това действа,но сега все повече се убеждавам,че наистина работи./Е,от мен се изисква и малко търпение/

Психоаналитик и един негов приятел стоели, гледали небето през прозореца и обсъждали нещо. „Забележително! Погледни!" - казал психоа¬налитикът. Навън се вършела някаква работа. Разрушавали една сграда и неколцина работници се движели насам-натам с ръчни колички. „Виж, дванадесет души работят с количките -единадесет ги бутат пред себе си, а един си я тегли. Единадесет бутат, един тегли: сигурно има някакво обяснение за това. Си¬гурно трябва да има някаква дълбоко вкоренена задръжка в този човек. Или пък нещо се е случило в детството му, с роди¬телите. Трябва да има някакъв дълбок проблем тук. Да оти¬дем да попитаме".
И така, те слезли долу. Спрели работника, който си теглел количката след себе си, и психоаналитикът го заговорил: „Мо¬ля ви, бихте ли ни помогнали да открием нещо във вас, дълбо¬ко вкоренено. Единадесет души си бутат количките пред себе си, а само вие си я теглите. Трябва да има някакво обяснение за това. Нещо силно травматизиращо трябва да се е случило в детството ви, което се е превърнало в дълбока потиснатост, идея-фикс, натрапчив импулс - някакъв комплекс. Моля ви, разкажете ни нещо за това. Какво чувствате?"
Работникът ги погледнал и рекъл: „Че питай ме, шефе -просто мразим да го гледам това нещо, това е. Затова си го теглим отзад....

ПИЛЕТО

Едно пиле било роден изследовател. Не било обикновено пиле, различно било. Един ден при изгрев слънце към него се приближила огромна сянка, навела се, пуснала нещо и си отишла. Пилето потреперило, потреперило, но нали било учен, излязло да види какво е оставила сянката. И, о, чудо-имало зрънца!
Накълвало се пилето до насита, напълнило коремчето.
На другият ден ситуацията се повторила, пилето като истински учен хукнало да си достави бележник и молив и започнало редовно да си води записки. Радвало се, че може би е открило нов закон.
Наблюдавало, кълвяло зрънцата и прилежно си водило записки. Тефтерът набъбнал, решило пилето, че повторяемостта е научен факт и решило да изчака само още един ден, да затвърди опитите и да изведе новия закон, който може би щял да му донесе Нобеловата пилешка награда.
На другия ден огромната сянка се приближила както обикновено, протегнала ръка към пилето, повдигнала го и му откъснала главата...

***

КОНФУЦИЙ

Вървял един ден Конфуций из гората с учениците си много умислен и мълчалив. Те никога не го били виждали такъв, чудели се и накрая попитали какво има.
-Тази нощ сънувах, че съм пеперуда-отвърнал Конфуций.
Учениците се засмели:
- Какво толкова странно имало в това.
Конфуций продължил:
-И сега вървя и си мисля дали пък в момента пеперудата не спи и не сънува, че е Конфуций....

Никога не съм се интересувал от учението на Буда, но ми се струва да е бил свестен пич. Всъщност с един приятел бяхме седнали на кафенце и от дума на дума стана лаф за дорото и лошото. Бяхме на едно мнение, че въпреки да не ни харесва поведението на някой хора и не ни се нрави повече от нещата на живота, то накрая излиза че всичко е за добро за човек, който има вяра в себе и своята висша сила. Та той ми разказа история за същия Буда, която бая ме впечатли.
Изморен Буда и учениците спрели на пътя до една колиба и попитали дали биха могли да принощуват при тях. Хората били добродушни и ги приели, но били бедни и се намирало храна достатъчно за тях, но без много да му мислят омешали последото брашно и с питите нагостили непознатите пътници.
Сутринта рано на тръгване учениците искали да се отблагодарят на домакитите за гостоприемството, но немогли да ги намерят. По едно време видели учителя им Буда да пали къщата. Шашнати и напълно изумени учениците изкали да знаят защо се гаври с тези любезни хора, и защо им пали старата колиба. С усмихнато лице Буда ги одобрил и казал; Найстина се оказаха много добри хора и въпреки че имаха малко храна я разделиха с нас. Но, аз запалих старата къща, защото под нея има богатство за което те не знаят и никога няма да знаят за него, но сега след като къщата изгори те ще изкопаят нови основи и там ще открият скритото съкровище!

Всяко лошо за добро. А!

Ето още една много любима на Ошо легенда .
Ще ви разкажа легендата за един велик пророк.Благоуханието на неговото същество и сиянието на мъдростта му били толкова осезаеми ,че стигнали до боговете в рая.Те дошли при него и му казали:”Поискай каквото желаеш , ще изпълним всяко твое желание”.Светецът отвърнал:”Всичко ,което трябваше да се случи се случи.Нямам какво повече да желая...Така че не ме поставяйте в затруднено положение ,да моля за каквото и да е било.не ме смущавайте със своите предложения..Невежливо е ! Но работата е там че няма какво да поискам.Всичко вече се случи с мен ,дори и това за което не съм посмял и да мечтая „.
Думите му направили силно още по-силно впечатление на боговете поради това ,че човекът вече бил извън пределите на желанията.”.Ти трябва да си поискаш още нещо –настояли те.- Няма да си отидем без да те дарим „Светецът се оказал в затруднение „ За какво да моля ? Нищо не мога да измисля. – Дайте ми това ,с което сами искате да ме дарите.Ще приема всичко”
„Ще ти дадем сила .Едно твое докосване ще съживява мъртви и ще изцелява страдащите”-казалите.
„Прекрасно ,отлична помощ –отвърнал той-Но какво ще правя ? Ще се окаже че съм в голяма опасност,тъй като мога да помисля ,че самият аз изцеляваме и възкресявам..Ако егото ми се върне отново,ще се загубя в тъмнината.Спасете ме ,проявете състрадание ,направете така че да не зная за тези чудеса ..Боговете се съгласили с това :”Където и да падне сянката ти ,тя ще изцелява и възкресява”.Добре казал светеца .- А сега ми окажете една последна милост. Направете шията ми неподвижна ,за да не мога да се оглеждам за резултатите от действията на сянката си”.
Милостта му била оказана.Шията му станала неподвижна .Той ходел от град на град .Когато сянката му докосвала увехнали цветя ,те разцъфтявали,но той продължавал да върви нататък,нямайки възможност да се огледа...Той нищо не знаел.Когато умрял попитал боговете дали техният дар бил полезен,защото самият той така и не разбрал...