Петък вечер

е (миналият петък) и мен не ме свърта на едно място. Имам нужда да разпусна, а и утре е събота и мога да спя до късно. С "обичайните заподозрени" отиваме в некъв бар, където не ходят друсани тийнейджъри, а хора над 20-25 години. Музиката е готина, отвреме-навреме пускат по някое руско парче колкото да не забравяме къде се намираме. Мацките са предизвикателно облечени, както обикновено, страшно секси с късите летни роклички, размятат цици и бедра, мъжете, невзрачни, се клатят като мечоци на дансинга. Аз съм нахлузила избелелите дънки, за да беснея свободно. Обичам да танцувам. Музиката ме поглъща и след втората изпита бира съвсем се отпускам. Срещам погледа на някаква жена тип Пенелопе Крус, която определено би ми харесала като обърна резбата (да се погледне темата на Маркизата за обратните). Та ето какво се получи между реалността и фантазията:

Видяхте ли снощи небето,
изгрялата синя луна
онези трапчинки в полето,
покрити със нежна роса?
Обличам си новата рокля
и слагам си тежкия грим
излизам на лов в бар Планета,
където се свири тим-тим.
И сядам самотна на бара
на чаша джин тоник със лед
обичам я тази поквара
в среднощния шарен вертеп.
Обичам да гледам мъжете
и техните потни тела,
жените са като цвете
в пияната шумна тълпа.
Защо ли ме бройкаш усмихнато
със тези зелени очи?
На танц ли ме каниш
и истински ли в ръцете си ме държиш.
Докосваш ме толкова леко,
че чак от това ме боли.
Разпадам се, крехка и мека,
а диджеят крещи ли, крещи…
Тръгвам си. Навънка луната
любовно и синьо блести.
Безмилостно стъпквам мечтата
и бавно притварям очи…

П.С. Всяка прилика с истински лица и събития е случайна.

Като отявлен твой фен и заклет литературен критик, пак ще ти кажа, че таланта ти в прозата е една класа над поезията Аз лично бих се радвал ако завършиш цикъла от вечерни текстове, остават ти само още пет, за да има за всеки ден. Ангажирам се да ги издиря и събера в една тема и с това да турим темелите на литературния кръжок в клуба. Има ли други кандидат-членове?

Вероятно си прав, все пак не съм професионален поет, драскам си за удоволствие. Цикълът ще го довърша, защо не, само дето през седмицата не се случват чак толкова интересни неща, но какво пък...материал все ще се намери.
Кандидат-членове за кръжока със сигурност знам че има, да не ми се правят на скромни, ами веднага да се обозначат.

Ами когато липсва материал, човек може просто да регистрира вътрешните си състояния И аз имам сведения, че някои се спотайват, ама без бой едва ли ще излезнат на сцената.

аз само ще чета ... нали може?
И тази петък вечер няма да изляза, ще гледам тъжно розовите листа в парка и ще мечтая за светулки

Що тъй, бре, моме? Що ще гледаш тъжно розовите листа в парка и т.н....Подарявам ти едно розово листо, само отивай да купонясваш...
Аз не знам какво ще се случи довечера и това му е най-хубавото...

А сега се сетих, че си озаглавила темата като един от хубавите филми на Людмил Кирков. Следващата спокойно може да бъде "Понеделник сутрин", за да сме в крак с българското кино

ще гледам тъжно розовите листа в парка и ще мечтая за светулки

Е, това ако не е поетична находка...

Всъщност винаги има какво да се напише. Обичам да наблюдавам хората, не с нездраво любопитство, а просто да наблюдавам...Напоследък констатирам, че се оглеждам наоколо с широко отворени очи и забелязвам неща, които по-рано не съм виждала...
В онзи бар онази вечер...имаше една девойка към 1.80, дълга руса коса, дълго бедро, бяла кожа...гушнала един симпатяга не повече от 1.68, ама как го гушнала само и в това имаше...бе не беше смешно, а някак нежно и истинско.

"Аз не знам какво ще се случи довечера и това му е най-хубавото..."

Така е...тази вечер може и СПИН да добиеш
/нищо лично!/

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде!

Ха, вярно, не се бях сетила за това.
Ти наистина ли харесваш поезията, обикновено мъжете не четат таквиз неща.

то и аз не знам какво ще се случи довечера ... вероятно ще нижа бисери

Лиро, явно това беше некъв не особено сполучлив опит за майтап или що ли?
Може и кола да ме прегази, нали, или да ме гръмне некой чеченски терорист, що пък не, интересен финал на живота ми...

Мдаа, нерядко поезията те спохожда на неочаквани места. Тя е точно тази способност - да виждаш неща, които обикновено не се виждат. И не само да ги видиш, но и да ги впримчиш в думи.

и аз те харесвам

няма ли мъже покрай теб?

Ха, ха, тебе май те влече хорър -жанра Ми давай, доразвий го, ние ще четем, обещавам ти

ти пък чак в множествено число ги изкара

е защо така?
сигурно имаш високи изисквания

Нали сме под влияние на темата за хомота-та))...аз за последствията /евентуални/ от удоволствията ...пиша))

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде!