носталгично...

4 отговора 0 прегледа Заключена
#1

носталгично...

замисляйки се за нещо старо се сещам, че изкуството, на което всички се учим е как да живеем без да съжаляваме за нищо...

- да постъпваш така, че да нямаш повод да съжаляваш за нищо - "чест".
- да постъпваш така, че въпреки всичко да не съжаляваш за нищо - "кураж - не е страшно да паднеш, страшно е да не можеш да се изправиш"
- да си отдаден на нещо, колкото и да ти струва то - "мъдрост".
- понякога няма отговор на горните три въпроса - .....

чудя се понякога кое от трите съм / говоря за последните три, понеже първото място е запазено, и то не за мен/ и ми се струва че не намирам отговора в себе си, но и вече не го търся навън.... аз съм това което съм*...

Принцът и магьосникът
Живял някога на света един приннц, който вярвал във всичко, освен в три неща, в които не вярвал. Той не вярвал в принцеси, не вървал в острови и не вярвал в Бог. Бащата на принца, кралят, му казал, че такива неща няма по света. И така, във владенията на бащата, нямало нито принцеси, нито острови и никакви признаци на Бог нямало; и принцът вярвал на своя баща.
Но ето че веднъж, принцът избягал от двореца и се оказал в друга страна. И в тази страна той от всеки бряг можелда види острови, а на тези острови да види странни, предизвикващи вълнение в кръвта същества, които дъх не му стигало да назове. В същото това време, когато той бил зает с търсене на лодка до него се доближил човек във вечерен тоалет.
- Това истински острови ли са? - попитал младият принц.
- Разбира се, че са инстински острови - отгворил му човека във вечерен тоалет.
- А какви са тези странни, предизвикващи токова вълнение същества?
- Това са най-истинските, най-действителните принцеси.
- Тогава и Бог трябва да съществува! - възкликннал принца.
- Аз съм Бог - отговорил му човека във вечерен тоалет и се поклонил.
Младият принц с всички сили се забързал към вкъщи.
- Върна се, значи - приветствал го краля-баща.
- И видях острови, видях принцеси, аз видях и Бог - отбелязал принцът с упрек.
Кралят отговарял непреклонно:
- В действителност н есъществуват нито острови, нито принцеси, нито Бог.
- Но аз ги видях!
- Кажи ми, в какво беше облечен Бог?
- Той беше облечен във вечерен тоалет.
- Бяха ли ръкавите на дрехата му запретнати?
Принцът си спомнил, че ръкавите на дрехата му били запретнати. Кралят се усмихнал.
- Това е обичайната дреха на един магьосник, излъгали са те.
Тогава принцът се върнал в другата страна, отишъл на същият бряг и отново срещнал човека във вечеран тоалет.
- Кралят, моя баща, ми каза, кой сте вие - заявил принцът с възмущение - Миналият път вие ме излъгахте, но този път няма да успеете. Сега знам, че не съществуват истински острови и че тези принцеси не са истински, защото вие сте само един магьосник.
Човекът на брега се усмихнал в отговор.
- Ти сам си излъган моето момче. В кралството на твоя баща има множество острови и принцеси. Но баща ти те е подчинил на своя чар и ти не можеш да ги видиш.
Замислен, принцът се върнал в къщи. Виждайки баща си, той го погледнал в очите.
- Татко, вярно ли е, че ти не си истински крал, а всичко на всичко си само един магьосник?
- Да, сине мой, аз съм всичко на всичко само един магьосник.
- Значи човекът на брега е бил БОГ?
- Човекът на брега е ... друг магьосник.
- Аз трябва да разбера истината, която лежи зад магията!
- А зад магията няма никаква истина - казал краля.
На принцът му станало много тъжно. Той казал: "Искам да умра". С помощта на магия кралят извикал смъртта. Смъртта застанала на вратата и със знаци започнала да привиква принца.
Принцът отръпнал. Той си спомнил за прекрасните, но неистински принцеси и за неистинските, но прекрасни острови.
- Какво да се прави - казал той. - Аз мога да издържа ТОВА.
- Ето, сине мой, - казал краля - ето че и ти започваш да ставаш магьосник.

* сега ще кажа какво съм аз - магьосница. но не на всеки му действат моите маг/ар/ии. хихихихих.



Редактирано от HolyHell на

Отговор
в отговор на HolyHell #2

Re: носталгично...

като ми каже някой, че познава себе си, едната ми вежда отхвърча нагоре и застава в поза "равнис", в съмнението, че може и да е вярно,
а когато ми каже някой, че познава другите, ми иде да се изхиля, но обикновено запазвам "кулфейс" пред тази невъзможна декларация

докато се чудим кое е истина и кое магия - и живота минал
магьосници и вещици и бутилка ром

Тост
Заспорили трима вълшебници кой от тях може да обиколи земята за най-кратко време.
Първият размахал ръце, ударил чело в земята и се превърнал в ястреб.
Вторият размахал ръце, ударил чело в земята и се превърнал в сокол.
А третият размахал ръце, ударил чело в земята и получил мозъчно сътресение и фрактура на трети и четвърти шийни прешлени.

Да пием за това, винаги правилно да оценяме възможностите си



Мунчови работи
тази приказка ми хареса


Отговор
в отговор на jojo-mojo #3

Re: носталгично...

A на мене-тази

не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш
Отговор
в отговор на *Плaмeн* #4

Re: носталгично...

да, поуките са важни

Отговор
в отговор на jojo-mojo #5

Re: носталгично...




Да пием за това, винаги правилно да оценяме възможностите си.

Наздраве!

Отговор