е пъ

ше пусна нещо. кат гледам треба да е клюка и то стара, че да съм тематична, дасеба.

ми добриее. нещо по-бодро така, че тук съвсем е замряла работата.

и да ви кажа почнах да чета една книга, зарад заглавието щот то е "какво обичах", белким ми припомни туй-онуй (зарад уй) от младините. Четивото върви на пълна тегавиня, ама кат видя заглавието и се фейвам в детството. а там тъмно баси - отдавна беше - и от време на време светне некоя лампа да присвиеш очи. та кво обичах, питам се аз и вас, че не помня. кат дете нали, без порното..

начи обичах федербал. малей, с една кака от махалата праскахме него перо докат врат стане на кука. обичах тенис на маса - играехме в кухнята на масата. баба ми полудяваше. обичах си кокошката жана - тя си ми беше първия домашен любимец. купих пиле от пазара дет стана баси кокото - снасяше яйца всеки ден насред цум баси. аа, и абба и смоуки обичах и слонът, моя приятел. даваха го в "Цанко Царковски" и първите 10 реда бяха само цигани с касетофони и после песни и танци до откат под небето. айде, стига, че се сетих как почнах да лъскам и всичко се размъти, да ви го отпраска слон... оня приятел.

Чеки, докато не ми го е отпраскал .. слонът де ... да те питам, а обичаше ли ... некерман, магнетофон, дет-маг, "Мъжът и жената интимно", дънки "Панака", Пиф, семейство "Мейзга", а да играеш на ластик? а паста за зъби с чашка, четка и нарисувани Снежанка и седемте джуджета? ....

гол да тичам или най-обичам да съм потник на гърба на общ работник, но това вече е плагиатство, или както казва един дето го познавам, най ми се ебе, но пО ми е пиЕ :-)
Смърф, недей така, че се разревах. Едно ми домиля, като се сетя и мечтите за ебане бяха другояче скроени, да не говорим за материалните придобивки от типа дъвка Идеал или за спортните и духовните постижения в името на онези по-висши идеали ...

хаха. некерманът беше една много дебела книга. имаше едно копче за оборотите? на магнетофона - мамата му ебах. виж тая настолна книга не съм я чела, но набарахме порно списания на бащата на една мацка и тя ни викаше при всяко ново попълнение. мисля да я попрелиста сега, а? на ластик се изпопребивахме, щот една редовно сънуваше някаква невъзможна плетеница, дет по 10 мин я плетеше и най-малко 6 булки, демек 12 крака участваха в този сън наяве и те + нейните 2 трябваше да скочат едновременно. е как да стане.. много беше сладка - идваше с чертежи в тетрадка за тази цел. пишеше на нея "ластик".

бонбон! а ти фон на спартакиада?? беше ли през 70-те? а аз бях и на бригада на европейското по плуване през 80-те. извеждахме и прибирахме плувците, а?! щях да се гътна с тез левенти. мерси викам аз на таз любов към спорта и духЪ.

Благодаря за доверието! :-) Подсещам те, че моят произход е фолклорен и аз участвах в оргмасовите сцени на селските спартакиади и си спомням в едно бягане 1976 метра, което показва и годината на провеждането му, като най-важното не беше колко си пробягал, а масовостта на мероприятието. Като цяло не ме влечеше, щото си бях трътка, което насочи моите способности на други терени, разбирай маси и батути (кревати с пружини ги наричахме).
Здрав дух в здраво тяло! :-) (латинският не го обичам)

Мамка им баси!

кво тичане, бе братко, кви 5 лева. аз веднъж се затичах да фана тролея и паднах пред него, та го и фанах, де..
ааа, а пружината е най-еластичният метал, да знаеш, щот знам, че не знаеш точно това.

така си беше... и фунии въртяхме и що плюмка замина по тез тръби вместо да въртим свирки или пък да спретнем вец махленски.

мЪлчи па ти бе!

Спомням си Пиф и семейство Мейзга Страхотни бяха, а на ластик и сега смея да твърдя съм много добра пастата със Снежанка редовно я изяждах....все още се люлея на люлките в парка