Има ли съдба?

Случайностите случайни ли са?
/Това го бях пуснала като тема преди време в друг клуб, та моля модератора да прояви разбиране./

Интересно ми е, понеже всички сте инакомислещи и всеки си има свой собствен поглед върху нещата. И свое тълкуване.
Аз вярвам в равновесието вселенско и че всеки си има някакъв предначертан път, т.е. можеш да мръднеш малко вляво или вдясно, но общо взето пътят е един, дали за поука или изкупление не знам...

мдам...случайностите не са случайности.
а нешо като дигизирани нарочности.



[линк]

А по каква логика, мамка му?

или както пишеше на едни от ония глинени "грамоти" за подаръци: "Всяка случйност е неосъзната форма на необходимост." - перифраза на незнам-си-кой...

Няма нищо случайно. Дори и най-незначителните случки са знак за нещо.

божията воля е това, което наричаш съдба.

това, което не може да се промени.

Mvlti svnt vocati, pavci vero electi

Когато се говори за съдба, си представям един добродушен дядо с дъъъъъъъъъъълга бяла брада/без асоциации с Бог или дядо Коледа, моля/, който държи в стар сандък пътя, който всеки раждал се на земята трябва да извърви..................една глава лук и приказката е до тук!!!
Против предопределен живот съм, смятам че ВСЕКИ живее на база свой избор.Замисли се, всеки ден трябва да взимаш решение за нещо, от най-дребните до най-важните...
Как ще разбереш дали има съдба, след като нямаш дядо със сандък, който да питаш дали е вярно !
Дори Бог, който знае какво ще стане с нас, не го е предопределил, а просто го е знаел.
Свободна воля, т'ва е.

"божията воля е това, което наричаш съдба"

Веднъж да съм съгласна с теб!

Случайности не съществуват. "Случайност" ние наричаме нещо, за което не можем да видим и разберем причините и връзките, довели до него. Но то не е случайно.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

За мен няма случайни неща. Просто всеки е предопределен за нещо или избран. Всеки отива там или се занимава с това, което му е отредено. Когато човек се свърже с някого или нещо, то значи си има основание това да е така. Аз например как мислиш попаднах тук? Ами случайно се запознах с модера и така....и след това се оказа, че тук срещнах много хора, с които до голяма степен си приличам. Случайно ли е?

Не знам, не го приемам много като дядото със сандъка...
По-скоро житейските шамари намирам като някакъв вид "връщане в пътя".
А странното е, че истински важните неща в живота ми са плод на големи случайности.

Т.е. някакъв вид скрито /от нас/ знание?

Ами, явно не е.

Кой точно бог, че моята е сложна и оплескана...

"връщане в пътя"

пътят го определяш ти.
и имаш силата да го промениш точно, защото никога не знаеш какво те чака - т.е. каква ти е съдбата

А шамарите какво са?

Съдба.

Ти не ги очакваш, но можеш да се постараеш да ги избегнеш. И все пак са неизбежни понякога, защото са част от всичко ставащо с нас и около нас.

Противореча си, нали? Аз съм противоречива и двойствена. При мен винаги има две страни, като разбира се трябва да избера едната, но.......не е задължително.

В отговор на:

---

Против предопределен живот съм, смятам че ВСЕКИ живее на база свой избор.Замисли се, всеки ден трябва да взимаш решение за нещо, от най-дребните до най-важните...

---

мога да се подпиша под думите ти. делата на хората се преплитат в огромна мрежа на причинно-следствени връзки, която никога не прекъсва изведнъж, винаги има 'отворен край' и обикновено не е еднозначна за 'доброто' и 'лошото'... каквото си сторил на някога, един ден можеш да си го отнесеш (подобно по сила) от друг, който да се окаже по-силен от тебе; не може да се съревноваваме във всичко - не може винаги да побеждаваш, защото всъщност така 'победите' губят смисъла си, така всичко останало губи смисъла си, защото е обезценено в съревнованието именно заради 'единния критерий' за победа. можеш да си неангажиращо добър, благосклонен или както искаш го кажи; можеш да си повече време на нулево салдо - колкото 'дал'-толкова и 'взел' и обратното. и така е доста по-интересно всъщност, отколкото да се молиш на богове, да блееш по звездите с надеждата да ти 'кажат' нещо, да правиш гадания, да питаш врачки или да се чудиш кога ще ти мине тая кофти карма и други подобни безполезни дела.
You live, you learn
и никой не може да го разбере както теб, нито да го научи както теб или да го изживее както теб. само трябва да захвърлим раниците с клишета като това за 'съдбата' и да мислим сами. защото 'карма' е деяние - ежедневното колело, в което се въртим и задвижваме сами...

резултати от действието на естествения принцип на пробата и грешката.

Браво!