как да продължа?

разделихме сме преди 3 години, аз съм с друг, вероятно и той е с друга.
Въпреки това, когато срещна някого с очи, които напомнят на неговите и ме жегва "под лъжичката"..Когато минавам близо до мястото, където живее или работи - се моля да не го срещна..
Не мога да живея така! Не мога да се крия така! Трябва да го преборя!
Теоретично знам как, но практически не се получава

Загубила съм себе си, не мога да обичам, загубила съм вяра...и в любовта.
Искам да се изправя един ден срещу него...и в мен нищо да не трепва

Знам, че звучи нечовешко...и може би е такова, но е за предпочитане пред това да съм "разкиснато мекотело", което губи контрол над живота си..

Хммм. Времето лекува. Не можеш да направиш кой знае какво освен да спреш да мислиш за него. Не може да не изпитваш чувства като се сетиш, за човек, който си обичала някога, но не трябва да се сещаш често за него. Явно още не си го преживяла, но 3 години са ного време. Седми един ден и се замисли защо още изпитваш чувства към този човек и премахни факторите. Понякога сме склонни да идеализираме един човек, когато вече не живеем с него, защото бързо забравяме нещата, за които сме се разделили и помним хубавите моменти... Припомни си всичко лошо и защо сте се раздлили. Успех

First they ignore you. Then they laugh at you. Then they fight you. Then you win.

дала си прекалено малка информация, за да може да ти отговори някой. Той ли заряза теб ?

Изпитала съм го. Не е нечовешко. Това означава само едно - той е любовта на живота ти. За 3 години раздяла не го ли разбра? Аз го разбрах след 1, беше ми достатъчна. Дерзай, не се ослушвай, да не съжаляваш цял живот

ето едно поздравче..
Последната спирка

просто търпение няма какво да бориш но може би има какво да разбереш задавай си въпроси и търси отговори недей де хленчиш и да се оплакваш. успех и лекота от мен

10х...
Търпение за какво?!...
Прав си затова, че има какво да разбера..има на какво да се науча..
Не хленча, просто споделих...
Аз съм за жалост доста "търпеливо куче", но това не винаги е хубава черта
Опитвах се за забравя нещо, което явно не се забравя, а просто се "оставя" в миналото, след като го анализираш и разбереш..
Понякога си задаваш въпроси, на които би могъл да ти отговори само "другия", но когато той не иска да говори с теб, имаш ли избор..

Благодаря Ви...чувствсам се по-добре и знам, че трябва да се справя!

Представи си, че поради независещи от вас обстоятелства не можете да бъдете заедно, ама НИКОГА! Какво ще направиш тогава с тази твоя Любов на живота:
- ще се затвориш в манастир, за да не би да изкушиш някой друг да те обикне и да му съсипеш живота, защото сърцето ти вече е заето с невъзможната любов?
- ще си провалиш живота, самосъжалявайки се и знаейки, че никога повече не ще обикнеш никого по този начин?
- директно ще приключиш с живота си, понеже повече не издържаш така?!
- ще заминеш за друга страна или град, за да изключиш вероятността да го срещаш по улиците и всяка такава среща да преобръща наопаки живота ти? - а дали това ще помогне да го забравиш, някога?!

Кажи ми, какво можеш да направиш по въпроса? Наистина ме интересува.



THE WORLD IS MINE

ще ти призная, че

НЕ СИ САМА...

знам как се чувстваш, понеже изпитах същото


THE WORLD IS MINE

Няма такова животно, като необясними обстоятелства. За всяко нещо си има причина.А има и едно друго нещо. Най-лесното е, да кажеш майната му. Човек каквото го прави, то най-често е за самият него. Та пробваш, а ако ти отвърнат с лошо, просто си казваш, че си направил всичко възможно и толкова.
Тогава вече, ще имаш база, върху която да отричаш.

Ми като си направила всичко, значи съвеста ти е чиста. В смисъл, то в такива моменти, човека отсреща те обвинява най-често за нещо, което е нормално съдейки, по егото на хората. Реално, нещата винаги седят по един начин. Единият иска да си тръгне, другият прави всичко възможно да промени решението на другия. И така се стига до момент, в който единият е отворен към дургия, гледа да прави компромиси, а отсреща са хладни, не правят компромиси и не вярват в нищо. Едни ще кажат, че това значи, че няма обич просто. Други ще кажат, че има друг проблем. Но факта е, че всеки трябва да знае себе си и да приема последствията за себе си, а не да ги прехвърля на другия.
Та щом човек, направи всичко възможно и ако това не помогне, то се хваща вече като удавник за сламка. Което вече няма нищо общо с чуствата, а е по скоро глупава грешка, с която потъпкваш себе си. Просто човек, трябва да знае границата кога да спре.

потъпквах се (както казваш, въпреки, че ми се струва малко пресилена дума), докато не осъзнах именно това, което обясняваш

и съответно - просто спрях.

интересното е, че това, че спрях не ме направи по-щастлива,
но като се замисля не ме прави и по-нещастна

стахувам се единствено да не ме е направило...безчувствена...


THE WORLD IS MINE

Гледай сега. По принцип както казах, когато има 2-ма то проблемите идват и от двамата. Обаче при самата раздяла, този който не прави компромиси, най-често е този, който обвинява. А реално нещата не седят така. Всеки може да си търси оправдания, за вече взето решение. Тоест, човек, който не прави компромиси с теб, не глда на теб положително,а само обвинява, каква емоция може да ти донесе ? Положителна ли ?

Щастие не можеш да очакваш, при положение че си загубила любим човек, но някой ден, нещата се променят.

нека ме обвинява,
ако той е безгрешен.

И дано е щастлив сам със себе си и собствената си перфектност.

Понякога си мисля, дали въобще му трепва нещо като ме види, дали му липсвам, както той на мен... Най-вероятно не или пък е твърде горд за да направи първата крачка, а може би не смята да прави никакви крачки повече към мен. Той сам беше казал, че в един момент пътищата на хората се разделяли и всеки трябвало да продължи сам. ОК, МОГА и сама! Заинатила съм се да му го докажа

THE WORLD IS MINE

Ми виж, не виждам защо трябва да си вгорчавате живота. Като не става ... не става. Това е.
Дали е горд или не те обича, или просто има неща, които го дразнят в теб , си е негов проблем. Трудно е да анализираш някой,защото има хиляди варианти. знам само, че ако човек обича и държи на някой, не би правил така.

Така е, но в момента в който започнеш да разбираш, че любовта те наранява трябва да си достатъчно силен, че да се накараш да разлюбиш човека... Не е много вероятно да успееш, но пък аз лично мисля, че се справям добре. Важното е да си мислиш постоянно, колко е готино да си сам и колко плюсове има

First they ignore you. Then they laugh at you. Then they fight you. Then you win.

Защо ти трябва да му доказваш нещо? Най-голямото доказателство ще е да спреш да мислиш за него да си живееш своя живот. Това вече ще означава, че си се справила сама.

First they ignore you. Then they laugh at you. Then they fight you. Then you win.

Абе хора - лято е! Стига сте се мъчили - радвайте се
Имам чувство, че за отрицателно време една камара народ страда... Миналата година по едно време се беше случило пак същото явление около мен - всички страдат и се разделят...

First they ignore you. Then they laugh at you. Then they fight you. Then you win.