Екип ли сте с...

таткото за възпитанието?
Ние не. За 4 години той така и не възприе идеята, че разнобоят в родителските изисквания, норми и правила не е добро нещо.
Разбирам, че проблемът си е в нашите отношения и вечната семейна борба за надмощие, но ми е много кофти, защото се чувствам виновна пред детето си - имало е моменти, когато направо сме го побърквали.
Да се опитам да обърна нещата на майтап ли, какво да направя?
Вие как се оправяте, когато мама казва не, а татко казва - ама защо "не", яааа детето да си прави каквото си иска... (последвано с едно половинчасово философстване и дълбоки размисли на тема ще с е случи ли нещо фатално, ако походим из къщи само по гащички, да речем)

Мила няма такъв случай. След като забременях това е първото нещо за което говорихме с моя мъж. Колкото и да ни е криво на моменти мълчим и този който е дал нареждането печели.....имало е малки издънки, но вече свикнахме и ...
Поговори с мъжа ти, че възпитанието на детето по никакъв начин няма да опредил, кой е по велик ти или той, само ще навреди.....
Успех

.....Понякога това, което търсиш е точно там, където си го оставил.....

Ние досега не сме имали такъв проблем! Щом пред детето някой каже "не", другия го подкрепя, а после насаме ако не е бил съгласен се коментира! Но пред детето мама и тати трябва да са едно цяло! То с нищо не е виновно за разногласията на родителите си! А и после възпитанието отива на едно място, щото дечко винаги ще знае, че ако единия забранява, то при другия ще мине! И така си късате нервите и двамата, а резултатът накрая може и да не ви хареса!
Обсъди го с мъжа ти и успех!


Daniel-02.03.2007

Ми при нас са се случвали такива "издънки"... Кофти е, понякога таткото не се чувства толкова навътре във възпитанието по една или друга причина и така си показва надмощието... Все говоря, че не е хубаво за децата, но въпреки това се случва...

Мен друго ме тормози, идващо от едната баба (по-лошата :))))... като каже, давай да направим това й това (неща дето забранявам и се знае ясно) за да ДРАЗНИМ мама... (?!?!?!?!)... ей така в питанки и удивителни изпаднах като го чух първия път. Това се случва пред мен! Смятайте кво е ако ме няма... Веднага с широка усмивка заявих, че "мама не се дразни, нали миличка, кажи на баба"... и бабата малко се шокира, но не й попречи да го каже още няколко пъти после... Е какво правите вие в такива ситуации? Ако въобще ги имате де....

Игнорирам напълно това, което казва, а и нея самата! Това я довършва, както нищо друго...Все едно я няма, нула, въздух...


Daniel-02.03.2007

нямаме единогласие разбира се, невъзможно е пълно такова между двама ду6и в никакво отно6ение. Компромиси трябва да се правят. Въпреки вси4ко съм на мнение, 4е ба6та бебе и малко дете не може да гледа като хората и ако става дума за здравето на детето майката трябва да поеме не6тата в свои ръце, за6тото обикновено има по-ясна представа за полезно и вредно, опасно и безопасно, а ба6тата да се примири и да си гледа работата. Аз ли4но съм се отказала да у4а мъжа ми как да гледа децата, затова правя вси4ко възможно да му ги оставям по-рядко и го контролирам максимално.

Ако това се случи право куме в очи. Последният път бях много брутална в забележката си. Свекърва ми научи Аля да яде шоколад. И всеки път я поощрява , а мама Наси направо се побърква. И след поредната покупка на шоколад ясно я попитах още колко време ще и трябва да разбере, че не трябва да и се дава шоколад. После дойде и ми се извини.....винаги съм била за откритите отношения, игнор ако приложа означава да се самоизяда, защова по-добре да си го кажа...........

.....Понякога това, което търсиш е точно там, където си го оставил.....

Говорим - често, по много, но моите аргументи биват парирани с изказването - аз също съм родител, и не съм съгласен с това, което я караш/забраняваш... и имам право да се намеся. И формално погледнато, е точно така, нали?

еее тогава искрено и неблагородно ви завиждам - дай боже всекиму такава хармония

Знаеш ли, замислих се доколко наистина е проблем това, че понякога има разногласия - доколко е лошо за децата ни, а не за почесването на собствените ни Его-та (егати, има ли "его" множествено число?!)...

от максимално контролиращите - може би това е част от проблема...
Но факт е също така, че наистина по отношение на здравословно състояние ама изобщо не понасям чуждо мнение - и слава Богу, че е така - вечерта преди да ни приемат в болница с диагноза "кетоацидоза", тати много оптимистично викаше - нищо му няма на детето, нека спинка, нека си почива

егати инфантилната баба
аз щях да се изхиля

реално погледнато е точно така, НО НЕ ПРЕД ДЕТЕТО
изчаквате 5 мин, и този ,който е забранил/накарал отива да направи обратното, ако другия е несъгласен...
извинявай, но може да обясниш на мъжа ти, че това да спорите пред детето заради самото дете, е най-тъпото възможно нещо...

казвала съм го може би около 10 000 пъти вече, не вдява - не разбира защо - казва, споровете са нормална част от живота, не може да я гледаме в саксия...

изчаквате 5 мин, и този ,който е забранил/накарал отива да направи обратното, ако другия е несъгласен...
- това аз не го разбрах

За да сте на толкова различни позиции пред детето, предполагам, че сте на много различни житейски позиции по принцип.
Защо не се разберете помежду си- за това, това и това ще е водещо твоето мнение, а за това и това моето.
Разделете си територията, защото явно заедно няма как да стане и съвети от типа да се разбирате предварително или да се изяснявате в последствие няма как да се получат в случая.
Всеки да преглътне по малко от родителския си мерак в името на другия и детето. Надявам се до форс мажорни ситуации да не се стига.
В нашия случай не бих казала, че сме екип, но определено се опитваме да не е пред детето, това което изясняваме.
Понякога мълча, защото все пак той е баща, и дори да взема неправилни (според мен) решения има правото да ги вземе.
Таткото се съобразява с мен също.
Най-често му отговарям на малкия-ще решим с баща ти.
Когато двамата постигнем консенсус го съобщаваме на младежа.

Там дремят приказки старинни, там тае звънка тишина

Ми аз в дебелите книги четох, че когато децата станат свидетели на разногласия по някакъв въпрос и това е системно растат неуверени в себе си и без самочувствие....

Иначе ако питаш мен, децата са възможно най-неподходящата почва да си ласкаеш егото на техен гръб ... сега тая тема вече се наклони към оная за мъжете и свекървите ....

Хаххаха за инфантилната баба... то само това да беше... и мен много ме забавлява, но децата ми, особено голямото я омрази заради глупостите й, пък на мен това не ми е удобно. Също не ми е удобно, че не мога да разчитам да ги оставя там.. де да знам кви глупости им дава и говори, и на кво ги учи... Понеже станах свидетел и на това, да учи голямата да ме лъже.... въобще да я учи да лъже .

Виж, когато имаш напълно противополжни разбирания за живота от съпруга въобще не е толкова лесно да се разберете кое как.... от опит го казвам. Нормалния разум сочи, че по-лесно се живее ако говорит и обсъдите всичко предварително, но не се получава на практика.... На мен това съжителство обаче ми е забавно, винаги има изненади (и неприятни разбира се), но не е монотонно и еднообразно... Та като се отнесе това върху децата, става проблема... Льоня май за това говори.

с тайната надежда да се окаже, че това не е чак толкова необичайно и страшно - но явно не е така. Явно проблемът ни е доста сериозен

примерно:
ти забраняваш на детето да излезе от стаята защото е наказано,
но мъжа ти не е съгласен - когато детето е в стаята, а вие сте в хола се разбирате кой прав и кой крив...
след 5-10мин ТИ (т.е. този, който е наложил забраната) отиваш и казваш, че забраната е изтекла и вече може да излезе