Тъмръш

Някой може ли да ми каже къде точно е Тъмръш? Има ли някакви останки от селото? Може ли да се отиде там? А да се снима нещо интересно?

Здрасти. Предполагам си прочел това, но все пак:

"Едноименното село Тъмръш, център на областта, е изгорено през 1877 г. от българи-християни за отмъщение на местните помаци, част от които участват в потушаването на Априлското въстание, като подпалват и разграбват селата Бойково, Дедово, Перущица и Сотир (днес Храбрино).[1] Селото е подпалено отново от перущенлии по време на Балканската война през 1912 г., а оцелялата част от помашкото му население се изселва в Турция. Останали са от него основите на 300 къщи и две гробища."

Преди 10-на години имаше остатъци от къщи, а в горите наоколо - стари надгробни камъни. Тъмраш е мохамеданският вариант на Батак, но за това почти не се говори.

Започва път от моя праг...

Според картата има път от село Храбрино по река Тъмръшка.

написал го е Васкоо, позволявам си да направя едно copy - paste:

До Тъмръш има много пътища - от шосето за Ситово и Лилково, от Върховръх, от Чурен и почти всички пътища слизащи наляво от билният участък Върховръх - Бейбунар.
Най-красиво е през село Чурен (ок. 2,30 ч) - пътят продължение на асфалта и пресичащ селото в югоизточна посока към гористият склон. Пътят е равен докато пресича поляните след бившето ТКЗС, пресича поток със завой наляво - следите главният черен път.

Пътят е много хубав макадан, но може да имаш неприятности с лесничеите - въпрос на късмет. Препоръчвам да ститнете до Лилково и после да прехвърлите посока изток билото без път- extreme. И се пазете от мечки - без майтап.

По това време на годината най-подходящо е откъм Чурен. Откъм Лилково след тези обилни дъждове буквално ще газиш в блата до колената докато прехвърлиш един така наречен Вълчи връх, а после влизаш в едно дере наречено Рибен дол, където калта е до ушите.
Тамръш е на мястото на съединяването на 2 рекички - тазиидваща от Рибен дол и друга идваща от Бейбунар. Има няколко изоставени лесничейски постройки, едната дори двуетажна.
Там е вододайната зона на Пловдив и е залесявано преди доста години, но между дърветата се виждат останки от зидове.
Най си заслужава да се видят надгробните камъни, някои са направо изкуство. малко трудно се намира гробището обаче. Всъщност има 3 гробища.
Винаги съм се чудел как тъмрашлии уж господари са си постриили селото в това усойно дере, пък "глупавите" лилковци горе на баира на най-слънчевото и просторно място.

За събитията от 1912 ми е разказвала една сладкодумна 80+ годишна баба в Лилково преди има-няма 16-17 години. Ако на някой му е интересно мога да напиша каквото си спомням.

Колкото по-автентично, толкова по-добре.

Започва път от моя праг...

Ясно. Знаете, че за мен място, което е на повече от километър от колата е практически недостъпно. Но като се има предвид, че по-интересна ми е историята, отколкото екстремалното преживяване през гори и блата с опасност да срещна мечки, то ще ви помоля да постнете някакви снимки и разкази за събитията, които имате и евентуално координатите за да хвърля един поглед в гугъл

С по-високопроходима кола след Храбрино по черния път може и да подминеш Тъмръш на вливането на двете рекички. Проблем са може би повдигащите се талпи от дървените мостчета. Вдигаш си сам една бариера и след някакъв километър подминаваш с мръсна газ постройката с горските. Може да отнеме и часове ако пътят е зле и колата ниска.
Повишено внимание при стадата бикове, пуснати на свобода през лятото нагоре от Тъмръш. Не трябва да ги закачаш прекалено много, че накрая отстояват територията се по твърд и непоколебим начин.
Руините на Тъмръш ще трябва доста добре да потърсиш- джунглата ги е превзела в по-голямата си част.

В Тъмраш може да се иде от много места-най-простия е от Храбрино и по черния път по дерето след разклона за Бойково .има си и табела или от с.Чурен.Има зидове от къщите,селото е имало 3 гробища,аз случайно преди 2-3 години попаднах на едното .Наистина е интересно.Можеш много да научиш ако прочетеш книгата "Тъмраш "на полк.Ангел Вълчев,издание на издателството на Отечествения фронт.Много е хубава и си струва и да си я снимаш!

Малко престараваш с аналогията си с Батак.
Тъмраш/Томраш/е съществувал като християнско село малко по-на юг,вероятно югоизточно от сегашно Скобелево.Неясно кога,вероятно за да избягнат набези през по-размирни времена,селото се преселва на сега известното място.С течение на времето/не от веднаж/,вероятно по социално-икономически причини се ислямизира.
Добива известност като център на русчупската нахия в началото на 19-ти век,по времето на Хасан ага.Итересен деребей.Изключително силна личност,самовластен господар на Планината си,без да се съобразява много-много с Портата при вземане на решения.Толерирал е християнското население в нахията си.Взима жена от Широка лъка/възможно християнка/.По този повод прави ремонт на тракийския път през Карабаир,за да могат да минат катърите с рубата.Възможно е,при този ремонт да са загинали строителите на Мезар гидик,не знам.
По някаква причина,Ангел Войвода прави опит да го бастиса.Неуспешно,като при това загиват хора на Ангел войвода.Охраната му се състои от лилковци,християни.Известно е името на някой си Делю.
Има трима сина-Ахмед,Адил и Халил мисля.
Като Нахийски управник го наследява Ахмед ага./Да не се бърка с Ахмед ага от Барутина,който бастисва Батак/
Също самовластен господар.
На многото подканяния на Филипополския бей,да слезе да му отдаде почит,на края с тридесетина здравеняка от башибозука си слиза в Пловдив,развърта се из конака на бея,"Е те ма,на Беим,гльодай ма,от ша си одам!"Завъртял се и се върнал в Планините си.Също като баща си, толерира християните.Поддържа приятелски връзки с игумена на ман.Св.Петка над Асеновград.А след Освобождението,при възстановяването на ман. на Бяла черква,специална делегация отива в турско/Томраш все още е в турски земи/да го покани.
По време на въстанието със своя башибозук пресереща Башибозука на Емин ага мисля,над Яврово и заявява,че ако хората на Емин ага слязат в Станимъшките села,от селата на Емин ага,камък върху камък няма да остане.Така спасява от бастисване Станимъшко.
С Адил нещата са малко по-мътни.Разнася се слух,че Брестовишко овчарче е убито в жертвоприношение на конака му над Брестовица.В сущия конак се събират и пройдохи,които след въстанието грабят в Брестовица и Прущица.
През Руско-турската война хората от селото се разбягват и се укриват по съседните Осиково,Петвар,Лясково,Михалково...Като се успокояват нещата,се завръщат.
12-та година,няколко пройдохи от Перущица,поупияни тръгват към Томраш да грабят.Селото е напуснато.Има само една възрастна бабичка,която е застреляна от някой от тях.След това/нарочно или случайно,за да прикрият стореното/избухва пожар и селото изгаря.Става въпрос за няколко Перущенски отрепки,отхвърлени от самите си съселяни.
Избягалите от селото хора се укриват по съседните села и Девин.Част от тях,в паника забягват през Триград към Беломорието.Тук,с един мръсничък политически подтекст,въпреки другите си проблеми,турция им устройва перфектен транспорт през морето.Като резултат,сега в Мала Азия имаме село Томраш.
В момента наследници на Тъмрашлий има по Смолян,Девин,Лясково,Осиково...
Това е много на кратко историята,без претенций за абсолютна прецизност.
Но да се говори за мюсулмански Батак,може да бъде само тенденциозно и във вреда на всички.

Здравей att,
Ще съм ти благодарен,ако споделиш ти какво занеш за Тъмраш и околните села!

Чувал съм, доколко е вярно не знам, че по време на първата Балканска война, единствено тъмръшлии открили огън по българската войска и, естествено, получили съответния отговор.
Яри, я разкажи по-подробно за Мезаргидик/Гробен проход/ откъде иде името?
Не вярвам да е от паметника на Антонивановци.

Бойните действия,ако не се смятат многобройните провокаций и от двете страни,започват малко от татък Хаджийца,над Лилково.
Ние имаме граничен пост на вр. Св.Илия ако не се лъжа.
По време на обход на наш патрул,вероятно по пътя от Хаджийца към м.Митницата и Пилаф тепе,турски пост не издържа на напрежението и открива огън по нашия конвой.
Това стартира масиран огън по цялата гранична линия.
Първите сериозни боеве са между нашите части,разположени на Върховръх и турската отбранителна линия на Комаров камък.Там още стоят следи от окопите и ями от снарядите.
Турското поделение се е намирало между Тъмраш и Бей бунар.
При тези атаки ние даваме много повече жертви от турците.
На служба в турската армия е имало и български/мохамедани/аскер от Тъмраш и околните помашки села села.При първа възможност/разбирай веднага след започване на бойните действия/те се разбягват по селата си.Логично!Турция ли ще бранят,или за семействата да мислят.
Отделно,че в българската армия на свой ред е имало войничета от околните християнски села,с които често са се познавали и са поддържали комшийски отношения.
Естествено,всяко стадо си има мърша.И от татък,и от към нас.Не знаем какви изолирани инциденти може да е имало.
Като любопитен пример,вън от контекста-През онези времена Чурен е било смесено село.
Чуренските помаци се разбирали перфектно с християните.В същото време,Тъмрашките помаци правели много поразий,грабежи и издевателства над Чуренските помаци,а в същото време не закачали християните.
Какво да правиш.Мотани времена!Кой крив,кой прав...?!?

Здравей.
Това, което знам за Тъмръш (или Тъмраш, не знам как е по-правилно), е че още в 1877 г. е било опожарено. Част от неговите помаци по време на Априлското въстание подпалват и плячкосват Бойково, Дедово, Перущица, Сотир (Храбрино). През руско-турската война пък българи-християни от околността си отмъщават като бестисват Тъмраш. През Балканската война е опожарено повторно.
Наистина не е едно към едно с Батак. Мисълта ми беше, че не е полезно някои неприятни истини да се премълчават и все едно нищо не се е случило. Не е полезно за знанието, което трябва да е по-рационално и обективно. Както и ти казваш, мърша има навсякъде, за жалост. Пък ние хич не сме били ангели и не е лошо да го знаем. Преди години един приятел беше в Гърция из Беломорска Тракия да обикаля разни стари дядови и бабини села. Беше потресен от това, че някои много стари баби-гъркини още се разтрепервали от страх като чуят българска реч.

Започва път от моя праг...

И все пак, за Мезаргидик да разкажеш откъде иде името?

В някой от пътеводителите за Западните Родопи се споменаваше, че името Мезаргидик идвало от загинали там жители на Борово.Село или махала с подобно име е съществувало под Персенк,в землището на Орехово.Впрочем с.Борово се среща в джелепкешенския списък от 1596 /както и това на Тъмраш,населено от българи-християни/.Макар да е споменато сред селата от точно този район,май е по-възможно в османския документ да става въпрос и за с.Борово около гр.Лъки.Както и да е. Та в този пътеводител се разказваше за българи,който били вдигнати от турците да правят пъртина и застигнати от суровата зима на близо 2000 м.н.в., намерили там смъртта си. Дори се споменаваше нещо за открити надгробни могилки при строежа на паметника на изгорените партизани и беседката.Върти ми се нещо и за убити войници по време на Руско-турската война,но вероятно се бъркам, защото името е сигурно по-старо. Ако ми остане време ще се разтърся да прочета пак, да не говоря така наизуст.
Още нещо по темата за Тъмраш. Издирвам неуспешно книгата на Ангел Личев за с.Лилково, но ми попадна някакъв кеш от гугъл,цитат от нея.Там се споменаваше за легенда за тъмрашлии,който сe опитали да убият султана/Мехмед IV ?/ със стрели с черни пера или нещо от този род.Някой чувал ли е нещо подобно?

Народ от ангели няма. Все пак, досега слава Богу сме се опазили от някои "подвизи" на съседни и не толкова съседни народи.