Трябва да говоря

ТРябва да говоря. Не издържам вече. нямам с кого да споделя. Приятелките са такива, когато трябва да се оплачат или когато имат нужда от мен. Може би е банално, но това е моят живот, който не искам вече ...
СЪпруга ми е странен човек, отдал се е на работата си и като, че ли е забравил за мен и детето. Прибира се около 3 пъти месечно, може и 4 да са, не иска или не може от работа - незнам. Работата му се намира на около 6 километра около нас - работи в хотел, да, доста ангажиран е, но все пак си мисля, че ако иска може да си е нощем вкъщи, при мен и детето. Това е от около 3 години. Обвинявана или не, аз си намерих човек, с който да разговарям, с който да споделям, естествено всичко е тайно, т.е. тайно допреди около 2 месеца, когато случайно разбрах и за негова връзка, която може би не е нищо сериозно и се намира далече от него, но е факт, че съществува. Напоследък взаимоотношенията ни все повече се влошават, аз също реших, че е крайно време да спра да крия всичко и "говорихме" за всичко, което се случва, казах му, че имам чувства към друг човек. Реакцията беше странна за мен - изживей го, аз ще те изчакам. ЗА това време обаче нищо не се промени, продължава да се прибира все така рядко. Всъщност не мога да кажа, че някога съм била спирана за нещо, нещо да не ми е било позволено - почти няма такъв случай. Но това отношение ме убива - сякам му е безразлично. При последния ни разговор се скарахме (по телефона) и той ме попита - "какво искаш да се разведем ли, готов съм да го направя ЗА ТЕБ"!!!???
Какво значи "...за теб". Т.е. ако ти го искаш ще го направя. Значи ли на мен ми е добре така, Не мога да мисля нормално. В същото време съм склонна да мисля, че другия човек може би ми е изневерил, макар,че той твърди, че не е вярно (става въпрос за телефонни разпечатки), нямам никакви други доказателства. Смея да твърдя, че съм търпелив човек, дори на моменти може би прекалено, но не мога да го променя.
Отчаяна съм, страх ме е от живота, страх ме е за детето ми, какъв пример ще му дам, как ще го възпитам ,след като след 6 години брак, осъзнам че съм градила въздушни кули и нищо не е реално. СЪщесвува ли нещо истинско в този свят въобще? Ужасно съм отчаяна. Страх ме е и от развода, мисля, че рано или късно ще стигнем дотам.
Отчаяна съм от всичко, тежи ми, не издържам вече. Имам нужда да говоря, да говоря с някой който ще ме разбере, който ще ми даде някакъв съвет

Аман от писатели

Абе
некви белетристични изпити ли има тия дни???
малее

вие се омазахте бе!

много скръб, много нещо
апа стила...
все един и същ
че и грешките, пунктуационните
..................
разбирам
трудна възраст, ама трябва да се изживее
карай!

Що не им вярвате на хорат? м?

Абсолютно реална ситуация ми се вижда

Нямаш спомени от такива писатели, за това ти се струва реална сигуация

Значи заглавието "Трябва да говоря" е много постно.
Ако пуснеш тема "Трябва да духам", бъди сигурна, че аз пръв ще се отзова.
А между другото тоя мъж за какво ти е точно?

Опознай Родината, за да обикнеш София!

за развод не бързай да мислиш-това е най-лесното но връщане назад няма ,кажи си така -все пак със съпруга ти поне няма начин да си омръзнете но ако искаш да сте заедно ако все пак го обичаш , покажи му го някак , покажи му че ти липсва, ч е искаш да епри теб.Развода не е решение в случая.Н о ако е само за да има с кого да поговориш , няма лошо винаги можеш да се обади ш ина мен и н а други от клуба

все пак е баща на детето й

диване, що така тая вечер никоя мома не ти духа, макар и да си искаш, м?

дека ти е гаджето бе

Е, нямам де, нямам, ама ...

А кажи ми кое ти се струва нереално ?

Хващам се за теб защото си последна. Това някой чете ли го. Аз не мога

Каквито и да са грешките със сигурност не са умишлено допуснати. По повод за писателите/ писателките - всеки има право на мнение, няма нужда чак от такива коментари - ужасно грубо е. Незнам кой от какво се е напатил, ама много ми се събра напоследък, не виждам смисъла някой да пуска пързалки - ама живот шарен, хора всякакви. Ако има някакъв проблем с темата - нека модераторите я заключат или изтрият. Търся съвети от хора минали по тоя път, незнам какво да правя.
Не, не го искам тоя човек, лошото е че не мога да съм и с другия, по причини, които няма да обяснявам. Ужасно звучи, имам чувството, че живота ми е пълен провал, всичко което съм искала не съм го получавала никога до край, да. Може би съм егоистка, но не е ли всеки в тоя живот такъв, всеки гледа той да е добе, а пък на другите - майната им.
Предадена - това е думата, която описва емоционалното ми състояние, на крачка съм да направя някоя глупост, трябва ми още съвсем малко

Момиче, този път не води към добро, а още по-малко към добро за теб.
Ти знаеш, че всеки гледа той да е добре, аз когато бях на твое място не го знаех... и ми беще безкрайно трудно да преживея предателството. Още си ближа раните.
Съвет? Съвет не мога да ти дам, според мен съпругът ти иска да е с теб.
Но това, че ти не го искаш ... ами тогава действай, разведи се, няма да си първата нито последната. И след това има живот.
И той ще бъде по-добър за теб сигурно, щом знаеш че не искаш да си със съпруга си.

не е страшен, ако си подготвена емоционално за него. Затова свиквай с мисълта....т.е. стягай се за зима, а ако дойде пролет, добре дошла.
Но! Аз се чудя, каква е тази длъжност, която превръща хотела във втори дом за човека. Не му се прибира на мъжът ти, това е истината. А на един човек започне ли да не му се прибира, пиши я работата бегала...
Апропо...съпругът ти и ти си имате странични връзки. Правилно ли съм разбрала? Това на семейство ли ти прилича, защото за мен конфигурацията е четириъгълник?

Carpe diem! Volente deo!

Какво значи подготвена емоционално? За какво - мисля, че е трудно, самата мисъл за развод ме кара да се чувствам вече "празна". Всъщност като се замисля, не съм се чувствала истински добре от много, много отдавна. Трябва ли всичко около нас, в случая около мен, да е красиво наглед, а изгнило отвътре? Възможно ли е аз да живея в мой си свят и да идеализирам нещата? Да, склонна съм на компромиси, да много компромиси, искам нормален живот, по дяволите. Искам да успея да възпитам детето си, да не страда като мен, да е силен човек, да може да се справя с всички изникнали трудности и сама. Не като мен, т.е. искам да бъде всичко което аз не съм.
Не искам живота си, наистина малко ми трябва, за да направя някоя глупост, още един проблем и ...
Може би съм странна, но не сме ли всички такив? Полудявам май. Напоследъл се замислям все по - често върху това, за какво въобще съм на този свят

имам чувството, че живота ми е пълен провал, всичко което съм искала не съм го получавала никога до край, да.

1. Това означава ли, че и детенце е провал, че не си го искала?
2. Какво искаш от живота?
3. Какво или кое е онова, което си искала пък не го получила до край?

на крачка съм да направя някоя глупост, трябва ми още съвсем малко


4. Каква глупост би направила, щот глупости много и всякави - можем да помвогнем с идеи

Утрото е по-мъдро....гушни дечко, поспи...пък утре, утре без глупости!

Ближи си сладоледа...

1.Детенцето в никакъв случай не е провал, то е основната причина все още да съм жива и да правя каквото и да е.
2. Не знам какво искам от живота, наистина - може би просто живот, който ме кара да се чуствам добре в кожата си. Живот в който ставам сутрин с желани, живот който ме кара да се чувствам наистина добре.
3. Всичко в този живот не е даром, както за мен така и за всички останали. За да имаш нешо трябва да го "заработиш". т.е. на принципа - дай и ще имаш. Да, ама на мен ми омръзна да давам без да получавам, или може да има и друг вариант - може би получам, но не го оценявам. Без да конкретизирам - говоря принципно. Сякаш само давам и раздавам себе си, и в крайна сметка се чувстам неудоволетворена от всичко и всички. Знам ли, може би е време да променя нещо?

полудяването ти е в резултат на изневярата от любовникът ти. Поне такава хронология представяш тук. Та тъпо е да се самоубиваш заради любовник....любовници дал Господ. Ако ще правиш драми, да е нещо поне, което да се помни и да внушава вина, на който трябва...Нали така?

Carpe diem! Volente deo!

Напоследъл се замислям все по - често върху това, за какво въобще съм на този свят

Ето ти две причини: заради детските очички, които искаш да виждаш усмихнати и заради теб самата!

Ближи си сладоледа...

Бих искал само да коментирам желанието ти детето ти да стане силен човек. Как си представяш, че става това? Може би някой идва и просто ти го дава? Според мен някой може да стане силен, като непрекъснато се калява в борба с трудности. Т.е. един подсигурен комфорт никога няма да позволи на някого да се научи да се бори сам. И за да стане самостоятелен пък - значи трябва да е добил навика да не му се помага, а да разчита на себе си. Родителите биха могли да му попречат, ако смачкат самочувствието му - ама това май често се случва при нашата система на възпитание.
А колкото до твоя проблем - големият ти враг е страхът. Проблеми винаги ще има. Но трябва те да се плашат от нас, вместо обратното