Храненето в Йога
29 отговора
0 прегледа
Храненето в Йога
Ето препоръките относно храненето, на двата класически средновековни текста Гхеранда Самхита и Хатха йога прадипика:
Текстът от Гхеранда самхита с коментари на Сахаров:
"в) ХРАНА (диета)
Който започва йога без диета (предписание), той придобива само различни болести, като остава без успех (Сидхи).
17.Като храна[35] йогата трябва да използваориз, ечемичено и пшенично брашно, боб Мудга (фасеолус мунго), обикновен боб, турски грах (нахут) и други, които са почистени и без люспи.
18.(Йогата трябва да яде): Патола (сорт краставици), плодовете на хлебното дърво (Артокарпус интегра), Маначаку (Арум колоказия – вид лапад), Какола (сорт ягоди), Цицигум (хинап, джинджифил), Бондуцела гуиландина, краставици, банани , смокини.
19.Незрели банани, малки банани, стъбла и корени от банани, бриниал (яйчено растение), корени и плодове от растението Риддхи.
20.Пресен зеленчук, разни видове кореноплодни (репи и други), листата Патола, Вастука (Хеноподиум – вид спанак), както и Хималочика – пет вида зеленчук, които са отлични (и пригодени за йога).
21.Една чиста, сладка и мека храна, която е вкусна и приятна, трябва да напълни стомаха наполовина – това е познато като умерено хранене (Митахара).
22.Половината от стомаха трябва да бъде напълнена с храна, една четвърт с вода. Другата четвърт остава свободна за движение(образуване) на газове.
Обикновеният превод на последните думи, а именно вайю – чаране като “за практикуване на Пранаяма” е фалшив, грешен. Първо, Пранаяма трябва да бъде упражнявана само с празен стомах (най-малко 2 часа след ядене, след като приетат храна е напуснала вече стомаха). Второ, вайю означава “вятър”, а чарана – “движение”.
Особено тези последни думи трябва да си отбележат пълните, едрите хора: техният прекомерен обем на корема произлиза именно от твърде много раздутите черва и стомах, а не от “натрупването на тлъстини”, защото за образуването на газове не е оставено никакво свободно пространство. Може би въз основа на това индусите отдават толкова голямо значение на така наречената ГАНЕША КРИЙЯ (вж.гл. I, 44 ).
23.От началото на практикуването на Йога човек трябва да избягва всичко горчиво, люто, кисело, солено, печено, а също така прокиснало мляко, разредена мътеница, суров зарзават, алкохол, палмово вино и презрели плодове от хлебно дърво.
24.Също така боб Кулатха, леща, плодовете панду (Трихосантес диоеса), тиквите (Бенинкаса керифера) и пръчковиден зеленчук, Брустбеерен, Капитха (Ферония елефантум), Кантха – билва и Палаша (Бутеа фрондоса).
25.Също така Кадамба (Науклеа кадамба), лимони, Бинба (Момордика монаделфа), Лакуча (Артокарпус локуча), чесън, лотос (?) Камаранга, Пиала (Буханания латифолия), Аса фоедита, Салмали (Салмалия малабарика)и кемука (Колокасия антикворум).
Думата от оригинала означава виша (отрова) или виш (нечистотия, кал). И все пак обикновено се приема, че това е една неволна грешка при писането и правилната дума трябва да означава биса(подземните стъбла на едно лотосово растение). Но защо? Като че ли не стигат най-малкото 150-те съществуващи синоними за лотос в санскрит, та човек нарочно трябва да взема точно тук една нова дума за “лотос”? Съответно в случая точният превод е “чесън” от нечистото (“отровното”) трябва да бъде избягван”. Аре Ваерланд и неговите привърженици, може би да имат право, като поставят чесъна над всичко друго според тяхнат гледна точка. Но за един йога чесънът и лукът са още по-лоши отколкото е месето. От тях трябва да се откажат всички, дори да им е трудно да се разделят с тези две замърсяващи растения, ако искат да упражняват Йога! Не че йогите искат да оспорват лекуващото въздействие на тях двете. Свами Шивананда казва:
“...Чесънът изгонва газовете от червата, засилва стомаха, възбужда тялото, втечнява и иотстранява отпадъците, повишава отделянето на урина и умъртвява трихината и тенията. Той е полезен при глухота и при болести на ушите, при хроничен бронхит, при астма, туберколоза, нервен шок и при изтощаванена нервната система, дизентерия, хемороиди, при висока температура, телесна слабост и др. Освен това той е полезен при измиване на инфектирани рани и на гнойни абцеси. Сокът от чесън е полезен при възпаление на белит едробове и се предписва против коклюш. Той намалява ефикасно високото кръвно налягане.” ( “Practical Household Remedies”,II, 23)
“...Лукът притежава лечебно въздействие. Той е полезен при холера. Смачкват се няколко глави лук и техният сок се дава на болните от холера. Неговият сок има едно специфично въздействие, което убива микробите: той умъртвява веднага бацилите на холерата. Лукът съдържа сяра и затова е полезен за онзи, който се оплаква от хемороиди.
Но той представлява смъртна отрова за всички, които са религиозно търсещи. Той е по-лош от месото. Той възбужда страстите, изпълва духа с раджас[36] и го лишава от неговата ясното. Човек не може да има една добра мисловна концентрация. Същото въздействие има и чесънът. Стемящите се към възвишеното и търсещите истината трябва да ги избягват като силна отрова.” (“Health and Nappiness”, стр.56-57).
26.Начинаещият трябва да избягва: пътуване, жени, големи горещини, прясно и топено масло, гъсто (мазно) мляко, захарен сироп, сироп от захарна тръстика и други.
27.По-нататък: банани, кокосови орехи, нарове, грозде, лавани (Анона ретикулата) и всичко с кисел сок.
28.Но йогата трябва да яде кардамон, мускатови орехи и карамфил (подправка), плодовете от Еугения ямболана, Ямбола (Панданус одоратисимус), които събуждат мъжката сила, миробалан (Терминалия Чебула) и фурми.
29. За радост на своето сърце йогата трябва да яде лесносмилаема храна, приятна, мека и подходяща, за да изгражда елементите (дхатус) на тялото.
30. (Но) един йога трябва да избягва всичко, което е трудносмилаемо, лошо или загнило, което е престояло (през нощта) или е твърде горещо."
Хатха йога прадипика
"1.59. Регулярно сосредотачиваясь на (внутреннем звуке) Нада и практикуя Хатха-Йогу, Брахмачарин (не привязывается к чувственным удовольствиям), соблюдающий диету, достигнет успеха за год.
1.60. Митахара - умеренная диета, это молочная сладкая (свежая) пища, посвященная Шиве и оставляющая четверть желудка свободной.
1.61. Йогинам нельзя есть острое, соленое, кислое, пряное и горячее; орехи и листья бетеля, рисовое масло и сезам (кунжут восточный), горчицу, алкоголь, рыбу, мясо животных, творог, сливочное масло, мелкий горох, плоды Chaasa (тропическое растение) и чеснок.
1.62. Пищу остывшую, разогретую, пересоленую, прокисшую йогин должен избегать, как нездоровую. Нужно воздерживаться от согревания у огня, общения с женщинами и от путешествий.
1.63. Горакша говорит: вначале следует избавиться от дурной компании, от согревания зимой у огня, от половых сношений и от длительных путешествий; от купания рано утром, от голодания, спешки и от тяжелой физической работы.
1.64. Йогин может использовать без опаски следующие вещи: пшеница, рис, ячмень, молоко, топленое масло из молока буйволицы, сладости, мед, сухой имбирь, огурцы, овощи и хорошую воду. Это благоприятно для тех, кто практикует йогу.
1.65. Пусть йогин ест укрепляющую пищу-сладкую, приготовленную с топленым маслом и молоком - (такая пища) повышает настроение, (улучшает состояние) тела, соответствуя его желаниям."
Ако някой разполага с по- точни преводи или има корекции в текстовете, нека да предложи. По- долу ще пусна разисквания по темата.
Текстът от Гхеранда самхита с коментари на Сахаров:
"в) ХРАНА (диета)
Който започва йога без диета (предписание), той придобива само различни болести, като остава без успех (Сидхи).
17.Като храна[35] йогата трябва да използваориз, ечемичено и пшенично брашно, боб Мудга (фасеолус мунго), обикновен боб, турски грах (нахут) и други, които са почистени и без люспи.
18.(Йогата трябва да яде): Патола (сорт краставици), плодовете на хлебното дърво (Артокарпус интегра), Маначаку (Арум колоказия – вид лапад), Какола (сорт ягоди), Цицигум (хинап, джинджифил), Бондуцела гуиландина, краставици, банани , смокини.
19.Незрели банани, малки банани, стъбла и корени от банани, бриниал (яйчено растение), корени и плодове от растението Риддхи.
20.Пресен зеленчук, разни видове кореноплодни (репи и други), листата Патола, Вастука (Хеноподиум – вид спанак), както и Хималочика – пет вида зеленчук, които са отлични (и пригодени за йога).
21.Една чиста, сладка и мека храна, която е вкусна и приятна, трябва да напълни стомаха наполовина – това е познато като умерено хранене (Митахара).
22.Половината от стомаха трябва да бъде напълнена с храна, една четвърт с вода. Другата четвърт остава свободна за движение(образуване) на газове.
Обикновеният превод на последните думи, а именно вайю – чаране като “за практикуване на Пранаяма” е фалшив, грешен. Първо, Пранаяма трябва да бъде упражнявана само с празен стомах (най-малко 2 часа след ядене, след като приетат храна е напуснала вече стомаха). Второ, вайю означава “вятър”, а чарана – “движение”.
Особено тези последни думи трябва да си отбележат пълните, едрите хора: техният прекомерен обем на корема произлиза именно от твърде много раздутите черва и стомах, а не от “натрупването на тлъстини”, защото за образуването на газове не е оставено никакво свободно пространство. Може би въз основа на това индусите отдават толкова голямо значение на така наречената ГАНЕША КРИЙЯ (вж.гл. I, 44 ).
23.От началото на практикуването на Йога човек трябва да избягва всичко горчиво, люто, кисело, солено, печено, а също така прокиснало мляко, разредена мътеница, суров зарзават, алкохол, палмово вино и презрели плодове от хлебно дърво.
24.Също така боб Кулатха, леща, плодовете панду (Трихосантес диоеса), тиквите (Бенинкаса керифера) и пръчковиден зеленчук, Брустбеерен, Капитха (Ферония елефантум), Кантха – билва и Палаша (Бутеа фрондоса).
25.Също така Кадамба (Науклеа кадамба), лимони, Бинба (Момордика монаделфа), Лакуча (Артокарпус локуча), чесън, лотос (?) Камаранга, Пиала (Буханания латифолия), Аса фоедита, Салмали (Салмалия малабарика)и кемука (Колокасия антикворум).
Думата от оригинала означава виша (отрова) или виш (нечистотия, кал). И все пак обикновено се приема, че това е една неволна грешка при писането и правилната дума трябва да означава биса(подземните стъбла на едно лотосово растение). Но защо? Като че ли не стигат най-малкото 150-те съществуващи синоними за лотос в санскрит, та човек нарочно трябва да взема точно тук една нова дума за “лотос”? Съответно в случая точният превод е “чесън” от нечистото (“отровното”) трябва да бъде избягван”. Аре Ваерланд и неговите привърженици, може би да имат право, като поставят чесъна над всичко друго според тяхнат гледна точка. Но за един йога чесънът и лукът са още по-лоши отколкото е месето. От тях трябва да се откажат всички, дори да им е трудно да се разделят с тези две замърсяващи растения, ако искат да упражняват Йога! Не че йогите искат да оспорват лекуващото въздействие на тях двете. Свами Шивананда казва:
“...Чесънът изгонва газовете от червата, засилва стомаха, възбужда тялото, втечнява и иотстранява отпадъците, повишава отделянето на урина и умъртвява трихината и тенията. Той е полезен при глухота и при болести на ушите, при хроничен бронхит, при астма, туберколоза, нервен шок и при изтощаванена нервната система, дизентерия, хемороиди, при висока температура, телесна слабост и др. Освен това той е полезен при измиване на инфектирани рани и на гнойни абцеси. Сокът от чесън е полезен при възпаление на белит едробове и се предписва против коклюш. Той намалява ефикасно високото кръвно налягане.” ( “Practical Household Remedies”,II, 23)
“...Лукът притежава лечебно въздействие. Той е полезен при холера. Смачкват се няколко глави лук и техният сок се дава на болните от холера. Неговият сок има едно специфично въздействие, което убива микробите: той умъртвява веднага бацилите на холерата. Лукът съдържа сяра и затова е полезен за онзи, който се оплаква от хемороиди.
Но той представлява смъртна отрова за всички, които са религиозно търсещи. Той е по-лош от месото. Той възбужда страстите, изпълва духа с раджас[36] и го лишава от неговата ясното. Човек не може да има една добра мисловна концентрация. Същото въздействие има и чесънът. Стемящите се към възвишеното и търсещите истината трябва да ги избягват като силна отрова.” (“Health and Nappiness”, стр.56-57).
26.Начинаещият трябва да избягва: пътуване, жени, големи горещини, прясно и топено масло, гъсто (мазно) мляко, захарен сироп, сироп от захарна тръстика и други.
27.По-нататък: банани, кокосови орехи, нарове, грозде, лавани (Анона ретикулата) и всичко с кисел сок.
28.Но йогата трябва да яде кардамон, мускатови орехи и карамфил (подправка), плодовете от Еугения ямболана, Ямбола (Панданус одоратисимус), които събуждат мъжката сила, миробалан (Терминалия Чебула) и фурми.
29. За радост на своето сърце йогата трябва да яде лесносмилаема храна, приятна, мека и подходяща, за да изгражда елементите (дхатус) на тялото.
30. (Но) един йога трябва да избягва всичко, което е трудносмилаемо, лошо или загнило, което е престояло (през нощта) или е твърде горещо."
Хатха йога прадипика
"1.59. Регулярно сосредотачиваясь на (внутреннем звуке) Нада и практикуя Хатха-Йогу, Брахмачарин (не привязывается к чувственным удовольствиям), соблюдающий диету, достигнет успеха за год.
1.60. Митахара - умеренная диета, это молочная сладкая (свежая) пища, посвященная Шиве и оставляющая четверть желудка свободной.
1.61. Йогинам нельзя есть острое, соленое, кислое, пряное и горячее; орехи и листья бетеля, рисовое масло и сезам (кунжут восточный), горчицу, алкоголь, рыбу, мясо животных, творог, сливочное масло, мелкий горох, плоды Chaasa (тропическое растение) и чеснок.
1.62. Пищу остывшую, разогретую, пересоленую, прокисшую йогин должен избегать, как нездоровую. Нужно воздерживаться от согревания у огня, общения с женщинами и от путешествий.
1.63. Горакша говорит: вначале следует избавиться от дурной компании, от согревания зимой у огня, от половых сношений и от длительных путешествий; от купания рано утром, от голодания, спешки и от тяжелой физической работы.
1.64. Йогин может использовать без опаски следующие вещи: пшеница, рис, ячмень, молоко, топленое масло из молока буйволицы, сладости, мед, сухой имбирь, огурцы, овощи и хорошую воду. Это благоприятно для тех, кто практикует йогу.
1.65. Пусть йогин ест укрепляющую пищу-сладкую, приготовленную с топленым маслом и молоком - (такая пища) повышает настроение, (улучшает состояние) тела, соответствуя его желаниям."
Ако някой разполага с по- точни преводи или има корекции в текстовете, нека да предложи. По- долу ще пусна разисквания по темата.
Статии от Аюс
Ще пусна материали от Аюс, които са публкувани с сайта на Имаго.
Логика има - и Аюрведа, и хатха-йога са изключително рационални системи. Заслужава си тези шлоки да бъдат коментирани по-пространно, както и тълкуването им в изданието на Сатянанда, което е незадоволително и опростява нещата. В момента нямам време за това, но при първа възможност с удоволствие ще се върна към коментирането на тези места от Хатха-йога-прадипика. А сега ще пусна един материал от книгата на Дейвид Фроли Йога и Аюрведа, който дава отговор и на някои от въпросите, които поставяте.
ЙОГИЧЕСКО И АЮРВЕДИЧНО ХРАНЕНЕ
Сходства и различия
И той позна, че храната е Брахман.
От храната всички същества са родени,
чрез храна живеят те и в храна се превръщат.
ТАЙТТИРИЯ-УПАНИШАД 3.2
Храна, анна, е първата санскритска дума за Брахман, Върховното Божество. Всичко във вселената е храна. Вътрешният Аз, Атман, е изяждащият храната, която е всичко. Всичко, което виждаме, е храна за душата. Развитието на душата ни зависи от способността ни да ядем и да смиламе храната, която е нашият живот. Храната, анна, е основата на живота, прана. Тя пренася жизнената сила и я поддържа в тялото.
Типът храна, която търсим, отразява степента на нашата еволюция. Природата на храната, която даден човек избира, разкрива на какъв стадий е неговото съзнание. Йога и Аюрведа подчертават значимостта на чисто вегетарианското хранене или на т. нар. саттвична диета – хранене, което насърчава развитието на саттва, най-висшето качество на мира, любовта и просветлеността. Храненето е нашето първо взаимодействие с обкръжаващата ни среда. Ако не се основава на любов и състрадание, всички наши действия ще ни връзват към страданието.
Аюрведа подчертава правилното хранене като основата на всички изцелителни методи. Храната е първата и най-важната лекарствена форма. Без правилен подбор на храните никой друг лечебен метод не може да бъде резултатен. Аюрведа препоръчва саттвична, или чиста храна, защото саттва поражда уравновесеност, отстранява вредните фактори и помага за намаляване на всички доши.
Основата на саттва е мисловната нагласа на ахимса (ненавреждане). Саттвичното хранене е преди всичко вегетарианско, с избягване на каквито и да било продукти, които са добити чрез убиване или навреждане на животни. Саттвичното хранене допълнително набляга на природните храни – отгледани в хармония с природата, върху добри почви, израснали по естествен начин, сготвени по правилен начин и с правилна нагласа на любов. Такива храни са носители на прана и съзнание.
Йогите са сред най-стриктните хора в света по отношение на своето хранене. Не само че са вегетарианци, но те избягват и преработени с търговска цел храни, пържени храни, както и храните, които се продават в т. нар. заведения за бързо хранене. Въздържат се от яйца и чесън. Обикновено йогите сами си готвят храната или пътуват заедно със свои готвачи, които познават изкуството на саттвичното готвене. Ако поканите някой истински йогин в своя дом, той или тя може да ви покаже как да готвите, като вероятно първо ще отиде до магазина и ще се погрижи да бъдат подбрани правилните храни, а след това ще приготви чудесно ястие, което става почти свето причастие.
Йогическата диета обаче преследва различни цели от аюрведичната и затова двете не могат да бъдат просто уеднаквени. В тях се отразяват различните цели на двете дисциплини: Аюрведа е устремена към здравето и равновесието на физическото тяло; Йога иска да ни помогне да надхвърлим телесното съзнание. Докато Аюрведа работи за подобряване на нашето телесно здраве, Йога ни помага да преминем отвъд всякакви телесни ограничения. По тази причина повечето традиционни йогически дисциплини са аскетични по природа, включват гладуване и леко хранене, сурови храни и мерки за очистване от токсините, както и оттегляне на сетивата, пранаяма и медитация. Всички тези фактори не само са насочени към намаляване на физическото съзнание, но могат и да разстроят вата, която представлява въздушният или нетелесният съставен елемент на нашата природа. Традиционната Аюрведа, от друга, страна, набляга на сготвените храни, питателното хранене и защитата от елементите, за да бъдем физически силни и за да се предотврати натрупването на дошите, особено на вата.
Логика има - и Аюрведа, и хатха-йога са изключително рационални системи. Заслужава си тези шлоки да бъдат коментирани по-пространно, както и тълкуването им в изданието на Сатянанда, което е незадоволително и опростява нещата. В момента нямам време за това, но при първа възможност с удоволствие ще се върна към коментирането на тези места от Хатха-йога-прадипика. А сега ще пусна един материал от книгата на Дейвид Фроли Йога и Аюрведа, който дава отговор и на някои от въпросите, които поставяте.
ЙОГИЧЕСКО И АЮРВЕДИЧНО ХРАНЕНЕ
Сходства и различия
И той позна, че храната е Брахман.
От храната всички същества са родени,
чрез храна живеят те и в храна се превръщат.
ТАЙТТИРИЯ-УПАНИШАД 3.2
Храна, анна, е първата санскритска дума за Брахман, Върховното Божество. Всичко във вселената е храна. Вътрешният Аз, Атман, е изяждащият храната, която е всичко. Всичко, което виждаме, е храна за душата. Развитието на душата ни зависи от способността ни да ядем и да смиламе храната, която е нашият живот. Храната, анна, е основата на живота, прана. Тя пренася жизнената сила и я поддържа в тялото.
Типът храна, която търсим, отразява степента на нашата еволюция. Природата на храната, която даден човек избира, разкрива на какъв стадий е неговото съзнание. Йога и Аюрведа подчертават значимостта на чисто вегетарианското хранене или на т. нар. саттвична диета – хранене, което насърчава развитието на саттва, най-висшето качество на мира, любовта и просветлеността. Храненето е нашето първо взаимодействие с обкръжаващата ни среда. Ако не се основава на любов и състрадание, всички наши действия ще ни връзват към страданието.
Аюрведа подчертава правилното хранене като основата на всички изцелителни методи. Храната е първата и най-важната лекарствена форма. Без правилен подбор на храните никой друг лечебен метод не може да бъде резултатен. Аюрведа препоръчва саттвична, или чиста храна, защото саттва поражда уравновесеност, отстранява вредните фактори и помага за намаляване на всички доши.
Основата на саттва е мисловната нагласа на ахимса (ненавреждане). Саттвичното хранене е преди всичко вегетарианско, с избягване на каквито и да било продукти, които са добити чрез убиване или навреждане на животни. Саттвичното хранене допълнително набляга на природните храни – отгледани в хармония с природата, върху добри почви, израснали по естествен начин, сготвени по правилен начин и с правилна нагласа на любов. Такива храни са носители на прана и съзнание.
Йогите са сред най-стриктните хора в света по отношение на своето хранене. Не само че са вегетарианци, но те избягват и преработени с търговска цел храни, пържени храни, както и храните, които се продават в т. нар. заведения за бързо хранене. Въздържат се от яйца и чесън. Обикновено йогите сами си готвят храната или пътуват заедно със свои готвачи, които познават изкуството на саттвичното готвене. Ако поканите някой истински йогин в своя дом, той или тя може да ви покаже как да готвите, като вероятно първо ще отиде до магазина и ще се погрижи да бъдат подбрани правилните храни, а след това ще приготви чудесно ястие, което става почти свето причастие.
Йогическата диета обаче преследва различни цели от аюрведичната и затова двете не могат да бъдат просто уеднаквени. В тях се отразяват различните цели на двете дисциплини: Аюрведа е устремена към здравето и равновесието на физическото тяло; Йога иска да ни помогне да надхвърлим телесното съзнание. Докато Аюрведа работи за подобряване на нашето телесно здраве, Йога ни помага да преминем отвъд всякакви телесни ограничения. По тази причина повечето традиционни йогически дисциплини са аскетични по природа, включват гладуване и леко хранене, сурови храни и мерки за очистване от токсините, както и оттегляне на сетивата, пранаяма и медитация. Всички тези фактори не само са насочени към намаляване на физическото съзнание, но могат и да разстроят вата, която представлява въздушният или нетелесният съставен елемент на нашата природа. Традиционната Аюрведа, от друга, страна, набляга на сготвените храни, питателното хранене и защитата от елементите, за да бъдем физически силни и за да се предотврати натрупването на дошите, особено на вата.
Re: Статии от Аюс
Сурова и сготвена храна
Много неясноти има днес във връзка със суровоядството в Йога и Аюрведа, както и във вегетарианството изобщо. Някои хора отъждествяват вегетарианството със суровоядството. Сготвянето на зеленчуците не ги превръща в месо! Вегетарианското хранене включва всички безмесни хранителни продукти, дори сготвените. Множество храни, като ориз или картофи, трябва да бъдат сготвени, за да станат смилаеми.
Аюрведа, общо взето, не препоръчва суровоядството за поддържане на здравето в дългосрочен план, а само за кратки периоди с цел очистване от токсините. Така е, защото суровата храна се смила по-трудно и не доставя толкова голям обем питателни вещества, колкото сготвената храна. Аюрведа препоръчва специални диети за противодействие на нашите доши. Те са основани предимно на цели зърна, бобови храни, кореноплодни зеленчуци, семена и ядки, като суровите храни са в малки количества и имат второстепенна роля – те могат да бъдат наречени “балансирани” или “питателни” вегетариански диети.
Аюрведичното гледище, че сготвената храна е по-добра, кара обаче някои хора да мислят, че суровата храна е лоша от аюрведична перспектива. Поради връзката между Аюрведа и Йога, тези хора могат да сметнат, че суровоядството е нейогическо. Обаче ако погледнем традиционните йогически текстове, ще открием, че в тях се набляга на суровата храна. Йогическата диета традиционно е наричана диета от плодове и корени (пхала мула), макар да включва зърнени храни и млечни продукти. Йогите, оттеглили се от света в природна среда, живеят чрез диворастящи храни като част от техния духовен режим и като средство за свързване със силите на природата.
Суровите храни, трябва да отбележим, увеличават ветрените и етерните елементи в тялото и ума, съставните елементи на вата. Сготвените храни са по-добри за увеличаване на земните и водните елементи, компонентите на капха, а също и за увеличаване на огъня, питта-фактора. Огънят прави сготвените храни по-лесносмилаеми и по-добри за изграждане на тялото, но суровите храни са по-добри за увеличаване на фината чувствителност на прана и ума.
Йогическата диета набляга върху развитието на въздушните и етерните елементи не само за очистване от токсините, но и за отваряне на ума, чиято природа е предимно въздушна и етерна. По тази причина Йога препоръчва суровите храни, както и въздържането от храна. Намаляването на тялото позволява на ума да се развие и разшири, да се снижи телесното съзнание и да се увеличи непривързаността.
Йогическата диета взема предвид не само ролята на дошите, които са главният фактор в аюрведичната диета, но също и ролята на праната. Суровите храни са богати на прана, която йогите се стремят да развият като най-висшата енергия на ума. Суровите храни доставят прана не само на тялото, но и на ума. Суровите храни са част от традиционната йогическа диета за пречистване на надитата, или каналите, което се извършва чрез увеличаване на праната. Твърди се, че големите йоги са в състояние да живеят само на въздух или прана. Други могат да живеят само на вода, а трети – само с малко плодове, мляко и претопено масло (гхи).
Йогическата стратегия е да се увеличава агни (храносмилателният огън) чрез вътрешни практики, така че вата да не бъде разстроена по време на йогическата практика. Правилното практикуване на Йога, особено на пранаяма, повишава агни, така че ние сме в състояние да смиламе сурови храни. С повишената си вътрешна топлина ние вече не сме зависими от топлината на храната и се чувстваме по-добре с една охлаждаща диета. Йогинът със силен храносмилателен и праничен огън може да се справя със сурови храни, с екстремни температури и други физически дисбаланси, които обикновено водят до разболяване. Аюрведа обаче е насочена към обикновения човек, който се нуждае от защита от тези външни резки промени и по-груби аспекти на живота.
Обаче ние, които практикуваме Йога само през част от времето си и рядко сме аскети, може и да не притежаваме храносмилателната сила да се справяме със сурови храни, особено ако ги консумираме по-продължително време. Това е особено вярно за вата типовете, които имат слаба или променлива храносмилателна сила. Те не трябва да забравят, че традиционната йогическа диета е потенциално вата-разстройваща. Хората от капха типа с техния нисък храносмилателен огън и бавна обмяна на веществата могат да бъдат отслабени от твърде много сурова храна. Дори хората от питта типа ще намерят суровата храна твърде лека за дълготрайно поддържане на енергия и жизненост, особено ако са заети с напрегната физическа дейност.
Все пак за повечето хора може да бъде полезно периодичното суровоядство с цел очистване от токсините, особено през късната пролет (април или май в зависимост от климата), която е естественият сезон за детоксикация. Ние се нуждаем и от известно количество сурови храни в нашата диета, обикновено десет или двадесет процента, за да си набавим витамините, минералите и ензимите, които са в изобилие в тези храни. Добри сурови храни, които могат да се консумират заедно с ястията, са краставици, репички, моркови, домати и различни видове кълнове, силантро (свеж зелен кориандър) и магданоз.
В допълнение тези, които желаят да очистят не само физическото, но и финото си тяло, могат да го сторят с помощта на суровоядството, в съчетание с асани, пранаяма, мантри и медитация. Такава практика може да продължава от един до три месеца в зависимост от психотелесния тип на конкретния човек. Всеки, който сериозно желае да започне йогическа практика, трябва да има предвид подобни предварителни пречистващи подходи, особено когато те са свързани с аюрведичната пречистваща програма – панча карма. Тъй като повечето хора на Запад са затлъстели и с много токсини в организма си, тези методи за очистване от токсините често са първите мерки за оправянето на здравето.
За да избегнем опасността от прекалено очистване със сурови храни можем да прилагаме един прост критерий. Суровоядството не трябва да служи за потискане на нашия храносмилателен огън, за лишаването от здравословен апетит, който укрепва тялото ни. Заедно със суровоядството се опитайте да следвате режим за увеличаване на храносмилателния огън с помощта на подправки като джинджифил, лютив червен пипер, канела и босилек, или с аюрведичната комбинация трикату. Човек трябва да приема толкова сурови храни, колкото позволява силата на храносмилателния му огън. Въпреки всичко, значението на суровата храна за пречистването не трябва да бъде подценявано. Когато човек напредва в духовните практики, той ще може да се справя с повече сурова храна и ще му е потребно все по-малко храна.
Напредналите йоги естествено клонят към суровите храни, както и към зърнените храни и млечните продукти. Те предпочитат праничните храни пред нещо, което е било обработвано и прекалено сготвено, и могат в крайна сметка да се откажат изобщо от готвена храна. Виждайки природата като своя майка, те не харесват произвежданите или отглежданите с търговска цел храни. Духовният процес отразява една нарастваща чувствителност към храната и изисква хранене, което съдържа прана и любов като свои главни съставки.
Много неясноти има днес във връзка със суровоядството в Йога и Аюрведа, както и във вегетарианството изобщо. Някои хора отъждествяват вегетарианството със суровоядството. Сготвянето на зеленчуците не ги превръща в месо! Вегетарианското хранене включва всички безмесни хранителни продукти, дори сготвените. Множество храни, като ориз или картофи, трябва да бъдат сготвени, за да станат смилаеми.
Аюрведа, общо взето, не препоръчва суровоядството за поддържане на здравето в дългосрочен план, а само за кратки периоди с цел очистване от токсините. Така е, защото суровата храна се смила по-трудно и не доставя толкова голям обем питателни вещества, колкото сготвената храна. Аюрведа препоръчва специални диети за противодействие на нашите доши. Те са основани предимно на цели зърна, бобови храни, кореноплодни зеленчуци, семена и ядки, като суровите храни са в малки количества и имат второстепенна роля – те могат да бъдат наречени “балансирани” или “питателни” вегетариански диети.
Аюрведичното гледище, че сготвената храна е по-добра, кара обаче някои хора да мислят, че суровата храна е лоша от аюрведична перспектива. Поради връзката между Аюрведа и Йога, тези хора могат да сметнат, че суровоядството е нейогическо. Обаче ако погледнем традиционните йогически текстове, ще открием, че в тях се набляга на суровата храна. Йогическата диета традиционно е наричана диета от плодове и корени (пхала мула), макар да включва зърнени храни и млечни продукти. Йогите, оттеглили се от света в природна среда, живеят чрез диворастящи храни като част от техния духовен режим и като средство за свързване със силите на природата.
Суровите храни, трябва да отбележим, увеличават ветрените и етерните елементи в тялото и ума, съставните елементи на вата. Сготвените храни са по-добри за увеличаване на земните и водните елементи, компонентите на капха, а също и за увеличаване на огъня, питта-фактора. Огънят прави сготвените храни по-лесносмилаеми и по-добри за изграждане на тялото, но суровите храни са по-добри за увеличаване на фината чувствителност на прана и ума.
Йогическата диета набляга върху развитието на въздушните и етерните елементи не само за очистване от токсините, но и за отваряне на ума, чиято природа е предимно въздушна и етерна. По тази причина Йога препоръчва суровите храни, както и въздържането от храна. Намаляването на тялото позволява на ума да се развие и разшири, да се снижи телесното съзнание и да се увеличи непривързаността.
Йогическата диета взема предвид не само ролята на дошите, които са главният фактор в аюрведичната диета, но също и ролята на праната. Суровите храни са богати на прана, която йогите се стремят да развият като най-висшата енергия на ума. Суровите храни доставят прана не само на тялото, но и на ума. Суровите храни са част от традиционната йогическа диета за пречистване на надитата, или каналите, което се извършва чрез увеличаване на праната. Твърди се, че големите йоги са в състояние да живеят само на въздух или прана. Други могат да живеят само на вода, а трети – само с малко плодове, мляко и претопено масло (гхи).
Йогическата стратегия е да се увеличава агни (храносмилателният огън) чрез вътрешни практики, така че вата да не бъде разстроена по време на йогическата практика. Правилното практикуване на Йога, особено на пранаяма, повишава агни, така че ние сме в състояние да смиламе сурови храни. С повишената си вътрешна топлина ние вече не сме зависими от топлината на храната и се чувстваме по-добре с една охлаждаща диета. Йогинът със силен храносмилателен и праничен огън може да се справя със сурови храни, с екстремни температури и други физически дисбаланси, които обикновено водят до разболяване. Аюрведа обаче е насочена към обикновения човек, който се нуждае от защита от тези външни резки промени и по-груби аспекти на живота.
Обаче ние, които практикуваме Йога само през част от времето си и рядко сме аскети, може и да не притежаваме храносмилателната сила да се справяме със сурови храни, особено ако ги консумираме по-продължително време. Това е особено вярно за вата типовете, които имат слаба или променлива храносмилателна сила. Те не трябва да забравят, че традиционната йогическа диета е потенциално вата-разстройваща. Хората от капха типа с техния нисък храносмилателен огън и бавна обмяна на веществата могат да бъдат отслабени от твърде много сурова храна. Дори хората от питта типа ще намерят суровата храна твърде лека за дълготрайно поддържане на енергия и жизненост, особено ако са заети с напрегната физическа дейност.
Все пак за повечето хора може да бъде полезно периодичното суровоядство с цел очистване от токсините, особено през късната пролет (април или май в зависимост от климата), която е естественият сезон за детоксикация. Ние се нуждаем и от известно количество сурови храни в нашата диета, обикновено десет или двадесет процента, за да си набавим витамините, минералите и ензимите, които са в изобилие в тези храни. Добри сурови храни, които могат да се консумират заедно с ястията, са краставици, репички, моркови, домати и различни видове кълнове, силантро (свеж зелен кориандър) и магданоз.
В допълнение тези, които желаят да очистят не само физическото, но и финото си тяло, могат да го сторят с помощта на суровоядството, в съчетание с асани, пранаяма, мантри и медитация. Такава практика може да продължава от един до три месеца в зависимост от психотелесния тип на конкретния човек. Всеки, който сериозно желае да започне йогическа практика, трябва да има предвид подобни предварителни пречистващи подходи, особено когато те са свързани с аюрведичната пречистваща програма – панча карма. Тъй като повечето хора на Запад са затлъстели и с много токсини в организма си, тези методи за очистване от токсините често са първите мерки за оправянето на здравето.
За да избегнем опасността от прекалено очистване със сурови храни можем да прилагаме един прост критерий. Суровоядството не трябва да служи за потискане на нашия храносмилателен огън, за лишаването от здравословен апетит, който укрепва тялото ни. Заедно със суровоядството се опитайте да следвате режим за увеличаване на храносмилателния огън с помощта на подправки като джинджифил, лютив червен пипер, канела и босилек, или с аюрведичната комбинация трикату. Човек трябва да приема толкова сурови храни, колкото позволява силата на храносмилателния му огън. Въпреки всичко, значението на суровата храна за пречистването не трябва да бъде подценявано. Когато човек напредва в духовните практики, той ще може да се справя с повече сурова храна и ще му е потребно все по-малко храна.
Напредналите йоги естествено клонят към суровите храни, както и към зърнените храни и млечните продукти. Те предпочитат праничните храни пред нещо, което е било обработвано и прекалено сготвено, и могат в крайна сметка да се откажат изобщо от готвена храна. Виждайки природата като своя майка, те не харесват произвежданите или отглежданите с търговска цел храни. Духовният процес отразява една нарастваща чувствителност към храната и изисква хранене, което съдържа прана и любов като свои главни съставки.
Re: Статии от Аюс
Йога и подправките
Тъй като в индийската кухня в повечето случаи се използват много подправки, някои хора смятат, че и йогическата диета включва употреба на много подправки, включително много лют червен (кайенски) пипер или чили. Това съвсем не е така. Хората, които от деца са свикнали със силно подправена храна, каквито са индийците, могат да понесат и по-големи количества подправки, включително и в йогическата диета. Обаче по принцип храненето на йогите не трябва да включва много подправки, защото в повечето случаи те са раджасични и възбуждат нервите. Трябва да се наблегне върху сладки подправки от рода на джинджифил, канела, кардамон, босилек и резене, които са саттвични.
Много от пикантните храни, особено в ресторантите, се приготвят с нискокачествени мазнини. Това не е добра комбинация. Ако включвате много подправки в храненето си, трябва да сте сигурен, че използвате висококачествени натурални подправки, заедно с висококачествени мазнини от рода на гхи. Трябва да се използва качествено гхи, произведено от сурово или натурално екологично чисто масло, а не от обичайно продаваното в търговската мрежа масло.
Йога и захарта
Някои хора са на мнение, че духовната диета изключва захарта напълно. Това се дължи главно на опасностите, които крие бялата захар. Бялата захар е преработена и рафинирана храна и по тази причина трябва да бъде избягвана. Все пак всички ние се нуждаем от известно количество натурални захари, от рода на пчелния мед или нерафинираната захар (джаггари) в храненето си. Това важи особено за децата. Също така, когато кундалини се развие чрез духовна практика, може да е необходимо да се консумират чисти захари за поддържане на баланса в обмяната на веществата. По тази причина натуралните подсладители в умерени количества са част от йогическата диета.
Тъй като в индийската кухня в повечето случаи се използват много подправки, някои хора смятат, че и йогическата диета включва употреба на много подправки, включително много лют червен (кайенски) пипер или чили. Това съвсем не е така. Хората, които от деца са свикнали със силно подправена храна, каквито са индийците, могат да понесат и по-големи количества подправки, включително и в йогическата диета. Обаче по принцип храненето на йогите не трябва да включва много подправки, защото в повечето случаи те са раджасични и възбуждат нервите. Трябва да се наблегне върху сладки подправки от рода на джинджифил, канела, кардамон, босилек и резене, които са саттвични.
Много от пикантните храни, особено в ресторантите, се приготвят с нискокачествени мазнини. Това не е добра комбинация. Ако включвате много подправки в храненето си, трябва да сте сигурен, че използвате висококачествени натурални подправки, заедно с висококачествени мазнини от рода на гхи. Трябва да се използва качествено гхи, произведено от сурово или натурално екологично чисто масло, а не от обичайно продаваното в търговската мрежа масло.
Йога и захарта
Някои хора са на мнение, че духовната диета изключва захарта напълно. Това се дължи главно на опасностите, които крие бялата захар. Бялата захар е преработена и рафинирана храна и по тази причина трябва да бъде избягвана. Все пак всички ние се нуждаем от известно количество натурални захари, от рода на пчелния мед или нерафинираната захар (джаггари) в храненето си. Това важи особено за децата. Също така, когато кундалини се развие чрез духовна практика, може да е необходимо да се консумират чисти захари за поддържане на баланса в обмяната на веществата. По тази причина натуралните подсладители в умерени количества са част от йогическата диета.
Re: Статии от Аюс
Саттвична диета
За да следваме една саттвична диета, трябва да сме наясно с шестте вкуса. Сладкият е първичният саттвичен вкус, защото е захранващ, балансиращ и приятен за ума и сетивата. Обаче под сладък вкус Аюрведа разбира естествените сладки неща, не преработената захар, още по-малко пък изкуствените подсладители. Сладък вкус имат захари, нишестета, въглехидрати и мазнини, каквито се намират в плодовете, зърнените храни, зеленчуците, семената и ядките.
Лютивият, киселият и соленият вкус са раджасични, защото имат стимулиращи свойства. Макар именно по тази причина те да са полезни за подобряване на храносмилането и за други лечебни цели, същевременно са и потенциални дразнители на нервната система. Лютивият или пикантният вкус има гореща и разширяваща се природа, която може да тласне нашите енергии твърде надалеч, ако се използва прекомерно, като по този начин причини изтощение. Солта може да задръсти артериите и каналите поради нейното минерално съдържание, така както солите разяждат водопроводните тръби. Киселият вкус, подобно на алкохола, може да предизвика ферментация в тялото.
Горчивият и стипчивият вкус са тамасични поради техния дългосрочен редуциращ ефект, който макар и полезен за очистване от токсините и сваляне на килограми, има потенциални странични ефекти. Горчивият вкус, с неговите студени и леки свойства, пречиства от токсини, но отслабва агни и разстройва вата (причинява нервност). Стипчивият вкус, който е свиващ, може да доведе до задържане на отпадъчни продукти в тялото и също повишава вата.
Все пак всеки вкус може да бъде саттвичен, раджасичен или тамасичен в зависимост от това как се използва. Всичко е въпрос на пропорции. На нас ни е необходим правилен баланс на всичките шест вкуса. Той се изразява в диета, основана на храни с предимно сладък вкус, с използване на лютиви, солени и кисели съставки като добавки, както и на горчиви и стипчиви вкусове за пречистване от токсините, когато това е необходимо.
Твърде много сладки храни, дори натурални, стават тамасични или затъпяващи и могат да задръстят каналите. Изкуствено произведените или преработените подсладители го правят в каквото и количество да ги ядем. Сладките подправки, като джинжифил, канела и мента, са саттвични, каквито са и киселите плодове като лимона и кръглото кисело лимонче (лимета,лайм, Citrus aurantifolia). Някои горчиви билки, от рода на готу кола, са саттвични, защото горчивият вкус с неговия въздушен и етерен елемент помага да се разшири ума. Преяждането с какъвто и да било тип храна може да го превърне в тамасичен и да причини задръстване. От друга страна, недояждането или следването на твърде лека или прекалено стимулираща диета повишава раджас. Само правилната диета и подходящото количество храна е саттвично. Саттвичната диета е приятна, но равномерно балансирана по вкусове, съдържа известно количества от всичките шест вкуса и количеството храна при нея запълва половината от стомаха.
За да следваме една саттвична диета, трябва да сме наясно с шестте вкуса. Сладкият е първичният саттвичен вкус, защото е захранващ, балансиращ и приятен за ума и сетивата. Обаче под сладък вкус Аюрведа разбира естествените сладки неща, не преработената захар, още по-малко пък изкуствените подсладители. Сладък вкус имат захари, нишестета, въглехидрати и мазнини, каквито се намират в плодовете, зърнените храни, зеленчуците, семената и ядките.
Лютивият, киселият и соленият вкус са раджасични, защото имат стимулиращи свойства. Макар именно по тази причина те да са полезни за подобряване на храносмилането и за други лечебни цели, същевременно са и потенциални дразнители на нервната система. Лютивият или пикантният вкус има гореща и разширяваща се природа, която може да тласне нашите енергии твърде надалеч, ако се използва прекомерно, като по този начин причини изтощение. Солта може да задръсти артериите и каналите поради нейното минерално съдържание, така както солите разяждат водопроводните тръби. Киселият вкус, подобно на алкохола, може да предизвика ферментация в тялото.
Горчивият и стипчивият вкус са тамасични поради техния дългосрочен редуциращ ефект, който макар и полезен за очистване от токсините и сваляне на килограми, има потенциални странични ефекти. Горчивият вкус, с неговите студени и леки свойства, пречиства от токсини, но отслабва агни и разстройва вата (причинява нервност). Стипчивият вкус, който е свиващ, може да доведе до задържане на отпадъчни продукти в тялото и също повишава вата.
Все пак всеки вкус може да бъде саттвичен, раджасичен или тамасичен в зависимост от това как се използва. Всичко е въпрос на пропорции. На нас ни е необходим правилен баланс на всичките шест вкуса. Той се изразява в диета, основана на храни с предимно сладък вкус, с използване на лютиви, солени и кисели съставки като добавки, както и на горчиви и стипчиви вкусове за пречистване от токсините, когато това е необходимо.
Твърде много сладки храни, дори натурални, стават тамасични или затъпяващи и могат да задръстят каналите. Изкуствено произведените или преработените подсладители го правят в каквото и количество да ги ядем. Сладките подправки, като джинжифил, канела и мента, са саттвични, каквито са и киселите плодове като лимона и кръглото кисело лимонче (лимета,лайм, Citrus aurantifolia). Някои горчиви билки, от рода на готу кола, са саттвични, защото горчивият вкус с неговия въздушен и етерен елемент помага да се разшири ума. Преяждането с какъвто и да било тип храна може да го превърне в тамасичен и да причини задръстване. От друга страна, недояждането или следването на твърде лека или прекалено стимулираща диета повишава раджас. Само правилната диета и подходящото количество храна е саттвично. Саттвичната диета е приятна, но равномерно балансирана по вкусове, съдържа известно количества от всичките шест вкуса и количеството храна при нея запълва половината от стомаха.
Re: Статии от Аюс
Аюрведична Йога
Самата Аюрведа е форма на Йога. Тя може да бъде наречена Йога на изцелението. Аюрведа прилага аспекти от всички видове Йога, в зависимост от равнището, темперамента и конституцията на индивида, за да го подпомогне в лечението, правилния начин на живот и духовното развитие. Следователно един човек, който наистина практикува Аюрведа, е също и йогин. Той или тя овладява не само физическото тяло, но и видовете прана и ума, с познаване на финото тяло и на душата. Всеки истински лекар изцелява чрез жизнената сила, а не чрез своята лична енергия. Умът на истинския лечител е в хармония с божествения или вътрешния Аз.
Аюрведа трябва да бъде практикувана като карма-йога, като форма на служене на живи същества. Тя трябва да бъде извършвана за благото на другите, не само за лична или материална изгода. Без този смисъл на служене духовната страна на Аюрведа не може да намери почва за растеж в отделния човек.
Адептът на Аюрведа трябва да има добри познания по хатха-йога и нейното разбиране за позите, дишането и съзнанието. Все пак Аюрведа прилага също техниките на раджа-йога за лечението на финото тяло и душа. Тези, които изучават Аюрведа, би следвало да изучат и Йога-сутра, да познават системата и сферите на нейното приложение.
Аюрведа използва мантра-йога като средство не само за лечение, но и за излъчване на всякакви лечебни енергии. Аюрведичните лекарства по традиция се приготвят с използване на мантри, което се прави с цел те да бъдат наситени с енергия на едно фино равнище. В допълнение аюрведичните терапии традиционно се съпровождат с рецитация на мантри. Заедно с Аюрведа човек трябва да изучи поне елементарно санскрит и науката за мантрите, така че да може да се възползва от тази страна на ученията.
Аюрведа препоръчва бхакти-йога или предаността като едно от основните средства за изцеление на сърцето. Всички хора, които сериозно претендират да разбират Аюрведа, трябва да признаят върховната сила на предаността и божествената любов за по-дълбинно лечение. В това отношение практикуващите Аюрведа трябва да си изберат някаква форма на Бога, която да почитат и която ще отразява тяхната преданост и вяра в божественото изцеление. Тази форма може да бъде Дханвантари, богът на аюрведичната медицина, който е форма на Вишну, но може да бъде всяко едно от имената и формите на Бога или на великите учители на човечеството. Сред практикуващите Аюрведа е популярен и богът Ганеша. Мнозина пък предпочитат формите на Божествената Майка.
Аюрведа препоръчва джнана-йога, или Йога на знанието, за лечение на ума, което изисква медитация. Аюрведа е самоизцеление, което е възможно само чрез самопознание. Последователите на Аюрведа трябва да я използват като инструмент за самоизследване, дори ако това изисква болезнено проучване на нашите собствени грешки и ограниченост.
Разбира се, от един практикуващ Аюрведа лекар не може да се очаква да бъде експерт по всички видове Йога, но той или тя трябва да знае за тях и да бъде в състояние да насочва хората към учители, които могат да им помогнат да вървят по тези пътища. Само един голям аюрведичен учител ще знае всички видове Йога и ще бъде лекар не само на тялото, но и на ума и на душата.
Йога също трябва да включва Аюрведа, за да бъде цялостна. Хатха-йога е непълна без аюрведичното гледище за тялото. Раджа-йога е непълна без аюрведичното разбиране на ума. Всички йоги трябва да признаят важността и ценността на правилната диета и билките като йогически инструменти, а аюрведичните средства за пречистване от рода на панча карма – като инструменти за подготовка на тялото за Йога.
Обаче обикновено Аюрведа работи като лечение и пречистване на тялото и ума, докато Йога цели да ни изведе до самореализация, което зависи от едно пречистено тяло и ум. По този начин основата на Йога трябва да бъде Аюрведа и плодът на Аюрведа трябва да бъде Йога.
(Д. Фроли, Йога и Аюрведа)
Самата Аюрведа е форма на Йога. Тя може да бъде наречена Йога на изцелението. Аюрведа прилага аспекти от всички видове Йога, в зависимост от равнището, темперамента и конституцията на индивида, за да го подпомогне в лечението, правилния начин на живот и духовното развитие. Следователно един човек, който наистина практикува Аюрведа, е също и йогин. Той или тя овладява не само физическото тяло, но и видовете прана и ума, с познаване на финото тяло и на душата. Всеки истински лекар изцелява чрез жизнената сила, а не чрез своята лична енергия. Умът на истинския лечител е в хармония с божествения или вътрешния Аз.
Аюрведа трябва да бъде практикувана като карма-йога, като форма на служене на живи същества. Тя трябва да бъде извършвана за благото на другите, не само за лична или материална изгода. Без този смисъл на служене духовната страна на Аюрведа не може да намери почва за растеж в отделния човек.
Адептът на Аюрведа трябва да има добри познания по хатха-йога и нейното разбиране за позите, дишането и съзнанието. Все пак Аюрведа прилага също техниките на раджа-йога за лечението на финото тяло и душа. Тези, които изучават Аюрведа, би следвало да изучат и Йога-сутра, да познават системата и сферите на нейното приложение.
Аюрведа използва мантра-йога като средство не само за лечение, но и за излъчване на всякакви лечебни енергии. Аюрведичните лекарства по традиция се приготвят с използване на мантри, което се прави с цел те да бъдат наситени с енергия на едно фино равнище. В допълнение аюрведичните терапии традиционно се съпровождат с рецитация на мантри. Заедно с Аюрведа човек трябва да изучи поне елементарно санскрит и науката за мантрите, така че да може да се възползва от тази страна на ученията.
Аюрведа препоръчва бхакти-йога или предаността като едно от основните средства за изцеление на сърцето. Всички хора, които сериозно претендират да разбират Аюрведа, трябва да признаят върховната сила на предаността и божествената любов за по-дълбинно лечение. В това отношение практикуващите Аюрведа трябва да си изберат някаква форма на Бога, която да почитат и която ще отразява тяхната преданост и вяра в божественото изцеление. Тази форма може да бъде Дханвантари, богът на аюрведичната медицина, който е форма на Вишну, но може да бъде всяко едно от имената и формите на Бога или на великите учители на човечеството. Сред практикуващите Аюрведа е популярен и богът Ганеша. Мнозина пък предпочитат формите на Божествената Майка.
Аюрведа препоръчва джнана-йога, или Йога на знанието, за лечение на ума, което изисква медитация. Аюрведа е самоизцеление, което е възможно само чрез самопознание. Последователите на Аюрведа трябва да я използват като инструмент за самоизследване, дори ако това изисква болезнено проучване на нашите собствени грешки и ограниченост.
Разбира се, от един практикуващ Аюрведа лекар не може да се очаква да бъде експерт по всички видове Йога, но той или тя трябва да знае за тях и да бъде в състояние да насочва хората към учители, които могат да им помогнат да вървят по тези пътища. Само един голям аюрведичен учител ще знае всички видове Йога и ще бъде лекар не само на тялото, но и на ума и на душата.
Йога също трябва да включва Аюрведа, за да бъде цялостна. Хатха-йога е непълна без аюрведичното гледище за тялото. Раджа-йога е непълна без аюрведичното разбиране на ума. Всички йоги трябва да признаят важността и ценността на правилната диета и билките като йогически инструменти, а аюрведичните средства за пречистване от рода на панча карма – като инструменти за подготовка на тялото за Йога.
Обаче обикновено Аюрведа работи като лечение и пречистване на тялото и ума, докато Йога цели да ни изведе до самореализация, което зависи от едно пречистено тяло и ум. По този начин основата на Йога трябва да бъде Аюрведа и плодът на Аюрведа трябва да бъде Йога.
(Д. Фроли, Йога и Аюрведа)
в отговор на Darth†Vader™
#8
Re: Храненето в Йога
Сега, интересное да се погледне на препоръките в контекста на времето, начина на живот на тамошните йоги, климата и т.н. 
Re: Храненето в Йога
Тази и другата тема за Аюрведа са много хубави! Поздравления
Изненадам съм обаче, че няма коментари, при положение, че имаше толкова страсти около храненето. Май проблемът е, че тук трябва да се коментира конкретни препоръки, които комай не се следват от БГ вегетарианците-йоги...
Изненадам съм обаче, че няма коментари, при положение, че имаше толкова страсти около храненето. Май проблемът е, че тук трябва да се коментира конкретни препоръки, които комай не се следват от БГ вегетарианците-йоги...
Re: Храненето в Йога
Май ще се окаже, че за бая български йоги, диетата е просто не-ядене на месо и си похапват неща, които май не са препоръчителни според класическите текстове.
Аз като чета и повечето препоръчани продукти не растат в България.
Пък си и мисля, че нашите предци са имали идеален начин на хранене, съобразен с мястото, на което живеем, естествени продукти, които са попили лъчите и енергията на средата, в която живеем.
Аз като чета и повечето препоръчани продукти не растат в България.
Пък си и мисля, че нашите предци са имали идеален начин на хранене, съобразен с мястото, на което живеем, естествени продукти, които са попили лъчите и енергията на средата, в която живеем.
Re: Храненето в Йога
Много интересно! 
...едрите хора: техният прекомерен обем на корема произлиза именно от твърде много раздутите черва и стомах, а не от “натрупването на тлъстини”, защото за образуването на газове не е оставено никакво свободно пространство.
Коремчето се образува и от застояване и липса на движение. Мисля си, дали Наули няма да свърши добра работа за превръщане на позакръгленото коремче в плоско? Лошото е, че аз отвреме навреме го почвам Наулито и пак спирам, иначе е много приятно упражнение.
За чесъна, също съм много изненадана. Кришнарите не ядат чесън, може би и при тях това е причината – превъзмоване на раджас. Аз от малка имам непоносимост към чесън и лук и винаги ме е било яд, че не мога да ги ям. Но явно си има и своите положителни аспекти.
Въпреки че раджас далеч не означава само страст в сексуалния аспект, а страст и динамичност в живота, нещо, което далеч не е лошо.
Знам, че в тибетските традиции се препоръчва ядене на едно нещо и максимално избягване на смеските. Това мисля, че го четох в "Петимата тибетци".
...едрите хора: техният прекомерен обем на корема произлиза именно от твърде много раздутите черва и стомах, а не от “натрупването на тлъстини”, защото за образуването на газове не е оставено никакво свободно пространство.
Коремчето се образува и от застояване и липса на движение. Мисля си, дали Наули няма да свърши добра работа за превръщане на позакръгленото коремче в плоско? Лошото е, че аз отвреме навреме го почвам Наулито и пак спирам, иначе е много приятно упражнение.
За чесъна, също съм много изненадана. Кришнарите не ядат чесън, може би и при тях това е причината – превъзмоване на раджас. Аз от малка имам непоносимост към чесън и лук и винаги ме е било яд, че не мога да ги ям. Но явно си има и своите положителни аспекти.
Въпреки че раджас далеч не означава само страст в сексуалния аспект, а страст и динамичност в живота, нещо, което далеч не е лошо.
Знам, че в тибетските традиции се препоръчва ядене на едно нещо и максимално избягване на смеските. Това мисля, че го четох в "Петимата тибетци".
Редактирано от amrta на
Re: Храненето в Йога
Прав си, преводът и редакцията са под всякаква критика.
Ето на руски:
5.16. Кто начинает йогу без соблюдения диеты, тот только навлечёт на себя различные заболевания и останется без Сиддхи.
5.17. Пища для йогина: рис, ячменный или пшеничный хлеб, фасоль – чистая и без стручков.
5.18. Йогин должен есть огурцы, плоды хлебного дерева, манакачу (Arum Colocasia), каккола (вид ягод), зизиф, бананы и фиги.
5.19. Незрелые бананы, маленькие бананы, банановые стебли и корни, бринджаль, корни и плоды растения риддхи,
5.20. молодые зелёные овощи, чёрные овощи, листья Патолы, Виштука (вил шпината), овощи Хималочика – вот виды овощей, которые подходят для йогинов.
5.21. Пища – чистая, сладкая и не острая – доолжна наполнять желудок наполовину. Это – умеренное питание.
5.22. Половина жедудка должна быть наполнена пищей, четверть – водой, а ещё одна четверть должна оставаться для свободного движения газов.
5.23. Начиная заниматься йогой, избегай всего горького, острого, кислого, солёного и жареного, а также кислого молока, разбавленной молочной сыворотки, плотных овощей, алкогольных напитков, орехов винной пальмы и перезрелых плодов хлебного дерева.
5.24. Также следует избегать плодов Кулаттха, плодов чечевицы, тыквы и вьющихся растений, диких огурцов, ягод Капитха и Палаша,
5.25. а также Кадамба, лимонов, Бимба, Лукуча (разновидность хлебного дерева), чеснока, Пилала, Хинга, Сальмали и Кемука.
5.26. Начинающий йогу должен избегать путешествий, женщин и не должен греться у огня. Он также должен избегать сливочного масла, скисшего молока, сахарного сока и сока сахарного тростника; спелых бананов, кокосовых орехов, гранатов, винограда и всего, в чём есть кислый сок.
5.27. Однако йогин должен есть кардамон, мускатные орех и белую гвоздику,
5.28. розовые яблоки, финики и другие плоды, возбуждающие жизненную силу.
5.29. Для хорошего настроения пища йогина должна быть легко перевариваемой, нежгущей и подходящей, чтобы образовывать основные вещества тела.
5.30. Йогин должен избегать всего, что долго стояло, что с трудом переваривается и загнивает в кишечнике; а также того, что слишком горячо.
5.31. Также он не должен совершать по утрам холодные омовения, не должен голодать, подвергать тело страданиям, не должен есть только один раз в день или оставаться без еды более 3 часов.
5.32. После того, как жизнь устроена по этим правилам, можно упражняться в Пранаяме. Вначале нужно будет употреблять немного молока с растворённым маслом – два раза в день, утром и вечером.
Ето на руски:
5.16. Кто начинает йогу без соблюдения диеты, тот только навлечёт на себя различные заболевания и останется без Сиддхи.
5.17. Пища для йогина: рис, ячменный или пшеничный хлеб, фасоль – чистая и без стручков.
5.18. Йогин должен есть огурцы, плоды хлебного дерева, манакачу (Arum Colocasia), каккола (вид ягод), зизиф, бананы и фиги.
5.19. Незрелые бананы, маленькие бананы, банановые стебли и корни, бринджаль, корни и плоды растения риддхи,
5.20. молодые зелёные овощи, чёрные овощи, листья Патолы, Виштука (вил шпината), овощи Хималочика – вот виды овощей, которые подходят для йогинов.
5.21. Пища – чистая, сладкая и не острая – доолжна наполнять желудок наполовину. Это – умеренное питание.
5.22. Половина жедудка должна быть наполнена пищей, четверть – водой, а ещё одна четверть должна оставаться для свободного движения газов.
5.23. Начиная заниматься йогой, избегай всего горького, острого, кислого, солёного и жареного, а также кислого молока, разбавленной молочной сыворотки, плотных овощей, алкогольных напитков, орехов винной пальмы и перезрелых плодов хлебного дерева.
5.24. Также следует избегать плодов Кулаттха, плодов чечевицы, тыквы и вьющихся растений, диких огурцов, ягод Капитха и Палаша,
5.25. а также Кадамба, лимонов, Бимба, Лукуча (разновидность хлебного дерева), чеснока, Пилала, Хинга, Сальмали и Кемука.
5.26. Начинающий йогу должен избегать путешествий, женщин и не должен греться у огня. Он также должен избегать сливочного масла, скисшего молока, сахарного сока и сока сахарного тростника; спелых бананов, кокосовых орехов, гранатов, винограда и всего, в чём есть кислый сок.
5.27. Однако йогин должен есть кардамон, мускатные орех и белую гвоздику,
5.28. розовые яблоки, финики и другие плоды, возбуждающие жизненную силу.
5.29. Для хорошего настроения пища йогина должна быть легко перевариваемой, нежгущей и подходящей, чтобы образовывать основные вещества тела.
5.30. Йогин должен избегать всего, что долго стояло, что с трудом переваривается и загнивает в кишечнике; а также того, что слишком горячо.
5.31. Также он не должен совершать по утрам холодные омовения, не должен голодать, подвергать тело страданиям, не должен есть только один раз в день или оставаться без еды более 3 часов.
5.32. После того, как жизнь устроена по этим правилам, можно упражняться в Пранаяме. Вначале нужно будет употреблять немного молока с растворённым маслом – два раза в день, утром и вечером.
Re: Храненето в Йога
Българските вегатарианци си нямат и понятие от препоръките в храненето от средновековната литература по йога. Но да следваш тези препоръки сляпо е също толкова несериозно, като да следваш предходните препоръки от Гхеранда-самхита, относно подходящото време за практика.
Прочети сам и виж за какво става дума:
5.2. Для практики Пранаямы необходимы соответствующее место, подходящее время, урегулированное питание и, наконец, очищение Нади.
5.3. Йога должна быть начата не в отдалённой местности, не в диком лесу, не в большом городе и не в людном месте. Если совершать йогу в таких местах, то успеха не достичь.
5.4. В отдалённой местности йогин вызовет подозрение; в лесу у него нет защиты; присутствие людей будет ему мешать. Поэтому следует этого избегать.
5.5. В хорошей стране со справедливым правителем, где есть качественное питание и нет помех, построй себе хижину и окружи её изгородью.
5.6. Внутри изгороди сделай колодец и хранилище для воды. Хижина должна быть не слишком высокой и не слишком низкой; в ней не должно быть насекомых.
5.7. Хорошо обмажь эту хижину коровьим навозом. В этом тайном месте ты должен упражняться в Пранаяме.
5.8. Йогу не следует начинать ни зимой, ни ранней весной, ни летом, ни в период дождей. Если йога будет начата в это время, то она принесёт лишь болезни.
5.9. Начинай йогу весной или осенью. Тогда несомненно йогин останется свободным от болезней и достигнет успеха.
5.10. Каждые два месяца – времена года, начиная с марта и заканчивая февралём. (Так по каленладю). Но времена года ощущаются иначе, по 4 месяца.
5.11. (По календарю) весна – март и апрель. Лето – май и июнь. Период дождей – июль и август. Осень – сентябрь и октябрь. Зима – ноябрь и декабрь. Период холодов – январь и февраль.
5.12. Теперь я сообщу тебе о том, как ощущаются времена года. Месяцы от января до апреля ощущаются как весна.
5.13. От марта до июня ощущаются как лето. От июня до сентября – как период дождей. От августа до ноября – как осень.
5.14. От октября до января – как зима. От ноября до февраля – как период похолодания.
5.15. Начало йоги должно быть весной или осенью. Тогда она принесёт успех и выполняется без напряжения.
Прочети сам и виж за какво става дума:
5.2. Для практики Пранаямы необходимы соответствующее место, подходящее время, урегулированное питание и, наконец, очищение Нади.
5.3. Йога должна быть начата не в отдалённой местности, не в диком лесу, не в большом городе и не в людном месте. Если совершать йогу в таких местах, то успеха не достичь.
5.4. В отдалённой местности йогин вызовет подозрение; в лесу у него нет защиты; присутствие людей будет ему мешать. Поэтому следует этого избегать.
5.5. В хорошей стране со справедливым правителем, где есть качественное питание и нет помех, построй себе хижину и окружи её изгородью.
5.6. Внутри изгороди сделай колодец и хранилище для воды. Хижина должна быть не слишком высокой и не слишком низкой; в ней не должно быть насекомых.
5.7. Хорошо обмажь эту хижину коровьим навозом. В этом тайном месте ты должен упражняться в Пранаяме.
5.8. Йогу не следует начинать ни зимой, ни ранней весной, ни летом, ни в период дождей. Если йога будет начата в это время, то она принесёт лишь болезни.
5.9. Начинай йогу весной или осенью. Тогда несомненно йогин останется свободным от болезней и достигнет успеха.
5.10. Каждые два месяца – времена года, начиная с марта и заканчивая февралём. (Так по каленладю). Но времена года ощущаются иначе, по 4 месяца.
5.11. (По календарю) весна – март и апрель. Лето – май и июнь. Период дождей – июль и август. Осень – сентябрь и октябрь. Зима – ноябрь и декабрь. Период холодов – январь и февраль.
5.12. Теперь я сообщу тебе о том, как ощущаются времена года. Месяцы от января до апреля ощущаются как весна.
5.13. От марта до июня ощущаются как лето. От июня до сентября – как период дождей. От августа до ноября – как осень.
5.14. От октября до января – как зима. От ноября до февраля – как период похолодания.
5.15. Начало йоги должно быть весной или осенью. Тогда она принесёт успех и выполняется без напряжения.
Re: Храненето в Йога
В предговора на "121 Йогасани" четем от Аюс:
Тъй като бива включена в орбитата на мнoгoбройните Европейски или Американски системи за здравословен живот в нея нахлуват огромен брой съвети и препоръки които изглеждат по-съвременни, по-научно обосновани или просто запалващи празноти в йога. Обаче цялата тази нова информация скрива своя източник и се представя за автентична. Тя най-често се въвежда с изразите "йогите казват" или "йогите учат", което заслужава толкова доверие колкото вестикарското клише "достоверен източник пожелал да остане анонимен".
В България в тази насока най-много се злоупотребява с темата за йогическия начин на хранене. Съветите и препоръките в тази област най-често отразяват субективните предпочитания и личните познания на автора и имат твърде малко общо с реалната йога. Такива са случаите например с лечебното гладуване, с така нареченото „разделно хранене”, със закаляването и т.н. Тук не оспорваме качествата и ползата от тези методи, просто настояваме изрично да се посочва че те нямат нищо общо с йога. За евентуалните опоненти на тази позиция ще приведа само един цитат от "Гхеранда Самхита": “също така той (йогинът) не трябва да прави студени бани сутрин, не трябва да гладува, да си причинява телесни страдания, не трябва да се храни само веднъж дневно, или да остава без храна повече от 3 часа” (5.31). Аюрведа също допуска само един разтоварващ ден седмично, но категорично сочи, че продължителното гладуване е вредно.
Тези опити за подобряване на йога чрез привнасяне на съвременни хипотези и концепции са твърде опасни и като конкретни последици, а най-много като тенденция на мислене.
Тъй като бива включена в орбитата на мнoгoбройните Европейски или Американски системи за здравословен живот в нея нахлуват огромен брой съвети и препоръки които изглеждат по-съвременни, по-научно обосновани или просто запалващи празноти в йога. Обаче цялата тази нова информация скрива своя източник и се представя за автентична. Тя най-често се въвежда с изразите "йогите казват" или "йогите учат", което заслужава толкова доверие колкото вестикарското клише "достоверен източник пожелал да остане анонимен".
В България в тази насока най-много се злоупотребява с темата за йогическия начин на хранене. Съветите и препоръките в тази област най-често отразяват субективните предпочитания и личните познания на автора и имат твърде малко общо с реалната йога. Такива са случаите например с лечебното гладуване, с така нареченото „разделно хранене”, със закаляването и т.н. Тук не оспорваме качествата и ползата от тези методи, просто настояваме изрично да се посочва че те нямат нищо общо с йога. За евентуалните опоненти на тази позиция ще приведа само един цитат от "Гхеранда Самхита": “също така той (йогинът) не трябва да прави студени бани сутрин, не трябва да гладува, да си причинява телесни страдания, не трябва да се храни само веднъж дневно, или да остава без храна повече от 3 часа” (5.31). Аюрведа също допуска само един разтоварващ ден седмично, но категорично сочи, че продължителното гладуване е вредно.
Тези опити за подобряване на йога чрез привнасяне на съвременни хипотези и концепции са твърде опасни и като конкретни последици, а най-много като тенденция на мислене.