Шубето е голям страх...

Не си спомням дали сме дискутирали тази тема... забравям вече...
Подсетих се от темата за Петък 13, та ще питам все пак.

Кои филми истински са ви плашили?

Аз лесно мога да ги изброя:

Принцът на мрака - преди, да речем, 20 години. Ееее, голям страх брах. Прибрах се след филма и бях сама вкъщи. Направо не можех да седна на едно място от ужас. Пуснах прахосмукача - да се намирам на работа, ама я спрях, защото исках да чувам дали не идват съществата... Като се прибра първият от тримата възможни роднини само дето не го разцелувах.

После си спомням последният УЖАС на филма "Гняв". Залата се страхуваше като един.

Любимият ми Шаямалан също ме плаши - Селото, Следите и Шесто чувство. Той ми е любим, защото не те плаши явно, а те кара сам да си вадиш страхове от въображението и сам да си се ужасяваш. А моето въображение е много развинтено :)

Общо взето ме ужасяват всички зомбита - Заразно зло, 28 дни по-късно, Зората на мъртвите, Аз съм легенда. Винаги са ме плашили такива неща - криви хора, които куцукат и ходят криво.

Стивън Кинг - книгите му са ме изкарвали от строя от страх - след "Сейлъмс лот" поне 10 дена не съм спала по цели нощи, докато не се зазори и съм затискала книгата с някой Тери Пратчет - да я неутрализирам, тъй да се каже.Но от филмите съм се плашила от "Гробище за домашни любимци" и "Куджо". А иначе така обичам кучета и особено котки...

В тази връзка и "Призракът и мракът" ме накара да се ужася от лъвовете.

Много се бях уплашила навремето и от Терминатора.

За мен без съмнение е този: Event Horizon (1997) ([линк])
Аз по принцип филми на ужасите избягвам да гледам, защото ме дразнят. Но този гледах случайно - едни приятели се бяха събрали да гледат видео вкъщи, а аз имах това-онова да свърша и без да знам какъв е филма (а те гадовете не казаха) отвреме-навреме сядах да погледам. А след като започнах да го гледам (пропуснах част от началото) реших да го доизгледам ... е, това е филм от който могат да ти настръхнат косите и да си спомняш в течение на години. Най-забавното беше, че любителят на филми на ужасите, който го беше донесъл си го спомня и досега и май още му държи влага :) Защото когато преди около година стана дума за този филм човека си го спомни по един небрежен намек :)
А филми със зомбита и т.н. не ме ужасяват толкова. По-скоро такива, в които можеш да си включиш фантазията и тя да доизгради ужасите.

"Предизвестена смърт" - въпреки че го гледах сутринта към девет в един полупразен интернет клуб и беше топло още от въведението на филма ме втресе и чувството на нещо ледено и мокро пълзящо по гърба ми не ме пусна до края. Оттогава от време на време поглеждам старите си видеокасети с подозрение .
Навремето "Хищника" ме беше стреснал доста - дотогава не бях гледал филм с толкова кръв и толкова гадно извънземно .

When the flying gets tough the tough flee into hyperspace

"Поличбата", защото бях дете тогава... и "То"

И мен "То" ми е разтуптявал сърцето в детството. "Градски легенди" (не знам дали спада към жанра хорър) ми създаде подтискащо неприятни усещания...
Винаги с огромен интерес чета анонсите на филми на ужасите, но не ми стиска да ги изгледам... Направо ме е яд на себе си. Така стана и с "Предизвестената..." - още в началото ме обхвана напрежение и веднага се отказах.

Kaто изключа Ад под небето, остават:

Руското Баскервилско куче
Мухата 1
Хелоуийн 1
Петък 13-ти 1
Призракът и Мракът - много инфарктни сцени
Пришълецът 1 - особено финалният епизод
Сребърният куршум - класика :)
Сейлъмс Лот, ама книгата - филмите са малко кухи.
Куджо - пак много инфарктни сцени и много добра екранизация
Убийства на улица Морг - имаше един вариант с Вал Килмър
Птиците:)
и др.

Каза Вейдър и се сля с тълпата...

Само един - "Жената в черно".
Ужасен беше. И финалът беше ужасен.

Дълго сънувах кошмари след гледането на Кивота - заради сцената с разтопените лица накрая. Бях още фъстък тогава и много се впечатлих.

После с "Извънземното" - едва ли друго дете в салона е изпитвало страх от Ити и голямо облекчение, когато Онова си замина.8) Но сцената на първата среща между Елиът и Ити ми беше изкарала акъла.

С "Хищникът" се успокоих по-бързо, защото той не харесваше женски черепи и следователно бях в безопасност.8)

След "Дракула" на Копола проверявах в гардероба за вампири. Това и сега е един от любимите ми филми - като атмосфера, музика.

На Кинг филмите не ми въздействат, но някои сцени от книгата "То" - с каналите в банята, с хладилника със смукалцата - никога няма да ги забравя.

Без съмнение и споменатите вече Event Horizon - чист ужас, и Предизвестена смърт - последната ме впечатли с това, че тъкмо след първото гледане на обричащата видео лента ми звънна телефона. Незабравимо.

Май повечето хора не го харесват, но за мен Блеър Уитч Проджект си остава сред най-страшните филми и направи всички гори подозрителни. Ако видя сплетено дървено човече, че побягна с писъци.

И от най-новите филми - вече си мислех, че съм одъртяла и претръпнала, но испанският Rec ме помля. Достатъчно е да покажа това в защита на филма (без спойлъри е) - реакция на публиката. А си мислех, че вече няма какво да се добави по темата за зомбитата. Уникално.

Като каза "Предизвестена смърт" се сетих за "Хроника на една предизвестена смърт". Впечатляващ филм беше. Но не беше страшен.

РЕК наистина ме впечатли. За съжаление новите хорър филми са по еднакъв
"калъп". Няма нищо уникално, всички са предсказуеми. Не зная дали се дължи
на пренасищане, или зрителите са виновни, с прекомерното търсене и високите
очаквания. Испанците удариха в земята "янкитата" с този филм.
Помня към края любимия излезе от стаята, и с кучето се спогледахме с ужас!!!
Ужасяващо реален, именно затова Проекта Блеър Уич беше и успешен.
Но както казваше баба ми: ужаса, мойто момиче, е в самият живот- за какво го
зяпаш този, измисления?

Смислен въпрос, и до ден-днешен нямам отговор

Да, забравих за Блеър.
Гледах го сама на балкона на кино Витоша. Около мене имаше разни загубени тийнейджъри (от този вод, които само деват, крещят и си разменят на висок глас реплики, започващи с "Ейчш, копеле, скива ли го тоя как..."), но това не ми попречи да се поставя на мястото на младежите и да си умра (е, не буквално, ама...) от страх. Съвсем ясно си представях безнадеждната ситуация, в която обикаляш в кръг из злокобна есенна гора и единственото ти желание е да се прибереш вкъщи, да си вземеш вана и никога да не правиш повече така...

В тази връзка и доста оплютия "Чудовищно" ми се стори доста интересен, напрегнат и реален (чудех се в началото му "Е какво толкова опасно има в едно ГИГАНТСКО чудовище - все ще имам как да се скриеш от него.). е и в двата филма хората се справиха- поне като за моя вкус и въображение.

Първи спомени за осъзнат ужас имам от Aliens май, а баща ми тогава много ме зарибяваше да го гледам тъй като по онова време видео касетите и филмите бяха нещо доста рядко срещано....по-късно осъзнах какъв култ е всъщност филма...

Иначе като по-голям си спомням ясно как се психирах тотално от Twin Peaks :)
За последно се уплаших на "Проклятието Блеър"
Иначе Шаямалан го умее добре това :)

определено филми на ужаси рядко гледам - бойното ми кръщение беше с Пришълеца 3, а и споменатият Event Horizon се е запечатал доста дълбоко в мен /щото не знаех, че е такава ужасия/. Отвратително неприятен ми беше Resident Evil.
Иначе повече се впечатлявам като чета книги, в които ужасите на Стивън Кинг наистина са ненадминати - покрай "Гробище за домашни любимци", "Сейлъмс Лот" и "То", доста страх брах като пубер.

Аз пък яко съм се бил изплашил от "Империята отвръща на удара" - водили са ме да го гледам като съм 5-6 годишен (не си спомням колко точно) и следващите няколко дни съм скачал през нощта и съм повтарял "Вейдър, Вейдър".
Другото което си спомням да ме е плашело е сцените с жреца в "Храма на обречените" - това си го спомням много добре - беше зимата, и се криех в ушанката ми :-)
По-късно дълго време се опъвах да ме водят на "Уилоу", който "по-зряла" възраст ми стана един от любимите филми :-)

За вече споменатия Смъртоносен Хоризонт - ясно, в Сфера също съм се тряскал, а в Контакт пътуването на Ели все още ме кара да потръпвам - просто ми въздейства много, не че ме плаши.

В "Уилоу" има един момент който много мразя - още в началото, когато бабата се опитваше да се защити от кучетата с пръчка.

мен ме вЧепатли момента, когато почнаха да се превръщат в свини. Абе въобще гнусничко филмче си беше.

единственият филм, който си спомням, че не можах да догледам от страх, беше То, мисля че 2 или 3 серия, когато го даваха по телевизията
бях много малка
опитвах се, опитвах се и не издържах и избягах в другата стая

колкото и да е странно, но Ловци на духове 2 на първо гледане беше мега страшен, с тая слуз по каналите, лошият от картината... заради този филм махнах всички плакати от стените и гледах да заспя преди да са спрели наще да шумят из вкъщи
но това се дължи на възрастта тогава

за да спра да сънувам кошмари предприех радикални мерки - изчетох всичко излязло до тогава на Ст. Кинг в 8 клас вече ми беше тотално скучен и безразличен

и от тогава не е имало филм, който да не догледам, колкото и "страшен" да е

като искам да се "наплаша" сега си пускам 4те епизода на Пришълците с кеф, но ефектът е... хм, кефя се, хубава фантасмагория е

или истински гнусен филм - Мухата 1 и 2 още ми действа, но не плаши
Терминатор също действа още, даже на скоро се пробваше да го сънувам ала кошмар, ама нещо не му мина номера

Sheep go to Heaven! Gods go to Hell!

Няма да я забравя онази зимна ваканция, когато по първа вървеше Туин Пийкс (вече напреднал и ставащ все по-налудничав ), а по втора То по С.Кинг. И аз денем сама вкъщи . До тоалетната не смеех да отида, да не говорим за банята , въобще всеки повод да изляза от стаята беше премерван много внимателно дали наистина се налага .

Не си спомням нещо друго да ме е плашило така силно и трайно. Може би защото старателно избягвам филми на ужасите

Аз съм го гледал с тоя момент, но съм виждал и някаква версия (май тая дето даваха по телевизията), в която тая сцена (мисля разумно) беше изрязана.

Да, също така във видеоверсията на "Уилоу" беше изрязана сцената с назъбения меч. А навремето по кината от копието на "Кивота" липсваха сцените със скелетите в Кладенеца на душите, стопяващите се лица на нацистите и - колкото и чудно да е - финалният кадър на склада със сандъците...

----------
Дограмата ми хлопа!