Отдаване

Йога е отдаване.

Жертване на всички мотиви, обсебвания, вярвания, привързаности, предразсъдъци, гордости, противопоставяния, агресии и вражди. Жертване на илюзията за някакъв разделен "аз" и прегръщане (отдаване) на Вечността, безусилността, хармонията и спокойствието на съзнателното възприемане на недуалноста - истинската реалност.

Колко от тук пишещите сме способни да се разделим с всички тези обсебвания и обърквания, които доминират съзнанието и неизменно водят до страдание? Колко от нас са способни наистина да се отдадат на Йога живота, жертвайки илюзията на "аз"-а, който е съвкупност от всички тези себе-идентификации (лъжливи представи за себе си), водещи до привързвания, обсебвания и въвличане в какви ли не глупаво програмирани дейности-реакции на егото.

И какъв е мотивът да се пише тук - споделяне на информация и разбиране за йога или просто под претекста на "йога" да се въвличаме в безкрайни чатове, клюки, интриги, флиртове, вражди и т.н.

Също така Йога започва от вглеждането в това, което става в самите нас, разбиране на дълбоките мотиви, обуславящи поведението ни, осъзнаването на корена на "проблема", който е в нас, а не някъде "вън" от нас. Самото осъзнаване, без да е налице усилие да се справим с него или пък опит за "контрол", води до автомачитно освобождаване. Защото Интелигентността, Мъдростта автоматично дават Свобода. Без никакво усилие или следване на нечии предписания.

В отговор на:

---

Без никакво усилие или следване на нечии предписания.

---

144 крии какво са? Не се заяждам. Просто при наличието на практики, които се преподават само на посветени на съответното ниво, някак не върви да казваш на останалите хора, че всичко става без никакво усилие или следване на нечии предписания.

Има една тънкост, която ще обясня. Усилията идват от ума. Умората идва също от ума.

Тялото просто прави неща и в естественото си състояние не се напряга изобщо. Няма никакви усилия.

Що се отнася до криите, установил съм, че се изпълняват най-добре точно в състояние на безусилност, т.е. в пълно отпускане. А това отпускане означава и свобода от мисли, защото ангажирането с различни мисли всъщност създава напрежения в тялото. Тогава, когато е налице тази безусилност, и пранаямите се случват перфектно, както и всички други практики.

абе често не е без усилия. заблудите могат и да са твърде приятно и необходимо нещо...

"Приятно" за ума, но не са необходимо за Живота.

За да се научи човек да достига това състояние на безусилност, също трябва да се положат усилия.

Да не говорим нужната дисциплина, за да практикува човек всеки ден. (Ако трябва да се изпълняват всеки ден де) От моя опит съм установил, че трябва известно време за да се приучи човек да следва някоя практика, без да му тежи и да трябва да прави постоянно уговорки със себе си, от рода "Тая вечер съм изморен, ама обещавам утре..." и т.н.

Хубаво е че го препоръчваш това състояние на безусилност, но то е непривично за обикновения човек. И като кажеш на някой, че в Крия всичко се постига без усилия, той те разбира буквално, а не като липса за постигане и стремеж на ума за изява.

Доколкото зная Бабаджи е поддържал тяло на 18-20 годишен младеж. Надали е станало без усилия(разбирай без практика).

Безусилността не се "достига", тя е тук и сега, а илюзията за "достигане", "ставане" на нещо е впримчване във "времето" на ума. Всяко усилие е отричане на безусилността.

Що се отнася до нужната дисциплина да се практикува всеки ден - за да е истинска, тя също трябва да е съвсем естествена, без грам усилие или налагане, без никакъв стремеж да се "става" нещо. Нещата се случват от само себе си естествено и спонтанно, а "ставането" е просто интерпретация на ума. Ангажирането в "ставане" е отново вплитане в измерението на ума, а смисълът на Йога е да сме достъпни до измерение отвъд ума.

За Бабаджи не смея нищо да говоря.

Ясно ми е, че не можеш да говориш по практическата страна.

Ще потърся източници да се запозная за какво става въпрос.

"Самото осъзнаване, без да е налице усилие да се справим с него или пък опит за "контрол", води до автомачитно освобождаване"

Много правилно е за мен. Осъзнаването се случва......но за жалост преди това се полагат усилия за разбиране на проблема, понякога се налага една дистанцираност за да може да се огледа от повече страни, а понякога може така да не ни хареса това, което виждаме, че да предпочетем да си затворим очите. Според мен определено се полагат усилия за разбиране, а осъзнаването, ако се случи, е донякъде плод на тях. Нещо като параграф22 или като дзен коан.

Запознаването с практическата страна не е нещо кой знае колко сложно.

Да, но зависи за кое разбиране става дума.

Има разбиране на логиката (ума), резултат на внимателен анализ на нещата, безпристрастно вникване в ситуацията. То е в измерението на ума (или може би по-точната дума е интелекта) и там може да има известно усилие, макар че самата безпристрастност означава също откъсване от напреженията на пристрастията.

Има и разбиране, което идва като моментно прозрение, тук и сега; и то е отвъд анализите на ума, отвъд мислите, а е директно осъзнаване, което не се "достига" по никакъв начин, защото не е впримчено във времето, в "ставането", в причините и следствията.

Точно.
Но в повечето случаи вървят ръка за ръка, или по-точно разбирането дава възможност осъзнаването да се случи.

Да, най-добрият вариант е да няма разделение между двата типа.

Прави ми впечатление, че думата "разделение" е едва ли не е вредна .
Но тя си съществува, а щом я има, значи има и защо.
Няма я в друго ниво на съзнание, а то или не ни се е случвало или ни се е случвало рядко и за малко.

Самата дума не е вредна. Напротив, полезна е и то много, помага да назовем процесите, протичащи в съзнанието. Също и да отбележим, че "разделението" не съществува вън от представите на ума.

Сигурен съм, че е така.

Но аз искам да имам някаква представа за Крия, а не да получавам посвещение само за да си начеша любопитството. Все пак имам уважение на традицията, че да тръгна да правя келешки номера. Още повече, че вече си имам пътека.

Вече прочетох едно две неща, които са ми напълно достатъчно. Любопитството на ума е задоволено, сега вече е мирясал.

Разбирам, наистина човек да вземе посвещение, най-добре е да е готов да се отдаде напълно. Иначе любопитството не е от най-добрите мотиви, макар че и то става на някакъв начален етап, а после съзнанието да се отвори за по-сериозно разбиране.

И все пак истински се познава нещо, само когато човек навлезе практически в него.

В отговор на:

---

И какъв е мотивът да се пише тук - споделяне на информация и разбиране за йога или просто под претекста на "йога" да се въвличаме в безкрайни чатове, клюки, интриги, флиртове, вражди и т.н.

---

Мда...влизайки в този клуб, бях доста озадачена - та каква е връзката на много от тези хора с източната духовност и практика? Без да засягам никого...

Чудно наистина, вместо да се преодолеят зависимостите от различни подобни страсти, те се задълбочават. Когато има подходяща среда за клюки и интриги, процъфтяват.

В отговор на:

---

Чудно наистина, вместо да се преодолеят зависимостите от различни подобни страсти, те се задълбочават. Когато има подходяща среда за клюки и интриги, процъфтяват.

---

Предлагам ти да осъзнаеш че горното изречение отлично обяснява изцепките ти в клуб Индия
Вчера като "наминах" към клубчето индийско бях втрещен от факта че продължаваш с изцепките си срещу едно момиче, срещу една жена, която може да е всякаква но не заслужава такова гнусно поведение. Бях останал с впечетление, че сте приключели с тази история но не ти обикаляш по клубовете и цивриш като ущипана госпожица... Чудех се какво ти става но тук виждам че самия ти си дал отговор.
Виж, не е джентълменско, не е и по мъжки да продължаваш да ръфаш някого след като той не се занимава с теб...
Виж един приятелски съвет престани да се излагаш така Престани дори и да мислиш че не се излагаш...
Вчера една позната ме пита: добре този чковек нали практикува Крия йога защо е такъв. Просто не знаех какво да й отговоря...
Не бързай да ми отговаряш по важното е поне малко да се замислиш - искаш или не хората си вадят изводи и заключения от това как се държим.
Преди да говориш за привързаности изависимости разгледай и осмисли твоите такива.... Това е много по-важно и полезно и то не само за теб...

ОМ НАМО НАРАЯНАЕ