и пак...

Бях спряла водката с кола. Даже петъчните излизания ограничих до един път месечно. НО....умря Начо,моето куче. Обичах го безумно,защото беше болен,не беше като другите. Първият ден не осъзнавах още,какво е станало,но...послеееее!!! Пия вече четвърти ден,в петък даже не отидох на работа. Не мога иначе,когато съм трезва само плача,като си пийна....пак плача.
започва пак кръга.....

На 02.06 си написала ,че пиеш 3ти ден,на 09.06 пишеш,че пиеш 4ти...бая дни се събират май. "Кръга" не започва,а очевидно продължава при теб.Знаеш,че само от теб зависи да излезеш от там...

Здравей Милалена,
Съжалявам за кучето ти наистина.
Пък за тези кръгове/омагьосаните кръгове на тъга/дето пишеш мога да кажа само,че са ми до болка познати и за да не се връщам в тях просто не пия.Е,пак ми е тъжно понякога и си плача.Но се радвам.Да радвам се,че дори и когато ми е тъжно си го приемам така на чисто,на трезво.Излизам си от това състояние и без алкохол.Няма само да ми е тъжно я
Вечер все по- често съм благодарна.Благодарна съм,че съм имала още един трезв ден.И знаеш ли само факта че е бил трезв го определя,че е бил и хубав деня!
Има изход от тези омагьосани кръгове.Много хора тук са излезли от тях.И аз.За което се радвам и благодаря!

"...когато съм трезва само плача,като си пийна....пак плача..."

Милалена, наистина ли смяташ, че пияният плач е по-ценен, по-истински, по-нужен и полезен от трезвения плач???
Съжалявам за кученцето ти, и аз щях да се късам от плач ако загубя моето, много добре разбирам какво чувстваш. Но съм сигурна, че пияната скръб престава да е истинска. Когато тя се превръща в повод за пиене, вече е само един жалък повод...
Важните неща не заслужават да ги превръщаме в жалки претексти, това е едно от нещата които научих благодарение на трезвеността.

Вече съжелявам за бръщолевенията си по-горе.
И аз имам куче.И само като се замисля......
да бих плакала много и неутешимо.
От тъга до тъга има голяма разлика.За това и горе моето си беше бръщолевене или нещо което си мисля аз,но написано не на място.
Аня е права обаче.Така мисля.
Съжелявам за кученцето ти.

Милалена,скоро се наложи майка да занесе котката ни на евтаназия.Тази котка беше на повече от 16 години.Майка искаше отдавна да го направи за да не се измъчва и животинчето,а и тя но аз я убедих да не го прави тогава.Сега заради майка си и казах,че така ще е по-добре,въпреки,че не го исках.
Когато майка се върна аз се опитах да я успокоя като и казах,че навярно сега е по-добре-на по-добро място.Тя влезе в стаята си,а аз отидох на терасата и заплаках със сълзи.Аз,който винаги досега при дългите си запои съм тероризирал и майка,и котката у дома.Когато майка се криеше у сестра си за да не я тормозя аз и крещях да си прибере и котката. Сега заплаках.Зачудих се какво е това?
Преди време ако това ми се беше случило щях директно да се запия.Тогава,след като заплаках същата мисъл ми влезе в главата .Помолих се и си поплаках малко.След това през деня се опитвах да успокоя майка колкото мога.Беше ми наистина мъчно за станалото.
Това е нещо ново за мен-да изпитвам тъга?!Винаги когато пиех съм прелитал над това носен от Алкохола.Но това беше до време и вече нямаше този ефект,който имаше от преди години.
Много често през запоите си съм плакал.След всяко спиране в поредната абстиненция-също.Но Ада си стоеше и ме чакаше.Аз си живеех там,мислейки си,че това е едниственото,което ме очаква.
Но сега след няколко месеца по Програмата на АА, освен всичко друго съм благодарен на Бог,че ме извади от този Кошмар.
Желая на всички още 24 часа чисти и трезви.Бъдете благословени,братя и сестри.

Имам 15 годишно куче с тумор. Не му остава много, но се моля да не се мъчи, защото ще ми бъде изключително трудно да го заведа да го приспят. Успокоявам се с мисълта, че то е живяло добре - хранено, гледано, обичано, съвсем друг щеше да бъде живота му на улицата или вързано в някой селски двор, без подслон зима и лято. Всяко живо същество има определен път да извърви. Част от твоя път е да избягваш вече срещи с алкохола. Връзката ви с него вече не е взаимна, дали сте си и сте си взели всичко, което можете - време е за раздяла. Едно е сигурно - водката прави мъката и болката по-големи.

точно това иронизирам,че уж пия за да не плача,но когато пия пак плача. не го ли разбра?да съм казала някъде,подчертай ми го,че плачът в нетрезво състояние по-ценен? или ти просто,когато си чела този постинг, не си била вече съвсем трезва?

Уоу!!! Много злобно нещо и то точно към Аня...Я полегни малко сега да поспищш,ама без бутилчица до главата и като станеш-пак си прочети този постинг и пак ше си говорим.Хората пробват да помагат,ти хапеш! Що? Щото си имаш проблеми,щото ти е тъжно за кучето,щото си безсилна и озлобена..? Или щото си пияна и в момента?

И аз бях така сестро. Ревях. Ама съм алкохолик. Не съм светец или ангел и също като тебе, ама точно също като тебе, хич не харесвам някой да ми чете морал, докато на мене ми е зле.
Разбирам те. То и заради това мойто място е в АА, защото там не се позволява някой да ми чете морал или да ме анализира. Там сме се събрали поради своите недостатъци - братя по пороци сме, а не по добродетели

Поплачи си, според мен и пияният плач помага да отмине мъката. Ако трябва и си пийни още, но..., но в един момент спри! И ние хората, па и кучетата все някога умират. Това е положението!

И не дай Боже някой да има добродетели...

Милалена, ще те помоля да не злословиш по адрес на Аня, разбирам, че ти е тъжно за кучето ти и че си имаш проблеми, но също така си нямаш и идея за какъв човек говориш! Както и колко този човек е направил и продължава да праи за АА в България, тъй че съжалявам много, но наистина не говори когато не си подготвена

Happily Ever After

В началото на трезвеенето си и след първите си постове тук в дира бях много сърдит на няки хора за това как ми отговаряха.Нещо все не ми харесваше в отговорите им , нещо ме засягаха и обиждаха.Като мина трезво време се върнах назад и препрочетох някои от моите постове и отговорите на хората тук.Нищо обидно нямаше и даже съм се смял на някои от нещата които съм писал.
Така че всичко си е наред, началото е трудно и ние сме длъжни да си спомняме какви бяхме преди и да разбираме човека който е на това място в началото на трезвеенето или в края на пиенето си.
Милалена повярвай ми ,че повечето хора те разбираме много добре. Но това не значи че те оправдавам за търсенето на причини за да продължи пиенето ти.
Пиенето не ми е решило нито един проблем или поне не открих такъв.

Най-вероятно си упълномощена да говориш от името на АА
Това е цитат от книгата, която се нарича АА:
"Това, че човекът, които се опитва да осъществи контакта, е имал същите затруднения, че той очевидно разбира добре за какво говори, че цялото му поведение показва на новодошлия, че знае истинския отговор на въпросите, че не се смята за по-голям католик от Папата, а единствено искрено желание да помогне, че не е необходимо да се плаща каквото и да е, да се точат брадви, да се угажда на когото и да било или да се изслушват някакви проповеди - това са условията, които ние намираме за най-ефективни. След подобен подход мнозина се изправят и прохождат отново." Глава втора, Има изход

Да кажем, че съм била свидетел донякъде на гореспоменатите дейтвия! Но в случая имах предвид Аня като личност и в този ред на мисли може да си припомним какво гласи чл.32 ал. 1 от КРБ, предполагам, че подобен член има и в Коституциите на другите държави, но както и да е. Извинявам се, ако съм накърнила чувства с това си изказване. Все пак, най-вероятно целта оправдава средствата

Happily Ever After

Не разбрах, че изказваш лично мнение.
Сега пък ми се струва, че са те назначили и за орган по предотвратяване, установяване и възстановяване на наранените достойнства на заслужилите членове на АА

Лично мое мнение е, че анализът относно нараненото достойнство /не като контролна, възпитателна и правораздавателна дейност, с която ти можие би си натоварена/ е индивидуална работа по Програмата на АА.
Стъпка четвърта. "В повечето случай установихме, че бяха наранени или заплашени нашето чувство за достойнство, нашите финансови средства, амбициите ни, личните ни (включително сексуални) взаимоотношения. Това ни дразнеше. И така ние се "взривявахме".
В списъка на хората, срещу които хранехме неприязън, срещу всяко име поставяхме онова, което беше засегнато. Бяха ли засегнати нашето достойнство, нашата сигурност, нашите амбиции, нашите лични или сексуални взаимоотношения?"

Обаче не бях се сетил, че може да натоваря някой друг не само да ми прави анализа ами и да следи вместо мене кога ми е наранено достойнството.
Лично за себе си установих, че мойто достойнство си е мой проблем и то пък се поражда от страх. Страх да не би някой да не ме хареса. Да не би да ми се присмеят. Отхвърлят. Оставят сам и изоставен.
Така лесно бях манипулиран в този живот. Да правя неща, за да се харесам. Още повече ме е блазнело да се харесам на някои определени хора, които пък са направени само за харесване. Стават идеални приятели. Умни, красиви, въодушевени, привлекателни, обаятелни. Винаги разбиращи, помагащи, отзивчиви.
Какъвто се е опитвало да бъде и мойто аз. Самопожертвователен, скромен, учтив, внимателен.
Ама също така и дребнав, подигравателен, страхлив, крадлив Винаги користен. Дори уж добронамерената корист, просто да ме видят колко съм безкористен. Абе ненарпазно някъде било казано, че като даваш милостиня - по-добре лявата ти ръка да не знае какво прави дясната.
Дори оня ден си казах - ми съм май крадец по природа. От страх, че няма да оцелея.
Поради това съм и угаждач по природа, от страх, че няма да ме харесат.
Каква ли е тази природа. АХаааа. Ми то всъщност това са ми недостатъците, които разрових и инвентаризирах. Те всъщност са задушили моята природа. Душа. Естествено, че сега те са много по-рафинирани, културни, образовани и възвишени - но те си остават причината на всички мои беди. Самото мойто аз, което се проявява по различни начини. Гонен от стотици форми на страхове, самозаблуди, самосъжаления. Всички мои действия са били пропити, мотивирани от тези гонещи ме ножове.
Затова работата ми тепърва почна след една година зверско тресеене и звереене.
Щото алкохолът е само симптом. Отдолу е страшна работа. Поне при мене.
Искрено се възхищавам на въздигнатите и успели мои събратя, за които Програмата за възстановяване е една тема за теория и анализ.
При мене на моменти също се получава така.
Обаче явно съм толкова зле, че ако не действам, да действам, според 12-те Стъпки от Голямата книга и както там е указано да се предприемат - почвам да врътвам. Първоначално тихо и полека. После менгемето се застяга.
Благодарен съм за това, че бързо ми се стяга примката. Това не ми дава фалшивата увереност, че вече съм се оправил и съм нещо повече от събратята, които вчера срещнах пред погребалното бюро. Стратегическо място С единия се познаваме. Омацания с говна.
Краката му взели да отказват. Полиневропатия. Ментето го полуослепило. По негови думи. Одобрих пиенето на спирт. Смяхме се, защото по негови думи съм бил първият, който одобрява да се пие спирт и знае при каква пропорция се забърква панацеята. Първият наглед нормален и в момента видимо трезв гражданин на републиката. Ведно с всички права, задължения и фактически отношения

Това ми хареса, само пояснявам, че никой не ме е назначавал за нищо, проява на самоинициатива , която, разбира се в случая не е много правилна, но ми се струва малко странно да се опитваш да помогнеш на някой, а той да ти отвръща с хапливост, но пак казвам - склонна съм да приема, че в случая целта оправдава средствата

Happily Ever After

Стана разговорче. Кефиш.

Сега викам да проверим каква ще е тази хава с Конвенцията Да се местим на друга тема.

Предложението прието с квалифицирано мнозинство

Happily Ever After