Как се справяте??

.. с дечицата на една такава никаква възраст.. Средният е почти на 7. Изживява тежко абдикацията на баща си. Дори си мисля, че се чувства лично виновен. С големия (14,5) няма проблем, с бебето също . Но този ме притеснява. Станал е агресивен (пък е и силничък, по-едър от другите деца в занималнята), госпожата каза, че А някой му възрази, А го е бутнал (което значи отхвърчане към стената ). Говорих с нея, обясних ситуацията, че раните са много пресни, но все пак..

Плаче нощем тайно, все иска да спи при мен, много ми е жал за детенце...

Иначе се държи много мъжки, но..

Само не казвайте да го водя на психо

П.П. Ако се опитам да поговорим за баща му и цялата картинка, той сменя темата и казва, че това не го интересува, че ме обича и слуша, доколкото може

Детето е по-емоционално. Това е бунта на вторите деца за внимание. Спи с него, говори си. Той намира в липсата начин да го видите. Сега има нужда от теб

Възможно ли е големият да си поговори с него- по братски? Имат ли се?...ако да, помоли го да поеме шефство над по-малкия си брат...сигурна съм, че той ще бъде доволен от оказаното му доверие...
Съжалявам че сте с еразделили...спомням си онзи случай с изчезването му...значи нещата са били тръгнали сериозно към края си

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде!

Не му говори за твоите проблеми и не бъркай в раната доколкото може. Говори за това, което го интересува. Те са деца. Разбери какви са му интересите, намери време. Случайно знам че си толкова заета, но разбери на него какво му е интересно. И зарежи работата. Къде се псува твоя, не съм такава, ама бих могла да се пробвам

Да, такъв е, мое копие физически и психически. Само той, другите са под индиго на баща си А и му се събраха много промени.. Край на детската, нови хора, частна занималня, училище...

Той го прави, доколкото може, но си има негов живот, нормално..

Хъм, "разделили се" е хубав евфемизъм за ситуацията....

Детето има нужда от теб сега. Действай. С теб сме, знаеш че можеш да разчиташ с ВСИЧКО

Съжалявам, ако желаеш сподели какво стана...в развод ли сте? Той просто избяга като последният път ли...? няма да го забравя този случай...но все мислех че нещата са се постабилизирали

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде!

Със средното дете и в "проблемни" и в най-нормални семейства има проблеми.

The Show Must Go On.....

Здрасти Чавдарче, може и да ме помниш. Много ми стана мъчно за средното ти детенце. Сигурно ти е трудно с бебето, но отдели любов и време за средния. Прегръщай го и го целувай много. Говори му с прости думи за нещата от живота. Как хората се разделят без децата да имат вина. Как се случва да спрат да се разбират и обичат, дори без причина. Как дори хубавите приказки свършват понякога. Малък е още. Не му давай възможност да търси вина в себе си. Не обвинявай бащата пред децата. Те имат един баща и една майка, каквито и да са те. Родителите не се избират. Той ви обеча по детски и двамата.
Желая ти да си много силна и здрава. Децата ще имат нужда от теб. Давам ти приятелска ръка.

Да, само че този път не на село. Жена. На която вярвах и мислех, че е човек. Късметче като намериш на улицата, го прибираш, написа ми тя... Друг град, надежда за друг живот..

По тоя повод:

Градът

Константинос Кавафис
Превод: Стефан Гечев

Ти каза: „Другаде ще ида, при друго някое море.
Един друг град ще се намери, от този по-добър.
Тук всяко мое начинание е предварително осъдено,
сърцето ми, като мъртвец, отдавна е погребано.
Умът ми докога в това разтление ще гине?
Където поглед да обърна, където да погледна,
руини черни на живота си съзирам тук наоколо,
където толкова години изгубих и прахосах.“

Нови места ни ще намериш, ни морета други.
Градът след тебе ще върви. По улиците същи
ще се въртиш. Във същите квартали ще старееш
и в тези къщи същите ще побеляваш бавно.
Все в този град ще стигаш ти. За друг не се надявай.
Тъй както тук живота ти е вече разрушен -
тук, в тази мъничка черупка,
за всякъде ще бъде разрушен.

1900-1911

Процес.. В момента изливат върху мен помия - по мейла, по скайпа, по кю-то, в един друг форум. Чакай да се сетя какво съм: путка (сори, за лошия ми френски ), курва, пияница, тъпанарка, родила две от трите, за да го вържа (странно, що пък първия не влиза в сметките??).

Лайна срещу вентилатор, камък в локва кал...

Да, огорчена съм и съм бясна, но поне съм жива и здрава. Имам едни страшни котви, които ме държат.

П.П. А големият като види, че ми се изкривява физиономията, пита: Как си, бе, мамо, нали си добре??

П.П.П. Никога не съм отричала, че нямам вина..

Уф, изобщо не ми е трудно, няма нищо по-хубаво от едно бебе.. Само дето със Средния Дзвер не може да се говори за нещата от живота Той е .. хлъзгав, мамин... Те не искат да говорят за баща си, защо да ги карам??? Мисля, че го е страх от баща му, сигурно го обича, но времето заличава... Ако баща му се обаждаше и поне го питаше как е, може би щеше още да го обича. Сега мисля, че го мрази. Не знам, не казва нищо, ужасно умее да сменя темата

Децата си нямат никого освен мен, в този момент, не мога да си позволя да съм слаба, нещастна, болна.. Както не съм си го позволявала с години. Което ми беше приписано като "авторитарност" и "желание за контрол".. Последният път, когато бях в болница, ги помолих да ме изпишат по-рано.. Ох.

"Което ми беше приписано като "авторитарност" и "желание за контрол".. "

С 3 деца нщм аначин д ан епроявяваш подобни качества...иначе загиваш! Това са 3 живи човечета...безпомощни! И да не си по душа фюрер))...ставаш по изискванията на оцеляването!

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде!

Ти спря ли да ревеш щото тук имам какво да ти кажа. Няма ли как да вденеш нея.

Абе кво си тръгнала да й говориш я се запри малко

Просто трябва да се подхване отнякъде!

Трябва да се измисли...в момента нещо не съм във форма, но утре привечер ще изляза с някаква теза)) ...щото си те харесвам много от преди))

Не знам мислите ли за развод...по скоро ти? Отдавна ли е тази афера на съпруга? ...даваш ли си някакъв срок...за който да видиш накъде ще духне вятъра...или имаш категорично мнение...за обозримото бъдеще?

Имаш ли някой за помощ около теб - майка, баба...платена жена?

Смогваш ли с парите?/не ми отговаряй сега...просто разсъждавам.../

Много материал даваш и то много сериозен...ще го мислим

Осигури си лукса, насъщният сам ще си дойде!

Ами Чавдарче, някои мъже лесно абдикират пред трудностите. Мрънкаща за помощ жена, три деца, едното почти безпомощно. Храна, дрехи, безсънни нощи, олелия и разхвърляност от 3-мата неголеми мъжкара. Доспасявало му се е на човека. Лесно е така да намери спокойствие.
Ти се дръж, животът е въртележка. Днес е трудно, утре е слънчево. Дръжте се заедно с децата. Успех!

Не те разбирам бре! Говори бавно и отчетливо.

Аз мисля за развод. Категорично. И ще е кървав. Предупредих го. И нея. Да разберат как се гледат 3 деца..

Помощ ми е само големия (снощи ходих на чудесен концерт в зала "България", той ги извел, нахранил бебето, аз се прибрах мокра и усмихната до уши..)

Парите.. нямам време да харча, само за храна в последно време. Има, това не е изобщо нещо, което в момента да мисля, да съм жива и здрава, да не ме остави мозъкът и ръчичките

Имам страхотни приятели, голяма част от тях - намерени и спечелени в дирника. Една "идиотка" отвъд Голямата локва ми бие всяка сутрин напоследък шамари

Не ме мисли мен, аз съм толкова отворена и лесно разчитаема, ама това, Дзверот, го мисля... Пък и брат му все по-често се държи с него... авторитарно Вика му, кара му се, дали пък не се чувства Глава???

Хе-хе, при нас беше обратното... Не мрънкам, никога, нощните бдения са мои, сутрин съм от 5-6 на работа..

Да, спокойствие, от мен, от моята бурна емоционалност, от взискателността, от изискванията, от обсебващата любов..

Да, знам. Не ми казвай. "Жената е пристан, спокойно убежище..."

Животът не е въртележка. Той е целта, която си си поставил за утре, да бъде постигната...

п.П. Големият беше бебе в количка, вървеше кампания за първокласници и аз попитах съпруга си "В нашето у-ще ще го запишем, нали??" Той ме изгледа, все едно съм извънземно.. Ама дотогава има 6 години.. Да, ама човек трябва да мисли в перспектива.. казах аз. И така. Начално у-ще (немски + рисуване), прогимназмия (елитна, без връзки и чакане цяла нощ, пак немски, пак рисуване), гимназия (рисуване, компютри, немски, английски....), сега планираме с детето университета и той се бори за висок успех. Ами това са някакви си ... години.

Разбираш ли ме???

П.П. Това не е болна или каквато и да е амбиция, елементарен бизнес план