Любопитствам

Напоследък /има няма 20-на години/, все по отчетливо се забелязва преплитане на симфоничната /класическа/ музика със съвременните стилове.
Като, че най ясно това се забелязва при скандинавската рок школа.

Та любопитствам за мнението на `класиците`. Как гледат на тази тенденция ?
Като заплаха ? С презрение ? С удоволствие ?

Тотален денс ето тук
[линк]

Съвременната сериозна музика си има своите течения, направления , стилове ...
Как гледаме на споменатата тенденция или по-скоро явление: това е като кръстоска между кавказка овчарка и попияр (бил той и столичен). Естествено, че гледаме с презрение.

Предвид нивото на българските `класици`,би ли уточнил кой е помияра и кой овчарката

Тотален денс ето тук
[линк]

А Вие кои български класици познавате? Познавате ли и чуждите класици? Колкото до това кой кой е, мисля че е съвсем ясно. Струва ми се, че някой, който има някаква музикална култура, не би задавал такива въпроси.

Там е работата, че не `познаваме` български класици ... очевидно е защо :-)
И сега сериозно ... хайде стига комплексарщини - ама виждаш ли , много сме добри ама все нещо ни пречи.
Нищо запаметяващо не е създадено от български класик ...просто факт. Вероятно и скоро няма да бъде ... липсва ни школа, традиции, липсва креатийв.
На фона на всичко това, `презрението` драги изглежда толкова ....плебейско

Тотален денс ето тук
[линк]

Интересно ,след като НЕ ПОЗНАВАШ българската музика ,как имаш наглостта да твърдиш ,че нямало нищо запомнящо се .Избивай си другаде комплексите на полуграмотен снобар .

Нищо запаметяващо не е създадено от български класик


Това твърдение говори зле за твоята музикална култура, а не за традициите на българската класическа школа. Факт

пет минути остроумие

Смесването на стилове, жанрове, парфюми, породи, раси ... обикновено не води до нищо смислено; още повече че изкуството няма практическо приложение. То се стреми единствено към съвършенство и красота. Смесването не е новаторство, то е просто безсилие.
Колкото до "нищо запаметяващо се" - зависи чие съзнание и памет на къде са насочени, как са култивирани и т.н.
Възприемането на изкуството изисква натрупване на познания и полагане на извстни усилия.
Смятате ли, че при такова смесване, за каквото Вие говорите, може да се създаде нещо "запаметяващо се" и можете ли да дадете такъв пример?

С удоволствие. Заплахата идва от друго място Стига да е добре направено, не виждам нищо лошо.

Колкото до успехите на класическата българска музика, наистина не са много, но въпреки това има много добри неща. Сега се сещам за един диск на Веселина Кацарова с неща Красимир Кюркийски. Издадено от БМГ мисля. Продава се в цял свят. Има ценни неща, въпрос е и на мениджмънт, където наистина сме слаби

Ако пък слу4айно ти се е приискало да сравниш българската класическа със рок и др. музика, просто забрави. Никои нищо не знае за нея отвъд границите на малката ни страна - няма и защо да знае

Ей с тоз въпрос ме спечели завинаги! Ето ти интелигентен нагледен отговор на въпроса:

Немска овчарка №1: [линк]
Немска овчарка №2 (малко условно, де, щото е смешно): [линк]
Немска овчарка №3 (пак условно, щото е смешно): [линк]


Помияр №1 : [линк]
Помияр №2: [линк]
Помияр №3: [линк]

За немски овчарки след бългаските музиканти, честно, не се сещам. Виж, помиари дал Господ, ама да не изпадаме в подробности, цитирайки имена...

Ах, ще трябва да се редактирам. Дадените примери са за сполучливи (немски овчарки) и несполучливи (помияри) хибриди. Иначе качествени класически музиканти, произлизащи от БГ, се срещат по цял свят. Понякога идват и на родна земя.

Щука май?