***
1 отговора
0 прегледа
***
Реших и аз да ви кажа две думи, уважаеми клубари. Много ми се иска да мога да ви напиша нещо патетично, така, както някои от вас тук обичат да правят, но съжалявам - стар съм вече за тия неща, не ги мога.
В къщата на обесения не се говори за въже - такова неписано правило е създал народът ни за лично ползване още преди векове. Простички думи, дори малко цинични, в които е скрита морална норма - и тя простичка и разбираема, дори за орача, за пастира и за дърваря.
Как постъпват обаче моите сънародници днес? Хора с много дипломи в джоба, изискан външен вид, шлифован изказ, с големи доходи и още по-големи претенции. Съдейки по външността и думите им, страничен наблюдател като мен би си казал, че за тях спазването на простата селска морална норма се подразбира, да не вмъквам силни думи като чест... Нищо подобно! Моите сънародници с дипломи за лекари, инженери, журналисти, финансисти и какви ли не още престижни професии, с маркови костюми и расови коли не просто говорят за въже в къщата на обесения. Не, те нахлуват и с дивашки крясъци размахват въжето, танцувайки около мъртвеца!
Въпрос на чест?!
Бедни душици... Слепи да видят, че се подиграват със себеподобни! Неспособни да проумеят, че никой не е застрахован от подобен провал. Глухи да чуят, че виновни за този провал в случая са не техните себеподобни, нито тези, които пряко ще понесат последствията от него, потъвайки към дълбините, а един нагъл и безочлив тарикат, който обаче има... е имал достатъчно връзки, влияние и власт, за да си осигури възможността да прави машинациите си за сметка на всички останали.
Ех, колко думи напират да излязат изпод пръстите ми... Съжалявам, че не мога да изкажа реалистично онова, което се върти в главата ми. Не ми остава друго, освен едно:
Наздраве, левскари! Пия за вашето достойно спечелено право на участие в Шампионската лига! Пия за достойното ви и мъжко поведение и отношение спрямо вашите себеподобни! Естествено, очаквам също толкова достойно представяне на отбора ви в турнира! Хвала!!!
P.S. Цитираната по-горе поговорка има и друг вариант - в къщата на насрания не се говори за памперс. Мислете, левскари, мислете, докато е време. Дано стигнете до правилното решение. Лично аз - страничният наблюдател - ще се радвам. Не заради вас. Заради всички ни.
В къщата на обесения не се говори за въже - такова неписано правило е създал народът ни за лично ползване още преди векове. Простички думи, дори малко цинични, в които е скрита морална норма - и тя простичка и разбираема, дори за орача, за пастира и за дърваря.
Как постъпват обаче моите сънародници днес? Хора с много дипломи в джоба, изискан външен вид, шлифован изказ, с големи доходи и още по-големи претенции. Съдейки по външността и думите им, страничен наблюдател като мен би си казал, че за тях спазването на простата селска морална норма се подразбира, да не вмъквам силни думи като чест... Нищо подобно! Моите сънародници с дипломи за лекари, инженери, журналисти, финансисти и какви ли не още престижни професии, с маркови костюми и расови коли не просто говорят за въже в къщата на обесения. Не, те нахлуват и с дивашки крясъци размахват въжето, танцувайки около мъртвеца!
Въпрос на чест?!
Бедни душици... Слепи да видят, че се подиграват със себеподобни! Неспособни да проумеят, че никой не е застрахован от подобен провал. Глухи да чуят, че виновни за този провал в случая са не техните себеподобни, нито тези, които пряко ще понесат последствията от него, потъвайки към дълбините, а един нагъл и безочлив тарикат, който обаче има... е имал достатъчно връзки, влияние и власт, за да си осигури възможността да прави машинациите си за сметка на всички останали.
Ех, колко думи напират да излязат изпод пръстите ми... Съжалявам, че не мога да изкажа реалистично онова, което се върти в главата ми. Не ми остава друго, освен едно:
Наздраве, левскари! Пия за вашето достойно спечелено право на участие в Шампионската лига! Пия за достойното ви и мъжко поведение и отношение спрямо вашите себеподобни! Естествено, очаквам също толкова достойно представяне на отбора ви в турнира! Хвала!!!
P.S. Цитираната по-горе поговорка има и друг вариант - в къщата на насрания не се говори за памперс. Мислете, левскари, мислете, докато е време. Дано стигнете до правилното решение. Лично аз - страничният наблюдател - ще се радвам. Не заради вас. Заради всички ни.
