За картофите

Тъжна съм. Цял ден се опитвам да си кажа, че няма защо и колкото повече мисля, толкова по-смачкано ми става. Пиша тук рядко, много рядко, но се сетих за клуба като за място, където мога да намеря спокойствие. Разведена съм и доскоро не можех да си представя да се събера и отново да заживея заедно с някого. Просто страх. Вече не е така. Но започнаха едни такива тягостни проблеми и всеки път си казвам, че има нещо повредено с мен и сигурно не мога да имам нито връзка, нито пък да задържа някого. Снощи се прибирам след работа, готвя, сервирам (той е програмист и прекарва времето си пред компа вкъщи). В последния момент се сетих, че чинията с картофите е гореща и предупреждавам. Той посяга и се опарва, разбира се... И после започна да мърмори, как аз съм виновна, че се е опарил, как целият му ден е бил супер и всъщност най-лошото, което е могло да му се случи през този ден съм аз.
Глупаво е, знам, но ми стана адски криво и обидно. И вместо да обърна нещата на шега или да започна да му духам на пръстчето, та да му мине, седнах и аз пред лаптопа, пуснах си фадо и започнах да рева и да хълцам. И в този момент просто не можех да се спра, сетих се за всичките пъти, в които съм се спирала от сълзите и плачех още повече. След това започнах и да се самосъжалявам, да се навивам и се питах дали проблемът не е всъщност в мен. Защото ние правим хората такива, каквито са. Знам, че едно опарване от чиния с картофи изглежда ужасно глупаво. Казах си и това, после си припомних как от много време вече не си говорим, а ако започна да споделям нещата от деня си, ме прекъсва и ми казва, че му преча, ако говоря. След това си дадох сметка, че не правим секс вече от два месеца и проблемът не е в умората, а в отдръпването. и в негушкането, заспивайки. После започнах "да си чопля коричката на раните". Взех да се питам дали просто не ме е страх, че ще остана сама и дали не съм търсела заместител.
И ми е едно такова чоглаво, защото си се представям как остарявам като мис Хавишам и пазя в картонени кутии спомени и стари, избелели писма. Сега ми е страшно тъжно и ужасно самотно. Той си седи срещу мен и нещо си рови по своя компютър, едни такива хора, които всъщност съществуват един до друг, а не живеят заедно....

Мдаа .. всинца сме парени от такива картофи, налягани от подобни мисли и чувствали сам-самички на света, но ..
.. от време на време !

Ох, миличка.....
Наплачи се едно хубаво, а после започни да мислиш какво ИСКАШ да имаш, а не какво не искаш. И си позволи да го имаш....

Всичко ще се нареди, ще видиш! :)


Сега е момента :)

Да му цункаш пръстчето? Щото се изгорил, че малък ли е да знае кое е горещо? На всичкото отгоре не стига, че опъваш цял ден, готвиш му, ами и ще те нарежда? Абе жена ти капка уважение имаш ли? Извинявай за директния въпрос, но наистина не разбирам. И още повече каква връзка е това щом няма интимност, нежност? Ти дете или мъж искаш, защото е важно да се разграничават нещата.

Хей, Стрейнджър много си строга днес...

То момичето иска да си поплаче, нека си поплаче - не я хокай сега, ами след два дни

Сторм, поплачи си, помага, но не дълго, защото така се затъва (личен опит)

а после ... после с усмивка напред, и да не ти се иска да се усмихваш - насила го прави

Всъщност е така, това с осиновяването на мъжа не води до никъде.... Но когато се обръщам назад, си спомням, че с бившия ми съпруг нещата започнаха да се разпадат точно по същия начин и няма как да не си дам сметка, че аз просто ги моделирам. Или пък подсъзнателно налитам на едни и същи модели. Не знам, може би вече е късно да се променям, от друга страна ми се иска да се отпусна и да знам, че не за всичко трябва да решавам аз. Или пък просто да ме поглезят, за малко. Уф, битово и тъпо е, но дори се налага да се хващаме на бас, за да го накарам да изхвърля кофата за боклук.
Ако започнем прекалено да спорим, ми казва, че има еманципация и той бил еманципиран и жените трябвало да носят всичко поравно. Аз пък не искам да се еманципирам, само дето никой не ме пита. Не искам и да се разделяме.. защото ме е страх, че дори и да има следващ път, следващ човек, аз пак ще се държа по същия начин и нещата ще се повторят. А май повече хленча...

Абе как рев за такъв търтей!!!

Ми кажи му го в прав текст. Аз съм казала - не съм еманципирана, обичам да съм слаба и закриляна. Върша всичко домакинско, но не сменям крушки, рядко хвърлям боклук, не поправям нищо у дома и т.н.

Ей, Стрейнджър, благодаря, разсмя ме, а целия ден ми беше чоглаво. Понякога в мъжете и жените има нещо наистина сбъркано.

Бе сладурче, я не се кахъри. Отсвири го. Чудя ти се защо му правиш кефа да плачеш пред него, ако ти се плаче - скришно бе! Я си вземи една вана или горещ душ, намажи се с някое хубаво масло за тяло или каквото имаш, сложи нещо секси, изпъни се на дивана и си пусни някой развратен канал - Да не го включиш обаче в удоволствията, да стои пред компютъра и да си гледа софтуера.

разкажи как е било в началото,по средата и сега.Така ще имаме по пълна представа къде се е заклещило.

Той ли живее при теб или ти при него?

Хаиде,вземи си дълбоко въздух и се отпусни.

Уф, това с млякото вече го приложих. А и не се кахъря, може би е от преумора или времето. Колкото до секса и нежността, сигурно могат и да се променят нещата, но трябва настроение и да ти се иска да се събудиш точно до този човек, а не просто да си дишате взаимно под чаршафите. А колкото до секса... Наскоро реших да разнообразя малко нещата и реших, че ще си купя вибратор. Предполагам, че донякъде беше и демонстрация от моя страна. Сложих го на етажерката в хола и изчаках реакцията му... и нищо, разбираш ли. Само го погледна, попита - батерии имаш ли, защото отивам да си купя за елката (има елка покрай програмирането, нарича я мерцедесът на калкулаторите и нощно време преди да заспи пресмята например колко е разстоянието от нашия блок до другия) и дотам.
Благодаря за помощта обаче, сега ми е леко и минах в другата крайност, когато сама на себе си се смея. Доста по-здравословно е!

Живеем заедно на квартира. Аз съм от София, семейство ми е стандартно - панелен апартамент, в който живеят още няколко поколения и ако искаш да си сам, трябва да се заключваш в тоалетната или банята. Избрахме квартирата. А той не е от Софя и няма как. Заедно сме вече от година и повече. Преди чаках датата на годината ужасно много, някак си я представях като сакрална дата, след която нещата са по-лесни, след като сме издържали. Не съм му и изневяравала. Но напоследък се улавям, че започвам примерно да си мечтая за човек, когото съм срещала няколко пъти.... и няма как да не си дам сметка, че си измислям нежност, само защото ми липсва в реалната връзка. И точно защото съм разведена, си казвам, че нямам право и на грешки. Преди не си давах сметка, но много често самата раздяла е точно толкова болезнена, колкото и самият развод, независимо, че не е имало брак, а само съжителство.

Виж сега това за събуждането е важно. Моя принцип е събудя ли се и стане ли ми кофти, че съм се събудила до този мъж - да изчезна възможно най-бързо от живота му, че да не си губим взаимно времето! Страшно е да се будиш до някой, който не искаш, а да циклиш с него от страх. Моето впечатление е, че има много и хубави свободни мъже. Дерзай!

португалското "за душата" ли беше ?
Синдромът "компютър" е познат, бих казал че и аз вися доста пред него. Поразява обаче и двата пола
Засега не знам лечение....обади се ако откриеш ?

Ммммм, да, преди време го открих и нямаше как да не се влюбя във фадото..... Едно такова страстно и те хваща точно за онези кътчета от душата, които си скътал. Амалия Родригес - обожавам.... Иначе си прав, лечение от компютъра няма, поне аз не съм открила още такова. Преди време изпаднах в идиотизъм, след като изгледах почти всичките серии на д-р Хаус, а очите ми бяха кръвясали като на дюселдорфски убиец..)

на грешки?Позволи си да грешиш ти решаваш.Позволи си да си щастлива също зависи от теб.Ако няма нежност и съучастие,живота с такъв човек става безцветен.Зависи от теб колко време можеш да издържиш на виждащия се край.Или си съгласна да живееш с него като съквартирант?

.. и за сърцето

[линк]

Мдаа, фадото си е дуенде - отдаване напълно, без остатък.
На спам го обърнах... но благодаря на всички, ужасно много ми олекна. Няма нищо по-хубаво от изохкване в клуб. Колкото и рядко да го правя))))

.. секса