Да станеш като дете

Да станеш като дете не значи да бъдеш наивен, невинен или чист.

Новороденото не прави разлика между външен и вътрешен свят. За него всичко, което познава е едно.

Пак няма да ме разберете, знам си аз.

Разбирам те много добре за твой собствен личен ужас.

Ама да станеш като дете има доста измерения.
И едното не изключва другото, така как ти си ръгнал бос през лука.

За мен най-същественото е да изоставиш миналото си и всеки ден да си чистак нов, непотребяван и необременен. Все едно някой нощес е минал с маркуча и е измил спомените ти.

What you have today is what you need. The same will be true tomorrow.

Като каза - маркуча, доктор Чаушев на едно място пише - "Жената е цвете, което редовно трябва да се полива. Демек, да играе маркуча".

Даа, колко измерения само...

[линк]

Е верно думата маркуч си има много измерения.
Кой маркуч и как точно да играе?

What you have today is what you need. The same will be true tomorrow.

А тука вече ше трябва пак да определяме измерения.

Както се шегувам, така съм написал нещо много сериозно, но дали да говоря или да замълча блажено...още цял.

Защо да не те разберем? Мисля, че си много ясен.
Ти виждал ли си дете, което недоумява, защо това, което е сънувало, не го вижда продължено в будно състояние?

хм, а дали изобщо детето спира да сънува и в "събудено" състояние?


[линк]

Няма вън и вътре, защото няма разделени на енергията.

Ми ако ти се говори, говори.
Дали някой ще те разбере или не, не зависи от теб, нъл знаеш. Ама ти със сигулност ще научиш нещо.

What you have today is what you need. The same will be true tomorrow.

гушш

Радвам се да те видя.

Ааа, няма тогава.

Да, виждал съм.

При детето, да. Но все пак си имам едно на ум...

Да си дете означава да не си вярваш прекалено много, т.е. психиката ти да е свободна от всякакви натрупвания, че си "това" и "онова".

Това е невинност и чистота, което означава спонтанност и искреност.

А че няма разделение между вътрешно и външно - това детето дори не го и концептуализира, защото не се е сблъсквало с такова "разделение".

Ако не си спонтанен и искрен, естествен и свободен от вярвания (в т.ч. и в псевдодаоистски глупости за "задържане на спермата" и лазаревски псевдоокултни внушения за "кармата"), няма смисъл да се правиш на интересен, философствайки какво е да си дете.

Детето също не страда от идиотски илюзии, че е "шеф". Когато се освободиш от илюзиите, че си "шеф" и "контролираш" нещо, тогава философствай какво е да си дете.

Че за какво му е на детето да се мисли за шеф, след като то е шефа в една къща и всички около него се въртят?

Човек като го загуби това състояние, се опитва да го компенсира по някакъв начин (в измерението на ума), но е фалшива поза, а не естественото невинно състояние на дете.

НАДЕЖДА

Натрупахме опит
като пелин в пълни бъчви -
шупти ферментирал.
Не вярваме в очевидното.
Не очакваме чудото.
Не отговаряме за думите си.
Не принадлежим на себе си.
Не се захласваме по бъдещето.
Едничката ни надежда:
да продупчим бъчвите,
да изтече пелинът,
да попие в земята опитът,
да станем отново деца.

Блага Димитрова