До Боховска планина

Тази неделя решихме да се разходим и до последната планинка в Трънския край, която не бяхме посещавали – Боховска и да изкачим нейния първенец – Огорелица 1318м. Взехме и детето ни, което вече ходи наравно с нас. И така неусетно стигнахме до Трън, след което се отбихме за село Бохова – изходния ни пункт за върха.

Паркирахме на центъра на селото и от там по черен път навлязохме в гората. Нямахме представа къде води този път, а по едно време започна и да се губи, така че цепихме напряко през гората. Целта ни беше да стигнем до билото, където знаехме, че има друг черен път покрай граничната бразда. Отначало се вървеше лесно, но не след дълго се появи гъста борова гора, през която беше ужасно да се ходи. Струваше ни се, че няма край, но от селото бяхме забелязали, че отгоре има букова гора и така здраво издрани най-сетне излязохме от боровете. Нагоре беше лесно и не след дълго се озовахме на билото. Имаше останки от заграждения и някогашно КПП.

Продължихме на юг по черния път. Знаехме че върха е между пирамиди 176 и 175. Такова лутане отдавна не ми се беше случвало. След пирамида 176 стигнахме и най-високата видима точка, но кота не открихме. Последва спускане и след ново изкачване се появи и пирамида 175, която трябваше да се намира в Кървав камък.




На мнение съм, че Боховска не трябва да се разглежда като отделна планина, но това е друга тема. Върнахме се обратно и продължихме да търсим върха. Забравих да ви кажа, че най-високата точка не се намира на самата граница. Бях бесен!!! Обходих мястото няколко пъти и точно се бях отказал, когато видях, че аз съм си седял на самия връх. Дървената веха беше паднала, а върху нея беше паднало едно дърво и нямаше начин да се види. Каменната точка пък беше затрупана с шума. След като разчистих мястото и се снимахме, поехме по обратния път надолу.

Върха поразително много прилича на връх Плоча.

Връщането не мина без емоции. Попаднахме на леговище на глигани и един от тях много ни уплаши, но той явно се уплаши повече от нас и избяга. Така прекарахме един страхотен ден, в този все още див и красив край.

Знам, че не е тук мястото, но бих искал да помоля, ако някой знае да се продава къща в този район да ми пише. Имаме голямо желание да си купим такава.

Много хубава разходка. Браво и на малкия юнак. На колко години е? Да го даваме за пример, че нашият колкото по-голям става, толкова повече го мързи да ходи


[линк]

Чудна разходка! Какво се прави като уплашиш глиган? Любопитствам :-)

Малкият юнак е точно колкото вашия. Много ходи, вече е изкачил много връхчета, макар че предпочита равното.

Ана, да ти кажа първо не знам кой се уплаши повече, ние или той, ама по-добре стана че избяга. Имахме подобен случай на Кървав камък, този път с един вълк, но се случи същото - избяга. Явно сме много страшни.

Браво на мъника. И ние точно на 2 години го качихме на Черни връх и ходи сам. Миналото лято го помъкнахме към Мальовица, но стигнахме само до Еленино езеро, ама там доста си го и поносихме, особено на връщане като му се доспа. Но тази пролет, където и да го заведем все казва, че му е трудно и е изморен и не иска да ходи дори и по равно