Съвет 2

Линк към темата Съвет

Има ли разлика между Налорекс и Ревия? Аз си мисля, че Ревия е търговското наименование на предлагания продукт в България - налтрексон, налорекс.
Снощи говорихме и каза, че би опитал с налорекс, а не ревия, май ме мотае пак.

Мам, едно и също е. Налорекс, налтрексон, немексин = ревия. Просто различни наименования за едно и също нещо....
Да не би той да си мисли че е нещо различно?...
Може да има в предвид субутекс, което вече Е нещо различно от ревия... макар че и в субутекса едната част пак е ревия, но има и бупренорфин допълнително, което го прави съвсем различно лекарство...

А не може ли да си продължи със субститола, щом го е спрял по-рано от колкото е трябвало?


La Hija de La Noche

И аз така си мисля, че са едно и също. Възможно ли е да се намери Nalorex в аптеките, може би като е различен производителя и допълващите вещества са различни? Ще потърся в нета за Суботекс, ако може с две думи и ти да напишеш.
Попитах за връщане в програмата, но той каза че може да опита с налорекс. Един негов приятел е на Ревия и явно са говорили, казва че била отвратителна и понеже родителите му я дават стрита, всичко миришело кофти, урина, пот, кожата. Може пък да иска само да ме затрудни (забави) в търсенето, а и Ревията не е чак толкова евтина в сравнение със субститола.

мам,винаги ще си ги имаш съмненията!!!!!и до ден днешен не вярвам на бтако ,но не ми пречи да си говоря с него,да го ислушвам, да излизаме с него и т.н. колкото повече батко вижда,че сме с него ,толкова повече се радва на това ,което е и на това, което има и не мисли за амфети и др. но пак трябва време и търпение,и нерви най-вече!!!!!!
мам,не спирай-в правилна посока сте със сина си и не губи куураж!

Нещо не сме в правилна посока май, вече 10 години продължава на приливи и отливи. Просто имам чувството, че интуицията ми се е изострила и усещам задаващата се вълна и това не е за първи път.
Чудесно е, че комуникираш с брат си, понякога съжалявам, че не родих още едно дете за да са си опора. Предполагам, че би споделил повече с брат или сестра, но пък знае ли човек.

ревията не е 4ак толкова гадна както ти я описва той,само в на4алото е малко неприятно ама това минава.Той не иска ревия защото ,ако запо4не да я пие няма да може да друса,а пък не е готов за това май..

В отговор на:

---

Нещо не сме в правилна посока май, вече 10 години продължава на приливи и отливи. Просто имам чувството, че интуицията ми се е изострила и усещам задаващата се вълна и това не е за първи път.

---

Отдавна не съм писала, но чета редовно, днес се върнах към старата тема за да видя малко хронологията и да продължа.
И този път интуицията не ме подведе и беше страшно, след като прекъсна бързо субститоловата програма и се подкара. То не беше хероин, ривотрил и бира, лепило, а бе всичко. Дори вече мога по състоянието му да разбера какво е взимал, може би най-страшно е лепилото и ривотрила, дори от хероина. Продаде каквото можа - , последно изнесе кристалните сервизи, които са ми подарък, но не ги бях ползвала. Кризите стават все по страшни мъкне в къщи разни неща, за които имам съмнение, че са крадени, или разни други за старо желязо. Започнал да идва и с някакво ново момче докато съм на работа, което се държи много нагло с майка ми та и за нея се притеснявам. Два пъти беше задържан за по 24 часа и ми се обаждаха от полицията. Направо сме като вълните на Кондратиев, само на по-кратки периоди.
Сега се опитва да избие кризите на сухо (давам му по 2-3 ривотрила дневно) - успява за два дни и после пак. Издържа два дни и вечерта излезе и се надруса, след това ето днес му е третия ден, но е излязъл на барче, вчера беше в силни кризи, но говорихме днес да отидем до психолога за да го включат в програмата, като намерението му беше да изкара в програмата колкото е необходимо.
Не пиша за да хленча, дори вече не знам и защо пиша, просто споделям. Не мога да разбера как един човек може да се променя толкова под влияние на наркотиците. Просто е един когато не е друсан (е имало е и такива периоди) и се превръща в друга личност (не можах да намеря друга подходяща дума), която не познавам и ме плаши. Кой е истинският, а може би наркотиците изкарват истинската същност и съм родила чудовище? Има ли истина в кармите и изкупваме ли стари грехове?

Знае ли някой, ако при тест течността не е урина какъв е резултата на скалата?
Тестът е за морфин и хероин.
Предварително благодаря!!!

Пак същия въпрос ,но по-конкретно: ако течноста не е урина възможно ли е тестът да е ОТРИЦАТЕЛЕН?

Не зная дали може да е отрицателен, когато сме правили тест и е опитвал нещо да прибави или може би урината взета "на заем" е била стара, тестът е бил "невалиден".

Аз съм виждала да се взима урина от тоалетната, т.е. смесена с вода и после тестът да излиза отрицателен. Но тогава все пак е имало някаква урина в пробата.

Въпросът е как се взимат уринните проби. Тъй като много често този, който е друсал, се опитва да го скрие, е необходимо да дава урина директно пред човека, правещ теста. С натрупването на малко опит, правенето на номера става доста трудно.
Урината си има специфичен мирис, топла е (има температурата на тялото - около 36-37 градуса) и има съответния цвят - може да е по-тъмна или по-светла. Ако е била съхранявана известно време (дори в хладилник), тя става мътна. Хората със здрави бъбреци имат бистра урина.

Затова при правенето на тестове е важно пробата да се дава на място и под наблюдение, за да няма шашми. Самите шашми могат да бъдат най-различни, защото хората са доста изобретателни.

Трябва да се има и предвид, че самите тестове относително често дават дефекти и в никакъв случай на дават 100% гаранция за верен резултат. Те могат както да потвърдят съмненията, така и да създадат такива, дори понякога без нужда.

Не ми се вярва да сте родили чудовище. Наркотиците като психоактивни вещества предизвикват промени в биохимията на мозъка и съответно влияят върху психичното състояние на човека и на поведението.
Продължителната употреба може да доведе до разстройства на личността, но много често те са обратими с подходяща рехабилитация. Рядко се случва употребата да отключи психично заболяване - това става обикновено при хора, които са били предразположени (примерно някой, който в семейството си има случаи на болни от шизофрения).

Много често именно зависимостта създава навици като това да лъжеш, крадеш; тя прави хората и много импулсивни и нестабилни. Обикновено те не са били такива преди да започнат да употребяват. Вашият син би могъл отново да стане човека, който е бил някога.

Що се отнася до греховете, родителите също допускат грешки, но това не означава, че са единствените отговорни и че трябва да си съсипят живота от чувства за вина. Синът ви вече е зависим и няма смисъл да се търсят виновни за това. Но ако той не желае да вземе твърдото решение да се лекува и да положи всичките си усилия отново да бъде здрав, тогава отговорността си е основно негова.
Ако ви се струва, че съм прекалено строга, трябва да знаете, че съм била зависима много дълго време и от личен опит знам чий е изборът за лечение и кой носи най-голямата отговорност то да се получи. Този човек е самият зависим. Разбира се подкрепата от страна на родители и близки е задължителна при едно лечение.

Не ви познавам, но ми се струва, че се съдите твърде строго (само като знам какво преживяха моите родители, а не бяха виновни за нищичко).

Опитайте се да не губите надежда! Аз съм била зависима по-дълго от сина ви и също имах много неуспешни опити за лечение. Но от три години съм добре, просто дойде и моят момент. Дано и при вас да дойде скоро!

Да така е. Някак вече не виждам смисъл да правим тестове в къщи. Ако е решил да друса, ще се опита да манипулира теста или ще шикалкави, от което каква полза има и ще го спре ли мисълта за предстоящия тест, пред огромната нужда от доза? Ако не друса то аз поне го усещам и няма нужда от тест. Може би тестовете са нужни при постъпване на работа ( макар, ако питате мен голяма гаранция!, може да е чист от кратко време) или когато се преминава например на Ревия.

Незнам, във форума пишат хора, които са на хероин от много време и работят успяват да се издържат...
Все още не мога да си изясня някои неща. Явно синът ми е на голяма доза, но като се надруса и става неузнаваем, променя се лице, говор, походка, държане, унася се или е като с пружина... Защо трябва да е тоооолкова надрусан? Когато спре, става толкова зле и кризите са много тежки, не може да се храни с дни, а за сън да не говорим. Как може да работи в такова състояние, кой работодате би го наел?

Мам, пред наркотиците всички не сме равни. Някои хора ще предпочетат да се надрусат много силно, други не. Познавах навремето хора които редовно предозираха, докато други никога не са предозирали.

Иначе за работатата на опияти - възможно е, но за това се изисква доста дисциплина - човек да не взима повече от дозата си. С метадона е същото - в началото и метадона друса, докато човек не стабилизира дозата. След това толеранса с е вдига и дозата няма почти никакви "странични" ефекти. Разбира се с метадон и други опияти с дълъг полу-живот е по-лесно от колкото хероин или морфин, но и при тях не е невъзможно.

Мам, с метадонова програма пробвал ли е ? Може би в един момент този човек ще трябва да си каже че не може да я кара без опияти, колкото и да му е трудно да си го признае ? Все пак по-добре на метадон цял живот от колкото да продължава така до безкрай ? Субситола също е решение - но е по-трудно за контролиране заради късия полу-живот. При всички положения, в неговото състояние е по-добре да не мисли за спиране а да задържи на заместителна терапия поне няколко години ... След това ще му мисли.

Това е лично мое мнение де.

Той беше на субститолова програма и за моя огромна изненада като изключим началото, когато ми се струваше, че отново взема и хероин, сега съм наясно, че просто е нагаждане към дозата, беше като сън, това беше моето момче, раумно, нормално, дори започващо да споделя, правеше планове за работа, за лечение на хепатита. Най-общо казано беше много мотивиран, имаше приятелка свястно момиче, малко по-голяма от него, която всъщност му предложи лечението. За съжаление, когато се стабилизира, програмата му се видя много дълга, а той сметна че ще се справи, започна работа и вечно бързаше да свърши до 16,30 за да може да отиде до центъра, искаше и да се запише за програмата за лечение на хепатит по здравната каса, а лекарят му каза, че това може да стане след приключване на субститола. А той правеше планове да заживеят с приятелката си заедно, да работи и т.н., а се чувстваше като в рамка - всеки ден трябва да е в центъра и реши, че ще може да се справи прекъсна много бързо лечението въпреки моите и на лекаря предупреждения и съвети. После всичко се завъртя отново по познатия до болка сценарий. Говорихме отново да започне програмата както писах, дори имах намерение да говоря с лекаря, след известен период, ако всичко е по план и започне работа, или учение, да ми дава на мен субститола примерно за седмица. Но ето и днес е излязъл за един час за да се разсее, а вече го няма 5.

Убедих се, че заместителната програма е нещо, което може да помогне да се стабилизира, да излезе от порочния кръг - дилъри, намиране на пари, "приятели". Най-странното за мен беше докато е на субститол, сам избягваше всякакъв контакт с хора от старото обкръжение, не можех да повярвам - та той е в крайна сметка на морфин, а както и ти писа някои просто системно предозират, но не, явно не изпита такова желание.

Предполагам, че метадоновата програма е със същия замисъл - излизане от средата, стабилизиране, създаване на нови контакти и навици и след достатъчно дълъг период постепенно намаляване.

Да съгласна съм и на метадон и на какво ли не, просто в това състояние ме плаши, отслабнал е до неузнаваемост, за хепатита мога само да се моля да не прогресира много бързо, ако продължава с кражбите следващата стъпка е затвор, вече има една условна присъда и сега е в пробация. Изобщо пред такива перспективи на какво ли да се надявам.

Не съм сигурна, че трябваше да продължавам темата, след една година, всичко продължава и става по-зле.

Зная, че някои ще ме обвинят, че по-този начин, като го храня, подсигурявам подслон и дори плащам за негови грешки не му помагам и трябва да го изгоня за да се осъзнае сам. И аз се обвинявам, затова че не мога да го събудя и да му кажа махни се, без да питам къде ли ще отиде, какво ли ще направи, затвора ще му помогне ли или ще го погуби? А може би с тази обич и съжаление наистина го убивам...

Един въпрос - защо не почне Субситола пак ? Опитайте се да го убедите да отиде да се консултира с лекаря който му го е предписвал.

Може ли Neurotop да се вкарва на помпа ?

Не мога да разбера целта на въпросите.