Бившите...

Днес ми се обади бившето гадже да ми се похвали, че пак са му увеличили заплатата. Ей това не мога да го разбера. Защо след като ме изоставя, сега ми се обажда да се хвали, колко е велик. Разбирам аз да съм го оставила, да си прави реклама, да видя какво съм изпуснала, ама така...

То уж не сме се карали - "да си останем приятели", тъй да се каже. Вие какво мислите за тия приятели. А за другия вариант? - Въобще да не си говорим.

Е, разбира се че първото е за предпочитане, а от второто не знам каква може да ползата ...


Нещастията на човека се дължат на неспособността му да стои сам в тишината!

По-скоро просто познати... С приятелите си излизам всяка седмица поне веднъж и се чувам почти всеки ден. С бившите само ако се наложи.

First they ignore you. Then they laugh at you. Then they fight you. Then you win.

Понякога"бившите" изоставят,не защото не искат връзката,а защото не харесват нещо в себе си и се страхуват заради това "нещо" да бъдат те изоставените!Вероятно тъгува за тебе и си те иска обратно.

Е след като сте се разбрали "да си останете приятели" защо да не се похвали, то точно на приятели звъниш при хубави поводи.
Ти може да му звъннеш един ден да му се похвалиш, че чакаш бебе или си намерила голяма любов. Какво толкова. Бившето си е бивше.

Според мен това с обажданките си е по-скоро предтекст

А според мен си е избиване на комплекси, особено ако в предишните им взаимоотношения е ставало въпрос за пари, кой колко изкарва, кой какво има и т.н.

Държавата България - невъзможни неща няма!

Защо не го пита за причината да ти се обади. Питай бе - той най-добре ще ти каже . Мълчите и не питате, след това започва едно чудене и гадаене ' ама той защо така ми каза ' .

Не го разбирам това- приятелство след като са ти хлопнали вратата под носа. И какво всъщност разбираш под приятелство. Хората най-често познати, с които имат някакви общи интереси наричат приятели , а приятелството е нещо съвсем друго . За мен няма такова нещо - приятелство в бивш . Присъщо е за несигурните хора и тия, които искат да не загубят никога нищо, но нямат нищо против другия да губи . Не си падам по поведението от рода' ударят ли ти шамар, обърни и другата страна за да те шамаросат и по нея' .

Съдбата помага на смелите , страхливите ги отказва.

може би не винаги е така
с моя приятел се разделихме, но от преди това пет години без да сме имали връзка ми е бил като братче..въпреки, че ми беше доста кофти след раздялата, ми е много трудно да си представя, че поне приятел няма да мо остане...а може би няма, не знам
Иначе с първата ми любов, в момента мога да си споделям всичко...приятелсво е възможно след един определен период от време, когато другото вече е забравено и от двете страни

Никога не съм твърдяла, че моят модел е валиден за всички останали.

при мен приятелство с бивши - няма . дори и на ниво познати не оставам . дето има една фраза- реша въжетата на моста и не се обръщам повече .

приятелсво е възможно след един определен период от време, когато другото вече е забравено и от двете страни - може и да е възможно , но не забравям. или ако забравя - забравям абсолютно всичко - човека, спомените с него . неведнъж съм писала че не искам в настоящето и бъдещето нищо от миналото .

ама вие младите сте по-различни. а дали е за добро или лошо - не знам .

Съдбата помага на смелите , страхливите ги отказва.

Когато никои не страда от така нареченото приятелство, не мисля, че е лошо то да съществуваКогато раздялата е била цивилизована и няма кой знае какви причини да не искаш вече да го погледнеш тоя човек, а просто да речем се е изчерпала връзката, пак няма лошо да ти остане другарчеВсе пак се предполага, че за известен период от време тоя човек ти е бил мн. близък, разбирали сте се и тн...помагал ти е..какво като сте се раздели - тия неща пак може да ги прави с изключение на секса

Ще си позволя да си изкажа моята мъка по темата...

Моя бивш беше този, който се дистанцира във връзката, аз съм влюбената, а той иска да си бъдем само приятели. След като решихме така, той не престана да ми се обажда, звъни ми през ден, но му е достатъчно да се чуваме по телефона или по Интернет, да се разтовари като ми разкаже разни неща...и толкова.

Не дава често инициатива да се виждане наживо, а като се видим, не показва никакво отношение като мъж към жена...както правеше преди като бяхме гаджета... Преди беше идеално, и аз все още не съм го забравила и имам нужда от това, да ме прегърне, аз да го прегърна...всички тези неща, които имахме преди.

Сега с него се чувствам непривлекателна, нежелана като жена...кофти ми е. Започнах да се настройвам против него....сякаш постъпва егоистично като ме държи покрай себе си, без да ми дава това, от което имам нужда. Постоянно усещам контраста между това, което е, и това, което аз искам да е. Започнах да му се обиждам за най-дребни неща, постоянно се чувствам пренебрегната и неудовлетворена по отношение на него. И той усеща негативизма ми, няма начин...

И с него зле, и без него пак зле...:-(

В момента се опитвам да се дистанцирам, не му се обаждам, въпреки че си мисля за него и ми е кофти. Опитвам се да намирам положителни емоции и отдушници в нещата около мен, излизания, срещи с хора и т.н. За друг лек не мога да се сетя...

Нищо хубаво не получаваш от връзката си с този човек. Скъсай наистина с него, щом още си влюбена, защото иначе няма да ти мине скоро. Опитай се да насочиш вниманието си към някой друг. Клин клин избива.

Държавата България - невъзможни неща няма!

Оставя си вратичка пича, обаче не може то така..хем агнето цяло, хем вълкът ситДа ти кажа и другото не е много хубаво..я си представи на срещите ви, да те прегръща и да те държи за ръка, а после нищо....Това също не е кул

явно някаква носталгия го е обзела човека по "миналото бешило" с теб, а другият вариант е да е закъсал за секс - звучи доста грубо, но не е невъзможно
В крайна сметка, ако сте си останали само добри познати, какво ти "дреме" на тебе, че са му качили заплатата. Т.е. много хубаво, да му е честито, но - толкова!
Доколкото разбирам не сте останали добри приятели, които да се чувате през ден и да се виждате всеки уикенд поне, нали?
Особено ако някой ти е "ритнал шута" и след това си позволява да напомня за себе си - смятам, че е доста егоистично и НЕприятелско, определно.
Аз бих питала, как така се е сетил...но отговор от типа "без определен повод"..не е изключен, а ако се е обадил наистина по този неопределен повод, едва ли ще си признае..хух
Пак който те иска, нека се побори и помъчи малко, ако наистина те иска

Just a Joke

Добре че не ти се обажда и когато му увеличават сметката за тока и парното, ти да видиш!

Следващият път, когато ти звъни, просто не му вдигай телефона. Възможни причини:

1. Решил е, че му липсваш - така или иначе вече стомната е счупена и няма да я закърпите с псевдо приятелски отношения.
2. Прави си четки на самолюбието - доставя му садистично удоволствие да те тормози, като ти напомня, че хем те е наритал, хем е страшно готин.
3. Държи те в орбита - хем сте разделени, хем сте свободни, хем поддържате връзка и си като добрата бира - на една ръка разстояние.

Която и да е от причините, все не е в твоя полза. Аз бих поработила върху това да огранича обажданията и да ги сведа до санитарния минимум. Колкото по-често ти се обажда, толкова повече ти напомня, че той те е зарязал и от това надали да ти стане гот, освен, ако не си мазохист.

La donna e mobile

на мене лично ми е все едно какви отношения ще имаме след раздялата - запазвате си добрите спомени и всеки по пътя си.....

Само две неща са безкраини - вселената и човешката глупост.

ми се случи следното.2 години имах връзка с един човек,но по много причини,които ми е неудобно да изброявам,се разделихме.Не сме се виждали и чували от 1 година.През това време аз си намерих друг мъж.Вчера,като се качвам на трамвая във Плевен,изведнъж го виждам-с друга жена!Според вас това какво означава?Аз първоначално изпаднах в шок,но като размислих,се зарадвах че и той си е намерил друга...Какво мислите?Има ли нещо като съдба?

Съдба за кое ?
Не ти схващам мисълта !

Но иначе , нормално всеки да тръгне по своя път, било ти, било той, важното е да няма страдащи