Ами ако спреш да "живееш"....

Как да изляза от това състояние...Апатия ме е обзела, нищо не ме радва. Сякаш нямам собствен живот, т. е. нищо не правя за да го имам. Гледам живота на другите, живея с тях. Като че ли паразитирам с техните емоции, преживявания, успехи и неуспехи, а мен сякаш ме няма. Човек сам кове съдбата си, ама на мен сякаш не ми се живее.
Нищо кой знае колко сериозно не се е случило в живота ми, една нещастна любов, ама това не е повод да спра да живея.... Загубих си интересите, загубих си целта и сега се въртя като пиле в калчища.
Как да си помогна, защото ако аз не си помогна, няма кой!

Според мен ти трябва някакво ново начало, независимо какво! Прочети малко книги тематични, разбира се не говоря за Чандлър и др. Опитай се да не правиш планове, а да живееш сега, днес и да се радваш на дребните неща - има таквиа, прост трябва да ги забележиш. Преминавай от негативизъм към позитивизъм, просто настройвай фибрите си за това - и си отговори на въпроса в крайна сметка към какво се стремиш - какво искаш, какво те радва и кой.... Разсъждавай известно време по тези неща за да разбереш кое да игнорираш и кое да запазиш.Никога не изхождай от позицията, че само на теб не ти върви, че само ти си нещастна и т.н. и че нищо не може да те зарадва - просто раздроби детайлите и ще видиш, че ще намериш няколко неща, на които да се спреш!

Пробвай нещо драстично.
Например опитай да летиш с парапланер, алпинизъм или отиди някъде на екскурзия - но не на капалъ-чарши. Или просто някъде из планините, но без да вземаш никакъв стар познат за компания.

Здравей, bubibubi!
Не си само ти така. Според мен просто се нуждаеш от малко почивка. Пробвах с драстичните промени, екскурзии, много приятели, пробвах с какви ли не развлечения. Още не съм излязла от това си състояние, което знам от какво ми е, но не съм в състояние все още да махна дразнителя (което е и проблема ми всъщност), но имам нужда от едно голямо усамотение и малко да правя неща само заради себе си (някога ще го направя, но не знам кога). Мисля си, че ако се сетиш какво си харесвала преди да срещнеш човека, с който си се разделила и да го направиш въпреки, че може да ти се струва безсмислено ще успееш да си спомниш емоцията, която ти е носело това, което си харесвала тогава и ще успееш да "живнеш".
Надявам се! Пожелавам ти го!

може би няма6 стимули, няма6 големи проблеми, които да те стимулират да направи6 не6то екстремно за да се съживи6. Предполагам 4е те е страх до известна степен да живее6 на пълни обороти и за по-лесно живее6 4уждия живот. Но си права, 4е сама трябва да направи6 не6то, никой не може да ти оправи живота. Ако не иска6 да рискува6 и да стане6 по-активна така 6те си продължи6 да съ6тествува6 без да усе6та6 живота. Такава ти е натурата, познавам такива хора. Аз оба4е не бих могла да живея по този на4ин и ако вземе да ми доску4ава правя не6то диво и нетипи4но, все едно какво, но да е разли4но.... . Глупост обикновено или промяна - сменям си при4еската драсти4но, дори главата съм си бръснала, сменям си работата, заминавам за някъде, запознавам се с нови хора, намирам си ново гадже, раждам си дете и т.н.