За преходността

Ляга мъртъв лъчът,
ако лампата падне разбита.
И зениците мрат,
ако облакът вече отлита.
Секва нежният тон,
ако струните скъсани трепнат.
Стават думите стон,
ако устните вече не шепнат.



Като лютня без глас,
като лампа от пламък лишена-
и душата без страст
е напусната,глуха вселена.
Тя ридае,звъни
като вятър над черни руини-
като плач на вълни
по моряците в бездните сини.

Виха двама гнездо,
но по-слобия там се засели-
в този призрачен дом
на мечти и надежди изтлели.
О,любов!Този бяг,
тази преходност ти си разбрала!
Но по-слабия пак
ти за люлка и гроб си избрала.

Ще те люшка срамът,
както гарвани бурята люшка;
ще те шиба умът-
присмех леден на зимна вихрушка.
И гнездото ти в прах
ще се срине,ще пада, ще пада...
И ще зъзнеш сред смях-
гола,страшно сама-в листопада.

Пърси Шели

Когато се откъсне тревичка ,цялата Вселена потръпва.

ЛЕКА НОЩ


Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!




Хлябът не е черен, хлябът е боядисан.

къде са емира и Зара да ви тряснат и те някоя "поезия"....

Van_Helsing_Wishmaster

Това няма ли да ти пасва повече:

и защо съм първа и последна,
аз съм уважаваната и презираната,
аз съм проститутката и светицата,
аз съм майката и дъщерята,
аз съм майчините ръце,
аз съм безплодната, а децата ми са много,
аз съм щастливо задомена и неомъжената,
аз съм тази, която дава живот
и която никога не е раждала,
аз съм облекчението на родилните болки,
аз съм съпругата и съпругът,
любовника ми ме създаде,
аз съм майката на баща си,
а тои е отхварления ми син,
уважаваите ме вечно,защотото аз съм скандалната
и великолепната.

...любовника ми ме създаде,
аз съм майката на баща си...

Van_Helsing_Wishmaster

Емира сигурно е на анални процедури - добрия ислямист трябвало да ги посещава. А Зара най-вероятно си промива мозъка в някоя секта.

ОТЧАЯНИЕ

Трудно е така като те гледам
порива между слабините да гася
трудно е така като те гледам
да стоя няма на страна
ето ще се събличам бавно в полумрака син
ще се събличам бавно
няма да ти казвам че съм твоя
твоя съм защото може би и ничя
а може би и всякоя
събличай се и ти
събличай се защото искам аз и ти
да изпитаме падението позора
събличай се да изпитаме екстаза на греха
събличай ме и плъзгай нежно пръсти
възбуждай ме
така
така
не ме обичай просто ме събличай
и ме обладай тихо нежно във нощта



Преминах през Ада!
На клада горях!
В самотност се скитах, едва оцелях!
Пренесох във жертва душа и сърце!
В катрана се къпех...,
страдание... бе!
Потъвах в безвремие,
устата крещи!
Тлееха въглени в мойте очи!
Огледах се!
За всичко опростена,
но... от трудните победи уморена!
На прага умряха чувствата диви!
Жива ли бях?
Или мъртва сред живи!?

Жак Превер си е направо директен.

Не бойте се!

Не бойте се, честни и примерни хора,
вашите покойници се пазят добре,
те си имат пазачи като тези в затвора
и рекат ли да бягат, има кой да ги спре.
Освен туй всеки гроб е добре ограден
със желязна решетка,
като детско креватче –
мярка разумна, ако питате мен,
предвид на това, че
може би и в съня ни, наречен
“вечен”,
сънища има, тъй че вашият скъп
покоен роднина, както спи си по гръб,
да сънува, че още е жив на земята,
и подобно детенцето, което се мята,
сънувайки нещо, и той да изрита
като детско юрганче в съня си гранита
и – хоп! –
да се изтърси от своя гроб…
Какъв ужас! Да падне в живота обратно –
това би било съвсем неприятно!
Представете си само: да трябва отново
с документи и слово
да се доказват толкоз много неща –
най-напред обичта,
после страданието,
след това завещанието…
Но спокойно, спокойно, честни, примерни хора –
покойните нямат възможност за втора
следсмъртна разходка по нашия свят –
когато веднъж им е упокоят изпят,
никакво връщане на старите теми,
тъй че вашите амфори със хризантеми
ще стоят непокътнати навред из алеите
и все тъй азалеите
ще красят мавзолеите
и вие без поводи да се тревожите
преспокойно ще можете
да градинарствате със своите лейки,
все така безутешно и дълбоко скърбейки.