"Свободата Санчо"

е илюзия.

Мислим, че сме свободни, че ние взимаме решенията, че контролираме себе си и животЪт си, но ...........не. Всички сме ходещи килии на самите нас.
Няма разлика и тук и в реала-крЪгчета, квардатчета, триЪгЪлничета, шестоЪгЪлничета, тЪпоЪгЪлничета, звездички и прочие затворени пространства си мислят, че са отворени и свободни. Поредната илюзия. ВсЪщност градим килии цял живот, от които бягство няма, вЪпреки, че и пазачи няма-ние просто се заключваме отвЪтре и не излизаме от там до смЪртта си.
Раждаме се вЪтрешно свободни, за да се оковем в родителски наставления, училище, работа, смейство, общество, мнението на другите за нас, статуса ни, житейската ни реализация, комплексите ни и това не стига ми се оковаваме и вЪв веригите на зависимостите /нет, наркотици, алкохол, секс/. Мислим, че щом имаме свободата да отидем от точка А до точка Б сме свободни, без да сЪзнаваме, че ще отидем до там просто защото сме зависими от несЪзнатото си Аз, от нашите Анима и Анимус- не ние решаваме до отидем до точка Б, а онази част от психиката ни, за която нищо не знаем-тази, на която се записва всяко изживяване от най-крехка детска вЪзраст и от която няма начин да се изтрие каквото и да било-тя е нашият двигател и нашият затвор.
Преследваме свободата и щастието, а всЪщност се подчиняваме на нещо, което не контролираме и не можем да избягаме от самите себе си- независимо до кЪде си стигнал, независимо от колко затвори си избягал-винаги те очаква нов и така до края, когато ще сме наистина свободни.
ВЪтрешната свобода е освобождаване от самите нас-от последиците на всичко преживяно, от осЪзнаването на несЪзнатото, от зависимостите и пристрастяванията ни, но какво ни остава ако се освободим-нищо и никой- няма да зависим о т нищо и другите затворници ще ни отхвЪрлят- ще ни гледат от своите килии как се разхождаме свободно из живота и ще ни заклеймят-така оставаме самотни, освен ако не срещнем и други като нас-за това не искаме да сме свободни, за това имаме нужда от затворите си-за да не останем сами и без нищо. А кой иска да бЪде сам вЪв величето на свободата си-никой.

Всичко е майнд контрол. Като те чета се сещам за един много як филм дето бях свалил от Замундата преди време на тема манипулация, което също е свързано със свободата или по-скоро липсата и. Там ставаше дума за различни методи за манипулация на масите, предимно филмът беше насочен за америка, но нешата важат и за останалата част от света. Ще се сетя как се казваше и ше ви дам линк, може да ви се стори интересен, мене много ме изкефи.


Обичам всичко да БЛЕСТИ (Шамара и Кобака)

Много добре написано. Много добра тема. Истинската свобода не е "за" нас, а от нас.

И аз бях писал нещо такова за илюзорността на "свободната воля" преди време:

[линк]

"свободната воля" е избра по кой от двата пътя да тръгнеш.

Mvlti svnt vocati, pavci vero electi

така е
колкото стават повече годинките толкова стават повече отговорностите а от там и по-малко свободата...

Само две неща са безкраини - вселената и човешката глупост.

гледаи Да разлаеш кучетата със Де Ниро - филма е точно по темата и е доста красноречив....

Само две неща са безкраини - вселената и човешката глупост.

И защо пък точно килия? Това е просто живота. Ти си избираш как да го изживееш - дали да робуваш на предрасъдъци и чуждо мнение или да постъпваш такак както смяташ за редно. Самото възприятие за затвор е относително, никога не знаеш дали един човек е затворен зад решетките само защото ти си мислиш, че би бил затворен там... Свободата е в теб и наистина не се опира на това да отидеш от точка А до точка Б а да осъзнаеш всичко което си видял по пътя, да се усмихнеш 1-2 пъти на пук на дъжда, да помиришеш розовият храст от ляво на пътя и да слушаш песните на славейте. Да си починеш под прохладната букова сянка и да вдишаш аромата на окосената трева... Чак тогава трябва да стигнеш до точка Б и никой не може да ме накара и за миг да си помисля, че съм затворен отвъд физическите ограничения.

First they ignore you. Then they laugh at you. Then they fight you. Then you win.

А не нещо външно - според просветените.

по-скоро да гледа Манджурския кандидат и един много як филм
Сайфър
горещо го препоръчвам

у един затвор сме
само, че некои гледат калта и решетките
а пък други звездите
но по принцип сме си балон от енергия.. нещо като мини атомна станция
само че сме си забравили упътването да си пуснем реактора на пълна мощност та да полетим и бъдем свободни

доста по слаб е филма макар че заслужава да се гледа само заради ....уффф как се казваше тая актриса играе с Истууд в Мостовете на Медисън страхотна актриса ?

Само две неща са безкраини - вселената и човешката глупост.

Ок - чакаме линка.

тоже. Тук говорим за причинно-следствената врЪзка-искаш ли да постигнеш каквото и да било-трябва да носиш отговорност-носиш ли отговорност-си поставяш някакви ограничения и няма как да е иначе. Винаги нещо е за сметка на друго. Но това са осЪзнатите отговорности и осЪзнатите добровилни "окови"-става вЪпрос, че понякога не знаем защо го правим- ще кажеш "ми защото искаме"-мислим, че знаем, но не е така-отговорЪт на всяко наше желание е някЪде много дЪлбоко в несЪзнаваното-примерно едни искат брак/защо?/ , други тЪрсят голямата любов /защо?/, трети дЪржат да се реализират на всяка цена в обществото/защо?/, 4-ти се себераздават/защо?/ , 5-ти са вечните бунтари и не понасят да ги контролират/ защо?/и тЪ.нЪ. всичко това има отговор, който не винаги ни е известен-докато не задЪлбаем в сЪбитията и средата си от самото ни появяване на бял свят.

но все пак всяко сЪстояние на духа може да бЪде и илюзия.
щастието сЪщо е сЪстояние на духа, любовта-сЪщо, мЪката -сЪщо и тЪ.нЪ.
Това са предизвикани сЪстояния на духа, за които винаги има причина и тя не винаги е вЪншна и не винаги знаем за нея.
Лесно е да кажеш-отсега нататЪк ще се чувствам свободен и точно там е илюзията-защото реално не си, или ще се чувствам щастлив/примерно като се радвам на малките неща/, но дали наистина си щастлив или си внушаваш, защото това ти дава душевен покой или който тЪрси нон-стоп любовта-сЪщо толкова лесно се влюбва/но защо я тЪрси толкова упорито?/-има причина за това. Примерно някои хора преживяват адски тежко разделите и не сЪзнават, че причината е отношението майка-дете в крехка детска вЪзраст /децата се страхуват да не бЪдат изоставени от майките си/. За това всЪщност писах-че правим някои нещз, без да знаем защо ги правим и без да ни интересува истинската причина-стига да се чувстваме добре в илюзорната сигурност на постигнатото.

Иначе можем да си внушим всичко, да бЪдем каквито поискаме, за да облекчим сЪществуването си и това на околните, но това е като заравяне на главата в пясЪка-защото реално не знаем защо сме стигнали до кЪдето сме в даден момент.

м ... дааа ... приличат си

тва метадона е голяма работа

изначално всички приличат на попови лъжички