причините ?

Избираш живот избираш работа избираш кариера избираш семеиство избираш тъпата телевизия . Избираш миялна машина ,коли ... компакт дискове , плеъри и електронни отварачки за консерви . Избираш доброто здраве ... холестерола и здравната осигуровка . Избираш неизменните интереси , ипотеката , възнаграждението . Избираш домът си избираш приятелите си . Избираш какво да носиш през свободното си време и багажа за мача . Избираш една третата от наетият апартамент . Избираш D.I.Y.и се чудиш кой по дяволите си в неделя сутринта . Избираш да седиш на дивана гледаики умно и малко вцепенено тези смислово - разбиващи игри ... Слагаики буца храна в устата си . Избираш гадното разтояние до края на всичко това . Стоеики в мизерният си дом не чустваш нищо повече от объркване - на егоистичното , преебано изчадие в което си се превърнал . Избери бъдещето си избери живота . - Защо искам да правя нещо като това ли ? - Защото аз избрах - да не избирам живота . аз избрах нещо друго . Причините? Няма такива . Кой се нуждае от причини когато взимаш ...?

Леле Коце! Много яко пич става за хит на Еминем... На мене много ми хареса това... Давай още

Току що чух една много хубава народна песен в която се пее, че от извора се пие най-сладко; от извор се пие на колене, и се благодари на колене......!

Като прочетох всичко това, и аз се сетих за един цитат: "…Не си чак толкова дебел, колкото си мислиш. Не се тревожи за бъдещето! От това няма никаква полза. Все едно да се опитваш да решаваш алгебрични уравнения с дъвчене на дъвка. Така или иначе неприятностите ще дойдат като гръм от ясно небе, обикновено към 4 ч. сутринта на някой спокоен вторник. Всеки ден прави по едно нещо, което те плаши! Пей! Не наранявай чувствата на другите, но и не прощавай на онези, които нараняват твоите. Угаждай си! Не си губи времето да завиждаш. Всеки си има своите върхове и спадове. Състезанието е дълго, а на финала винаги си сам. Помни похвалите, които получаваш. Забрави обидите. Ако успееш, обади се да кажеш тайната. Пази старите любовни писма. Изхвърли всички фактури. Излежавай се! Не се измъчвай, ако не знаеш, какво искаш от живота. Най-интересните хора, които познавам, бяха страшно объркани на 22, а с някои от най-интересните 40-годишни все още е така. Приемай пораженията. Прави добро. Не оставяй днешната работа за утре. Може да се ожениш, или не; да имаш деца, или не. Можеш да се разведеш, или не. Можеш да танцуваш на 75-та си годишнина. С каквото и да се занимаваш, не се самоизтъквай и никога не се подценявай. Признай си, че понякога всичко е въпрос на шанс, не само за теб, разбира се. Обичай тялото си! Използвай го пълноценно. Нека то не те плаши. Каквото и да ти казват, по-добър инструмент от него няма да имаш. Танцувай, дори когато си съвсем сам в хола. Чети указанията, но не е задължително да ги спазваш. Не чети модни списания, ще те накарат да се почувстваш грозен. Опознай родителите си, никога не знаеш, кога могат да те напуснат. Уважавай децата си. Те са твоят мост към миналото и единствената ти връзка с бъдещето. Приятелите идват и си отиват. Малкото истински приятели остават. Нека разстоянието и ежедневието не ви разделят. С възрастта ще имаш все по-голяма нужда от хората, които си познавал на младини. Премести се в Ню Йорк, но се махни от там, преди да си се озлобил. Премести се в Южна Калифорния, но се махни от там, преди да си се размекнал. Пътувай! Не прекалявай с ходенето на фризьор. Така рискуваш на 40 вече да нямаш нужда от него. Внимавай на кого вярваш! Бъди търпелив с тези, които те поучават. Съветите са някакъв вид носталгия. Трябва да изровиш нещо от миналото си, да го поизтупаш от праха, да му удариш една боя и отново да го пуснеш в обръщение. Но, повярвай ми: не си струва…”

Из филма “Хотелски апартамент”

Да аз това го пуснах защото един приятел го питали защо друса и той е как да обясня та с него си говорихме . Точно на тая тема че не трябват причини та да да друсаш винаги може да се измислят дори и аз които съм наркоман като се прибрах от раднево и оставах чист ми е идвало на моменти да питам някой защо се друса . Ама само като се сетя аз какви абсурдни оправдания съм си намирал и се спирам . Точно така на мен сега няма да ми трябва причина вече като ми тръгне някаква такава мисъл си казвам е и кой ще пати от това . Да както това което написах някъде нали аз ще се разбия в гаража . Ама си е нормално да направя някоя глупост . Примерно вчера разбрах че една моя баба на село от където пиша в момента е починала и аз хоп няма да ходя на работа обаждам се и се сърдя на ония че ми се кара та аз искам да видя как е там баба ми е починала . А че дори не си я спомням няма значение . Сега се видях със брат ми той е син само на баща ми не съм го виждал от много години . И някак баща ми леля ми още не съм ги виждал и само се чудя дали да не изчезна тук в момента съм във една стая и всички пият тук са младите и пият туборг яко току що вдигнаха наздравица . Мина ми мисъл току що да пиина и аз една . Ей да знаете как съм се надул щото пиша с десет пръста и дори не гледам . Ахам ей бях спрял щото ми звъннаха по скаипа и нямам представа какво съм писал досега така че прекратявам с писането

Накрая клетият Марк Рентън все пак "избира живота" и с много късмет, като на филм

Интересно - аз точно това съм писала преди една година в дневника си: "Избирам живота". Жалко обаче, че не ми е възможно веднъж завинаги да го направя този избор, а ми се налага всеки ден да го правя отново и отново - да избирам да мия чиниите, без да си мисля колко досадно е всъщност това, да избирам да си плащам сметките всеки месец, да избирам да мисля позитивно, вместо да оставям на вроденото ми черногледство да ме обсебва и т.н.