Помощ

Дано Романа не изтрие темата, но ми е много тъжно от няколко дни и все се опитвам да се разсея, а не успявам.Случи се нещо много сериозно в живота ми, рева постоянно, просто сълзите ми потичат, както си работя, добре че шефът не се завърта много .Трудно ми е да преодолея патова ситуация, промяна, която очаквах , но когато ме връхлетя се почувствах като в небрано лозе, направо корабокруширах.
Как вие, езичници, преживявате раздели с близки , приятели, роден край, дори родина?А промените правят ли ви по-силни?
Нещо интересно в езичеството има ли за това?
Сори за тъжната тема!

преживявате раздели с близки
Не ги преживявам. Те, трагедиите ще ме надживеят .

Те, трагедиите ще ме надживеят .
Знам, че е така и знам , че има толкова хора по света , които страдат повече от мен от глад , насилие , природни бедствия , но душевната болка е толкова силна, че чак физически я чувстваш.
Винаги се опитвам да мисля за това, че трябва да извървя този път, да мина през тази ситуация, защото така трябва.
Идва ми да се замета някъде из планината на пусто място и да викам колкото мога.Не знам дали ще помогне, най-малкото ще си изгубя гласа за няколко дни.

Идва ми да се замета някъде из планината на пусто място и да викам колкото мога.Не знам дали ще помогне
Ще помогне. Давай!

ако си в софия, айде да се видим да давим мъката в нещо..кафе/чай/бира/вино...


[линк]

[линк]
Гледай напред - края още не е дошъл..

Вино става, но не съм от София, а от Габрово и за съжаление нямам път натам.Но много ми се иска да се видя с теб, поне от постингите ти личи , че си хубав човек.

абе какво ви става днес на всичките?

Срещнете с Катюша-тя е от Севлиево!

Благодаря ти, сега слушам Nightwish-Ever Dream.

ще имам скоро път към теб и можем да се видим.



[линк]

по-добре слушай ей това:
[линк]

Мноооого ще се радвам, каня те у дома.

п.п. Не знам как да запълня пустотата, тя ми е най-големия враг, защото се чувствам празна, като че ли част от мен е заминала.Може би и не искам да я запълня, за да ми припомня за човека и всички хубави спомени и мигове.

Много хубаво клипче, от кой филм е?Фентъзи?

С болка.
Но знам, че е временна и си го повтарям непрекъснато.
Освен това се убедих, че хората, които губя винаги продължават да са някак в мен по един такъв нелогичен начин.

А с роден край и т.н. се разделям лесно. Стига да не ме хване носталгията. Но и тя е временна.
За езичниците нищо не е постоянно - всичко се променя и не трябва да се опитваме да задържим едно положение - това е все едно Фауст да каже "О, миг поспри". Всяка промяна е по-добра от застоя.

Четох веднъж, че чувството за вина е лукс, който не можем да си позволим. Защото има прекалено много неща, които трябва да направим за да преодолеем грешката, а вината ни спира.

А ако някой те е наранил - майната му!
Аз бих влезнала в "попържни" или пък бих се задълбочила във всяко нещо, което сменя посоката на мислите ми.

всичките им песни та тази група са писани по мотиви от "Властелина на пръстените".

Та тя ми е комшийка, егати изненадата.Аз дори пътувам служебно доста често до там.

Душа, аз във вторник съм у Габровото, ако имаш нужда - пиши на лични.

Народе????

Не знам как да запълня пустотата, тя ми е най-големия враг, защото се чувствам празна, като че ли част от мен е заминала.Може би и не искам да я запълня, за да ми припомня за човека и всички хубави спомени и мигове.

Неискам да те плаша - обаче няма да можеш! По-добре изпразни всички останали части и тогава сигурно ще прочетем по вестниците : "някакво джодже играе хоро посред бял ден по улиците на Габрово ... "