с какво

или как се успокоявате когато възникне ситуация в която имаш чувството, че само едно питие може да ти помогне. Може би лекарство някакво, или нещо друго .Спешно се нуждая от опита ви.

Веднага се срещам с някоя приятелка, позната, колежка. Не споделям проблема си, но слушам жизнерадостно бърборене или пък мрънкане за нейни си проблеми, това ме разсейва и ми минава.
После взимам решение как да продължа.

пробвала съм натоварвам се още повече. Но все пак благодаря за съвета.

Доста трудничко ми беше в такива моменти.особенно когато спирах поради какви ли не причини а не заради себе си.При последното спиране вече смятах че постъпвам правилно и беше някак си по стимулиращо от преди.Аз бях затворен 1 месец, после вечно си намирах занимания като разходки, кръстословици и разни други.Много сладко и сокове.Много помага да се обадиш на трезв приятел и да отидеш на сбирка ако има такава около теб.Писането тук пак ми помагаше.Помагаше ме дори и чакането дали някой ще ми отговори в този форум без значение какъв ще е отговора.Това последното май го бях забравил от известно време.Успех.

Благодаря ще опитам .Искам също да знам дали сами предизвиквате такива ситуаций за да видите докъде могат да стигнат границите? какво може да ви предизвика до такава степен че да ви се пие? Защото аз май това се опитвам да правя. Предизвиквам си ситуаций които ако премълча можеби няма да се случат.

На първия ти въпрос: Когато ми се е струвало, че би ми помогнало, ако пия, си спомнях как се чувствах след като съм пила и колко мразя това усещане. Спомнях си също, че нито един проблем не се е решавал с пиене. И бързичко ми минаваше желанието :)
На втория ти въпрос: Работих упорито (и още продължавам), за да избегна такива ситуации - това първо. А по-сетне съзнателно се стараех да се науча да приемам спокойно факти и ситуации, върху които не мога да повлияя. Подчертавам: не да се правя, че не се ядосвам, а наистина не се ядосвам. Излиза, че доста съм променила, нали? И това е факт, който и хората около мен виждат и отбелязват. Освен че не се саморазрушавам с пиене, вече не правя това и безполезните негативни емоции. Всъщност качеството ми на живот се промени много в положителна посока, което никак не е чудно :) Възможно е и за теб, ако вложиш усилията си в посока да не си създаваш поводи/оправдания за пиене :)

Аз ситуации и поводи си предизвиквах сама и всякакви.Просто мозъка ми всичко свеждаше до алкохола.Ще пия защото тая ситуация не мога да я преживея иначе.Пък ситуациите вече можеше да бъдат-защото тоя ме гледа така,защото ония ми каза иначе,защото се скарах с еди си кой,защото съм ядосана,защото........Оправдания.Мозъка ми раждаше оправдания защо пия.На практика всичко можеше да ме предизвика да пия.И си мислех,че като пия ще се отпусна.Ще си реша проблемите.Да ама не.Те ставаха все повече и все по-големи.А поводите и причините да пия,все по-малки.Но сега го разбирам това.Тогава ситуациите ми изглеждаха едва ли не нерешими.И понеже са нерешими,защо да не пия.Всъщност границата ми на търпимост ставаше все по-малка, а алкохола си беше бягство.Бягство от реалноста и от себе си.Сега знам и друго.Може и без него-алкохола!Може!Е трудно е понякога,но може.Възможно е .Просто опитай.Кажи си нещо от рода-Днес няма да пия.Само днес.Само сега.Само в тази ситуация.На мен ми помага.
Успех!!!

Аз си казвам в такива случаи, че алкохолът няма да оправи нещата, само ще ги обърка още повече. Докато пиех, се залъгвах, че ми помага да решавам проблемите си - мислех си че ми дава хъс, дар слово и свежи идеи. Да, ама не. Истинските проблеми ги обвивах в алкохолна мъгла и те не се виждаха, но не бяха изчезнали а просто бяха замазани.
Когато спрях да пия и да взимам разни боклуци, отначало се страхувах как ще се справя и дали въобще ще се справя. Но с течение на времето се научих. И ми е страшно интересно да се справям с даден проблем на чисто и на трезво. Защото вече знам, че мога.
Не си предизвиквам допълнителни напрежения, просто се радвам на живота си, а когато се появи проблем, приемам че е дошел, защото мога да се справя.
Да си създавам сама проблемите е част от миналия ми живот, който вече не ми е нужен. Харесвам си този.


Усмихни се, има изход!

Това ми е единственото лекарство. Случвало ми се е да я повторя и 20 пъти подред. На мен ми помага. Искаш ли текста? Ето го:

Господи,

дай ми спокойствието да приема нещата, които не мога да променя,

смелостта да променя нещата, които мога да променя

и мъдростта да прозирам разликата между едните и другите.


Вместо смелост (на втория ред) аз казвам сила.

Ето пълният текст, Вал го беше пуснал някога в този форум.

Господи,

дай ни спокойствието да приемаме нещата, които не можем да променим,

смелостта да променяме нещата, които можем да променим

и мъдростта да прозираме разликата между тях,

търпението за нещата, които изискват време,

благодарността за всичко, което имаме,

толерантността към хората с различни проблеми,

свободата да живеем извън ограниченията на своя предишен опит,

способността да чувстваме Твоята любов към нас

и нашата любов един към друг

и дай ни силата да станем и да продължим отново,

дори когато чувстваме, че това е невъзможно.
Амин!

Здрасти kis, веднъж един приятел от АА каза на една сбирка, че ние алкохолиците сме инфантилни. Като децата. Когато имаме проблем търсим как да се скрием/избягаме от него. И понеже сме големи се крием в алкохола. До тогава не се бях замислял по въпроса погледнат от този ъгъл, но установих, че в много проблемни ситуации, точно това ставаше при мен. И после вече не исках да излизам от "комфорта"на убежището. Но това убежище е лъжовно. И от него се излиза трудно и с големи рани.
Та мисълта ми е, че когато се изправиш пред проблем, може да се сетиш за това и разбирайки причината за желанието за "утоляване на жаждата", може би ще ти е по-лесно да го прогониш.

Невериятно трудно беше докато разбера 3 неща:
1.Болен съм от наследствена болест-алкохолизъм.
2.При която мога да не пия,но не мога да пия алкохол.
3.Самолечението е строго забранено.
После е просто-Прогромата на Анонимни Алкохолици в действие.
Сега вече е просто,няма ситуации изискващи алкохол.

Живота,който "живеех" преди да отида в АА си беше една огромна измислица/за мен/.Това,което правеха нормалните хора аз приемах като най-голямата тъпотия-да ходя на работа,да си гледам семейството,да поемем отговорности,да бъда това,което съм,да бъда честен.....
Днес като се събудих реших да си почистя стаите и го направих без проблем въпреки,че когато бях семеен смятах,че това е под мъжкото ми достойтнсво.
Но се оказа,че не само го направих но и се почувствах по-добре.
Сутринта вместо да си направя медитацията както обикновено,аз се наврях във финансови проблеми търсейки изход от ситуацията.Нищо сигурно не намерих само излязох от дома си доста неподготвен.Преди това позвъних на мои събратя и малко поговорих с единия от тях.Споделих му какво съм правил миналата година и как "действайки"сам се озовах отново на дъното след една суха година.
Попитах за телефона на един наш събрат когото не съм чувал отдавна но не успях да открия неговия номер.Реших да отида до тях но не знаех дали въобще е в страната?Почаках на автобусната спирка и се върнах у дома като си помислих,че той ми има тел-номер и ако желае ще ме потърси.Но пък имаше и друго-пътните до тях и обратно бяха цели 1.20лв!
Оттук излиза и един от въпросите,който често съм си задавал защо правя това-да търся свои събратя за да споделям своята работа по Програмата за възстановяване?
Отговорих си доста бързо-правя го заради това да спечеля поне още един трезвен ден,без напъване и стискане на зъби.
Миналата година успях да устискам около 5-6 месеца но не желая това да се повтаря отново,тъй като след последния запой се върнах обратно в детската градина.Но в гл.V от Голямата книга си е написано напълно подробно как работи Програмата и никой няма да ми е виновен ако само стоя и си помисля дори,че само с четене мога да се оправя.
Доста често спонсора ми е казвал:"Действие е името на играта".Просто е и единствено от мен зависи дали ще действам или чакам,почивайки на миналите си "успехи".
Бъдете благословени,мои събратя.Желая ви още 24 часа чисти и трезви.

Здравей, Стефко,
приятно ми е да чета постовете ти напоследък.
Искрено, простичко и ясно ги казваш нещата.
Желая и на теб ощ 24 часа чисти и трезви

Благодаря ви за споделянето, ще ме извините, но не мога да разбера как така никога не възникват ситуации в които да не ти се иска да вземеш нещо, или да направиш нещо за да излезеш от дупката .Разбирам че с алкохол попадаш в още по голяма дупка, но аз говорeйки с други" нормални" хора които в такава ситуация казват: еися ша трясна едно за да ми мине. Е аз знам, че не мога да го направя това с тряскането та затова питам как се справяте ако няма в момента сбирка или няма на кого да се обадиш. Помежду другото съвета с сладкото свърши работа онзи ден

Не е точно че никога не възникват такива ситуации, поне при мене но вече гледам на ситуациите по друг начин, като на нещо от което мога да се поуча и да продължа с новонаученото напред.Но това е процес и следствие на доста работа преди това и трезво време също.Пробвай да се регистрираш и предполагам че доста хора ще ти пратят някакви координати за връзка.Моя е-майл е [email protected] например.Много ми помага когато случайно ми се допие да се сетя какво ще последва след пиенето, да се запитам защо ми се пие като не помня вкуса на алкохола и най много ми помага това че съм убеден в правилността на решението ми да не пия и че живота ми харесва много повече така като съм трезв.