Спомняте ли си?

За какво си спомняте с умиление от града,в който сте израснали,но вече го няма? Какво ви липсва от това,което преди е имало,но не съществува вече?

Аз се сещам на първо място за езерото в парка,което е само наполовина пълно-знам,че е скъпа водата,но все пак би ми се искало то да е изцяло пълно с вода и когато се разхождаш в другата половина на парка да се радваш на хубави гледки и там.Като си мисля за парка,се досещам за затворения и занемарен плувен басейн "Русалка",който преди бе добре разработен плувен център.
Липсва ми заведението за бързи закуски "Мелина",където в началото на 90-те правеха вкусни закуски от многолистно тесто.
Липсва ми авиошоуто,което военното летище организираше един път в годината.
Ще помисля какво бих добавила още.Не искам да превръщам темата в поле за критики,а просто нека е повод да си помечтаем или просто да се върнем в миналото с хубаво.

Мила пре.сто, моите спомени от Добрич са от 80-те години и началото на 90-те и никак не са малко. Оттам нататък живота ми е свързан с един морски град който е на 50 километра от Добрич в който съм влюбен и мисля , че никога няма да го разлюбя !
За Добрич имам да пиша толкова много неща които ми липсват, но те са най вече от детството ми.
Липсва ми градската градина с нейната харизма, езерото там което беше пълно със шаранчета и аз им хвърлях пуканки, които се продаваха само на едно- две места в града, едното което помня е в началото на градината някъде до математическа гимназия. Липсват ми чешмичките които бяха много по онова време. Липсват ми хората по празниците , излезли да се разходят из града и центъра, с цветя и знаменце в ръка, а в другата ванилов сладолед ..., онзи които лелката гребеше с една лъжица от едно бидонче и пълнеше вкуснта вафлена кофичка.... Липсва ми баба ми която ме водеше на лозето с автобус (Чавдар) -8-мицата и ми береше грозде, ягоди и малини... и череши и касис... мажеше ми филия хляб , даваше ми сирене и краставичка и всички похапвахме сред лозята....
Липсват ми манифестациите, макар и комунистически, липсва ми атмосферата на празниците, многото хора тръгнали да празнуват, кой у приятели, кой на ресторант. Като казах ресторант, помня с умиление Лебеда, Кобаклъка.
Липсва ми бозата с геврек в Стария Добрич. Мириса на дърво и старинност там. Липсва ми Детмаг. Липсват ми онези пакечтета семки които ги продаваха циганите пред стадиона преди мач, онези продълговатите..като пръчици дето бяха..... Липсва ми мириса на липа напролет. Липсва ми трепета, вълнението и радостта от това, че ще отида до албена на плаж.
Липсват ми роднините, липсват ми бабите и дядовците ми които ги няма вече, липсва ми баща ми които изгубих там.

И за да не завършвам толкова носталгично и тъжно ще кажа какво не ми липсва.
Не ми липсва Славейковото училище (П.Р.СЛАВЕЙКОВ) , не ми липсва леденият вятър през зимата и поледиците.
Знам, че има много неща които пропуснах, но с развитие на темата мога да ги добавя.

Поздрави !

Благодаря ти за споделеното,беше увлекателно(някои от нещата,които ти липсват обаче все още можеш да ги намериш).И аз съм от тези,които живеят повече в спомените за града, отколкото с настоящето му(не живея в Бг),но пък често се отбивам в града,имам роднини все пак тук.
И аз съм учила в "Славейков",но нямам лоши спомени.

Предполагам,че много тук биха погледнали през призмата на детството си-тогава нещата изглеждат перфектни и прекрасни.

И аз имам спомени за Детмаг,дори и когато беше по-пълен със стока.Имаше и един детски магазин до Спортния едно време,където дрехите бяха подредени прегледно по размери-тоест нещо,което май липсва сега.
Имаше и един квартал от къщи м/у "Кубинките" и бившия и единствен супермаркет на сегашния булевард "Трети март".Тази поредица от къщи бе разрушена още в края на 80-те,за да се построи блок там,който е грозна гледка сега(смесица от оранжево-кафяво до бяло).Като цяло доста къщи бутнаха тогава....Жалко.
Спомням си за хубав ванилов сладолед с неповторим вкус....като сме заговорили за ядене си спомням колко вкусни бяха кренвиршите ,а сега са далеч от оригинала....

Сега се присетих внезапно и за рекламния соц. надпис на един панелен блок с невероятното съкращение КПППМЯ, под чийто превод се имаше впредвид нашенския птицекомбинат "Комбинат за производство и преработка на птиче месо и яйца. :-)

Спомням си с удоволствие вечерите в лятното кино,където течеше прожекция на интересен филм-не знам дали в момента там се пускат филми лятно време,по-скоро не . Имаше обикновено зяпачи откъм Кубинките,които гледаха гратис кино от балконите.
И така нататък........

С риск да прозвуча глупаво, на мен ми липсват електронните игри от Хотел "Родина" и от хотел "Добрич", както и едни други, но ми е трудно да обясня къде са. Бяха в центъра на площада с жълтите плочки, близо до парка.

Какво стана после с тия игри?

От София съм, в Добрич ходех през лятото, но толкова много електронни игри на едно място не съм виждал, честно!

Да,спомням си смътно и електронните игри,но на друго място в центъра.
Иначе предполагам,че имаш впредвид кино"Родина" и кино"Добрич" ( така се казваха кината,а не хотелите).

Липсват ми едни електронни рибки и слончета - дето като им пуснеш една монета и те клатушкат и ти пеят - бяха някъде до Църквата на центъра
Липсва ми силното ухание на липите по жълтите плочи, но иначе като вали те продължават да те плюят
Липсава ми една сладкарница на чиито стени бяха илюстрирани приказни герои, но това е Добрич на моето детсво

Of all the things I`ve lost I miss my mind the most

Сладкарничката се казваше "Захарно петле" и наистина беше уютна,сладка детска сладкарница-сигурно не е имало дете в града,което да не е било заведено там.

Наистина ме върнахте в детството ми със сладкарница Захарно петле.
А иначе култовото място за мен и нашето поколение от Математическата гимназия е ЛАЛЕТО - още се срещаме там ...

На кое казваш ЛАЛЕТО? Аз съм учил в Математическата гимназия, на 34 години съм, но нещо не си спомням кое място са наричали ЛАЛЕТО.

И аз не си спомням за ЛАЛЕТО. Не съм учила в МГ,но все пак си имам понятие от района там...Явно е някаква по-нова придобивка ...

Привет на добричлии! Аз съм на 41 и учих в Езикова, която по мое време се помещаваше в сградата на Математическа. "Лалето" беше гимназиалната пушалня в голямото междучасие. Това е една алейка в парка, оградена плътно от дървета и с доста пейки. Близо е до началото на парка, между централната алея и една странична.
Носталгично и приятно ми е да чета тези спомени. А какво ще кажете за турското кафе на пясък и бялото сладко от кафенето в " Стария Добрич", или варените гевреци и бозичка.

Кафето на пясък и бялото сладко май продължават да са запазен знак за кафенето в Ентографския комплекс.
Гевреците и бозата- те винаги са си там.

Аз пък си спомням и за соковете от 10 ст. от различни плодови аромати, които се правеха по павильоните с газирана вода.
Както и за едно вкусни пирожки, които се правеха някъде близо до кино Добрич.
А какво ще кажете за закусвалня "Европа"? Спомняте ли си я?
Като ученичка много обичах да похапвам там мляко с ориз или пържени картофки.

Най ми е болно за басейните- Русалка и Пионер.

Бяло сладко не съм яла от години-наистина ли още го продават там?
Боза има,но не е същата както преди 15 години.Гевреците не са се променили като вкус и консинстенция за щастие!

Соковете си ги спомням- най-много обичах с карамеления вкус,мммм...
Пирожки имаше и с/у бившата сладкарница "Комсомолец"- поне аз оттам съм си вземала.
Предполагам, че имаш впредвид закусвалня "чайка"(старото име),нали? Тя се казваше така преди 89-та,а и малко по-късно-там имаше хора,особено от по-възрастното поколение,които закусваха с шкембе чорба.

А за басейните нямам думи...Може би е имало малко желаещи да ги ползват през последните години, но според мен такива обекти трудно оцеляват без подкрепата на общината.

Вярно, "Чайка" май се наричаше закусвалнята. Толкова отдавна я няма, че съм забравила.
Сетих се и за тези пирожки, да, до сладкарница "Комсомолец".

Бяло сладко съм яла там преди доста години, наистина, но май съм чувала, че го има още...

Преди месец минавйки през Стария Добрич с жена ми решихме да пийне турско кафе на пясък и бяло сладко /жена ми много държеше да ги вкуси, тъй като не е оттук и и беше много интересно/. Отидохме на ъгъла срещу часовниковата кула, където преди го правеха, но ни казаха че не правели. Отидохме си много разочаровани. С носталгия си спомням времето, когато през свободните часове излизахме от училище и ходехме на по кафе и бяло сладко целия клас.... Жалко...

Е,това ,ако това не е една хубава бизнес-идея с бялото сладко,здраве ми кажи! Спомням си,че ни бяха донесли от Гръцко преди години бяло сладко в кутия,купено от супермаркет.Тоест явно се продава из южните ни съседки и има шанс за внос на такова и у нас.

Е, значи и това си остава само скъп спомен от изминалите дни.
Жалко, наистина.

Един въпрос-темата как се озова най-отгоре? Да не е закована, за да се допълва с времето?