Sanus Per Aquam

Ако искате да поотупаме темата за грима и спа процедурите в Древен Рим, тук е мястото.

Корените на думата SPA са с римски произход. В далечните времена, когато римските легионери водели битки по границите на тогавашния цивилизован свят, те търсели начини за изцеляване на своите рани. Така открили лечебната сила на минералната вода и започнали да строят бани. Римляните нарекли местата с лековитите извори – Sanus Per Aquam (SPA) – здраве чрез вода. Така бил основан известният и днес със своите минерални извори град Спа, разположен на територията на днешна Белгия.

------------------------------
Тази част от Елада, която римляните завоювали, послужила като мост, по който източната козметика завоювала завоевателите. Тя променила изцяло естетическите възгледи на римските жени от епохата на римската република. Естествено, става дума за жените, принадлежащи към висшите слоеве на обществото, към аристокрацията.
През античността, козметиката достигнала най-голям разцвет в Римската империя. За козметичните тайни на красивите римлянки са писали поетите Овидий и Хораций. Овидий публикувал и наръчник за гримиране, озаглавен “Средства за гримиране”. Това е третият античен сборник със съвети за гримиране, след сборниците на египетската царица Клеопатра VII и атинската хетера Аспазия.
“Жена без грим е като ястие без сол.”, казва римският философ Плавт. Грижите за красотата на лицето били свързани с грижите за общата хигиена на тялото. Къпането (по възможност – с минерална вода) било издигнато в култ. И до днес никой не е достигнал римляните по умение да се строят минерални бани. По времето на император Диоклециан била построена една обществена баня, в която едновременно можели да се къпят 3000 души. Заможните римляни прекарвали голяма част от деня в луксозните обществени бани, където се подлагали на различни водни процедури, на масажи и на релаксация. Според древните римляни, не е истински римлянин този, който не се къпе поне три пъти дневно. Съществували три вида бани (терми) – студена баня (frigidarium), топла баня (tepidarium) и гореща баня (caldarium). В древен Рим, освен баните, широко се използвали и солариумите – места за излагане на слънце.
В Римската империя употребата на благовонни масла добила колосални размери. Развитието на гастрономията и парфюмерията вървели ръка за ръка. Използвали се тамян, миро, сантал, мускус... в съчетание с различни подправки – канела, ванилия, джинджифил...
Разгулният и безпътен живот, който водели римските аристократи, причинявал бързо повяхване и набръчкване на кожата на лицето. За да се замаскират тези недостатъци, в Рим широко се използвал гримът: пудра, руж, кремове... Ланолинът като съставна част на кремовете бил известен още тогава.
Разбира се, трябва да се има предвид, че законодателка в модата, прическата и грима била императрицата. На нея аристократките подражавали във всичко.
Свидетелство за снобизма на римляните е фактът, че повечето кремове от онова време носели гръцки имена, така, както днес парфюмите носят преобладаващо френски имена.
Римлянките се стараели да избелят кожата си, да си почернят миглите, да покрият бузите си с избледняваща към скулите боя. На очната линия римлянките не придавали такова голямо значение, каквото имала тя за гъркините.
За почистване на кожата в Рим се използвало козе или магарешко мляко, комбинирано със сок от портокал и лимон.
Ето една рецепта за маска за лице: отвара от счукани оризови или бобови зърна се смесва със среда от хляб, предварително размекната в магарешко мляко (магарешкото мляко има по-висока киселинност).
Друга маска за лице съдържала ръж, сварена в зехтин.
Особено ефикасна била пастата от крокодилска или волска тор, съчетана с олио и растителен клей.
Веждите се почерняли със смес в чийто състав влизали овъглени яйца от мравки и убити мравки.
Като червило се изполвала смес от цинобър, миниум, олово и крокодилска тор.
Множество римлянки носели изкуствени кичури или перуки.
За първи път в Рим започват да прибавят по лицето малки пластири от кожа във формата на кръг или на полумесец – предтечи на изкуствените бенки.
За първи път в Рим се споменава и за депилация и депилатоари.
С падането на Западната Римска империя (476 г.) използването на парфюми в Западна Европа се прекратило за столетия.


Това намерих, но ако откриете нещо повече за афинитета им към "здраве чрез вода", споделете, моля!

Чудесно!
Човек би трябвало да се сети - навсякъде има останки от римски терми.
Все пак и те не са се отказали от начина на живот в името на красотата, а са търсили различни варианти за да прикрият последствията.
Крокодилската тор малко ме стресна, но знае ли човек какво има в съвременната козметика.
А водата определено са я ценили. Май повечето минерални извори са известни още от римско време, а и са ги използвали както трябва.
Като си помисля, че само хиляда години по-късно в Италия не се мият, защото водата била вредна - кой казва, че цивилизацията не завива в погрешна посока понякога.

Цивилизацията от ред върви към хаос, това си е неоспорим факт.

Я малко хумор.


Обществените бани или „терми” съдържали басейни с топла и студена вода, стаи за индивидуални бани и масаж . Около 2 век.пр.н.е. в Рим имало близо 1000 подобни терми, като най-голямата била с капацитет 2300 човека.

Не мога да повярвам, че доста по-късно е имало толкова вмирисани и напудрени европейци.

Между другото, един уважаван клубар ми каза , че има и друг вариант на Sanus Per Aquam и той е Sanitas per aqua.
А сега де, кое е вярното?

Все е СПА.

Тук има една тема:
[линк]

Как съм я пропуснала, а се рових назад и открих леко дублиране с моята тема, но пост фактум.
Какво да кажа?Да му е кеф на човек да се къпе,релаксира и дебатира в такава обстановка.Шапка им свалям на римските управници, че са позволявали и на по-бедните да посещават тези центрове по чистоплътност.

при това без пари. В римските терми можело да бъде видян сенатор редом до занаятчия. Там всички били равни.

Май са разбирали и здравното и естетичното значение на хигиената. Чудя се как изобщо се е стигнало до онези времена, когато миенето се е обявявало за вредно. Четах веднъж, че Луи XIV бил толкова гъбясъл, че му паднал пръста на крака.

Ами древните, за разлика от средновековните варвари знаели какво е хигиена. Едно е да те къпят два пъти в живота /когато се родиш и когато умреш/. Друго е животът ти да е подчинен на правилото: 'mens sana in corpore sano'.

То имаше скрит намек да кажеш нещо за цяровете им, ама май беше прекалено скрит.

Няма ли да кажеш нещо за илачите?
Сигурна съм, че Ливия е познавала не само отровите. А и дори и при тях количеството е решаващо. За всяка болка билка или са карали като са плашели болестите и са принасяли жертви?

абе тебе защо все във темите за баните те избива на 'илачотерапия'?

Видя ми се неуместно да те попитам в темата за заповедите.

Въпреки, че сега си мисля какъв е смисълът на думата "мандат" - имаше я в един от изразите, а винаги съм смятала, че значението й е по-различно.

или нека се опитаме да изброим по-известните терми на територията на Римската империя. сега започвам с България, в следващите дни ще се опитам да намеря и нещо за Британия (защото името на английския град Бат определено има връзка с темата)...

1. най-големите открити римски терми в днешните български земи са тези във Варна (Одесос)
-> и още един варненски сайт с богата информация и снимков материал за тази най-мащабна обществена сграда от Античността у нас.

2. вторият голям балнеолечебен обект е бил в гр. Пауталия - днешен Кюстендил

за строежа на днешната Централна баня в София съм чела, че при започването на основите строителите се натъкнали на зидовете на старата римска баня, намирала се преди векове на същото място, които били толкова здрави, че се наложило да бъдат взривени, за да се разчисти теренът...

п.с.: офф - а някой гледал ли е известната пиеса "Римска баня" на Станислав Стратиев?

и един материал за град Bath в южна Англия...

Пропусна термите в Диоклецианополис /Хисаря/:
Лечението с минерална вода в Диоклецианопол било тясно свързано с почитането на здравеносните божества: Асклепий, Хигия, Телесфор и трите нимфи. Останките на най-голямата римска баня, които се намират в парка Момина сълза са открити през 1935 година. Банята е строена през ІV в. Градена е със смесена зидария с дебелина на стените 1 – 2 метра. Подът и стените били от бял родопски мрамор. Имало помещения за топла /калдариум/ и студена баня, място за почивка /тепидариум/, два басейна с размери 15/5 метра и дълбочина 1,40 м. А в други, специални помещения, жреците извършвали лечебни процедури след къпането – масажи и намазване с благовонни масла. Към банята е имало и нимфеум – светилище на нимфите, почитани като божества на изворната и лековита вода. Той е съществувал преди построяването на банята, защото много от оброчните плочки са употребени вторично в зидовете на постройката.

И термите в Нове /Свищов/:
„Те се простират на 7500 кв. м и заемат цял квартал. И най-вероятно термите в Нове ще се окажат по-големи от тези в Одесос, които досега бяха обявени за най-мащабните терми в България”, казва още д-р Биернадски. Вероятно баните са били построени за Първия италийски легион, на който Нове е бил постоянен лагер. Случило се е в началото на II век, когато легионът побеждава даките и в чест на тази победа Траян или Хадриан финансират този огромен комплекс.

Знам, че около Ямбол е имало. Когато бият сонди хората още вадят парчета от канализацията.

Ужас, тази картинка как може да е толкова сбъркана...Римски терми от 2 век пр.Хр., в които се говори за Нерон и лекции на Сенека...

А кой от вас заслужава вечен живот?