Има ли начин

за цивилизовано справяне с мега палаво дете?!
Малката е направо неконтролируема, гледа ме супер предизвикателно и си действа по нейния си начин! Улавям се, че само крещя, викам "Не", направо съм се превърнала в истеричка. Говоря, обяснявам, пошляпвам по памперса, тя много добре разбира, че е направила нещо нередно, защото ми го показва с жестове и мимики, но...дотам.....
Кажете ми какво да я правя...ако я оставя на спокойствие ще се претрепе. Навън е същата работа - тича като изоглавена, не се спира, бяга ми..и супер се забавлява!
За няколко дни вече не знам колко пъти и "спасявам живота"
В къщи е пълен погром

Червени и Златни

Добре дошла в отбора
Аз стигнах до извода,че просто някои от децата са такива-по-"активни".....
И възпитанието им е в пъти по-различно от това на другите....Аз съм малко крайна,за това няма да съм ти особено полезна с използваните от мен възпитателни методи.Само ще кажа,че потупването по памперса е повече от неефктивно.За да те "Чува " детето ти трябва да си му взела страха,друг начин няма....Сега му казваш "ела тук" ,а то се хили и побягва в другата посока....След години като му кажеш ела тук,ще ти отвърне да си гледаш работата....Възпитанието=уважение и респект..

За да разведря поста си да кажа,че днес моето диване включи едновременно всички копчета на печката и........разтопи пасатора,с който преди минути му бях приготвила закуска....Други жертви нямаше......

Майко мила! А такава ангелска физиономия има малкия разбойник!
Еми явно ще трябва да "играят" шамарите, но не ми се иска само да крещя, размахвам пръст и да се изкарвам извън нерви.....а малката чудесно-чудесно разбира всичко това

Червени и Златни

Джаста, моля те, ако не е тайна, сподели как постъпваш!

Червени и Златни

[линк]

пробвай с нетрадиционни методи.. като горния, импровизирай

и още нещо моя скромен опит показва че за такива деца най-голямото наказание е ..скуката във всичките й форми. но ще ти трябва голямо търпение за да следиш да се изпълни наказанието. най-обикновенот- накажи я да седи точно определено врем на един стол и нищо да не прави. е няма такъв съклет, повярвай ми. а пък ако е и наевън и само гледа кака другите играят... ужяс
наистина няма голяма полза нито от викане нито от шляпане... щото маалко като порасне като го шляпнеш и те погледне с онзи поглед"ти не можеш даме удариш толкова силно колкото аз съм готова да понеса но да стаен мойто" .. какаво ще правиш, ммм
моя големия е на 7г и половина и имама идея какво ти е

няма да ти сподели защото и тя не знае. Всички викат Еди кое си не действа, Не трябва да се прави това или онова ама никой ти не казва какво трябва. И аз имам твоя проблем със сина си и съм пробвала квото се сетиш и квото дори не можеш да си представиш. Няма ефект. Нито обяснения, нито залъгване, нито заплашване, нито бой, ни с добро ни с лошо. Затова го извеждам още в количка вързан и го водя само на оградени площадки дето няма опасност да избяга и го оставям да си троши главата. Основно съм го поверила на баща му щото е по-силен физически и може да му надвива. Аз понякога съм безсилна и се лалага да му дърпам ушите яко докато ревне и спре да се съпротивлява и си го прибирам ревящ. Това е моят начин. Или му говоря давайки вид, че много бързаме и го вземам докато се не е усетил, понякога става, не обяснявам, само казвам бързо, бързо панически така че да му стане ясно, че няма време да задава въпроси и да ми се обяснява

и как ще накара детето да седи на столче или квото е там наказанието ми е много интересно.

Ами първите пъти насила ако трябва. Ще го занесе ще го сложи да седне и ще го държи седнал докато му изтече времето. Колко е голяма твойта хубавица всъщност Десбес? Ако е силна вече- таткото да го направи - докато проумее че няма да й се размине и започне да застава наказана като й кажеш.
В същото време пробвай и мамам да плаче защото детето не слуша... и мама я е страх че детето ще се удари лошо. Това беше тактиката на баба ми- щом на мойто варварче действаше малко или много... може пък да се трогне детето.
те милите идея си нямат за чувствата ни в такива моменти. за нея наистина всичко е на игра.

На година и 5 месеца е.
Това с плаченето - вчера нещо ми стана криво и малко се разстроих, гушнах я легнах на леглото като си похлупих очите да не ме гледа. Стоя като войник сигурно 15 минути гушната в мен, ни звук ни стон. Но, не искам с такива методи да действам...

Червени и Златни

баба му на Давид, моята майка така се правеше че плаче той като я удари. И на него му беше много забавно и още повече я биеше и и показваше с лице, че трябва да плаче. И тя като заплаче и той се радва и се хили

започна и при мен да идва и да ме пляска и да ми показва, че трябва да плача

Е, направо страшно ме обезокуражихте!
Аз по принцип съм си малко властна натурка, все искам да е на мойто, упорита съм в това отношение...та предвиждам големи катаклизми!

Червени и Златни

споко, ние сме изключение, никой покрай мен няма моите проблеми. Може и вие да се очовечите в близко бъдеще. Аз обаче загубих надежда. Ще карам как може и ще се надявам като проговори по-добре да се пооправят лееееко нещата.

Това е заблуда.Като проговори ще ти вади такива аргументи,че ще си гълташ езикаЧе и "Ти си лоша" ще чуваш на моменти
Ние действахме с категорични забрани.Ако включи печката - абсолютна забрана да влиза в кухнята ,до второ нареждане.По едно време много хапеше,а аз се правех,че плача - много се забавляваше.Веднъж ме ухапа и аз я ухапах ,тя се разплака,а аз й се смях и повече не е посегнала да хапе.По същия начин беше със скубането.Като сме навън постоянно ми бягаше.Веднъж се скрих да не ме вижда.Много се изплаши ,а аз й обясних как съм се притеснила,че я няма и съм я търсила.Повече не ми е бягала.
При нас работят тези методи.Ако не ви се струват твърде крайни ,можете и вие да ги пробвате.

А за претрепването - остави я да се поохлузи малко и сама ще започне да се пази.Моята мацка я оставях сама да се оправя.Верно имаше доста рани по колената ,ръцете и лицето,но поне се научи да се пази.И никога не съм тичала при нея като се е претрепала (ако не е паднала на главата си,разбира се) - щом съм я предупредила и не ме е послушала значи може сама да се оправи.Сега рядко се претрепва,защото пада като професионален каскадьор Понякога плаче(когато се удари лошо) ,но сама идва да се гушка.
И така - аз хабя по-малко нерви,а тя е супер силна и самостоятелна

Като става въпрос за безобидни бели и падания, изобщо не си го слагам на сърце. То тя и не плаче изобщо като пада, само ако се удари силно.
Но, как да я оставя да се катери по столчето за хранене - като преди няколко дни я заварих права върху таблата? Е, заших колана, но тя така се извива и тресе в него, че някой ден направо ще падне все с него
Или пък...днес се научи да се катери на нощните шкафчета, които са от две части..и тя естесвено се качва с малките си бързи крачета за секунди на "втория етаж". Излиза вече, че не мога и до тоалетната да отида на спокойствие!. Като казах тоалетна - вчера сутринта за около 45 секунди я оставих сама на гърнето, "зачетена " сериозно в книжки за да отида до тоалетната...и познайте...изакала се на килима, нагазила както си трябва отгоре...в резултат я мих сигурно 10 минути под душа - изглеждаше все едно си е правила разкрасителни процедури с лечебна кал. И това става в разстояние само на една минутка!

Червени и Златни

Съветвам те да махнеш столчето и да я слагаш с вас на масата.Ако имате "директорски стол",още по-добре - регулира се на височина,а е доста стабилен.Ако и от там се опитва да падне,а тя ще се опита,предупреждаваш,че е опасно и ако падне няма да я успокояваш,врътваш се сърдита и се опитваш тя да не забележи,че я наблюдаваш.Колкото повече й обръщаш внимание,толкова по-дълго ще драматизира.
Шкафчетата можеш да хванеш с големи дюбели.
С гърнето имахме подобна случка.Измих я ,връчих й един парцал и я накарах да чисти пода под моя строг контрол.Мнооого рева,малко изчисти(беше само на година и половина),но поуката й беше ясна
От малка я третираме така.Не е увредена от това.Често представя нови магарии,но вече сме с опит,знаем какво работи при нашето диване и бързо се справяме

мацки, страхотна тема записвам си, защото моето зверче от сега нещо много инатливо го раздава и сериозно се замислям за бъдещото й развитие в калпазанството

ооо х как се смях, не се сърди, ама се смях до сълзи, като си представих каква мила картинка сте били.
мъничка е още- всичко й е на игра. или ако не й е - го обръща на игра.
снич хубаво те е посъветвала, това със скубането и аз съм го прилагала. върши работа, макар че просто няма такавафизиономия учудена какавато направи първия път. хахахаха. незабравима
виж сега има и по-лошо- мъжа ми свекърва ми за да отиде до тоалетната на село на двора му е връзвала колана от престилката си за ръката му и го е държала, докато да излезе- толкова палав е бил, щял е в кладенеца им да падне и какво ли още не. има и по-зле значи. пък какъв свестен човек е станал...
е ... от друга страна май да не ти разправям как в 5-6 клас с брат си са се целили с домати в хола /от 2 щайги всичко е било по стени секция, диван ... якооо/ та е трябвало да пряват основен ремонт след това, че съвсем ще се отчаеш, но в гимназията се е "оправил"
изобщо не ми се мисли какво ме чака с малкото зверче, като се поочовечи.

Според мен въобще не са крайни! Дани засега незнам дали разбира в детайли какво му говоря, но със скубането и хапането действам по абсолютно същия начин - просто видях, че шляпането го забавлява, вдигнатия пръст също, така че предприех тази тактика - скубе ме, скубя и яз, хапе ме - хапя и аз! Е, засега действа! Притеснява ме само, че се опитва да ме пляска по лицето, а не ми се иска аз да правя същото с него, че ако съм ядосана незнам колко ще ми се отпусне ръчичката. Но си остава проблема с гоненето навън - като щукне нанякъде - не да се крия, да си тръгвам, да го оставям сам - нищо не го притеснява. Върви си нашия натам, дето е тръгнал и хал хабер си няма за останалите! За тръшкането - оставям го да се натъркаля, аз продължавам да си вървя и по някое време става. Но със сигурност не мога да се търкалям като мамата в супермаркета - вярно, че съм лудичка, ама чак пък толкова....