стихче

Липса на хармония е.
Вътре в теб.
Крещиш туптейки. Без език…
И се шегуваш… някак със ирония,
а чувам само болния ти вик.

Преливаш.
Пак познатата агония.
Дочувам леко гърления смях.
Сенките.. Чуждите попиваш.
и те попиват те сред тях…

А там…
И по-различна бях.
С крака увиснали нагоре.
И не! Косите няма да си дам.
Но ти си глух. И ням. И болен.

Сърцето...
Никога доволен.
Най-тъжната симфония.. си ти.
И всичко в теб е вече взето.
И мен.. сред липса на хармония.

"В безумството ми влизай тихо...
на пръсти...
преди утрото...."

Да не си чела Жан Арп напоследък ? Ето това е много симпатично (и трудно представимо също така) :) :

А там…
И по-различна бях.
С крака увиснали нагоре.
И не! Косите няма да си дам.
Но ти си глух. И ням. И болен.

Всъщност никога не съм чела Жан Арп :) Но ще:)

"В безумството ми влизай тихо...
на пръсти...
преди утрото...."

Трябва да ги потърсиш в библиотеката, май. В нета е трудно да намериш нещо негово на български. Но усилието си заслужава :))

Начаткай й текста в оригинал.
Или поне дай точното име на автора като ключова дума да го дири с търсачката.


А въобще пък точно на нея за какво й е? Каквото е имала да каже го е написала.

По-добре да й разтълкуваш какви са ти асоциациите с този автор, вместо да я пращаш за по твоите следи за зелен хайвер.

страхотно е

Тахикардия е.
Ускорен сърдечен пулс,
на отхвърлената му в присмех любов,
Защо така жестока си?
Защо?!

Едно време жениците
са си разпускали косиците
да се покатери до прозореца им
техният рицар
и да им вдигне краката нагоре.:-))))

А там...
ти косите си вече не искаш
да дадеш.
И стои в небитието
твоят тъжен рицар
оглушал,
и онемял
и болен.

:)Всъщност не...

"В безумството ми влизай тихо...
на пръсти...
преди утрото...."

Шапо!